Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Парламентът преодоля седмото президентско вето

07 март 2018 | 14:35

Депутатите преодоляха седмото вето на президента Румен Радев и така отново приеха окончателно промените в Закона за банковата несъстоятелност. В края на месец октомври миналата година ДПС обяви, че Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид подготвят законопроект за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Предложението бе внесено в парламента седмица по-късно с мотиви, свързани със случилото се с КТБ и нейните активи след обявяването ѝ под особен надзор на 21 юни 2014 г. досега. Промените бяха приети от парламента на 9 февруари тази година. Според вносителите законодателните промени дават правен инструмент на синдиците на КТБ „да върнат на държавата заграбеното“. Промените включват забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност. Въвежда се и относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка. Законопроектът предвижда също обявяването за нищожни на всички заличавания на учредени обезпечения, извършени в периода от поставянето на банката под особен надзор до започване на осребряването нейното имущество, както и недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на банка след поставянето ѝ под специален надзор.
На 21 февруари тази година президентът Румен Радев наложи вето и върна за повторно разглеждане 3 параграфа от Преходните и заключителните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност. Според държавния глава обществото има нужда да знае конкретните последици от приетия закон. Тогава от ДПС изтъкнаха, че има неразбиране на предложенията им, които целят да се противодейства на вторичното разграбване на активите на банката. От ГЕРБ се усъмниха дали президентското вето не е свързано с Елена Йончева и отказа ѝ да отговори дали е участвала в съдружие с офшорна фирма, която в съдружие с друга е източила 42 млн. лева от КТБ.
По време на обсъждането на президентското вето в пленарна зала народният представител от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев заяви, че вече един месец задава въпрос и не получава отговор – каква е връзката на БСП и на депутати от БСП с КТБ? Той отново попита и дали народният представител от БСП Елена Йончева е съдружник с офшорна компания и превела ли е тази компания 315 000 лева и от къде идват тези пари. В процедура по начина на водене народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков изрази несъгласие с начина, по който протича дебатът и подчерта: „Дебатът, въпреки че има КТБ в него, не е за кой какво е правил в КТБ, а е за ветото на президента. Второ – народните представители нямат основания да задават въпроси на други народни представители от тази трибуна. Има институции, където това трябва да се направи”.
Народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов заяви, че в този законопроект не са нарушени конституционни принципи. В изказването си Кирилов подчерта, че този законопроект цели да обезпечи възможността синдиците, респективно – кредиторите, да получат справедливо осребряване на имуществото, така че масата на несъстоятелността да бъде попълнена в максимална степен. В реплика народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков подчерта, че според него, когато законодателят се намеси по вече възникнал казус, по-често създава повече проблеми, отколкото решава.
Депутатът от ПГ на ДПС Хамид Хамид подчерта, че не подкрепят мотивите на президента и заяви: „На първо място искам да отбележа как започват мотивите на държавния глава. Той споделя и подкрепя целта на законопроекта. За нас тази подкрепа е важна. По-нататък държавният глава посочва, че тези цели трябва да се постигнат с конституционосъобразни средства. Тук искаме да изразим нашето несъгласие”. Според него средствата, начинът и текстовете, които са приложили, са законосъобразни и в съзвучие с цялото българско законодателство. По думите му една от големите забележки в мотивите е, че се приемат текстове със задна дата – ретроактивно действие. Според него това действие е уредено в Закона за нормативните актове в чл. 14. В ал. 3 на същия текст законодателят е посочил кога не може да се ползва текстове с ретроактивно действие.
На брифинг в Народното събрание народният представител от ПГ на ДПС Йордан Цонев обяви, че ДПС пита финансовия министър за броя на заличените обезпечения от КТБ, съдебните дела за прихващания и за списъка на извършените изплащания. Той благодари на държавния глава, че е изказал подкрепа за целите на законопроекта. „Написахме писмо до министъра на финансите, с което го помолихме да ни съдейства с отговор на три въпроса чрез синдиците на КТБ, за да задоволим обществения интерес и да отговорим на призива на президента. Първо, какъв е списъкът на извършените до момента от страна на КТБ заличавания, освобождавания на уредени в полза на банката обезпечения?“, попита Цонев. „Второ - списъкът на извършените до момента изплащания, който съдържа следните реквизити: физическо и юридическо лице, което и извършило прихващането в съответната валута“, каза Цонев. Депутатът заяви, че от ДПС питат и за броя на заведените съдебни дела за прихващания. „Броят на заведените съдебни дела са 205. Материалният интерес на тези дела е 1 млрд. 174 млн. 252 хил. 811 лв. Стойността на заличените обезпечения в полза на КТБ е 233 млн. 147 хил. 298, 3 лв.“, коментира Цонев. „Смятаме, че тези цифри ще убедят президента и неговата администрация и вас и българското общество, че общественият интерес е много значим и си струва използването на този правен законодателен акт. Така отговаряме на мотивите за президента. Тази точка ще влезе след малко в зала и ние аргументирано ще защитим законопроекта“, каза още Йордан Цонев
.


