История на деня

2017

Денят 16 декември: Оливър Кромуел, Българско археологическо дружество...

На 16 декември 1901 г. в София е учредено Българско археологическо дружество по инициатива на Светия синод с устав, утвърден от МНП на 29 март 1902 г. През 1920 г. негов приемник става Българския археологически институт при БАН. Бълг. научноизследователски институт. Първият управителен съвет на Българския археологически институт е в състав: Б. Филов, Г. И. Кацаров, В. Златарски, Й. Иванов, Р. Попов. Издава "Известия на археологическия институт", сп. "Археология" и др.
На 16 декември 1653 г. Оливър Кромуел е обявен за лорд-протектор на Англия. Той е водач на индепендентите по време на Английската революция от 17 век, пуритан. Депутат е в Късия и Дългия парламент 1640 г. Организира и ръководи парламентарните войски, които побеждават кралската армия в двете граждански войни. Като се опира на армията, Кромуел изгонва презвитерианите от Парламента 1649 г., ускорява съдебния процес над краля и провъзгласява републиката. От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Потушава движенията на левелерите и дигерите и освободителните борби в Ирландия и Шотландия. От 1653 г. е лорд-протектор, установява еднолична военна диктатура от 1655 г. След смъртта му го наследява синът му Ричард, който през 1659 г. подава оставка.
За първи път в опозиция на 16 декември през 1991 г., БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов. Жан Виденов е български политик и държавник; министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. в правителството на Демократичната левица. От 1991 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Народен представител е в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание. През декември 1996 г. подава оставка като партиен водач и премиер.

2016

5-дневно "червено" предупреждение за замърсяване на въздуха, обявено в Пекин и 21 други китайски града, класифицирано от служителите като "метеорологична катастрофа".

2016

Умира Джигме Дордже Палбар Биста, неофициалният крал на Мустанг (Тибетски: Лог Гел-по, непалски: Мустанг Раджа) между 1964 и 2008 г., докато Монархия, Полумонархията, Васалите и Титулярното царство бяха премахнати в Непал. Той е потомък в 25-то поколение на крал А-ма-дпал (1440-1447 г.), основател на династията Ло (Lo Manthang).

2016

Умира Фаина Мелник, бивша съветска атлетка, украинка по произход. Тя е участничка на три олимпийски игри. През 1972 г. в Мюнхен взема титлата с нов олимпийски рекорд – 66.62 м. През 1976 г. е 4-а и десета на гюле. Участва и на Игрите в Москва през 1980 г. Мелник е двукратна европейска шампионка и многократна победителка на първенствата на СССР. През кариерата си поставя 11 световни рекорда. Фаина е първата жена в света, която хвърля диска над класическата граница от 70 м.

2016

Държавният департамент на САЩ увеличава възнаграждението за информация за ислямския държавен лидер Абу Бакр ал Багдади до 25 милиона долара.

2014

Индия забранява ИДИЛ след като е задържан инженер за поддържане на групата в Туитър. Някои държавни служители се тревожат, че забраната ще застраши 39 индийски строителни работници, за които се счита че са държани като заложници от групата.

2014

На този ден е обявено, че Русия изпреварва САЩ по количество произведени бойни самолети като снабдява армията със 100 нови бойни машини

2014

Съдията Артър Шваб от Пенсилвания обявява изпълнителната заповед на президента Барак Обама за нелегалната имиграция за противоконституционна.

2013

27-годишният Себастиан Курц е назначен за министър на външните работи на Австрия. Става най-младият министър в историята на страната.

2013

В Япония се провеждат предсрочни парламентарни избори. Дясната Либерално-демократическа партия (ЛДП) спечелва абсолютно мнозинство в долната камара на японския парламент.

2011

Джулиан Асандж спечелва правото да оспорва екстрадацията си. Върховният съд на Великобритания постановява, че „жалбата на основателя на WikiLeaks повдига въпроси от голямо обществено значение за законите за екстрадиция“.

2010

Умира българският икономист Веселин Никифоров. Той е член-кореспондент на Българската академия на науките. Роден е на 5 януари 1927 г. в гр. Вършец.
Работи в БАН, където ръководи секцията “Възпроизводство и икономически растеж”. От 1974 до 1984 г. е председател на Българската народна банка. През периода 1983–1987 г. е председател на Комитета за социална информация (днес Национален статистически институт).

