История на деня

2020

Денят 25 февруари: Умира Паисий Пловдивски; Колт патентова револвера; започва да се печата в. „Хъш”...

На 25 февруари 1872 г. умира Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) – висш духовник, по произход албанец. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. На 25 февруари 1836 г. Семюъл Колт патентова револвера (45-ти калибър), чийто модел създава през 1835 г. Колт е американски оръжеен конструктор. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие. Първият револвер “Колт”, създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Семюъл Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт” разработва различни образци стрелково оръжие: през 1911 г. автоматичен пистолет, а през 1917 г. - револвер. На 25 февруари 1877 година в Браила започва да се печата в. "Хъш" – политически вестник, за който се предполага, че е редактиран от Светослав Миларов (на снимката) като продължение на в. "Хитър Петър". Светослав Миларов (псевдоним на С. Николов Сапунов) е писател и обществен деец. Роден е на 24 април 1850 г. в Цариград. Следва право в Загреб. Участва в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). След Освобождението живее в Пловдив и се включва в обществено-политическия и културния живот на Източна Румелия. Продължава активната си обществена дейност и след Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.).

2019

На 56-годишна възраст умира собственикът на най-голямата българска Радиоверига и Агенция „Фокус“ Красимир Узунов.
Красимир Узунов е роден на 26 януари 1963 г. в град Пещера. Завършва Висшето военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“ в Шумен през 1985 г., специалност Политически профил. Произведен е в чин лейтенант на 31 август 1985 г. Випуск „Сливнишки“. През 1990 г. става известен с прякора „Поручика“, след като публикува коментар във вестник „Демокрация“, подписан като Поручик Красимир Узунов. На 7 юни 2000 г. създава първата българска частна информационна агенция „Фокус“. През 2004 г. създава Радио „Фокус“ – Сливен, с което слага началото на най-голямата българска радиоверига „Фокус“. На 20 септември 2016 г. заедно с началника на отбраната генерал Константин Попов и бившия командващ на ВМС адмирал Пламен Манушев организират военна церемония и заупокойна молитва в памет на загиналите български офицери и войници в боевете на връх Каймак-Чалан през септември и октомври 1916 г. Удостоен е за „Следовник на народните будители“ за 2014 г. от Съюза на народните читалища. Награждаван е с лично оръжие от министъра на отбраната Николай Свинаров, с почетен „Войнишки нож“ от началника на Генералния щаб генерал Никола Колев, със сабя от министъра на отбраната Николай Цонев, със сабя от ръководството на ДАНС, със знак „За принос към Министерството на отбраната“ от министъра на отбраната Ангел Найденов през 2014 г. и със знак „Достойнство и чест“ от министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2018 г. Удостоен е с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Военна академия „Георги Раковски“ от 15 февруари 2017 г.
Красимир Узунов ще бъде запомнен като родолюбец, който посвещава живота си на България като офицер от Българската армия, а впоследствие като журналист, писател, общественик. Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история. Радетел на българщината Красимир Узунов завещава наследство от книги, инициативи и стандарти в журналистиката, които ще се помнят.

2019

Великобритания трябва да се раздели с последната си територия в Индийския океан. Според решение на съда в Хага, преди 50 години британците неправомерно са отделили архипелага Чагос от Мавриций.

2018

Най-малко 26 човека са убити при ожесточени сражения между сирийските правителствени сили и бунтовници в Източна Гута. Боевете се водят въпреки приетата от Съвета за сигурност на ООН резолюция за незабавно прекратяване на огъня в Сирия за 30 дни.

2018

Земетресение с магнитуд 7,5 възниква в западната провинция на Южните планини в Папуа Нова Гвинея, като убива най-малко 31 души и ранява повече от 300 други.

2018

Централният наказателен съд в Багдад постановява смъртно наказание за 15 турци за участие в "Ислямска държава". Други 16 туркини също са осъдени на смърт за принадлежност към терористичната организация. Предвидено е наказанията да бъдат изпълнени чрез обесване.

2017

Екстремистите нападат две бази на сирийските въоръжени сили в Хомс. Загиват 42 души, включително старши офицер от разузнаването.

2017

Доналд Тръмп обявява, че няма да присъства на традиционната вечеря на кореспондентите на Белия дом, след неотдавнашно напрежение между администрацията му и различни новинарски организации.