Агенция „Фокус“:
Със 129 гласа „за” депутатите преодоляха президентското вето и приеха окончателно промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”

Със 129 гласа „за”, 40 „против” и нито един „въздържал се” депутатите преодоляха президентското вето и приеха окончателно промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Сега Конституцията задължава президента Румен Радев да обнародва промените в 7 дневен срок в Държавен вестник.
В мотивите на законопроекта е записано, че той цели да се осигурят ефективни механизми за попълване на масата на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, както и да се противодейства на схеми за вторичното разграбване на активите, закупени пряко или непряко с пари с такъв произход.
Промените включват забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност. Въвежда се и относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка.
В позицията си държавният глава за ветото се посочва, че той подкрепя усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но според него тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. Според Румен Радев с промените се преуреждат с обратно действие, в нарушение на правовата държава, настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения. В мотивите си държавният глава подчертава, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. „Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения“, се посочва в мотивите на президента Румен Радев.
Иван ЛАЗАРОВ

Агенция „Фокус“:
Делян Добрев, ГЕРБ: Продължавам да питам каква е връзката на депутати от БСП с КТБ

Вече един месец задавам въпрос и не получавам отговор – каква е връзката на БСП и на депутати от БСП с КТБ? Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев по време на обсъждането на промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, върху които държавният глава Румен Радев наложи вето, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Делян Добрев отново попита и дали народният представител от БСП Елена Йончева е съдружник с офшорна компания и превела ли е тази компания 315 000 лева и от къде идват тези пари. „Предният път забелязах, че г-жа Йончева не беше в зала, за да гласува този законопроект. Не твърдя, но питам това да не би да се дължи на нейно притеснение, че тя е в конфликт на интереси по този закон. Днес отново я няма при гласуването на закона”, посочи още Добрев.
В процедура по начина на водене народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков изрази несъгласие с начина, по който протича дебатът и подчерта: „Дебатът, въпреки че има КТБ в него, не е за кой какво е правил в КТБ, а е за ветото на президента. Второ – народните представители нямат основания да задават въпроси на други народни представители от тази трибуна. Има институции, където това трябва да се направи”.
Иван ЛАЗАРОВ

Агенция „Фокус“:
Данаил Кирилов, ГЕРБ: С промените в Закона за банковата несъстоятелност не се нарушават конституционни принципи

В този законопроект не са нарушени конституционни принципи. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов по време на обсъждането на промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, върху които държавният глава Румен Радев наложи вето, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
В изказването си Кирилов подчерта, че този законопроект цели да обезпечи възможността синдиците, респективно – кредиторите, да получат справедливо осребряване на имуществото, така че масата на несъстоятелността да бъде попълнена в максимална степен. „Припомням, че в края на 2014 г., при легислатурата на 43-то Народно събрание, ние приехме две изменения в Закона за банковата несъстоятелност, така че да се отговори на предизвикателството на този казус”, припомни Кирилов.
В реплика народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков подчерта, че според него когато законодателят за намеси по вече възникнал казус, по-често създава повече проблеми, отколкото решава.
Иван ЛАЗАРОВ

