Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Каталонският случай предизвика интереса на Белград

04 октомври 2017 | 16:52

Няма съмнение, че в последните дни светът следи с напрежение събитията в Каталония. Но в Белград случващото се във все още испанския автономен регион дни наред е в центъра на вниманието на политическия елит. В началото на седмицата министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич заяви, че президентът Александър Вучич и правителството са изготвили писмо до Европейската комисия, в което излагат поредица от въпроси, свързана с позицията на Брюксел, че между събитията в Каталония и Косово не може да се търси аналогия. Вучич призна, че не очаква официален отговор от страна на Общността, но същевременно подчерта, че е негов дълг да защитава интересите на страната си.
„Каталонският случай“ разпали въображението за възможна „сепаратистка“ вълна на Балканите. Събитията в испанския автономен регион обаче са и удобен момент за припомняне на правото на самоопределение на гражданите на Република Сръбска, един от субектите на Босна и Херцеговина с преобладаващо население от сръбски произход.



B92: Ана Бърнабич заяви, че въпросът за обединението на Косово с Прешево, не е „отворен за дебат“след референдума в Каталония
Сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че въпросът за обединението на Косово с Прешево, не е „отворен за дебат“, предава сръбското радио B92. Попитана дали е обсъждала с националните съвети на малцинствата искането за обединение на южните сръбски територии с Косово, тя заяви, че не е и няма да говори по този въпрос.
„Това не е тема за разговор. Тема за разговор са институционалните механизми в съзвучие с конституцията и законите на Република Сърбия“ , заяви сръбският премиер.
Коментарът й дойде, след като по-рано лидерът на „Демократичното движение за демокрация и прогрес“ Йонуз Мюслиу заяви, че Сърбия трябва да приеме референдума от март 1992-ра година в съзвучие с международните закони, които дават право на самоопределение на автохтонните народи.
Той поздрави Каталония за референдума за независимост и призова международната общност да признае албанския референдум от 1992-ра година за отделянето на южните сръбски територии (известни в България като Западните покрайнини, бел.ред).
„Референдумът е израз на волята и законното право на автохтонните народи, в този случай на Каталония, което е гарантирано от международното право. Референдумът на етническите албанци от Прешевската долина също е легитимен и гарантира мира и стабилността между Прешевската долина и Сърбия“, заяви албанският политик.

Kurir (Сърбия): Каталония се готви да обяви независимост, което ще ощети цяла Европа
Референдумът за независимост на Каталония се проведе успешно, Мадрид не го признава, но Барселона го смята за формално валиден, пише Kurir (Сърбия) . Представител на властите в автономната област потвърди, че Каталония се готви да обяви независимост в понеделник.
В понеделник е заседанието на каталонския парламент, в който доминират подкрепящите независимостта партии. Следователно резултатите от гласуването няма да бъдат изненада.
Каталонският лидер Карлес Пучдемон също потвърди, че ще се обяви независимост. На въпрос как ще реагира, ако се стигне до испанска интервенция, а именно поставяне под контрол на каталонските институции, той заяви, че това би било „грешка, която променя всичко“.
Мадрид би могъл, а най-вероятно и иска, да активира член 155 от конституцията си, според който ще може да заеме контрол над Каталония. Тогава би следвало разпускане на парламента и организирането на нови избори. Твърде възможно е това да доведе до още победи на партиите, които са за независимост, пише сръбската медия. Междувременно не е изключено и падането на правителството в Мадрид, нови испански избори и ново правителство, което да се хареса повече на каталонците.
В случай на нови избори, които не доведат до желан от каталонците резултат, не е изключено да се обяви независимост. Такъв сценарий крие много опасности от въпросите за валутата до проблемите на международното признаване.

Blic (Сърбия): За връзката между Каталония, Косово, Република Сръбска и Войводина
Какви са приликите и разликите между каталонския случай и Косово, Войводина и Република Сръбска? Докато експерти споделят позициите си, в Белград следят със засилен интерес събитията в испанския автономен регион. Изданието Blic се опитва да представи картина на възможни паралели между Каталония и някои региони на Балканите.
Сърбия едва ли би признала независимостта на Каталония, защото Испания също не признава Косово като независима държава. Макар сръбското политическо ръководство да твърди, че Белград и Мадрид са „големи приятели“, е повече от ясно, че става въпрос за политически и държавни интереси.
Испания не би признала независимостта на Косово, защото ще получи Косово на своя територия в лицето на Каталония. Същото важи и за Сърбия – официален Белград не би признал независима Каталония, защото по този начин би се отказал от важния коз на териториалната цялост и суверенитет в разговорите за някогашната южна провинция Косово и Метохия.
Какви са приликите между случаите на Каталуния и Косово и има ли изобщо такъв казус във Войводина? И какво би станало, ако Република Сръбска реши да се отдели от Босна и Херцеговина – намерения, които вече е декларирала многократно?