2002

Върховният административен съд отменя продажбата на 80 % от "Булгартабак".
В него работят 12 хиляди души. От 1996 г. датират първите стъпки за раздържавяването на "Булгартабак холдинг" АД. “Булгартабак холдинг” има 22 дъщерни дружества в България, от които 12 манипулационни, 9 цигарени фабрики и една за опаковки. Приватизацията на дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" официално стартира на 19 юли 2004 г.

2002

Конституционният съд отхвърля 44 текста от поправките в съдебния закон.

2001

На 15-ти конгрес на ВМРО Красимир Каракачанов е преизбран за председател.
Красимир Дончев Каракачанов е историк и политически деец. Роден е на 29 март 1965 г. в Русе. Завършва история. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. В периода 1990-1995 г. е секретар, след което до 1997 г. е съпредседател, а после и председател на Вътрешната македонска революционна организация. Депутат е в ХХXVIII, ХХXІХ и ХХХХ Народно събрание. Вътрешната македонска революционна организация – съюз на македонските дружества (МВРО - СМД) е общонационална надпартийна организация. Продължител е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО). Лидер е на на ВМРО от 1997 г.

1999

В Тайланд е извършен е най-масовият скок с парашути в историята – 282 парашутисти летят 7,11 секунди хванати за ръце.

1998

САЩ нанасят удар по Ирак.

1998

След 9-годишен мораториум XXXVIII НС отменя смъртното наказание. Екзекуциите са заменени с доживотен затвор без правo на помилване.

1996

Българска парламентарна делегация, оглавена от акад. Благовест Сендов, е на посещение в Израел.
Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград - български академик, математик. Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” (1956 г.). Кандидат е на математическите науки (1964 г.), д-р на науките на математическия институт “Стреклов”в Москва (1967 г.). Специализира числени методи в Московския университет (1960-1961 г.), компютърни науки в Лондон (1968 г.). Преподавател е по математика (1956-1958 г.), асистент е по алгебра в СУ (1958-1962 г.), доцент е по числителни методи (1962-1968 г.), професор е в СУ “Св. Климент Охридски”(1968 г.). Декан е на Факултета по математика (1970-1973 г.), ректор е на СУ (1973-1979 г.). Заместник-председател е на БАН (1988-1991 г.). Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при БАН (1991-1993 г.), научен сътрудник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 статии. Народен представител (1976-1989 г.) в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател е на XXXVII ОНС (1995-1997 г.). Заместник-председател е на XXXIX ОНС (от 2001 г.).

1995

България подава официална молба за членство в Европейския съюз.

1992

415 палестинци са депортирани от Израел.

1991

Генералната Асамблея на ООН отменя резолюцията от 1975 година, приравняваща ционизма с расизма.

1991

Върховният Съвет на Русия се обявява за правоприемник на Върховния Съвет на СССР.

1991

За първи път в опозиция, БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов.
Жан Виденов е български политик и държавник; министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. в правителството на Демократичната левица. От 1991 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Народен представител е в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание. През декември 1996 г. подава оставка като партиен водач и премиер.

1991

Полша, Чехословакия и Унгария подписват договор за сътрудничество с ЕС.

1988

В. "Стършел" престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември същата година неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.

1987

15 водачи на сицилианската мафия са осъдени на доживотен затвор.

1986

Г. Колбин е назначен за първи секретар в ЦК на КП на Казахстан на мястото на Д. Кунаев. Това е повод за първите междунационални стълкновения в СССР.

1985

В нюйоркски ресторант е убит боса на американската мафия Пол Кастелано.

1975

В Москва се провежда съвещание на министрите на външните работи на НРБ, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.

1972

В София, в зала "Универсиада", се провежда Втори конгрес на българската култура.

1971

Индийският океан е провъзгласен за зона на мира от Генералната Асамблея на ООН.

1971

От този ден войната за независимост на Бангладеш се смята за приключила. Армията на Пакистан се изтегля от Бангладеш. Денят е обявен за Ден на победата.

1969

Подписана е спогодба за свързване на енергийните система на България и Турция.

1967

Създадена е Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София- прес".
Българската информационна агенция е създадена от Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските художници в София. По-късно за член на агенцията са привлечени Комитетът за култура, стопанското сдружение “Българска книга и печат”, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на научните работници в България, Съюзът на юристите, Съюзът на преводачите, Съюзът на българските композитори, Съюзът на архитектите, Българската търговско-промишлена палата, Българската асоциация за туризъм и отдих, Български олимпийски комитет, Български съюз за физическа култура и спорт, Комитетът за българите в чужбина. Агенцията е самостоятелно юридическо лице, неин висш ръководен орган е Конференцията на членовете £, която избира Съвет на агенция “София-прес”.

