Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Стратегия на ЕС за Западните Балкани: Първо решавате споровете, после влизате

06 февруари 2018 | 15:50

Европейската комисия обяви стратегията на ЕС за разширяване в Западните Балкани, в която се посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път въз основа на собствените си заслуги и скоростта, с която ще осъществят реформите.
Документът е представен в Страсбург от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и от комисаря по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент.
"Влизането в ЕС е много повече от технически процес. Това е избор на поколение, основан на основните ценности, които всяка страна трябва по-активно да приеме от външната и регионалната политика до това, което децата ще учат в училище ", пише в стратегията. "Страните в Западните Балкани имат историческа възможност да укрепят и недвусмислено да свържат бъдещето си с Европейския съюз. Те трябва да действат решително ", се заявява в документа.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, че нито една от тях няма да бъде поканена, докато не разреши всичките гранични спорове със съседите си. Той същевременно заяви, че Сърбия и Черна гора може би ще успеят да влязат в Съюза през 2025 г., ако посрещнат всичките критерии за присъединяване. „Това е условна дата, окуражаваща страните да работят здраво, за да продължат по този път“, уточни той. Това е отбелязано и в документа по най-категоричен начин: „ЕС няма да приеме да внася тези спорове и нестабилност“.



„Нова“ (Македония) : Стратегия на ЕС за Западните Балкани: Първо решете вашите вътрешни проблеми, а след това очаквайте членство в Съюза
Стратегията на Европейската комисия за Западните Балкани прогнозира, че две страни от този регион, Сърбия и Черна гора, ще бъдат потенциално готови да се присъединят към ЕС до 2025 г., предава македонската медия “Нова“.
Също така се отбелязва подкрепата за четири други, които биха могли да станат членове. Но трябва да е ясно на политиците и в шестте страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, че те трябва да бъдат по-сериозни в установяването на върховенството на закона, борбата срещу корупцията, борбата срещу организираната престъпност, решаването по двустранни въпроси, както и предприемането на други мерки за демократична промяна.
"Влизането в ЕС е много повече от технически процес. Това е избор на поколение, основан на основните ценности, които всяка страна трябва по-активно да приеме от външната и регионалната политика до това, което децата ще учат в училище ", пише в стратегията.
Според западното издание „Политико“ , Юнкер и други европейски лидери проявяват интерес към Западните Балкани, отчасти поради притеснения за засиленото влияние на Русия, Китай и Турция там. Кризата на бежанците през 2015 г., когато стотици хиляди мигранти по пътя към Западна Европа тръгнаха по маршрута на Западните Балкани, също подчерта значението на този регион за стабилността на ЕС.
"Страните в Западните Балкани имат историческа възможност да укрепят и недвусмислено да свържат бъдещето си с Европейския съюз. Те трябва да действат решително ", пише в Стратегията за разширяване.
С новата стратегия Европейският съюз предлага по-голяма подкрепа на региона, като изпраща съветници на Европол за повишаване на сигурността, но и значително увеличение на инвестициите.
За 2018 г. общия размер на инвестициите в региона се очаква да достигне 1 милиард евро - повече от инвестирания в региона през последните 10 години. Стратегията обаче съдържа и конкретни забележки относно начина на управление - страните показват връзки с организираната престъпност на всички нива на управлението и администрация.
„Нито една от страните от Западните Балкани не може да се счита за функционираща пазарна икономика“, се посочва в стратегията.
В стратегията, комисията изразява готовност да започне преговори с Македония и Албания, ако те отговарят на определени условия, а на Босна и Херцеговина да се отпусне статут на кандидат-член. Косово не е споменато в стратегията като бъдещ кандидат.
След дългогодишен граничен спор между страните членки на ЕС, Словения и Хърватия стратегията понастоящем заявява, че всички подобни разногласия ще трябва да бъдат разрешени, преди страните да станат част от Съюза.
„ЕС няма да приеме да внася тези спорове и нестабилност“, се сочи в документа.