Каталуния-Косово
Между тези два случая е трудно да се постави знак за равенство, но със сигурност не би могло да се каже, че няма връзка между тях. Наистина, провъзгласяването на независимостта и подкрепата, която получи Косово, вероятно е повлияла на политиците в Барселона да насрочат рефередум за независимост.
Косово и Каталония са региони, които според конституцията на държавите, към които принадлежат, нямат право на отделяне. Приликата е фактът, че в тях мнозинството от населението е съответно албанско и каталонско в страни, в които преобладава съответно сръбско и испанско население. В контекста на икономика и история между двата случая не може да се търси паралел.

Каталония-Войводина
В деня на референдума в испанския автономен регион във Войводина се появиха графити „Каталония = Войводина“. Не липсваха и окачени каталонски знамена.
Въпреки това трудно някой би повярвал, че провеждането на подобен референдум може да срещне подкрепата на местното население във Войводина. Съгласно преброяването от 2011 г., 66,8 % от гражданите на Войводина се определят като сърби. Следваща най-многобройна група са унгарците, но те са едва 13 % от населението на автономната област. Сходството е, че Войводина, подобно на Каталония, е най-богатият регион в Сърбия. Заедно с Белград тя осигурява близо 30 % от БВП на Сърбия.

Каталония-Република Сръбска
Властите на Република Сръбска, и по-специално на президентът Милорад Додик, често припомня, че една от целите на страната е отделяне от състава на Босна и Херцеговина.
В Република Сръбска мнозинството граждани са със сръбски произход и няма никакво съмнение, че в случай на референдум за отцепване, мнозинството от избирателите ще гласуват за независимост или поне за съюз със Сърбия. И това е единствената прилика с Каталония. Всичко останало е несравнимо, от историческото развитие на двата региона до икономическата мощ.

Сръбски експерт: Не очаквайте извинение от Европейската комисия
Международната организация или държава, когато вече е взела решение да признае независимостта на дадена страна, трудно би се отметнала от действията си. Затова Белград не бива да очаква от Брюксел преразглеждане на позицията си за липсата на сравнимост в случаите на Косово и Каталония. Това подчерта Александра Йоксимович, председател на Центъра за външна политика, предава Radiotelevizija Vojvodine (RTV).
Йоксимович призна, че не очаква изявление от страна на Европейската комисия, в което да се признават грешки от миналото, довели до решения, свързани с независимостта на Косово.
От друга страна, тя подчерта, че международните партньори са важни за Сърбия: „За нас е много важно, че в международните отношения е налице силно приятелство и силни съюзи, които със своите политически действия предотвратяват всякакъв вид отделяне, отцепване“.

Александър Вучич: Не очаквам отговор от Брюксел на писмото, изпратено по повод референдума в Каталония
В рамките на посещението си във Варна, президентът на Сърбия Александър Вучич призна, че не очаква Брюксел да реагира на официалното писмо, което властите в Белград изпратиха по повод отношението на Европейския съюз към провеждането на референдума за независимост в Каталония. Държавният глава обаче подчерта, че е негов дълг да защитава интересите на страната си, пише вестник „Политика“.
След четиристранната среща във Варна с премиерите на България, Румъния и Гърция, сръбският президент заяви, че всички те са запознати с „несправедливостта“, която е извършена спрямо Сърбия. Той припомни, че международното право не се прилага само за членовете на ЕС и че няма резолюция на ООН, която да се занимава с отцепването на Косово от Сърбия.
Вучич подчерта, че никой не застава зад гърба на Сърбия и добави, че работата на властите в Белград е да защитават националните интереси. Според него би било справедливо Брюксел да признае, че „по отношение на вас сгрешихме през 1999г., 2004 г. и 2008 г.“. Вучич обаче е реалист и сподели, че не вярва това да се случи някога.
„Не очаквам никаква реакция, правим това, за да дадем всичко, което можем, за да защитим нашата страна", обясни Вучич.
Сръбският премиер Ана Бърнабич съобщи в понеделник, че президентът и сръбското правителство подготвят писмо до ЕК, в което се задават редица въпроси относно позицията на Брюксел, че случаите на Каталуния и Косово не може да бъдат сравнявани.
Бърнабич, след като се консултира със сръбското председателство, заяви пред репортери, че тя ще връчи писмото при посещението си в Брюксел следващата седмица.