1966

Състои се среща на Тодор Живков с писателите, на която той представя своята теза за наличието на "две правди" в българската действителност - "голямата правда", т. е. българските успехи, и "малката правда", т. е. негативните явления.

1965

Умира Уилям Съмърсет Моъм – английски писател белетрист и драматург, космополит. Роден е на 25 януари 1874 г. в Париж. На 10 години остава сирак и се завръща в пуританския дом на дядо си в Лондон. След това учи в пансион в Кентърбъри и в Хайделбергския университет в Германия. Медицински познания получава в Медицинския институт при болницата “Св. Тома” в Лондон. Първите му романи са “Лайза от Ламбет” (1889 г.) и “Мисис Крадък” (1902 г.). С течение на времето става един от най-известните и богати писатели в света. По време на Първата световна война е преводач във Франция. Известно време е сътрудник на “Интелиджънс Сървис” и работи в Русия. През 20-те години писателят се утвърждава като майстор на късия жанр. Издава разкази и повести, описания на вътрешния свят на човека, а темите са плод на дълги пътувания из Далечния изток, тропиците, склоновете на Алпите.

1961

Възстановени са дипломатическите отношения с Иран.

1957

Руска експедиция за първи път достига южният земен полюс.

1956

Установени са дипломатически отношения с Великото Херцогство Люксембург.
От 1969 г. представителствата на двете страни са издигнати в ранг на посолства. От 1979 г. България има посолство в Люксембург с акредитиран извънреден и пълномощен посланик. От май 1990 г., с решение на Бюрото на МС, посолството в Люксембург е закрито и в Люксембург е акредитиран посланикът на Република България в Кралство Белгия.
Интересите на Люксембург в България се представят от посолствата на Кралство Холандия (политически) и на Кралство Белгия (икономически и консулски).

1953

Открита е новата сграда на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.
На 28 ноември 1878 г. е основана Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), с Музеен отдел (от 1892 г. - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г. Предложение за нейното учредяване е дадено на 4 април 1878 г. от Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил. На 28 ноември 1878 г. е избрана временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав". Тази дата (по нов стил 10 декември 1878 г.) се приема за рождена дата на Народната библиотека.

1951

Роден е Иван Георгиев Иванов - български театрален и филмов актьор. В театъра работи предимно в класически постановки, жалонни за 80-те години - "Животът е сън" (1982 г.), "Ромео и Жулиета" (1983 г.). Играе във филмите "Всичко е любов" (1979 г.), "Лавина" (1982 г.), "Комбина" (1982 г.), "Стената" (1984 г.), "Романтична история" (1985 г.), "Нощем с белите коне" (тв, 1985 г.), "Горски хора" (тв, 1985 г.), "Небе за всички" (1987 г.), "Гори, гори огънче" (1994 г.), "Кървав спорт 4” (1994 г.) , "Асистентът" (1999 г.), "Стъклени топчета" (1999 г.), "Пратеник на кралицата" (2000 г.), "Наблюдателят" (2001 г., тв сериал), "Другият наш възможен живот" (2002 г.). Участва и в постановки на тв театър: "Истината, само истината!" (1981 г.), "Испанци в Дания" (1982 г.). Книги: "Отговори" (1997 г.), "Този живот, онзи живот" (1998 г.), "Седем часа разлика" (1998г ., заедно с Холи Фелдман).

1948

Умира Никола Маринов (Н. М. Абаджиев) - български художник. Роден е на 10 юли 1879 г. Завършва Художествената академия в Торино (1903 г.) при Дж. Гросо. Учител е в София (1907-1921 г.), професор (1921 г.) по живопис в Художествената академия и неин директор (1935-1937 г.). С творчеството си укрепва реализма в българското изкуство. Рисува битови картини, портрети, пейзажи, стенописи. Маринов е първият български художник, използващ акварела в творчеството си. Творбите му са изпълнени с лиризъм. “Връщане от кладенеца” (ок. 1915 – 1921 г., НХГ), “Към извора” (1920 г.), “Селянки на пазар” (ок. 1921 г., НХГ), “Връщане от полето” (1922 г.), “Ханджийката” (1923 г., НХГ), “Седнали селянки” (ок. 1925 г., НХГ), “Селско момиче” (ок. 1927 г., НХГ), “Мома със стомна” (1941 г., НХГ), “Селянки” (1942 г., НХГ). Сериозни успехи постига в портретите Pia (портретна скица на жена, 1908 г., НХГ), “Портрет на жената на художника” (ок. 1908-1915 г., НХГ; ок. 1910-1915 г., НХГ; ок. 1919 г., НХГ), “Майка с дете” (ок. 1920 г.), “Танцувачка” (1921 г., НХГ), “Магда” (ок. 1921 г.) и много други.