2016

Гърция отзовава посланика си в Австрия на фона на дълбоките разделения между някои от страните в ЕС заради кризата с мигрантите. В заявление на гръцкото външно министерство се подчертава, че посланикът е бил отзован „с цел защита на приятелските отношения между държавите и народите на Гърция и Австрия”.

2016

Президентът на САЩ Барак Обама подписа закона, който разширява действащите в САЩ механизми за защита на личните данни на гражданите и върху граждани на ЕС, като им позволява да действат за такава защита чрез съдилищата в САЩ

2015

На бившата министър-председателка на Бангладеш Халеда Зиа е издадена съдебна заповед за арест, поради четворно неявяване в съда

2014

Рене Корнехо Диас е новият министър-председател на Перу.

2014

Умира испанският китарист и композитор Пако де Лусия.
Той е китарист и композитор от Испания, майстор на фламенко китарата. Истинското му име е Франсиско Санчес Гомес. Изпълнява композиции от различни жанрове: фламенко, джаз, фънк, класическа и етно музика, като понякога ги смесва. Носител е на наградата „Принцът на Астурия“ в областта на изкуството за 2004 г.

2013

В Южна Корея встъпва на длъжност президент първата жена - това е Пак Кън Хе.

2013

Народното събрание на Република България гласува Стратегия за национална сигурност на Република България. Гласуват 143 народни представители, от които „за” - 120, а 23-ма се въздържат.

2011

Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност г-жа Катрин Аштън приветства призива на Съвета за сигурност на ООН за прозрачно и независимо разследване на събитията в Либия, както и за провеждане на специална сесия на Съвета по правата на човека на ООН.

2010

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина“ - първа степен на Ким Мьонг-джин извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в Република България „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-корейските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“.

2010

Вииктор Янукович встъпва в длъжност президент на Украйна. Заема този пост до 22 февруари 2014 г.
На президентските избори през януари 2010 г. Янукович стига до втори тур, като се изправя срещу Юлия Тимошенко. Със своите 48,95% от гласовете той става първият пряко избран президент в историята на Украйна, като спечелва изборите с по-малко от 50% от гласовете.

2007

Иран извършва първото си успешно изстрелване на космическа ракета.

2005

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина“ - първа степен на Севда Севан извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България „за изключително големите ѝ заслуги за развитието на българо-арменските отношения и във връзка с приключване на нейния мандат“.

1999

Умира Глен Теодор Сиборг - американски физик. Роден е на 19 април 1912 г. в Ишпеминг, Мичиган, САЩ. Завършва университета в Лос Анджелис (1934 г.). Получава степента доктор по философия в Калифорнийския университет (1937 г.). От 1945 г. е професор, а през 1958-1961 г. е президент на университета. От 1942 до 1946 г. работи в Металургичната лаборатория в Чикаго, занимава се с въпросите за промишлено получаване на плутоний. През 1954-1961 г. и от 1971 г. е втори директор на Радиационната лаборатория в Бъркли. През 1961-1971 г. е председател на Комисията по атомна енергетика на САЩ. Заедно с Е. Макмилън синтезира плутоний (1940-1941 г.); съвместно с колектив от учени открива химически елементи америций, кюрий (1944 г.), берклий (1949 г.), калифорний (1950 г.), айнщайний (1952 г.), фермий (1953 г.), менделевий (1955 г.). Взема участие в синтезирането на по-тежки елементи. Носител е на Нобелова награда за физика (1991 г., заедно с Е. Макмилън).

1993

Умира Ангел Тодоров (А. Т. Тошков) - български писател. Роден е на 20 октомври 1906 г. във Видин. Завършва право в СУ (1930 г.). Член на БКП от 1927 г. Редактор във в-к “РЛФ” (1929 г.). Отговорен редактор на сп. “Звезда” (под редакцията на Г. Бакалов). Специализира в Париж и Дижон (1930-1931 г.), където се запознава с А. Барбюс, П. Ваян-Кутюрие, П. Елюар и др. В България работи като адвокат и журналист. Участва в Отечествената война. Главен редактор (заедно с А. Гуляшки) на в-к “Литературен фронт” (1944 г.) и на в-к “Вечерни новини”. Заместник главен редактор на в-к “Отечествен фронт”, “Стършел”, на сп. “Септември”, главен редактор на сп. “Българо-съветска дружба”. Секретар на СБП (1947-1948 г., 1958-1962 г.). Председател на съюза на преводачите в България, почетен председател на СБП от 1979 г. Печата за пръв път през 1921 г. в сп. “Пчела”. Първата му книга е сборник с разкази - “Клуб и фабрика” (1932 г.). Стиховете му след 9 септември 1944 г. са в духа на соц. реализъм и носят духа на фалшив оптимизъм. Автор е на литературни изследвания и литературнокритически статии.

