История на деня

2018

Денят 19 юли: Френско-Пруската война, „Грейт Британ”, първият български медал...

През 1980 г. - в Москва започват XXII олимпийски игри, бойкотирани от западните страни. България участва с 289 спортисти, които печелят 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заемат 3-то място в крайното класиране. През 1952 г. започват летните олимпийски игри в Хелзинки. През 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се сключи договор с френската фирма "Рено" за производство в България на леки коли от същата марка. През 1912 – ВМРО извършва атентат в Кочани. През 1903 г. се провежда финалът на първия Тур дьо Франс. През 1879 г. е основан Държавен вестник. През 1886 г. в Люксембург се състои последният концерт на Ференц Лист. През 1880 г. е учреден първият български медал „За Освобождението”. През 1879 г. са открити първите български дипломатически представителства в Цариград. През 1870 г. започва Френско-Пруската война. През 1843 г. първият железен презатлантически лайнер “Грейт Британ” е пуснат на вода. Той е създаден от англичанина Айсамбард Брунъл. Корабът е два пъти по-тежък от всеки един строен до тогава. “Грейт Британ” играе ключова роля в световната миграция, превозвайки хиляди емигранти до САЩ и Австралия. Той е единственият оцелял транспортен кораб, участвал в Кримската война и Индийското въстание.

На 19 юли са родени: поручик Димитър Списаревски, певицата Богдана Карадочева, френският живописец Едгар Дега, писателят Арчибалд Кронин...

2017

Американските учени изчисляват общото количество пластмаса, произведено някога - 8,3 милиона тона.

2016

Северна Корея изстрелва три балистични ракети в Японско море. Балистичните ракети с малък обсег летят около 500-600 километра, преди да се разбият в морето.

2016

Британските депутати одобриха модернизиране на програмата „Трайдънт” – програмата за разгръщане и използване на британските сили за ядрено сдържане. 472 депутати срещу 117 гласуваха в парламента за модернизиране на ядрените сили на Обединеното кралство.

2015

Министър-председателят на Англия Дейвид Камерън подготвя пет годишен план за борба с „Ислямска държава“.

2014

При стълкновение на пограничен пункт в западната част на Египет загиват 31 военнослужещи.

2013

Американският град Детройт обявява банкрут с натрупани задължения за над 18.5 млрд. долара. Това е най-големият банкрут на населено място в САЩ. От 1,8 млн. жители и четвърти по големина град в САЩ през 50-те години сега там живеят едва около 685 000 души.

2012

Парламентът на Самоа избира за втори петилетен срок за президент на страната Туиатуа Тупуа Тамасесе Ефи.

2006

Започва евакуацията на българските граждани от Ливан. Ливанската и Израелската държави са информирани за предстоящата операция. Извозването на гражданите се осъществява от три автобуса със 105 българи, придружени от два автомобила на българската дипломатическа мисия и от два джипа на ливанските сили за сигурност.

2006

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина“ първа степен на Лъчезар Цоцорков „за изключително големите му заслуги към Република България и по повод 60 години от рождението му“

2006

Президентът на Република България присъжда Орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на проф. д-р Петър Червеняков „за големите му заслуги в областта на медицинската наука и по повод 80 години от рождението му“

2006

Валонски парламент на Белгия ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз с 61 гласа „за“, 14 гласа – против и 1 въздържал се.

2000

Започва петдневно посещение в България на Бодо Хомбах, европейски координатор на Пакта за стабилност. Той посещава Видин, за да стимулира подготвителните работи по изграждането на моста над р. Дунав.
Очаква се мостът да бъде готов до края на 2008 г. Неговата обща дължина ще бъде 1 440 м автомобилен път и 2 480 м жп линия. Той ще има четири пътни ленти, железопътен път, пешеходна алея и аварийна пътека.

1999

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина“ първа степен на:
1. Петер Метцгер, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България
2. Ейвис Боулън, извънреден и пълномощен посланик на САЩ в Република България

1996

Международният валутен фонд (МВФ) взема решение да отпусне на България заем в размер на 400 млн. долара.