ABC News: Жан-Клод Юнкер призова кандидат-членовете на ЕС на Балканите да уредят граничните си спорове
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, които се надяват да влязат в ЕС, че нито една от тях няма да бъде поканена, докато не разреши всичките гранични спорове със съседите си, предава ABC News.
„Няма да има по-нататъшно разширяване към Западните Балкани без първо граничните спорове да се решат“, заяви Юнкер. Неговото предупреждение, огласено в Европейския парламент в Страсбург, дойде след реч на хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Хърватия и Словения и двете страни членки на ЕС са вплетени в спор за Пиранския залив в Адриатическо море.
Юнкер същевременно заяви, че Сърбия и Черна гора може би ще успеят да влязат в Съюза през 2025 г., ако посрещнат всичките критерии за присъединяване. „Това е условна дата, окуражаваща страните да работят здраво, за да продължат по този път“, уточни той.

A1oN: Хърватия ще представи идеята си за интегриране на Западните балкани в ЕС
Хърватският министър-председател Андрей Пленкович трябва да говори пред Европейския парламент в Страсбург, където ще представи хърватската визия за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани, предава македонската медия A1oN.
Пленкович ще говори паралелно с представянето на стратегическия документ на Европейската комисия за разширяването на Западните Балкани. Той ще се демонстрира необходимостта от преодоляване на проблемите, които остават след войните, свързани с разпадането на Югославия , както и ще представи необходимостта да се обърне специално внимание на интеграцията на Босна и Херцеговина.

Макфакс (Македония): ЕК ще представи стратегия за разширяването
Европейската комисия официално ще обяви стратегията си за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани. Според някои медии стратегията посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път. Дали ще има дати за преговори, ще се научи във вторник, 6 февруари, предава македонската медия Макфакс.
Вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви, че очаква ясен сигнал, че Македония има перспектива за затваряне на отворените въпроси по отношение на отношенията със съседите. Той Османи изрази очакване, че в стратегия ще се посочат европейските перспективи на Македония и Албания, които в съответствие с успешното изпълнение на ангажиментите си, ще бъдат насърчени да започнат скоро преговори за присъединяване до 2025 г.
Стратегията ще бъде представена в Страсбург от върховния представител на ЕС по външните въпроси и политиката на сигурност Федерика Могерини и комисаря по разширяването Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент. Стратегията ще бъде насочена към държавите-членки, които ще я обсъдят на срещата на високо равнище през следващия месец.

Радио „Свободна Европа“ (Македония) : ЕС ще обяви своята стратегия за Западните Балкани
Европейската комисия ще обяви стратегията на ЕС за разширяване в Западните Балкани, в която се посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път въз основа на собствените си заслуги и скоростта, с която ще осъществят реформите, предава Радио „Свободна Европа“ в своята македонска редакция.
Документът ще бъде представен в Страсбург от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и от комисаря по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент. Стратегията ще бъде насочена към държавите-членки, които ще я обсъдят на срещата на високо равнище през следващия месец.

Magyar Hirlap: Държавите от Западните Балкани ще могат да участват в някои заседания на Съвета на ЕС
Според изтекло в публичното пространство предложение, подкрепено от 12 страни членки на ЕС, министрите на страните от Западните Балкани ще могат, дори преди възможното бъдещо разширяване на Европейския съюз, да участват на постоянна основа в определени срещи на представителите на правителствата на страните членки, пише Magyar Hirlap.
Очаква се Европейската комисия да обяви във вторник стратегическата си визия за разширяването на Западните Балкани, в която Сърбия и Черна гора може да станат членове на Съюза през 2025 г. Според от дванадесет страни-членки на ЕС: Австрия, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словения и Словакия подкрепят идеята страните от Западните Балкани да участват в заседанията на правителствата на държавите-членки на ЕС в областта на околната среда, здравеопазването, транспорта и външните работи.
"Тези мерки не са непропорционални, но имат огромно политическо въздействие и биха допринесли за подобряване на имиджа на ЕС", пише Европейската комисия в документ от дванадесет точки, изпратен в края на януари. Според експертите това ще е важно за противодействието на руското и китайското влияние в региона.
Подписалите страни подчертаха, че премахването на таксите за роуминг също следва да се разгледа за 18-те милиона жители на страните от Западните Балкани. Те също така са на мнение, че лидерите на ЕС трябва да посещават региона по-често.