1992

Столичният общински съвет взема решение мавзолеят на Георги Димитров да се премахне от центъра на града.

1992

В нощта на 25-ти срещу 26-ти февруари 1992 г. в азербайджанския град Ходжали арменски военни формирования , заедно с дислоцираният в Ханкенди 366-м многострелкови полк на бившата Съветска армия, извършват геноцид. Многочислена военна техника внезапно нахлува в града, престъпници жестоко убиват невинни хора, принуждавайки жителите да напуснат града, жилищните домове и обществената инфраструктура са напълно унищожени.
По време на Ходжалинския геноцид са убити 613 души, в това число, 106 жени, 63 деца, 70 възрастни, стотици мирни граждани са тежко ранени, 1275 човека са взети за заложници. По време на масовото клане са изцяло убити 8 семейства, 25 деца са лишени от двама, а 130 от единия родител, пленените и заложниците са подложени на жестоки мъчения, напълно нарушавайки правата на човека, в това число, и правото на живот.

1991

Започва процесът срещу Тодор Живков и бившия член на Политбюро на Централния комитет на БКП Милко Балев.
Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. Роден е на 7 септември 1911 г. в село (днес град) Правец, Софийска област. Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в Средното училище по графика в София и завършва гимназия като частен ученик. Член е на Българския комунистически младежки съюз от 1930 г., а на Българската комунистическа партия - от 1932 г. Като партиен функционер работи главно сред столичните печатарски работници. От 1942 г. е член на Софийския окръжен комитет на партията. От края на 1943 г. се включва активно в партизанското движение в родния си край. Взема дейно участие в политическата промяна на 9 септември 1944 г. в столицата. На VIII пленум на партията (1945 г.) е избран за кандидат-член на Централния комитет, а на V конгрес на БКП - за член на ЦК. През 1948-1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП и председател на Столичния градски народен съвет, възглавява и Отечественофронтовската организация в София. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК, а от 1951 г. и член на Политбюро на ЦК. На VI конгрес на БКП (1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, като от ноември 1962 г. до юни 1971 г. е и председател на Министерския съвет на Народна Република България. През юли 1971 г. заема поста председател на Държавния съвет. От 1981 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На 10 ноември 1989 г. е освободен от пленум на ЦК от заемания партиен пост, а малко по-късно Народното събрание го освобождава и от държавния пост. На 8 декември 1989 г. е изваден от състава на ЦК, а няколко дни след това е изключен и от БКП. За допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване - известно време е арестуван, след което е поставен под домашен арест, на който режим остава до края на живота си. Малко преди да почине, е възстановено членството му в Българската социалистическа партия. Умира на 5 август 1998 г.
Милко Калев Балев е български политик. Роден е на 14 август 1920 г. в гр. Троян. Член е на Работническия младежки съюз (РМС) от 1936 г., на БКП от 1942 г. Осъден е на смърт през 1943 г. и до 1944 г. е политически затворник. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел "Пропаганда и агитация", първи помощник на първия секретар, началник на кабинета на генералния секретар на ЦК (1954-1986 г.). Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро (1982 г.). Председател е на Комисията по външнополитически въпроси; на Координационния съвет за задгранична пропаганда; на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IХ Народно събрание на Народна Република България. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 години затвор (през 1992 г.), присъдата е променена в условна. Предполага се, че ръководи пряко т. нар. "възродителен процес", начело на "Група А”. Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Умира на 8 октомври 2002 г.

1991

Политическият консултативен комитет на Организацията на Варшавския договор решава военните структури на пакта да се разпуснат до 31 март същата година.
Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, подписан на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след предаване на ратификационните грамоти за съхранение от полското правителство. Албания не участва в работата на органите на договора (след 1962 г.) и се обявява за неговата денонсация (1968 г.). При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили; главнокомандващ обединените въоръжени сили и началник на Обединения щаб, който се намира в Москва, е от съветски офицери. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26 ноември 1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма за защита на демокрацията и правата на човека. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавския договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен е на 1 юли 1991 г.

1962

Провеждат се избори за 4-то НС, на които кандидатите на ОФ получават 99,90 % от гласовете.

1956

В периода 14 - 25 февруари се състои ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов развенчава култа към Сталин. На конгреса присъства и българска партийна делегация.