1989

Говорител на Министерството на външните работи на Турция отказва исканата от Тодор Живков среща с турския президент или с министър-председателя.

1989

Полският парламент избира с един глас превес комунистическия лидер генерал Войчех Ярузелски за президент на страната.
Войчех Ярузелски е роден на 6 юли 1923 г. в Курово, Полша. Той е полски политик, първи секретар на Централния комитет (ЦК) на Полската обединена работническа партия (ПОРП) (от октомври 1981 г.), председател е на Държавня съвет на Полша (от 1985 г.), председател е на Комитета за отбрана и върховен главнокомандващ на въоръжените сили (ноември 1983-1985 г.). От 1981 до 1985 г. е председател на Министерския съвет. През 1973 г. става генерал, член е на комунистическата партия от 1948 г., член е на Политбюро на ЦК на ПОРП от 1971 г. От 1962 г. е заместник-министър, а от 1968 г. до 1983 г. е министър на националната отбрана. В периода 1965-1975 г. е началник на Генералния щаб на полската армия. Ярузелски обявява военно положение в Полша, използва армията срещу демонстрантите. В началото на 1989 г. той е първият сред лидерите в Източна Европа, който насрочва свободни избори и разрешава многопартийността. Сменя го от поста президентът Лех Валенса. От 1995 г. е подсъдим по дело за разстрела на стачкуващите в Гданск.

1980

В Москва започват XXII олимпийски игри, бойкотирани от западните страни. България участва с 289 спортисти, които печелят 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заемат 3-то място в крайното класиране. Игрите са бойкотирани от САЩ, заради съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Участват само 80 страни, което е най-ниския брой участници от игрите през 1956 г. На първо място по медали се класира СССР – общо 195, а на второ ГДР с 126 медала.

1974

Испанският лидер генерал Франко предава временно властта на одобрения за негов наследник принц Хуан Карлос. Ген. Франко постепенно се оттегля от властта и умира на 20 ноември 1975 г. в Мадрид. Хуан Карлос Бурбон е обявен за бъдещ крал на Испания на 22 юли 1969 г.

1974

Установени са дипломатически отношения с Република Того.

1973

На третия последен ден от пленума на ЦК на БКП са обсъдени външната политика и социалистическата интеграция. Основният доклад е изнесен от Тодор Живков, а пленумът приема документ, озаглавен "Основни насоки за развитие на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждане на развито социалистическо общество в Народна република България". Това е втори опит за извличане на конкретни дивиденти чрез уверения във верноподаничество и декларации за "тясно сближаване" със СССР. В сравнение с писмото от 1963 г. до Хрушчов за "сливането" в този документ декларациите са поставени изцяло в рамките на интеграционния процес в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) – на преден план е изведено икономическото сътрудничество с приоритети в енергетиката, суровините, машиностроенето, химическата промишленост и т.н.

1966

Политбюро на ЦК на БКП решава да се сключи договор с френската фирма "Рено" за производство в България на леки коли от същата марка. През 1967 г. тогавашното Държавно стопанско обединение (ДСО) “Металхим” подписва контракт с право на производство и продажби с френската фирма "Рено". В Казанлък (в сегашния завод “Арсенал”) се сглобяват първите три двуместни спортни коли "Рено Алпин". В началото дори го наричат “Булгар Алпин”. След като вече са сглобени първите автомобили, специалисти започват да водят преговори с французите за построяването на монтажен завод за производство на 10 000 коли годишно в Пловдив. Само за девет месеца, рекордно кратко време, се построява монтажен завод в Пловдив. В годините 1967 - 1970 г. в България се завършват общо около 5500 автомобила с марка "Рено". През 1970 г. излиза решение на Министерския съвет за прекратяване на този “производствен лукс” и заводът се закрива окончателно през 1971 - 1972 г.

1958

Подписано е споразумение за оказване от СССР на техническа помощ на България в изграждането на металургичен завод и други промишлени предприятия.