A1oN (Македония): Страните членки на ЕС настояват за премахване на роуминга, както и за срещи на високо равнище със страните членки от Западните Балкани
Европейската комисия ще направи преглед на новата стратегия за разширяване на ЕС, в която ще бъдат определени точни срокове за възможните перспективи за членство на страните-кандидати, предава македонската медия A1oN.
12 страни членки на съюза - Австрия, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словения и Словакия искат крачка напред и предлагат редовни годишни срещи с лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.
Освен това те предлагат премахването на роуминга преди присъединяването им към Съюза.
"Това са мерки, които не ни струват нищо, но имат огромно политическо влияние и ще подобрят имиджа на ЕС в региона", се посочва в предложението.

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Очаквам Сърбия и Черна гора да се присъединят към ЕС до 2025 г.
Сърбия и Черна гора са провели забележителни реформи и ако продължават в същия дух, до 2025 г. очаквам да се присъединят към Европейския съюз. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
„Сърбия и Черна гора са направили забележителни реформи и прибливажат все повече правните си системи към стандартите на ЕС. Черна гора вече отвори 30 от 35 преговорните глави, Сърбия има поне 12. Ако и двете страни продължат така, както досега, очаквам те да се присъединят към ЕС до 2025 г. Следващите три председателствата на ЕС - Австрия, Румъния и Хърватия – се обявиха за продължаване на темата за Западните Балкани като основна. Това ще помогне на тези страни да имат надеждна перспектива за ЕС“, бе отговорът, който Захариева даде на въпрос кои държави от региона имат най-добри шансове за членство в Общността.
По отношение на Македония и Албания, Захариева допусна като възможно двете страни да получат дата за преговори за присъединяване през месец юни тази година. „България се ангажира да направи възможни преговорите за присъединяване за тези страни“, припомни първият дипломат на София.

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Трябва да дадем ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите ни са отворени за тях
Трябва да отправим ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите на Европейския съюз са отворени за тях. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
Захариева подчерта, че иска да предложи на страните от региона бърза перспектива за присъединяване към Общността, като същевременно увери, че ЕС има жизненоважен интерес от стабилността на Балканите.
Европейската интеграция на Западните Балкани е сред водещите приоритети на ротационното председателство на Съвета на ЕС, което България пое в началото на 2018 г. Първият дипломат на София обясни мотивите: „Време е да действаме. Страните от Западните Балкани получиха обещание за присъединяване преди 15 години в Солун. Оттогава насам се е случило твърде малко“.
Причините за ситуацията донякъде се коренят и в самите държави от региона. „Някои страни не са положили много усилия по отношение на реформите, така е. Критериите за присъединяване са много ясни. От друга страна, ЕС също беше много зает със себе си в продължение на много години. Имаше финансови, дългови и мигрантска кризи. Към това следва да се добавят и ужасяващите терористични атаки“, обясни външният министър на България.
Веднага след това обаче Захариева добавя: „Много хора в региона имат чувството, че чакат твърде дълго. Вече не виждат никакви перспективи за присъединяване. Трябва да променим тази гледна точка. Трябва да дадем ясен политически сигнал на страните от Западните Балкани, че нашите врати са отворени за тях“.
„В някои страни от Западните Балкани младежката безработица е над 60%. Без перспективата на ЕС и икономическия възход много млади хора ще напуснат страната си или ще бъдат застрашени от радикализация. Вече има необичайно много „чуждестранни бойци", т.е. млади хора от чужбина, които се борят за „Ислямска държава“. ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни“, категорична бе Захариева.

