Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

The American Conservative: Педофилията се завръща под маската на „феномен на епохата на модернизма“

06 декември 2021 | 12:00

В университетите в САЩ се чуват призиви за реабилитиране на „тези, които са привлечени от непълнолетни“, алармира професорът по социология Ан Хендершот в статия за изданието The American Conservative. В политически некоректна среда тези хора се наричат по старомодния начин - педофили - и се смятат за опасни. Но се оказва, че от години американските „учени“ пишат книги, в които твърдят, че детството е „социална конструкция“. И затова не е необходимо да бъде защитавано.

Повече от 50 години представители на девиантната субкултура безуспешно настояват хората да се научат да разбират и приемат онези, които са сексуално привлечени от деца и юноши. Това прави и транссексуалният социолог Елън Уокър в новата си книга „Дългата тъмна сянка: Хора, привлечени от непълнолетни. Техният път към достойнството“. Уокър се опитва да дестигматизира педофилията. Т.е, за да убеди хората, че привличането на възрастен към дете не е девиантно поведение. Уокър беше асистент в катедрата по социология и наказателно право в университета Old Dominion, но миналата седмица Уокър бе изпратен в административен отпуск.

Сдружение Boylover

Всичко започва през 70-те години на миналия век с появата на Северноамериканската асоциация на бойловърите (North American Man Boy Love Association, NAMBLA), чиито опити да се присъединят към ЛГБТИ общността са били последователно отхвърляни. Въпреки това на група, оправдаваща педофилията, беше разрешено да участва в годишните гей паради (на които имаше банери, популяризиращи любовта между мъж и момче). Но лесбийска организация бойкотира събитието в Ню Йорк през 1980 г., защото организационният комитет е доминиран от членове на NAMBLA.

Без никакво смущение, представители на тази субкултура се обърнаха към научната общност и привържениците на философията на постмодернизма с молба за подкрепа и съдействие за преоценка на педофилията. Неслучайно г-жа Елин Уокър е социолог, а издателство на University of California Press публикува нейната книга. Подобно на своите предшественици, транссексуалният Уокър в своята книга призовава света да изостави унизителния етикет „педофил“ и да го замени с неутралния „привлечен от непълнолетни хора“. Такова име сякаш ни подтиква да признаем, че гореспоменатите хора са оставени просто на милостта на импулс, който е извън техния контрол. Уокър не смята педофилите за престъпници и ни насърчава да разберем онези, които изпитват този вид сексуално влечение.

Как започна всичко

Както пиша в книгата си The Politics of Deviance, движението за признаване на педофилията като безобиден „полов акт между поколенията“ възниква сред студенти през 90-те години на миналия век. Въз основа на концепциите на философията на постмодернизма, неговите поддръжници призоваха първо да се преосмисли терминът „детство“. В крайна сметка детството, както твърдят тези „изследователи“, уж не е биологична даденост, а по-скоро социален конструкт - исторически създаден плод на социални фантазии.

Един от най-цитираните източници в тази област е книгата „Интимност между поколенията мъже. Исторически, социално-психологически и правни перспективи“(Routledge Academic Publishing House). Това е колекция от произведения на учени, предимно европейски, представящи откровено убийствени аргументи за любовта между възрастни и непълнолетни. Кен Плъмър, един от авторите, пише, че „необходимо е да започнем да правим разлика между детството и невинността и да спрем да разчитаме само на хронологичната възраст на детето“. Оказва се, че „седемгодишно дете може да създаде сложна система от вярвания и принципи от сексуален характер, която ще озадачи много възрастни“.

Плъмър, опирайки се на теоретичната работа на специалисти по история на обществото, последователи на Фуко и социолози-конструкционисти, насърчи човечеството: той ще разработи „плодотворен нов подход към сексуалността, включително на децата“. В рамките на тази перспектива липсват понятията за линейно сексуално развитие и реално детство, има само определение, дошло отвън. Като осъждат „есенциалистките възгледи за сексуалността“, авторите на произведенията, представени в книгата, се стремят да премахнат съответните бариери по пътя на педофилите. Тези бариери, казват те, са наложени от фалшивата представа за „детство“. Това позволява на педофилите много: те се превръщат от перверзници в постмодернисти.

През 1990 г. Journal of Homosexuality публикува двоен специален брой за секса между възрастни и деца. Заглавието на специалния брой беше „Мъжка близост между поколенията“. Бившият президент на Нюйоркския алианс на гей активистите и един от основателите на NAMBLA Дейвид Торстад твърди, че „в съвременния свят любовта към момчетата е навсякъде“. Движението продължава да съществува. Вярно е, че все още е тайно, тъй като в началото на 2000-те беше в центъра на нашумял процес за причиняване на смърт на непълнолетно лице в резултат на незаконни действия. В делото се твърди, че членът на NAMBLA Чарлз Джейнс е участвал в изтезанията, изнасилването и убийството на 10-годишно момче от Бостън.

Не толкова отдавна Американската психологическа асоциация помогна на постмодерните педофили с дефиницията на тяхното отклонение. През 1998 г. организацията публикува статия в научно списание за „безвредността“ на секса с непълнолетни. NAMBLA бързо публикува „добри новини“ на своя уебсайт.

Контраатака на защитниците на детството

За известно време нашата култура не само позволяваше секс между мъж и момче, но всъщност позволяваше на девиантния сегмент на гей общността да го одобрява. Но тези дни свършиха. Днес децата все още са взети под закрила: това е единствената критика към книгата на Уокър с последващото му отстраняване от преподаване.

Мнозина намират секса между жена и момиче за по-малко скандален. Спомнете си само популярността на „Монолози на вагината“, която описва съблазняването на 13-годишно момиче от възрастна жена, привлечена от тийнейджърки.

В някои американски и чуждестранни колежи има цели катедри, посветени на дестигматизацията на педофилията. Професор Кен Плъмър е преподавал по социология в Британския университет в Есекс повече от 30 години. Професор Уокър, който получи докторска степен по свободни изкуства от John Jay College of Criminal Justice, публикува докторската си дисертация, озаглавена „Разбиране на стратегиите за устойчивост сред лицата, привлечени от непълнолетни“. В него Уокър твърди, че на такива хора трябва да бъде позволено да гледат детска порнография, за да се намали броят на престъпленията срещу непълнолетни.

Засега обаче гледането, купуването, производството и разпространението на детска порнография остава престъпление, тъй като децата са сексуално експлоатирани в процеса на създаване на тези видеоклипове. Но, както видяхме, опасността от отклонение от този подход нараства. И това се случва, тъй като в общественото съзнание се замъглява мисълта, че девиантното сексуално поведение спрямо децата е много опасно. Малко по малко именно „новият подход”, който описахме, започва да се отразява в законите и поставя обществото по пътя на „нормизирането” на педофилите.

*Ан Хендершот е професор по социология и директор на Центъра за обществена етика Veritas във Францисканския университет в Стюбенвил, Охайо.

Превод и редакция: Тереза Герова