1952

Започват XV Олимпийски игри в Хелзинки. България печели първия си олимпийски медал – бронзово отличие за боксьора Борис Георгиев. Страната ни заема 42-ро място в крайното класиране.

1949

Родена е певицата Богдана Карадочева. Започва да пее на 14-годишна възраст. Дебютира на състезанието “Микрофонът е ваш” като солистка на “Студио 5” с ръководител Вили Казасян през 1965 г. През `60-те години интерпретира френския шансон, руските романси, изпълнява драматични и концертни песни. Печели I награда на Международния фестивал за забавни песни в Сочи през 1967 г. и Голямата награда на “Златният Орфей” през 1969 г. Има съвместни изяви с Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жилбер Бекер и др. Солистка е на известни чужди оркестри в Чехия и Берлин. Печели извънредната награда за най-добър изпълнител в Касълбар, Ирландия заедно с Паша Христова и Борис Годжунов (1971). Участва в концерта на Емил Димитров в Париж в зала “Europeen” през 1972 г. През `80-те години работи съвместно със Стефан Димитров и “Вариант В”. Нейни малки плочи са издадени от фирмите “Pathe Мarconi” и “Philips”, а от 1970 г. “Балкантон” издава повече от 8 дългосвирещи плочи. Избрани албуми: “Богдана I” (1970), “Безнадежден случай” (1981), “Бермудски триъгълник” (1984), “Чифт обувки” (1993), “The Best” (1996), “My Songs” (1996).

1945

Политбюро на ЦК на БРП (к) обявява, че преговорите с Никола Петков за съвместно участие в изборите трябва да се смятат за приключени и ако той излезе с отделна листа, "да бъде разобличен като разколник".
Никола Димитров Петков е политически и държавен деец. Роден е на 21 юли 1893 г. в София. Син е на Димитър Николов Петков и е брат на Петко Димитров Петков. Завършва право в Париж. Член е на Българския земеделски народен союз (БЗНС), през 1932–1933 г. е в състава на постоянното присъствие на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактира печатния орган на съюза "Земледелско знаме". През 1933 г. преминава към БЗНС "Георги Марков". След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС "Врабча 1". През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС "Ал. Стамболийски". По време на Втората световна война (1939-1945 г.) възприема идеята за създаване на Отечествения фронт (ОФ). От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС "Ал. Стамболийски". След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. "Народно земеделско знаме". Народен представител е в VI Велико Народно събрание (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност. Убит е на 23 септември 1947 г.

1940

Роден е историкът Иван Божилов. Медиевист и византолог, д-р на историческите науки, професор, бил е ръководиттел на секция "Средновековие" в Института по история при БАН. Трудове: "Анонимът на Хазе" (1979), "Цар Симеон Велики (893 - 927): Златният Век на средновековна България" (1983), "Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). Генеалогия и просопография" (1985), "Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол" (превод и редакция, 1985 г.), "Българите във Византийската империя" (1995 г.), "Седем етюда върху средновековна България" (1995), "Българите във Византийската империя" (1995), "Културата на средновековна България" (1995) и др. Участва в колектива на многотомната "История на България", съавтор в "Кратка история на Добруджа" (1986), "Български манастири" (1997 г.; в съавторство с Н. Тулешков и Л. Прашков) и др.

1937

В София умира Стефан Георгиев Попов. Той е български офицер, генерал-майор. През 1892 г. завършва Военното училище в София, а през 1901 г. Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Служи в пехотата, след което е старши адютант в 5-та пехотна дивизия, участва с нея в Балканската война. През I световна война в периода 1916-1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, която воюва срещу Румъния. Впоследствие е началник-щаб на 1-ва армия (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 г. като помощник-началник щаб на войската.

1925

На панихидата на гроба на Стефан Стамболов е обявено възстановяването на Народнолибералната стамболова партия с орган в. "Свобода".
Народнолибералната партия (НП) е политическа организация, образувана през 1886 г. след отцепването на привържениците на Стефан Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си".
Народнолибералната партия изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Стефан Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Димитър Греков, Димитър Петков и Никола Генадиев. Партията управлява страната от 1887 до 1894 г. и от 1903 до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на Васил Радославов в периода 1913–1918 г.