Srbija Danas: Сръбското правителство подготвя писмо до Брюксел за Каталония и Косово
Белград. Министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич заяви, че президентът и правителството на страната са изготвили писмо до Европейската комисия, в което ще бъде изложена поредица от въпроси, свързана с позицията на Брюксел, че между събитията в Каталония и Косово не може да се търси аналогия, пише вестник Srbija Danas.
След спешни консултации в Президентството Бърнабич заяви пред репортери, че ще връчи писмото при предстоящото си пътуване до Брюксел в периода 10-11 октомври. Тя подчерта, че Сърбия е изненадана от позицията на ЕК по въпроса за референдума за независимост на испанския автономен регион.
Сред въпросите, съдържащи се в писмото, ще бъде дали „международното право е валидно за Европейския съюз или има друго международно право, приложимо за всички страни, които не са членки на ЕС".
„Има толкова много нелогични, невероятни и несправедливи неща за Сърбия и нейните граждани. Искахме да реагираме като правителство, защото това е въпрос от голямо значение за нас", подчерта сръбският премиер.
Според Вучич позицията на ЕК, че референдумът за независимостта на Каталония е незаконен, е най-добър пример за двойния стандарт и лицемерието на световната политическа сцена.

Blic: Сърбия и Република Сръбска ще подготвят съвместна декларация за оцеляването на народа
Никола Селакович, генерален секретар на кабинета на президента на Република Сръбска, съобщи, че през есента Баня Лука и Белград ще подготвят съвместна декларация за определяне на национални минимални стойности и принципи за оцеляването на сръбската нация и на сръбския народ, пише Blic.
В изявление за RTS, Селакович заяви, че не става въпрос само една декларация, но също така и за един вид програмен документ.
Селакович обясни, че през есента, на 25 или 26 ноември, когато ще бъде отбелязана 100-годишнината от присъединяването на Срем и Бачка към Кралство Сърбия, или на 1 декември, по повод на формирането на Кралството на сърби и хървати, президентите Александър Вучич и Милорад Додик ще обявяват публично декларацията.

Srbija Danas (Сърбия): До 2022 г. сърбите трябва да живеят в една държава
Белград. Русия скоро ще даде твърд и ясен отговор на провокациите на Запада, а до края на 2022 г. сърбите ще живеят в една държава, стига правителството в Белград да желае това, пише сръбското електронно издание Srbija Danas, като се позовава на публикация в Srpski Telegraf и на дипломатически източници.
Според изданието руският президент Владимир Путин е препоръчал на президентите на Сърбия, Александър Вучич, и на Република Сръбска, Милорад Додик, да не се поддават на натиска на Запада и да работят за обединението на сърбите в една държава, тъй като правото на самоопределение не може да бъде отказано на сръбския народ, след като беше позволено на албанците в Косово.
Srbija Danas пише, че президентът Путин единствен предлага най-доброто решение за всички сърби и за тяхното право на самоопределение, и цитира мнението на Сергей Железняк, висш представител на партия "Единна Русия", който смята, че "Сърбия е стратегически партньор на Русия и тя крачка по крачка трябва да укрепва своя суверенитет, своята държава и политическа система".
По мнението на руския анализатор Владимир Зотов "натискът на Запада над Сърбия цели да ограничи отношенията с Русия и да не се допусне получаването на статут на руската хуманитарна мисия в Ниш, но това трябва само да мотивира сърбите, тъй като единствено Русия подкрепя решаването на сръбския национален въпрос, ако правителството в Белград желае това".
Сръбският коментатор Драгомир Ангелкович на своя ред смята, че "за американците и англичаните най-удобен е "замръзналият конфликт", тъй като при по-силен натиск Сърбия може радикално да се обърне за подкрепа към Русия".

Милорад Додик: Проектът за национално обединение на сърбите е разумен, логичен и политически справедлив
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик предупреди, че сръбската национална общност във всички републики от бивша Югославия, с изключение на Сърбия, е в почти катастрофално положение. Додик подчерта, че като народ сърбите са претърпели много през миналия век и заслужават проект за национално обединение, което е напълно разумно, логично и справедливо в политическия смисъл на думата, пише вестник Danas.
„Сърбите трябва да се обединят около нашите двете държави и постепенно да се превърнат в едно – в националния смисъл на думата“, заяви Додик, отблязвайки, че сърбите имат съвсем естествено желание да бъдат част от една нация-държава. Президентът на Република Сръбска изрази увереност, че това тяхно желание ще се сбъдне през този век.
„Щом една Германия не можа да преодолее раздялата и съществуването на две държави и една нация, това със сигурност е знак за сърбите, че през този век може да работят за националния проект на обединението, което е разумно, логично и политически справедливо“, категоричен бе Додик.