1950

Умира Джордж Ричардс Майнот - американски патофизиолог и терапевт хематолог. Роден е на 2 декември 1885 г. в Бостън. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1934 г. (съвместно с У. Мърфи и Х. Уипъл). Завършва Медицинското училище към Харвардския университет (1912 г.). Преподавател в Харвардския университет (професор от 1928 г.). Научните му трудове са посветени на изследвания в областта на патофизиологията и клиниката на анемичните състояния. Разработва метод за терапия на злокачествената анемия, която е стимул за изучаване на механизма на заболяването и води до откриването на “антипернициозния” витамин В12.

1949

ВНС приема Закон за книгопечатането.

1949

От 25 февруари до 8 март се състои съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори в България, обвинени в противодържавна дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари същата година. От 15-те обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор.

1947

Великото Народно Събрание ратифицира мирния договор на страните от Антихитлеристката коалиция с България, подписан на 10 февруари същата година в Париж.

1947

Въведен е държавен тютюнев монопол.

1946

Роден е Виктор Спиридонов Чучков - български композитор, пианист, педагог. Завършва Музикалната академия в София (1966 г.), специалност “Композиция” при професор В. Стоянов и “Пиано” при професор Лили Атанасова. Печели стипендия от консерваторията “Санта Чечилия”, Рим, Италия, която завършва през (1972 г.). Освен композиция и пиано, той специализира камерна музика при Г. Агости. През 1981 г. завършва академия “Киджана”, Сиена, Италия. След завръщането си в България преподава камерна музика в Музикалната академия. Активно концертира в периода 1990-1997 г. (над 500 концерта в България и чужбина като солист на симфоничен оркестър и солист пианист). Води майсторски класове в Бразилия, Холандия, Италия и др. Председател е на СБК; професор по камерна музика. Член на жури на много международни конкурси. Носител е на пет награди от международни конкурси за пиано; удостоен е с орден “Кирил и Методий”; избран за “Музикант на година 2000 от слушателите на “Алегро виваче” (БНР). Творчеството на Чучков включва почти всички жанрове: симфонична, камерна, филмова и детска музика. Творби: “Концерт за пиано и оркестър”, “Концерт за смях и оркестър”, “Носталгични вариации за кавал, пиано и оркестър”, “Европейска сюита”, “Соната за 10 инструмента”, клавирни пиеси, музика към филмите “Суламид”, “Скален кристал” и др.

1943

Роден е Джордж Харисън (Harrison) - английски рокмузикант - китарист и певец, участник в квартета “Бийтълс”. Преди да постъпи в “Бийтълс”, свири в създадената от него аматьорска група “Ребълс”. За “Бийтълс” композира 22 песни. Интересът му към индийската музика и религия оказват влияние върху някои музикални търсения на “Бийтълс” след 1965 г. Учи ситар при Рави Шанкар в Индия (използван за пръв път в “Норвежка гора”, 1965 г.). Соловата си кариера започва през 1968 г., но първите му 2 албума нямат успех. През 1970 г. издава тройния албум “Всичко отминава” (продуцент Фил Спектър), от който е известният хит “Мой мили боже” (заради който по-късно е осъден да заплати 587 хиляди долара за несъзнателно плагиатство на мелодията). Участва в различни благотворителни концерти (концертът в помощ на Бангладеш през 1971 г.). През 1974 г. създава собствена фирма за грамофони плочи “Dark Horse”. С течение на годините творческата му активност намалява. През 1998 г. разбира, че е болен от рак на гърлото; ранен е от крадец в имението си в “Хенли” на река Темза (1999 г.); оперират го от рак на белия дроб (2001 г.). Джордж Харисън е почитател и приятел на певиците от българското фолклорно трио “Българка”, което през 1991 г. записва в студиото на “Бийтълс”. Удостоен е с рицарско звание (по изключение посмъртно) от кралица Елизабет II (2002 г.). Умира на 29 ноември 2001 г. в Лос Анджелис. Албуми: “Wonderful Music” (1968 г.), “Electronic Sounds” (1969 г.), “All Things Must Pass” (1970 г.), “Concert for Bangla Desh” (1972 г.), “Living in the Material World” (1973 г.), “Dark Horse” (1974 г.), “Extra Texture” (1975 г.), “33+1/3” (1976 г.), “The Best of G. Harrison” (1979 г.), “Somewhere in England” (1981 г.), “Gone Troppo” (1982 г.), “Cloud Nine” (1987 г.), “A Horse To Water” (2001 г., последен албум).