1923

В София е осветена румънската православна черква "Св. Троица". Първо съвместно служение на български и румънски архиереи.

1923

Конституционният блок се саморазпуска под натиска на военните, ВМРО и правителството.
Конституционният блок (КБ) е политическа групировка, образувана на 6 юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната партия. Поставя си за задача да сплоти десните политически сили в страната против управлението на Българския земеделски народен съюз и растящото влияние на Българската комунистическа партия. Служи си с легални средства против правителството на Александър Стамболийски. За неговото събаряне КБ проектира свикването на три събора на своите привърженици: в Търново (днес Велико Търново), Пловдив и София. Първият от тях е насрочен за 17 септември 1922 г. Под натиска на народните маси и при мълчаливата подкрепа на БКП правителството на БЗНС свиква на същата дата в Търново конгрес на цвеклопроизводителите от цялата страна, на който са призовани да присъстват най-вече земеделските дружби от Северна България. Въпреки готвения им удар блокарите не се отказват от провеждането на акцията, за което после съжаляват. На път за старопрестолния град водители на КБ са нападнати на някои гари в Северна България и малтретирани от съмишленици на БЗНС. Когато пристигат в Търново, те са на практика лишени от каквато и да е възможност за публична изява. Един от тях – Ат. Буров, прави опит да се промъкне със свои привърженици откъм Горна Оряховица, но среща въоръжен отпор и е принуден не само да се оттегли назад, но и да емигрира незабавно вън от пределите на страната. Примерът му е последван и от бившия лидер на Народната партия Ив. Ев. Гешов. Останалите водачи на КБ са задържани още в Търново (а онези, които не били там са арестувани в столицата) и хвърлени в един от софийските полицейски участъци с намерение да бъдат изправени пред Държавен съд в качеството им на министри в кабинетите на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев (1911-1913 г.) и на Ал. Малинов (1918 г.) като виновници за двете национални катастрофи, така както е направено и с министрите от кабинета на д-р В. Радославов. След извършената окупация на Кюстендил през декември 1922 г. от отряд на Вътрешната македонска революционна организация задържаните лидери са прехвърлени от София в Шуменския затвор. Поради извършения държавен преврат на 9 юни 1923 г. те не са съдени. Скоро след правителствената промяна те са пуснати на свобода. След образуването на Демократическия сговор на 10 август 1923 г. КБ престава да съществува окончателно, макар че на практика това става още в началото на август 1923 г., когато две от влизащите в него партии – Демократическата и Радикалната, се обединяват в т. нар. Съюз на демокрацията, а Обединената народнопрогресивна партия се влива в малката организация на деветоюнските дейци – Народен сговор, и престава да съществува като самостоятелна политическа формация.

1921

Започва събирането на 6,5 % вътрешен "народен" заем след неуспешния опит през юни 1919 г.

1919

Българската делегация, начело с премиера Теодор Теодоров (на снимката) отпътува за Париж за водене на мирните преговори между страните, взели участие в Първата световна война.
Парижката мирна конференция е свикана от съглашенските държави победителки в Първата световна война за изработване на мирните договори с победените държави от Централните сили. Започва работата си на 11 януари в Париж и изработва договорите с Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Главна роля в нея играят представителите на Англия и Франция. Конференцията одобрява и Устав на Обществото на народите.
Още в края на Първата световна война се появяват около 50 проекта за създаване на "общество на народите", като колективен орган за опазване на мира чрез международно сътрудничество и система за колективна сигурност. Идеята за основаването на "обществото на народите", заедно с 14 правила за международно поведение, е формулирана през 1918 г. в едно послание на президента на САЩ Уодроу Уилсън. Основните принципи на тази идея са залегнали в пакта на Обществото на народите от 1919 г., който по-късно влиза в сила като неотменима част на Версайския и последвалите го договори от 1919-1922 г. Последвалите години на нестихващи конфликти и новата световна война показват несъвършенствата на този американско-френски проект, невъзможността чрез подобна структура да се регулират ефективно международните отношения, но също така и недостатъчната зрялост на народите и държавите за наднационално сътрудничество.

