Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Foreign Policy: С какво е различна настоящата икономическа криза от предишните

18 юни 2022 | 19:11

Вашингтон. Една от интересните характеристики на глобалния икономически ред в ерата след Втората световна война е гъвкавостта на правителствата да реагират на сериозни кризи. От стагфлацията, краха на Бретън Уудския валутен режим през 70-те и азиатската финансова криза през 90-те до глобалната криза на настоящото столетие - най-големите световни икономики винаги са показвали невероятна способност да намират възможности за сътрудничество за решаване на належащи проблемите проблеми, пише американското списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.

Сега ивицата на късмета може да бъде прекъсната. Настоящата каскада от проблеми - руско-украинският конфликт, инфлацията, недостигът на храна и енергия, нарастващите цени на активите в Съединените щати, дългови кризи в развиващите се страни, последиците от пандемията от COVID-19 и прекъсвания на веригата за доставки - може да доведе до катастрофа - в много отношения заради неспособността на централните банки да печатат пшеница и бензин. Въпреки това колективните ответни мерки, които ще бъдат необходими за разрешаването на тези проблеми, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Никога досега глобалното сътрудничество не е било толкова спешно — и никога не е изглеждало толкова малко вероятно.

По ирония на съдбата това е резултат от миналите успехи. Ако по-рано светът лесно се справяше с кризите, преодоляваше дестабилизацията и възстановяваше траекторията на растеж на световната икономика, днес много държави станаха достатъчно богати и влиятелни, за да изискват да се вземат предвид техните интереси. Други преследват териториални или идеологически цели и ги смятат за по-неотложни от непосредствените икономически приоритети. В резултат на това стана почти невъзможно да се намери консенсус. Поради тази криза светът е обречен на поредица от конкуриращи се и частични реакции, вместо да намери начин да се обедини, за да разреши проблема.

Показателен пример е срещата на министрите на търговията на СТО тази седмица в Женева, първоначално планирана за 2020 г., но отложена поради COVID-19. Организацията е ограничена от правилото, че всяко споразумение изисква консенсус между всички 164 членове. Например, няма начин те да одобрят отказ от патентни права за ваксини срещу COVID-19, въпреки че срокът на целесъобразност е изтекъл преди повече от година. Повече от 20 години те водят преговори за ограничаване на субсидиите за риболов, които изчерпват световните океани. Когато някога СТО създаде нови възможности за търговски правила и разрешаване на спорове, тя изигра само незначителна роля в справянето с настоящите проблеми на веригата за доставки. Освен това организацията едва ли ще може ефективно да отговори на глобалната продоволствена криза на фона на въвеждането на ограничения за износ за запазване на хранителните запаси, които са застрашени поради забраната за износ на украинско и руско зърно. Последствието от това бездействие може да бъде повишаване на тарифите: мораториумът от 1998 г. върху тарифите за трансгранична електронна търговия (включително изтегляне на данни на Apple и стрийминг на Netflix) изтича в сряда, като Индия и Южна Африка блокират неговото удължаване.

Разбира се, няма незаменими организации и в миналото правителствата успяваха да намерят нови начини за сътрудничество, когато старите институции ставаха неефективни. Така беше през 70-те години, когато светът беше изправен пред предизвикателство, много подобно на това, което виждаме днес. Катастрофалната неудържима инфлация, войните във Виетнам и Близкия изток, възходът на петролния картел и последвалото покачване на световните цени на енергията, сривът на обезпечената със злато валутна система Бретън Уудс и политическият скандал Уотъргейт в Съединените щати предизвикаха глобална нестабилност и забавен икономически растеж. Първоначално лидерите на страните не успяха да осигурят необходимата степен на сътрудничество за разрешаване на тези проблеми. По това време се появи много литература за „кризата на легитимността” на западния капитализъм.

Но финансовите министри на водещите западни сили все пак постигнаха споразумение в опит да изградят нова парична система. Президентът на САЩ Ричард Никсън през 1971 г. отмени обмена на долари за злато. В резултат на това през 1975 г. Франция е домакин на първата среща на върха на „Голямата шестица”, където лидерите на най-големите индустриализирани страни си поставят задачата да намерят допълващи се начини за съживяване на своите „болни” икономики. По-късно групата се превърна в Г-7 (и след това за кратко в Г-8, когато Русия за първи път беше включена в групата и изключена след анексирането на Крим през 2014 г.), а координационната структура за водещите западни икономики продължава да е аморфна.

След повече от двадесет относително спокойни години, в резултат на поредица от дестабилизиращи финансови кризи, включително кризата с мексиканското песо от 1994-1995 г., азиатската криза от 1997-1998 г. и сривът на руската валута през 1998 г. се появи Г-20. По това време се появиха нови икономически сили и създаването на Г-20 бележи признаването на тази променяща се реалност. Групата включва по-специално Китай, Индия, Бразилия, Русия, Мексико и Индонезия, тоест клубът на богатите страни се разшири, за да отговаря по-добре на икономиката от 90-те. Г-20, подобно на Г-7, започна с редовни срещи на финансовите министри и по време на световната криза от 2008 г. беше преформатирана в годишна среща на върха на държавните глави. През този период Г-20 се превърна в център на глобалните усилия за възстановяване на икономическия растеж, помогна за бързото рестартиране на световната икономика чрез координирани мерки за стимулиране, засилено финансово регулиране и повишаване на кредитоспособността на Международния валутен фонд.