1942

Роден е Боян Радев (Боян Радев Александров) – български спортист, състезател по класическа борба, заслужил треньор (1975 г.). Олимпийски шампион в Токио (1964 г.) и Мексико (1968 г.). Световен шампион в Толедо, САЩ (1966 г.); световен вицешампион в Толедо (1962 г.) и в Букурещ (1967 г.) и европейски вицешампион във Вестерос, Швеция (1968 г.). Спортист № 1 на България (1964 г., 1967 г., 1968 г.). 40-годишен става служител в МВР. Обявен е за спортист на века на "Левски" (2001 г.). носител е на орден "Стара планина" (2002 г.). Собственик е на художествена галерия в София; колекционер е на художествени произведения и български икони, културтрегер и меценат.

1932

Адолф Хитлер получава немско гражданство (до този момент той е гражданин на Австрия).

1929

В периода 25 - 29 февруари се състои Пиротска конференция между България и Югославия за обща охрана на границата и за статута на двувластническите имоти. През септември е проведена нова Пиротска конференция, а през декември заседанията приключват в София.

1928

Във Вашингтон на лабораторията на Чарлз Дженкинс е издаден първият лиценз за телевизионно разпространение

1917

Роден е сър Антъни Бърджис (родeн Джон Уилсън) - английски писател, критик, сценарист, музиковед и композитор. Разностранен талант, свири на пиано, съчинява стихове, пише симфонии, прави опити и в оперния жанр, рисува. Негов кумир в словесното изкуство е Дж. Джойс. Най-известният му роман е "Портокал с часовников механизъм" ("A Clockwork Orange", 1964 г.). Преди него издава романи, но без особен успех. Творчеството му включва общо около 28 романа, между които "Докторът е болен" (1973 г.), "Земни сили" (1980 г.), "Краят на световните новини" (1982 г.), "Всеки железен меч" (1988 г.) и др., 14 сборника с есета и литературна критика, две детски книги, стихосбирка, много статии в периодичния печат, няколко кино- и телевизионни сценария. Автор е на английската версия на френската пиеса "Сирано дьо Бержерак", подготвя за американската телевизия сценариите на поредица филми за Христос, а в отделна книга излиза "Човекът от Назарет" (1988 г.). През 1987 г. издава автобиографичната книга "Малкият Уилсън и големият Бог". Умира на 25 ноември 1993 г.

1916

По нареждане на ВМРО Туше Скачков застрелва в центъра на София Наум Тюфекчиев.
Наум Тюфекчиев е роден през 1864 г. в Ресен, Македония. Той е търговец на оръжие и един от най-големите атентатори и професионален организатор на политически убийства. От 1891 г. до 1895 г. в България стават три политически убийства - на министъра на финансите Георги Белчев, съпруг на поетесата Мара Белчева, на посланика ни в Цариград д-р Георги Вълкович и на бившия министър-председател Стефан Стамболов. Наум Тюфекчиев стои и зад трите убийства.

1905

Регистрира се Тютюнофабрикантско дружество "Свети Никола" - първи официален картел в страната, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики.

1902

Роден е Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик. Завършва славянска филологии в СУ (1926 г.). Редактор във в-к “Радикал” (1923-1934 г.), в-к “Съвременник” (1930-1932 г.), литературен редактор на в-к “Нови дни”. Сътрудничи на в-к “Заря”, сп. “Българска мисъл”, “Златорог” и “Отец Паисий”. Като литературен критик дебютира в сп. “Чернозем” през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на в-к “Радикал”, “Време” и сп. “Простори”, от 1954 до 1963 г. е редактор в изданието “Народна младеж”. Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българската литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, българския символизъм, българо-руските литературни връзки. Някои съчинения: “Емануил Попдимитров” (1922 г.), “Лев Толстой и България” (1928 г.), “Българската литература след войната” (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов” (1938 г., на български и сръбски език), “Душата на Македония” (1941 г.), “Творци на българската литература” (1941 г.), “Стара българска литература” (1942 г.), “Нова българска литература” (т. I, II, 1942 г., 1943 г.), “Очерци за българските писатели” (1968 г.), “Моето поколение в литературата. 1917-1967” (в 2 части, 1968 г., 1970 г.), “Емил Коларов” (1969 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели” (1971 г.), “Книга за Г. Караславов” (1972 г., в съавт. с Ел. Константинова) и др. Умира на 24 март 1970 г. в София.