1916

Роден е летецът поручик Димитър Списаревски, наричан “живата торпила” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното училище (57-ми випуск). Обучава се като летец изтребител към 6-ти изтребителен полк в Карлово. През 1941 г. е повишен в чин поручик. През 1942 г. като командир на ескадрила е изпратен на стаж в германски изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ламанш. Загива до с. Долни Пасарел, Софийско, във въздушен бой с изтребителите на английския ген. Дулитъл (20 декември 1943 г.), като се врязва във флагманската “летяща крепост”. Посмъртно е повишен в чин полковник със заповед № 420/19.10.1982.

1912

ВМРО извършва атентат в Кочани. Убити са 9 души. При последвалите османски репресии са убити 40 души, а 250 са ранени. Засилват се антитурските настроения.

1903

Провежда се финалът на първия Тур дьо Франс.

1896

В Кардрос, Шотландия е роден писателят Арчибалд Джоузеф Кронин. Кронин е автор на романите “Замъкът на Броуди” (1931 г.), “Звездите гледат надолу” (1935 г.), “Цитаделата” (1937 г.), “Паметник на кръстоносеца” (1956 г.), “Северният свят” (1958 г.); пиесата “Юпитер се смее” през 1940 г. и др. Умира на 6 януари 1981 г. в Монтрьо, Швейцария.

1893

В село Багдади (днес Маяковски), Грузия е роден руският поет и драматург Владимир Владимирович Маяковски (1893 - 1930). От 1912 г. се включва в движението на футуристите. Пише теоретични статии. След 1915 г. се отделя от футуристите с т. нар. “Поезия на площадите и улиците”. Характерните черти на ранното му творчество са отразени в трагедията “Владимир Маяковски”, издадена през 1914 г. Социално-революционни мотиви се откриват в поемите, които пише до 1917 г. Това са “Война и мир”, “Човек” и др., както и в неговата лирика и сатири “Облак в гащи” от 1915 г. Работи в РОСТА (Руска телеграфна агенция) като поет и художник. Автор е на “Прозорците на РОСТА”, “Съветска азбука”, “БОВ”. В поемата “150 000 000” (1920 г.) се опира на традициите на руски народен епос. Редактор е на футуристическите в-к “Изкуство на комуната” в периода 1918-1919 г. и сп. “ЛЕФ” от 1923 до 1925 г. Пътува в Германия, Франция, Испания, Чехословакия, Полша, Куба, Мексико и САЩ. Отразява някои от наблюденията си в книгата “Моето откриване на Америка”, стихотворенията “Небостъргач в разрез” (1925), поемата “Стихове за съветския паспорт” (1930) и др. През `20-те години създава пиесите – “Дървеница”, “Баня”; поемите – “Хубаво!”, “С цял глас”, “Обичам” и др. Пише политическа публицистика в стихове и проза, статии по литературни въпроси. Реформатор е на поетическия език. Владимир Маяковски умира на 14 април 1930 г. в Москва.

1886

В Люксембург се състои последният концерт на Ференц Лист.
Ференц Лист е роден на 22 октомври 1811 г. в Добориян, Унгария. Той е композитор, пианист и диригент. Учи пиано при К. Черни и композиция при А. Салиери. От 9-годишна възраст Лист изнася клавирни концерти. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар, където дирижира симфонични концерти и ръководи придворната опера. Автор е на симфонични произведения ("Божествена комедия" – симфония по Данте, "Фауст" – симфония по Гьоте, 12 симфонични поеми, между които "Прелюдии" – по А. Ламартин, "Прометей" – по Й. Хердер, "Мазепа" – по В. Юго, "Тасо" – по Гьоте, "Орфей", 2 концерта за пиано и оркестър); оратории ("Легенда за св. Елисавета", "Христос"); хорови песни и др. Творчеството му е изградено върху унгарски народни мелодии, отличава се с изразителност, емоционалност, смели хармонии и оркестрови ефекти. Ференц Лист пише и редица теоретични трудове: "Лоенгрин" и "Танхойзер" на Р. Вагнер", "Фр. Шопен" и др.
Ференц Лист умира на 31 юли 1886 г. в Байройт, Германия.