1947

Подписан е договор между Народна република България и Народна република Албания за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Подписан на 16 декември в Кричим. Предвижда взаимна военна и друга помощ в случай на нападение на една от тях от друга държава, а така също и най-тясно стопанско и културно сътрудничество. Сключен е за срок от 20 години. След изтичането му не е продължен.

1945

Започва конференция в Москва на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания. Съветската страна признава ръководната роля на САЩ в Далечния изток, срещу което Вашингтон се отказва да настоява за прилагане на Ялтенската декларация в България и Румъния. Договорено е Москва да "посъветва" българската страна да включи в правителството, което трябва да се състави след парламентарните избори, двама "лоялни" представители от опозицията, след което САЩ ще го признаят.

1944

Германската армия предприема последната си офанзива по време на Втората световна война срещу силите на Съюзниците в сражението при Ардените.

1938

Родена е Лив Улман - шведска актриса. Учи в театрална школа в Лондон, работи в норвежки театри. Снима се в родината си от 1957 г. Световна слава печели с участието си във филмите на Бергман “Персона” (1966 г.), “Часът на вълка” (1968 г.), “Срамът” (1968 г.), “Страст” (1969 г.), “Викове и шепот” (1972 г.), “Сцени от един семеен живот” (1974 г.), “Лице в лице” (1976 г.), “Змийско яйце” (1977 г.), “Есенна соната” (1978 г.). Снима се и в чужбина, продължава да играе в театъра. Участва в: “Нощен посетител” (1971 г.), “Емигрант” (1971 г.), “Преселници” (1972 г.), “Изгубеният хоризонт” (1972 г.), “Папеса Йоана” (1972 г.), “Отричане” (1974 г.), “Невястата на Зенди” (1974 г.), “Един мост повече” (1977 г.), “Марширувай или умри!” (1977 г.), “Вещите на Ричард” (1980 г.), “Любов” (1983 г.), “Розова градина” (1989 г.), “Мисловна разходка” (1990 г.), “Волът” (1991 г.), “Дългата сянка” (1992 г.), “Ема Зорн” (1994 г.).

1934

Тържествено са осветени сградите на Софийския университет и на Университетската библиотека, започнати на 30 юни 1924 г.

1931

След побой между полицията и студенти - земеделци и комунисти, в СУ "Св. Климент Охридски", проф. Александър Цанков не е допуснат до лекции.
Александър Цанков е политически и държавен деец, икономист, професор. Роден е в Оряхово на 29 юни 1879 г. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски", след което специализира държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Берлин и Бреслау (дн. Вроцлав, Полша). След завръщането си в България редактира сп. "Банков преглед", а от 1907 г. постъпва в СУ "Св. Климент Охридски" като преподавател по политическа икономия. Избран е за професор през 1919 г. Взема дейно участие и в политическия живот на страната.

1929

От 20 ноември до 16 декември 1929 г. се провежда съдебен процес против 52-ма дейци на нелегалната БКП. Ръководството й е разгромено по информация на австрийската полиция.

1928

Основана е Вътрешната Западнопокрайнска революционна организация "Въртоп".

1924

Умира Жан Пиер Русло - френски лингвист, абат. Роден е на 14 октомври 1846 г. в Сен Кло, Шаранта. Един от основоположниците на експерименталната фонетика. До 1887 г. е кюре и викарий. Професор - асистент по френска филология в Католическия институт в Париж (1910 г.), професор в Колеж дьо Франс от 1923 г. През 1897 г. създава и ръководи лаборатория по експериментална фонетика, изобретява редица фонетични прибори, разработва методи за развитие на речта на глухонемите и за отстраняване на речеви дефекти. Един от създателите на лингвистичната география. Основава диалектоложкото дружество "Société des parlers de France" (1893 г.), сп. "Revue de phonétique" (заедно с Ю. Перно, 1911 г.) и "Revue des patois gallo-romans" (заедно с Ж. Жилерон, 1887 г., от 1893 г. - "Bulletin dela Societé des parlers de France").