„Московский комсомолец“: Предизвикателство за Русия: Подготвят Сърбия и Черна гора за евроинтеграция
В навечерието на представянето на Стратегията на Европейския съюз за Западните Балкани руският вестник „Московский комсомолец“ привежда мнението на експерта Юрий Квашнион за предизвикателствата, пред които са изправени регионът и Брюксел.
Във вторник, 6 февруари, еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан трябва да представи стратегията на Европейския съюз за страните от Западните Балкани. Още през ноември австрийският политик заяви, че държавите– членки са готови да разгледат възможността за приемането на нови страни в Общността. По–точно става дума за Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, също и Босна И Херцеговина. Особен интерес представлява ситуацията около възможността за присъединяване към ЕС на Македония. Гърция възнамерява да блокира нейното приемане, ако страната не промени името си, което съвпада със това на едноименната гръцка област. Във връзка с това в Македония са решили да проведат референдум за смяната на името.
В края на октомври председателят на Европейската комисия Жан–Клод Юнкер заяви, че по – вероятно е разширяването на Блока да се осъществи в периода 2019–2024 година, след като бъдат завършени процедурите по напускането на Великобритания от структурите му. Официалната причина за подобно решение според властите в Брюксел е стремежът „да върнат мира на Балканите“. Британското издание Financial Times написа по-рано, че чрез присъединяването на нови страни ЕС се надява да усили контрола над миграцията и да ограничи разпространението на руското влияние в нестабилния регион.
В случай че разширяването на Блока протече по съществуващия план, то ще бъде най – мащабното в историята.
„Като цяло ЕС е заинтересован от присъединяването на балканските държави“, коментира за „Московский комсомолец“ Юрий Квашнион, завеждащ сектора за изследване на ЕС в Националния изследователски институт за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. „Друг въпрос е, че ситуацията е принципно различна за отделните страни. Аз бих отделил две страни. Това е Черна гора, която вече е преминала към еврото, и Сърбия, която независимо от косовския проблем върви достатъчно бързо към европейска интеграция“, поясни Квашнион.
„Същевременно ситуацията с другите кандидатки е съвършено различна. Босна и Херцеговина - това е държавно образувание със слабо икономическо развитие и с много нерешени институционални въпроси. Ако тази страна влезе в ЕС, то това би била съвсем различна перспектива. Още повече трябва да се отбележи, че в тази страна са в ход дезинеграционни процеси“.
„Трябва да разберем, че ЕС е обединение на християнски и постхристиянски страни. В Босна не по-малко от половината население е мюсюлманско. Същото можем да кажем и за Албания, където по-голямата част от населението изповядва исляма. Затова засега, вероятно, вариантът за присъединяването на Албания изглежда не съвсем желан“, коментира експертът.
Той продължава: „Забележително е, че Турция въобще не се споменава като възможен кандидат за скорошно приемане в ЕС. По думите на председателя на ЕК „Турция е направила големи крачки в посока, обратна на ЕС“ и следователно за нея се изключва перспектива за членство в близко време.
Що се отнася за Македония, тази балканска република води продължителен спор за името си с Гърция. От момента на разпада на Югославия през 1991 година Гърция се опитва да се пребори за промяна на името на северния си съсед, за да не възниква объркване с гръцката област Македония. Може да се предположи, че проблемът не е само в объркването, съществуват опасения, че в конституционното име на страната са заложени териториални претенции към гръцката област. Името, с което Македония е приета в ООН – Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ), също не устройва Атина. В неделя в гръцката столица се състоя многохилядна демонстрация под лозунга „Македония е Гърция“.
Вече половин година са в ход преговори между двете страни с посредничеството на специалния пратеник на генералния секретар на ООН Матю Нимиц. Решението, което бъде прието в хода на преговорите, ще бъде представено на общонационален референдум в Македония.
На официалния сайт на премиера на Македония Зоран Заев се казва: „Виждате, че тече прозрачен процес, ние искаме решение на базата на национален консенсус, за да може накрая да бъде потвърдено на референдума“.
Не всички страни от ЕС обаче споделят политиката за разширение на ЕС. „Има въпроси доколко успешна в икономически план ще бъде интеграцията. За да може тези страни да по-висок, среден за ЕС стандард, е необходимо да се наливат доста големи финансови средства. Има членки на ЕС, които са против приемането на страни с нерешени териториални въпроси. Няма единство на мненията, но като цяло курсът към присъединяването на Западните Балкани вече е приет. Напомням, че не толкова отдавна, през 2013 г., се състоя приемането на Хърватия, против което бе Словения заради нерешени териториални въпроси. Да, процесът по приемането се проточи девет години,но днес Хърватия е пълноправен член на Европейския съюз“, отбелязва Квашнион.