1896

Роден е българският авиоконструктор Цветан Лазаров, създател на български самолет „ЛАЗ”.

1888

Роден е Йордан Антонов Бадев - български литературен историк и критик. Сътрудничи на сп. "Златорог". Инкриминиран като "фашистки" автор, убит след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. и след това е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Реабилитиран е от Върховния съд на България през 1996 г. Съчинения: "Скици на живите" (1934 г.), "Животът и изкуството" (1938 г.). Умира през 1944 г.

1888

Роден е Джон Фостър Дълес - американски държавник, дипломат. Брат на А. У. Дълес. Завършва юридически науки. Тясно свързан с влиятелни кръгове от едрия капитал; директор на юридическата фирма "Съливан енд Кромуел" (от 1927 г.), чрез която се оформят сделки с германски монополи през 20-те и 30-те години. Директор на "Интернешънъл никл къмпъни", член е на управителния съвет на "Ню Йорк сити банк", председател на съвета на попечителите на "Фонд Рокфелер" и др. Дипломатическата си дейност започва през 1907 г., когато е секретар на американската делегация на II-рата Хагска конференция. На Парижката мирна конференция (1919-1920 г.) е съветник в делегацията на САЩ. През 1924 г. участва в съставянето на плана "Дауъс". След II световна война активно се включва в подготовката на плана "Маршал" и в организирането на Северноатлантическия пакт (1949 г.). От 1953 до 1959 г. е държавен секретар на САЩ. Защитник на "твърдия курс" по отношение на СССР и страните от социалистическия лагер. Умира на 24 май 1959 г. във Вашингтон.

1883

Под натиска на екзарх Йосиф I и по решение на правителството митрополит Мелетий Софийски е арестуван и заточен в Рилския манастир. По-късно му е разрешено да се установи в Кюстендил.
Мелетий Софийски е висш духовник, книжовник, обществен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е през 1832 г. в Струмица. През 1851 г. става монах в Зографския манастир. Завършва Атинската духовна семинария, след което заминава за Санкт Петербург, където следва в Духовната академия. Завръща се в България и от 1872 г. до 1883 г. е софийски митрополит. През 1876 г. е преследван от турските власти, които го подозират, че укрива дейци от Ботевата чета. Поради това търси спасение в Българската екзархия в Цариград. След Освобождението отново поема Софийската епархия. Народен представител е в Учредителното събрание (1879 г.). Предоставя много ценни ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в София (днес Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). По време на режима на пълномощията е интерниран в Рилския манастир (1883 г.). По-късно заболява тежко и заминава на лечение в Кайро, където умира през 1891 г.

1881

Учреден е орден "Свети Александър" – за военни и граждански заслуги към държавата, за храброст и при лично благоволение на княза. За военни – с мечове по средата (при война) или над кръста (в мирно време) и без мечове – за цивилни. Има Голямо и Малко огърлие (от 1888 г.), Велик кръст (от 1908 г.) и шест степени (последните две - със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I-ва степен е без розета; II-ра и III-та степен - на шия, а IV-та и VI-та степен - на триъгълна лента на гърди. Към него (до II-ра степен) се носи сребърна звезда на гърди. Учредяването му предизвиква дипломатически конфликт с Портата през 1883 г. и е прието като израз на стремежа за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е запазено само за владетеля и престолонаследника, а Малкото - за чужди владетели, генерали, висши духовници (наградени са 25 души). С Великия кръст, I-ва и II-ра степен, се награждават министър-председатели, митрополити, генерали. Орденският празник е на 19 февруари. Орденът е отменен на 15 юни 1948 г. Към него е учреден медал "За заслуга" в две степени (златна и сребърна) само за офицери. Носи се на червена лента или на лентата на ордена "За храброст" при награждаване във военно време. До 1940 г. е даден на 69 души. Отменен е на 18 юли 1947 г.

1878

Роден е Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден е на 28 декември 1938 г. в София. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в-к "Светлина" (1912 г., Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942 г., посмъртно). Автор на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и др

1877

В Браила започва да се печата в. "Хъш" – политически вестник, за който се предполага, че е редактиран от Светослав Миларов (на снимката) като продължение на в. "Хитър Петър".
Светослав Миларов (псевдоним на С. Николов Сапунов) е писател и обществен деец. Роден е на 24 април 1850 г. в Цариград. Следва право в Загреб. Участва в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). След Освобождението живее в Пловдив и се включва в обществено-политическия и културния живот на Източна Румелия. Продължава активната си обществена дейност и след Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). Заради отрицателното му отношение към Регентството (1886–1887 г.) и първия стамболовистки режим емигрира вън от България. След завръщането си през 1889 г. е подложен на преследване и е интерниран. Обвинен е в съучастие в убийството на финансовия министър Христо Белчев (15 март 1891 г.), получава смъртна присъда и на 15 юли 1892 г. е обесен.