1921

Умира Шарл Камий Сен-Санс - френски композитор. Роден е през 1835 г. в Париж. Първия си концерт на пиано изнася, когато е едва на 10 години. Получава музикалното си образование в Парижката консерватория, където учи при известния композитор Фроментал Халеви (1799-1862 г.) - автор на популярната опера “Еврейката” (1835 г.), а по-късно и при Шарл Гуно. Първата си симфония създава преди да навърши 17 години. Работи като църковен органист, а после се отдава на концертна дейност. Създава симфоничните поеми “Фаетон”, “Чекръкът на Омфала” и “Танц на мъртвите”, посвещава на Ф. Лист най-ценното си симфонично произведение - “Трета симфония с орган”. Искрено приятелство свързва Сен-Санс с редица френски композитори - Бизе, Франк, Делиб и др. Автор е на: “Концерт за виолончело” (1873 г.), “Четвърти концерт за пиано”, “Трети концерт за цигулка”, оперите “Самсон и Далила” (1877 г.), “Хенри VIII” (1883 г.), “Прозерпина” (1887 г.) и “Асканио” (1890 г., със сюжет из живота на Бенвенуто Челини), “Трета симфония”, “Пети концерт за пиано” и др. Заедно с музикалните си творби Сен-Санс пише редица комедии, от които най-популярната е “Спазмите на писателя”. Автор е на научни съчинения: “Загадки и мистерии”, “Какво е миражът”, “Театралните декори в древния Рим” и др.

1921

Обнародван е Закон за подпомагане семействата на убитите или насилствено починали министри и за увековечаване на тяхната памет.

1920

Общото събрание на Обществото на народите приема България за свой член с 35 гласа и 2 въздържали се (на Франция и Австрия). В началото на 1921 г. е открит Постоянен български секретариат в Женева начело с консула Димитър Миков.

1917

Роден е Артър Чарлз Кларк - английски писател, автор на научнофантастична проза и популяризатор на научни знания. Учи във Физико-математическия факултет на Лондонския Кралски колеж. По време на Втората световна война служи в радарна част към Кралските въздушни сили. Специализира висша математика и приложна астрономия. Председател е на Британското астрономическо дружество. През 1946 г. отпечатва първия си научнофантастичен разказ. От 1969 г. живее в Цейлон, но прекарва голяма част от времето си в Англия и САЩ. Плод на сътрудничеството му с режисьора Стенли Кубрик е филмът “Една одисея в Космоса през 2001 г.”. По-известни книги: “Пясъците на Марс” (1951 г.), “Краят на детството” (1953 г.), “Голямата дълбочина” (1957 г.), “Една одисея в Космоса през 2001 г.” (1968 г.), “Среща с Рама” (1973 г.), “Фонтаните на Рая” (1979 г.) и др.

1917

В Бабадаг е проведен първият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България.

1916

Роден е Иван Петров Пейчев - български поет, драматург. Живее в София, Шумен и Калофер. От 1964 г. се установява постоянно в София. Драматург на Сатиричен театър (1968 г.). Член е на Съюз на българските писатели. С поезия дебютира през 1939 г. във в-к "Шуменска поща". През 1967 г. получава звание "заслужил деятел на културата", през 1974 г. Получава Димитровска награда за пиесата "Всяка есенна вечер". Автор е на съчиненията "Стихотворения" (1948 г.), "В минути пред атака" (1955 г.), "Начало на деня" (1955 г.), "Всяка есенна вечер" (1960 г.), "Далечно плаване" (1962 г.), "Ковачи на мълнии" (1963 г.), "Лаконично небе" (1967 г.), "Есен на брега" (1968 г.), "Знамената са гневни" (1973 г.), "Лирика" (1976 г.), "Орбити" (1976 г.), "Стихотворения" (1977 г.), "Сенки на крила" (1977 г.), "Всяка есенна вечер", пиеса (1983 г.), "Далечно плаване" (1986 г.), "Уморени думи" (1993 г.), "Далечна близост" (1996 г.), "Стихове" (1996 г.). Умира на 9 юли 1976 г.

1914

Умира Иван Зайц – хърватски композитор, диригент и музикален педагог. Роден е на 3 август 1832 г. Учи в Миланската консерватория при Л. Роси. В периода 1855-1862 г. е диригент и концертмайстор в градския театър и оркестъра в Риека. От 1862 г. до 1870 г. работи във Виена, а от 1870 г. – в Загреб. Диригент и ръководител е на музикалния отдел на Хърватския национален театър. Директор и преподавател е в школата на Музикалното дружество. Автор е на около 1200 произведения, сред които 20 опери, 30 оперети, музика към спектакли, а също вокални творби (60 кантати, 250 хорови песни, църковни песни и др.). Най-известна му опера е "Никола Шубич-Зринский".