1880

Учреден е първият български медал "За Освобождението 1877-1878 година", връчен на всички участници от Българското опълчение в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.

1879

Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти.

1879

Основан е "Държавен вестник".
“Държавен вестник” е официално издание на държавата. Излиза за първи път в София на 28 юли 1879 г., първоначално веднъж седмично, а от 1891 г. – всеки присъствен ден. През първите 12 години е държавно информационно издание, като помества официални съобщения, новини и телеграми от чужбина. По-късно се ориентира към публикуване на влезлите в сила нормативни актове – закони, укази, постановления и др., регистрира официални документи – конвенции, договори и др. В неофициалната си част предоставя място за публикации на различни съдебни институции и др. Продължава да излиза и след 9 септември 1944 г. до 30 ноември 1950 г., когато е заместен от "Известия на Президиума на Народното събрание". След 1989 г. издаването му е възобновено.

1877

Турците изоставят Шипченския проход. Осман Паша влиза в Плевен, без да бъде разкрит от руското разузнаване.
Осман Паша е турски военен деец и маршал. При избухването на Руско-турската освободителна война той е началник на турския гарнизон във Видин. Прехвърля се със своята войска в Плевен и се съпротивлява на руските и румънските войски до края на ноември (стар стил) 1877 г. След превземането на града е пленен от руската армия. Освободен е след края на войната. Осман паша е военен министър на Турция до 1885 г. По време на Гръцко-турската война 1897 г. е главнокомандващ турската армия. Умира през 1900 г.

1875

В Самоков завършва общото събрание на представители на евангелистките църкви, което одобрява Устав на Българското евангелско дружество.

1870

Започва Френско-пруската война.
Френско-пруска война се води в годините 1870-1871 г. Войната е предизвикана от Прусия, която се стреми да обедини всички германски държави под свое ръководство, и от Франция, която цели да запази хегемонията си в Европа. Франция се противопоставя на намерението на Прусия да издигне Леополд Хохенцолерн на испанския престол. През 1870 г. Франция обявява война на Прусия, но е неподготвена и претърпява поражение; Втората империя пада през септември. Пруските войски нахлуват във Франция. На 28 януари 1871 г. Френското правителство сключва примирие и с помощта на пруски войски разгромява Парижката комуна. Войната приключва с тежкия за Франция Франкфуртски мир. В хода на войната завършва обединението на Германия под ръководството на Прусия.

1867

В района на Златишкия Балкан, към четата на Панайот Хитов се присъединяват оцелелите доброволци от четата на Филип Тотю. Двете чети правят опит за въоръжена борба за освобождение на поробените българи в Османската империя.

1864

В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. "Бранител", редактиран от Георги Раковски.
Георги Раковски е пръв идеолог на българското национално революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел. Племенник е на Г. Мамарчов (Раковски даже сменя кръстното си име Съби – Сава с името на вуйчо си). Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а Раковски успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но тъй като гръцки поданик, е изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия. Там Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, през 1844 г. той се връща в Котел под името Георги Раковски. През януари 1845 г. Раковски и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 г. в затвора. По време на Кримската война 1853-1856 г. Георги Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна – да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. Организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. През 1860 г. Раковски се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). През 1862 г. Георги Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство. До края на живота си Георги Раковски работи за осъществяване на революционните си планове. Той умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.

1843

Първият железен презатлантически лайнер “Грейт Британ” е пуснат на вода. Той е създаден от англичанина Айсамбард Брунъл. Корабът е два пъти по-тежък от всеки един строен до тогава. “Грейт Британ” играе ключова роля в световната миграция, превозвайки хиляди емигранти до САЩ и Австралия. Той е единственият оцелял транспортен кораб, участвал в Кримската война и Индийското въстание.