1873

Роден е Енрико Карузо (Caruso) – италиански певец, тенор. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене (от 1891 г.) при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово” (1894 г.), след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Започва неговият триумфален успех (от 1898 г.) в много държави по света. Солист е в Миланската “Ла Скала” (1900-1901 г.), солист е на нюйоркския театър “Метрополитен опера” (1903-1920 г.). Един от най-известните певци в света. Има уникален глас с широк диапазон, красив тембър, рядка дълбочина и особена топлина. Притежава особен драматичен темперамент, сила и страст на пеенето, позволяващи му да изпълнява всякакви тенорови партии - от лирични до трагични: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето”, “Трубадур”, “Аида” от Верди), Неморино (“Любовен елексир” от Доницети), Фауст (“Мефистофел” от Бойто), Канио (“Палячи” от Леонкавало), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми”, “Тоска”, “Манон Леско” от Пучини), Дон Хозе (“Кармен” от Бизе), Лионел (“Марта” от Фр. фон Флотов). С особено чувство и топлина изпълнява неаполитански песни. Умира на 2 август 1921 г. в Неапол

1872

Умира Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) – висш духовник, по произход албанец. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това умира.

1870

Хайрам Ревелс, от афроамерикански произход, става първият чернокож член на конгреса на САЩ

1859

Роден е Васил Иванов Кутинчев - български генерал от пехотата (1918 г.). Завършва Военното училище в София (1879 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва дружина и 5-ти пехотен Дунавски полк при Сливница, Драгоман и Пирот. През Балканската война (1913 г.) командва I-ва армия, която печели големи победи в Тракия и при Чаталджа; в Междусъюзническата война действа със същата армия при връх Св. Никола и Княжевац. Умира на 30 март 1941 г. в София.

1857

Роден генерал-майор Андрей Блъсков, през Сръбско-българската война командва 5-и пехотен полк.

1856

В Париж започва работа международният конгрес, който трябва да изготви окончателния мирен договор между държавите, участвали в Кримската война.
Кримската война (1853-1856 г.) е война между Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските държави - Англия, Франция и Сардинското кралство. Причините за войната са породени от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък става отказа на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 4 октомври 1853 г. й обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. В отговор последва нахлуването на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд р. Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите жители героично отблъскват многобройните атаки на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите обаче не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. Избухването на Кримската война (1853-1856 г.) се посреща с големи надежди от българския народ. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи (Димитракиева буна – 1856 г., Дядо-Николово въстание – 1856 г.). Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните й противници - Франция, във войната й срещу Прусия през 1870 г.

1853

Пазарджишките първенци изготвят молба до руския консул в Одрин, в която настояват за оказване на помощ срещу своеволията на гръцкото духовенство

1852

Умира Томас Мур - английски поет от ирландски произход. Роден е на 28 май 1779 г. в Дъблин. Син е на бакалин, учи в Дъблинския университет. Известни са поемите му “Лала Рук” (1817 г.) и “Ирландски мелодии” (1807-1834 г.), в които са разработени национално-патриотични мотиви. В сборника стихове “Песни на народите” (1818-1827 г.) е включен известният романс “Вечерен звън”. Издава сборник сатири “Басни за Свещения съюз” (1823 г.) против реакционната политика на европейските управници.

1848

По време на Февруарската революция във Франция е провъзгласена Втората република. Повод за революцията става правителствената забрана на свикания на 22 февруари 1848 г. в Париж антиправителствен митинг. Хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. На 22 февруари започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади, започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. Крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия. Февруарската революция създава условия за завземане на властта от буржоазията.