1914

Родена е Цветана Стоянова Романска - българска фолклористка, етнографка, литературоведка и лексикографка. Дъщеря на Ст. Романски. Завършва славянска филология в СУ “Софийски университет”(1937 г.), специализира в Карловия университет в Прага и получава докторат (1939 г.). Професор (1963 г.) по славянски фолклор и етнография в СУ. Работи в областта на старата българска литература, славянски литературна връзки, славянска лексика, етнография и български фолклор. Автор е на множество научни студии, изследвания и монографии и на няколко речника. Умира на 4 март 1969 г. в София.

1912

В Пазарджик е създаден Комитет за подпомагане на новопокръстените християни начело с учителя Тодор Мумджиев, в който влизат представители на управляващите Народна и Прогресивнолиберална партия и на опозиционните Либерална и Народнолиберална партия. Подобни комитети са организирани в Пловдив и в други селища на Пловдивски окръг. Против акцията се обявяват протестантите, а против съпровождащите я насилия - демократите начело с Михаил Такев.

1910

Роден е Асен Георгиев Христофоров - български писател. Завършва Робърт колеж в Цариград (1931 г.) и икономически науки в Лондонския университет (1934 г.). Работи в Българска народна банка и в Главна дирекция на статистиката (1935-1938 г.). В периода 1939-1943 г. е преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки. От 1943 г. е доцент в Юридическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски”. От 1945 г. до 1947 г. е професор във Факултета за стопански и социални науки към СУ “ Св. Климент Охридски”. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на съчиненията : “Скици из Лондон” (1945 г.), “Боен път” (1955 г.), “Скици из Рила” (1957 г.), “В дебрите на Рила” (1957 г.), “Мацакурци” (1958 г..), “Планинари” (1959 г.), “Ангария” (1960 г.), “Исковете” (1962 г.), “Трима с магаре на Рила” (1960 г.), “Кутрето на школо” (1964 г.), “Иманяри” (1965 г.), “Говедарци и околностите” (1967 г.), “Вуцидей. Иманяри” (1970 г.), “Поля, гори и хора” (1970 г.). Умира на 10 август 1970 г.

1904

В София се създава Съюз на южнославянските художници "Лада" от представители на България, Сърбия, Словения и Хърватско. На 23 февруари 1905 г. се конституира българската секция с председател Ярослав Вешин и секретар Харалампи Тачев. Тя организира 2. Южнославянска изложба (15-16 август 1906 г.) в София и поема ръководството на съюза.
Ярослав Вешин e български живописец, чех по произход, един от създателите на съвременното българско изобразително изкуство, професор. Създава картини из словашкия и българския селски бит. След 1897 г. българско по дух творчество - "Връщане от пазар", "Въглищар", "Овчар", ловни сцени. Вешин е един от първите български баталисти - "Отстъплението на турците при Люлебургаз", "Бивак пред Одрин" и др.

1901

В София е учредено Българско археологическо дружество по инициатива на Светия синод с устав, утвърден от МНП на 29 март 1902 г.
През 1920 г. негов приемник става Българския археологически институт при БАН. Бълг. научноизследователски институт. Първият управителен съвет на Българския археологически институт е в състав: Б. Филов, Г. И. Кацаров, В. Златарски, Й. Иванов, Р. Попов. Издава "Известия на археологическия институт", сп. "Археология" и др.

1895

Завършва Вторият конгрес на легалната македонска организация - участват 32 дружества в емиграция. За председател на Върховния македонски комитет е избран ген. Данаил Николаев, а за подпредседател - Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.

1887

Приет е Закон за печата, въвеждащ предварителна цензура (в нарушение на конституцията).

1882

Роден е Панайот Димитров Димитров (псевд. Отето) - български оперен певец (тенор), един от основателите на българския оперен театър. Учи пеене в Одеса и Киев (1903-1906 г.) и в "Опера Комик" в Париж (1908-1910 г.). Участва в първото представление на Българската оперна дружба (18 октомври 1908 г.), по-късно работи в Софийската опера (1910-1929 г.). Сред известните му роли са Никола ("Гергана" от Г. Атанасов-Маестрото), Йеник ("Продадена невеста" от Б. Сметана), Рудолф ("Бохеми" от Пучини). Умира на 19 февруари 1941 г. в София.