Разбира се, този вид съвместни усилия рядко водят до преобразувания. И на Г-7, и на Г-20 им липсват правомощията да вземат пълния набор от необходими решения, което ги прави нищо повече от стимул за провеждане на допълващи се политики. Често тези организации са по-малко загрижени за разработването на грандиозни планове за възстановяване, отколкото за предотвратяване на влошаване на ситуацията. Едно от ключовите постижения на Г-20 по време на световната финансова криза бяха силните обещания на страните-членки да избягват протекционистки мерки, които биха изострили глобалния спад – и в по-голямата си част те бяха изпълнени. Дори такива скромни успехи са много по-ефективни от сценарий, в който участващите страни преследват противоположни цели или активно подкопават икономическите си интереси.

И така, след като СТО е скована от правилото за консенсус и Г-7 и Г-20 нямат всеобхватна власт, коя група или орган може да се притече на помощ този път? Самото поставяне на въпроса предполага трудности при координирането на глобалните отговори на сегашния набор от кризи. Съединените щати и техните съюзници активно се опитват да навредят на руската икономика чрез всеобхватни санкции, а Русия отговори, като блокира украинските доставки на зърно през черноморските пристанища. Г-20 е разделена и безсилна. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призова Русия да бъде изключена от групата и заплаши с бойкот на срещите, ако присъстват представители на Москва. По време на речта на руската делегация на априлската среща на Г-20 във Вашингтон тя напусна залата с няколко чуждестранни колеги и ръководители на централни банки. Срещата приключи без подписване на традиционното комюнике, в което се очертават въпроси, по които може да се постигне или е постигнато споразумение. Изключването на Русия от групата е малко вероятно, тъй като само Канада и Австралия официално подкрепиха искането на САЩ. Като домакин на тазгодишната среща на върха, Индонезия вече покани Русия на планираната среща през ноември (и също така отправи еднократна покана към Украйна, която не е член на организацията). Само участието на Русия може да е достатъчно, за да неутрализира Г-20, но е малко вероятно други членове да подкрепят някаква стратегия за укрепване на световната икономика, като същевременно изолират Москва. Китай, по-специално, отказа да скъса връзките си с Русия и се съсредоточи върху самодостатъчността на собствената си икономика в лицето на западните санкции срещу Москва.

Благодарение на Г-7 и други форуми западните икономики се обединиха доколкото е възможно, дори въпреки продължаващите разногласия относно затягането на антируските ограничения. Не е малко постижение, тъй като страните от Г-7 все още представляват близо половината от световния БВП и са водещи в областта на най-съвременните технологии. Съединените щати и Европа до голяма степен преодоляха дългогодишните спорове за търговията със стомана, алуминий и самолети, а в сегашната среда те изобщо изглеждат като дреболии. Но мащабът на днешните проблеми далеч надхвърля това, което страните от Г-7 могат да се справят сами. Например, повече от 50 държави подкрепиха плана на групата за справяне с опасенията за продоволствената сигурност чрез разширяване на финансовата и техническата подкрепа в замяна на премахване на забраните за износ и други мерки, които биха могли допълнително да навредят на световните пазари на храни. Но Индия, която забрани износа на пшеница миналия месец, досега блокира инициативата, като се съпротивлява и на други мерки за освобождаване на хранителните доставки за по-бедните страни в опит да постигне самодостатъчност в селскостопанското производство.

Администрацията на Байдън прояви творчески подход в опитите си да намери обходни пътища и да изгради коалиции от страни с единомислие. Съветът по търговия и технологии между САЩ и ЕС координира действията за контрол на износа, споделяне на данни и критична технологична устойчивост. По време на посещението си през май в Токио американският президент обяви стартирането на нова индо-тихоокеанска икономическа структура, която ще включва Япония, Южна Корея и Индия. Макар и доста неясен, новият форум има за цел да насърчи сътрудничеството по въпроси като цифровата търговия, декарбонизацията и координацията на данъчните принципи. На срещата на върха на Северна и Южна Америка в Лос Анджелис САЩ стартира нова инициатива, наречена Американско партньорство за икономически просперитет с подобен дневен ред. Но на срещата не присъстваха представители на втората по големина икономика в Латинска Америка след Бразилия: мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор бойкотира срещата на върха, след като Вашингтон изключи Куба, Венецуела и Никарагуа от участие.

Въпреки безкрайната креативност, никоя от тези инициативи не е дори частично релевантна към настоящата ситуация. По време на предишни кризи водещите световни правителства успяха да преодолеят повечето от различията и да разработят ефективни отговори. Този път обаче не може и да се мечтае за такова нещо. Фиаското на сътрудничеството може да се окаже най-продължителната и тревожна последица от настоящата поредица от припокриващи се кризи. Досега световната търговия като цяло не е претърпяла големи щети, като търговските резултати достигат рекордни нива през 2021 г., въпреки че сега се забавя, като хранителният и енергийният сектор страдат най-много. Настоящите кризи подкопаха увереността, че въпреки различията, водещите световни икономики са единни в разбирането си за важността на икономическия растеж и стабилност и са в състояние да обединят усилията си до максималната възможна степен за постигане на тези цели. Сега просто няма кой да насочи кораба по даден курс.

Превод и редакция: Иван Христов