1841

Роден е Пиер Огюст Реноар (Renoir) – френски живописец, график и скулптор, един от основоположниците на импресионизма. Баща е на Ж. Реноар. Учи в Школата за изящни изкуства в Париж (1862-1864 г.) и при Ш. Глейр, където се сближава с К. Моне, А. Сисле и Ф. Базил. Портретите и жанровите сцени, създадени от Реноар, се отличават с топла жизненост и тънка наблюдателност ("Мулен дьо ла Галет", 1876 г.; "Гола жена", 1876 г.; портрет на Жана Самари, 1877 г.; "Девойка с ветрило", 1881 г., и др.). Късните му творби са декоративно-условни. Жизнерадостното, дълбоко хуманистично творчество на Реноар оказва значително влияние върху развитието на реалистичното изкуство на ХХ в. Умира на 17 декември 1919 г. в Кан сюр Мер, край Ница.

1836

Семюъл Колт патентова револвера (45-ти калибър), чийто модел създава през 1835 г. Колт е американски оръжеен конструктор. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие. Първият револвер “Колт”, създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Семюъл Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт” разработва различни образци стрелково оръжие: през 1911 г. автоматичен пистолет, а през 1917 г. - револвер.

1791

Джордж Вашингтон основава Националната банка на САЩ.
Американската национална банка е създадена през 1791 г. във Филаделфия. Идеята за създаването й е на Александър Хамилтон, първи секретар на Националния резерв. Открити са нейни клонове в още осем града. Функциите й са свързани с отпечатване на американски банкноти, със създаване на паричен фонд за инвеститори, съхраняване фондовете на правителството и с осъществяване на търговски услуги.
С основаването й възникват и възражения, че банката не е оторизирана от Конституцията за банка с национален статут, тъй като основните банкови дейности се осъществяват от банките в различните щати. Впоследствие по решение на Конгреса на Американската национална банка са декларирани по-широки права в сравнение с щатските и местни банки.
Американската национална банка е наричана още и Първа банка на Америка. Първата американска национална банка просъществува до 1812 г. След войната през 1812 г. се създава Втората национална банка на Съединените щати със същите функции.

1713

Умира Фридрих І – пруски крал (от 1701 г.); курфюрст на Бранденбург под името Фридрих III (1688-1701 г.). Роден е на 11 юли 1657 г. и е от династията Хохенцолерни. Получава кралската власт, като се задължава да осигури на императора на Свещената Римска империя войска за започващата война за испанското наследство.

1634

По заповед на Фердинанд ІІ е убит генералисимус Албрехт фон Валенщайн.
Албрехт фон Валенщайн (1583-1634 г.) е роден в калвинистко аристократическо семейство. По-късно приема католичеството. Сключва изгоден брак, закупува голяма част от конфискуваните имения на протестантската аристокрация и става най-големият земевладелец в Бохемия. През 1624 г. получава от Фердинанд II титлата херцог на Фридланд. Използвайки доходите от именията си, по време на Тридесетгодишната война организира огромна армия с която през 1626 г. разгромява войските на граф Мансфелд, с което ликвидира калвинистката съпротива в австрийските земи. През същата година граф Тили, командващ войските на Католическата лига нанася поражение на датските войски и заедно с Валенщайн изтласкват Кристиян IV обратно в Дания. Валенщайн покорява цяла северна Германия и през 1628 г. получава званието генералисимус и херцогството Мекленбург.
След победата над Кристиян Датски, Валенщайн планира нови походи в германските земи и Италия, с които да засили властта на Фердинанд II. Но от нарасналата сила на австрийските Хабсбурги започват да недоволствуват както протестантските, така и католическите владетели в германските земи. На събрание на Райхстага в Регенсбург през 1630 г. германските владетели налагат оставката на Валенщайн. Започва Шведският период на Тридесетгодишната война (1630-1635 г.) - шведите завземат почти цяла Германия. Фердинанд II отново повиква Валенщайн на служба. Той бързо набира стохилядна армия, с която блокира действията на шведите. В решаващата битка при Лютцен през 1632 г. шведите постигат победа, но е убит шведския крал Густав II Адолф. Валенщайн успява да завземе Саксония и води успешни действия срещу шведите. Нарасналата военна сила на Валенщайн повишава и политическите му амбиции. Едновременно с това той дава да се разбере, че е привърженик на религиозната толерантност. Намеренията на Валенщайн събуждат отново недоверието на Фердинанд ІІ и през 1633 г. е принуден отново да подаде оставка. Обявен е извън законите и през 1634 г. става жертва на заговор.

1528

В Сент Етиен на клада е изгорен Патрик Хамилтън (1503-1528 г.). Той е първият протестант в Шотландия.

1204

Папа Инокентий III изпраща кардинал Лъв да короняса Калоян за крал, а архиепископ Василий да въздигне в сан Примас.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;