1881

Роден е Ботьо Савов (Б. Савов Стоянов) - български писател. Завършва Педагогическото училище в Казанлък (1899 г.). 5 години е учител в Стара Загора и Бургаски окръг. През 1918 г. завършва право в СУ “Климент Охридски”(1918 г.). Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат. Член е на СБП. Ботьо Савов е автор на съчиненията “Неранза” (1921 г.), “Майка” (1923 г.), “Върложкият камък” (1923 г.), “Странният пътник” (1927 г.), “Замъкът на лейди Фокс” (1938 г.), животописни разкази за хан Кардам, хан Телериг, св. Иван Рилски и др., Повестта “Бабек” (1928 г.). Умира на 11 март 1959 г. в София.

1869

Роден е д-р Христо Николов Татарчев - деец на македоно-одринското национално-освободително движение, един от основателите на ВМОРО. Пръв председател (1894 г.) на Централния македонски революционен комитет. Първоначално образование получава в родния си град и в Охрид. През 1882 г. учи в Брацигово, а на следващата година постъпва в пловдивската гимназия. Куриер е на БТЦРК, взема участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885 г.), участва в сраженията при Сливница. Следва медицина в Цюрих и Берлин до 1892 г. През 1893 г. заедно с Д. Груев и други поставя началото на ВМОРО. През 1901 г. е арестуван от османските власти и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Освободен е 1902 г., но на път за Солун е задържан в атинския затвор. Член е на задграничното представителство на ВМОРО до 1905 г. По време на Балканската война и Първата световна война е военен лекар. След войната е един от учредителите на ВМРО. След 1925 г. се оттегля от активна революционна дейност, поради противоречия с ръководството на организацията. Принуден е да емигрира в чужбина. Умира в Торино, Италия. Автор е на книга със спомени “Първият централен комитет на ВМОРО” (1928 г.). Умира на 5 януари 1952 г. в Торино.

1866

Роден е Василий Василиевич Кандински - руски художник абстракционист, теоретик на изкуството и поет. Кандински е представител на експресионизма, абстракционизма и конструктивизма. Създава кавалетни творби, стенописи, театрални декори и костюми. През 1907-1914 г. и след 1921 г. живее в Германия, по-късно във Франция. Той е един от основателите на групите "Фаланга" (1901-1904 г.), "Асоциация на новите художници" (1909-1911 г.), "Синият конник" (1911-1914 г.). От 1922 г. е преподавател в "Баухаус". Творчески произведения - "Пасторал", "Черни линии", "Импровизация V". Автор е на теоретични трудове. Умира на 13 декември 1944 г.

1859

Умира Вилхелм Карл Грим - германски филолог и писател. Роден е на 24 февруари 1786 г. в Ханау. Заедно с брат си Якоб Грим работят като професори в Гьотингенския университет и са уволнени (1838 г.) затова, че се отказват да се закълнът на хановерския крал, който нарушава конституцията. Професори са в Берлинския университет (от 1841 г.) и членове на Пруската академия на науките. Изследват и публикува много средновековни текстове: "За старонемския майстор Занк" (1811 г.), "Цветарникът на розите" (1836 г.), "Бедният Хайнрих" (1815 г.), "Кума Лиса" (1834 г.), изследването "Германски героични сказания" (1829 г.). Създават т. нар. митологична школа във фолклористиката, като се опират на сравнителните методи (книгата на Я. Г. "Немската митология", 1835). Голяма тяхна заслуга са "Детски и семейни приказки" (т. 1-2, 1812-1814) и "Немски предания" (т. 1-2, 1816-1818 г.) . Техният сборник приказки е изпълнен с любов към приказката като явление на нар. култура. Братя Грим настояват за точно записване на текстовете на приказките, като се съхранява своеобразието на народната фантазия и езикът на устното разказване. Митологичната им теория намира много последователи сред учените (А. Кун, В. Шварц, А. Пикте, Ф. И. Буслаев, А. Н. Афанасиев и др.). Голям принос в историята на немския език имат произведенията на Я. Г. "История на немския език" (т.1-2, 1848) и "Немска граматика" (т. 1-4, 1819-1837).