Агенция „Фокус“:
Хамид Хамид, ДПС: Надявам се народните представители да подкрепят промените в Закона за банковата несъстоятелност, налице е огромен обществен интерес

Надявам се всички народни представители да подкрепят законопроекта, защото е налице огромен обществен и държавен интерес. Изключението за ретроактивно действие следва да се приложи. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на ДПС Хамид Хамид, който е сред вносителите на промените в Закона за банковата несъстоятелност, върху които държавният глава Румен Радев наложи вето, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Хамид Хамид обяви, че от ДПС не подкрепят мотивите на президента и заяви: „На първо място искам да отбележа как започват мотивите на държавния глава. Той споделя и подкрепя целта на законопроекта. За нас тази подкрепа е важна. По-нататък държавният глава посочва, че тези цели трябва да се постигнат с конституционосъобразни средства. Тук искаме да изразим нашето несъгласие”. „Средствата, начинът и текстовете, които сме приложили, са законосъобразни и в съзвучие с цялото българско законодателство”, допълни още той. По думите му една от големите забележки в мотивите е, че се приемат текстове със задна дата – ретроактивно действие. „Това действие е уредено в Закона за нормативните актове в чл. 14. В ал. 3 на същия текст законодателят е посочил кога не може да се ползва текстове с ретроактивно действие. Ние считаме, че не сме в тази хипотеза, така че сме в съзвучие със закона и Конституцията”, аргументира се народният представител.
Иван ЛАЗАРОВ

Агенция „Фокус“:
ДПС с три въпроса към финансовия министър, свързани с КТБ

ДПС пита финансовия министър за броя на заличените обезпечения от КТБ, съдебните дела за прихващания и за списъка на извършените изплащания. Това каза народният представител от ПГ на ДПС Йордан Цонев по време на брифинг в Народното събрание за ветото на президента по Закона за банковата несъстоятелност, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Цонев коментира мотивите президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност. Той благодари на държавния глава, че е изказал подкрепа за целите на законопроекта. „Написахме писмо до министъра на финансите, с което го помолихме да ни съдейства с отговор на три въпроса чрез синдиците на КТБ, за да задоволим обществения интерес и да отговорим на призива на президента. Първо, какъв е списъкът на извършените до момента от страна на КТБ заличавания, освобождавания на уредени в полза на банката обезпечения?“, попита Цонев. „Второ - списъкът на извършените до момента изплащания, който съдържа следните реквизити: физическо и юридическо лице, което и извършило прихващането в съответната валута“, каза Цонев. Депутатът от ДПС заяви, че от ДПС питат и за броя на заведените съдебни дела за прихващания. „Броят на заведените съдебни дела са 205. Материалният интерес на тези дела е 1 млрд. 174 млн. 252 хил. 811 лв. Стойността на заличените обезпечения в полза на КТБ е 233 млн. 147 хил. 298, 3 лв.“, коментира Цонев. „Смятаме, че тези цифри ще убедят президента и неговата администрация и вас и българското общество, че общественият интерес е много значим и си струва използването на този правен законодателен акт. Така отговаряме на мотивите за президента. Тази точка ще влезе след малко в зала и ние аргументирано ще защитим законопроекта“, заяви Цонев.
Деница КИТАНОВА

Агенция „Фокус“:
Парламентът ще обсъди президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност

Парламентът ще обсъди президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност. Това предвижда програмата за работа на Народното събрание. Законът за банковата несъстоятелност бе приет окончателно на 9 февруари и върнат за ново обсъждане от държавния глава на 21 февруари. За преодоляването на ветото е необходимо абсолютно мнозинство - повече от 121 депутати.
На вниманието на народните представители като първа точка в дневния ред се поставя и предложението на БСП за свикване на референдум „за“ или „против“ Истанбулската конвенция.