1834

Роден е френският живописец, график и скулптор Едгар Дега. Острото, динамично възприятие на живота, сближава творчеството на Дега с това на импресионистите. Картините му са със строго премерена асиметрична композиция, гъвкав и точен рисунък, с неочаквани ракурси на фигурите, с прецизна характеризация на облика и поведението на моделите. Майстор на пастела . Някои от най-известните му картини са: "Сини танцьорки" и "Звезда".

1814

В Хартфорд, щата Кънетикът, е роден американският оръжеен конструктор Самуел Колт (1814 - 1862). Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие. Първият револвер “Колт”, създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт” разработва различни образци стрелково оръжие: автоматичен пистолет през 1911 г., револвер през 1917 г. и др.
Самуел Колт умира на 10 януари 1862 г.

1799

Открит е Розетският камък. По време на похода на Наполеон в Египет, негов войник се натъква случайно на надписа на три езика, един от които - гръцки. По-късно това дава възможност на Франсоа Шамполион да разчете първите египетски йероглифи.

1696

Руските войски, под командването на Петър І завземат от Османската империя крепостта Азов и Русия получава излаз на Азовско и Черно море.

1374

Умира Франческо Петрарка. Петрарка е италиански поет и хуманист, историк, археолог. Той открива "Ораторската институция" на Квинтилиан и част от кореспонденцията на Цицерон. Петрарка е един от първите големи хуманисти на Ренесанса. Натоварван е от папата с различни дипломатически мисии. Оставя много съчинения на латински език (поеми, философски трактати и др.) и обемиста кореспонденция. Славата му е изградена предимно на неговите стихове на италиански народен език, наречени "Рими" (сонети, канцони и др.), посветени на красивата Лаура де Новес.

1344

Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират трудностите, които срещат венецианските търговци във владенията на цар Иван Александър. Според документа неколкократните опити да се възмездят стоки на венециански търговци, ограбени във Варна, остават без последствие. Българският цар отказва да се намеси в споровете между венецианците и неговите поданици. В търсене на решение на проблема венецианският сенат постановява всички търговци на републиката на Св. Марко, които “идват от Варна, Месемврия (днес Несебър) или други области на царство България”, да дават 50 % от своята печалба за възстановяване на понесените щети.

1330

Цар Михаил ІІІ Шишман потегля с войска към Сърбия. Към него се присъединяват съюзниците му татари и власи, както и войските на брат му деспот Белаур. Армията преминава през Софийското поле и достига долината на р. Струма при Велбъжд (днес Кюстендил).
Михаил ІІІ Шишман е български владетел в периода от 1322 г. до 1330 г. Той е син на деспот Шишман, владетел на Видинската област. Избран е за цар на болярски съвет след смъртта на цар Георги Тертер II през 1322 г. Чрез брак с дъщерята на сръбския крал Стефан Урош II Милутин – Анна-Неда, Михаил ІІІ се опитва да запази добросъседски отношения със Сърбия. През 1324 г. изпраща на заточение съпругата си и се жени за внучката на византийския император Андроник II – Теодора Палеолог. Това води до сближаване на България с Византия и до влошаване на отношенията й със Сърбия. През 1327 г. Михаил ІІІ се опитва да се възползва от избухналите във Византия дворцови междуособици между Андроник II и неговия внук Андроник III, за да разшири своята държава на юг, но поради опасност от Сърбия е принуден да се откаже от това си намерение и да сключи мир с новия византийски император. С подкрепата на Андроник III през 1330 г. Михаил ІІІ предприема поход против Сърбия. Двете войски се срещат при Велбъжд (днес Кюстендил). Въпреки постигнатото съгласие за временно примирие сърбите не удържат на думата си и неочаквано нападат българските войски. В битката българската войска е разбита, а цар Михаил ІІІ Шишман е убит.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;