1847

Умира Алексей Гаврилович Венецианов - руски живописец, един от основоположниците на битовия жанр в руската живопис. Роден е на 18 февруари 1780 г. От 1811 г. Венецианов е академик на Петербургската художествена академия. Възпитаник е на Л. В. Боровиковски. Ранните му картини са лирични портрети, някои са близки до романтизма (портрети на А. И. Бибиков, 1805-1808 г., на М. А. Фонвизин, 1812 г.). В края на 1807 г. Венецианов прави 4 офорта за подготвяното от него "Списание за карикатури от 1808 год. в лица", което по-късно е забранено от цензурата. По време на Отечествената война (1812 г.) рисува карикатури на французи и дворяни. Създава и редица жанрови картини, на тема градски живот и дворянски бит. През 1819 г. се заселва в с. Сафонково, Тверска губерния, където насочва вниманието си към сцени от селския бит, рисува типизирани портрети на селяни - "Чистене на цвекло" (до 1822 г.); "Гумно" (ок. 1821-1823 г.); "Утрото на помешчицата" (1823 г.); "Спящият пастир" (1823-1824 г.); "На паша. Пролет" (20-те години); "Глава на старец селянин" (1825 г.) и др. Венецианов придава голямо значение на работата на художника на открито. Изявява се като добър педагог, сред най-известните му ученици са Н. С. Крилов, А. В. Тиранов, Е. Ф. Крендовски, Л. К. Плахов, А. А. Алексиев, С. К. Зарянко, Г. В. Сорока.

1805

Роден е Изидор Жофроа Сент-Илер - френски зоолог, преподавател по зоология в Националния музей по естествена история (проф. от 1841 г.) и в Парижкия университет (от 1850 г.), член е на Френския институт (от 1833 г.), президент е на Парижката академия на науките (1856-1857 г.). В изследванията си се придържа към възгледите за еволюцията и единството на животинския свят, по-късно предлага теорията за изменяемостта в рамките на вида. Публикува разработки, посветени на хермафродитизма у човека. Основава дружество по аклиматизация на селскостопанските животни и издава труд за аклиматизацията и опитомяването на нови видове животни - "Acclimation et domestication des animaux utiles", 1861 г. Умира на 10 ноември 1861 г. в Париж.

1794

Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ под името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султанския берат за назначението си във Врачанската епархия. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Преследван и от турци, и от невежествени български свещеници. През 1765 г. преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски. В средата на 70-те г. отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици лежи в затвора, а в Карнобатско, където живее известно време, едва не е лишен от живот. Около 1794 г. се замонашава и става епископ във Враца и приема името Софроний. През 1810 г. отива във Видин и 3 г. извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Там продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война 1806-1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне руското настъпление в освободителен за българите поход, и отправя позив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала вече възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт.

1775

Родена е Джейн Остин – английска писателка. Романът й "Нортънхерското абатство" (1797-1798 г., публ. 1818 г.) представлява пародия на "готическия" роман. Авторка е на романите "Здравият смисъл и чувствителността" (т. 1-3, 1811 г.) и "Гордост и предразсъдъци" (т. 1-3, 1813 г.). на "Менсфийлд парк" (1814 г.), "Ема" (т. 1-3, 1816 г.) и "Убеждение" (публ. 1818 г.). Джейн Остин е една от предшественичките на критическия реализъм в английската литература. Умира на 18 август 1817 г.

1770

Роден е Лудвиг ван Бетовен - германски композитор, един от най-великите творци на човешката култура. Произхожда от стар фламандски музикален род. От малък учи цигулка и пиано и проявява изключителното дарование. Особено благотворно е влиянието на неговия учител Нефе. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Учи при Албрехтсбергер и Салиери. Унищожава всичко, написано до 25-годишна възраст, поради самовзискателност. От 1796 г. до 1800 г. създава 21 опуса (Първата симфония, опус 21). Между 1800 г. и 1802 г. завършва нови 15 опуса, а през следващите 2 години - още 20, между които и Третата симфония "Ероика". Следват: "Фиделио" (1805 г.), Четвъртата симфония (1806 г.), Концерт за пиано ¹ 4 (1806 г.), "Кориолан" (1807 г.), Петата симфония (1808 г.), концерти, сонати, квартети и др. След 20-те години не твори активно. На 7 май 1824 г. прозвучава най-забележителното му произведение 9 симфония. Умира на 26 март 1827 г. във Виена.

1653

Оливър Кромуел е обявен за лорд-протектор на Англия.
Оливър Кромуел е водач на индепендентите по време на Английската революция от 17 век, пуритан. Депутат е в Късия и Дългия парламент 1640 г. Организира и ръководи парламентарните войски, които побеждават кралската армия в двете граждански войни. Като се опира на армията, Кромуел изгонва презвитерианите от Парламента 1649 г., ускорява съдебния процес над краля и провъзгласява републиката. От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Потушава движенията на левелерите и дигерите и освободителните борби в Ирландия и Шотландия. От 1653 г. е лорд-протектор, установява еднолична военна диктатура от 1655 г. След смъртта му го наследява синът му Ричард, който през 1659 г. подава оставка.




За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes”;
Енциклопедии - LAROUSSE

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;