Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„То Вима“ (Гърция): Вълни на отрицание - защо гражданите не вярват на държавата

24 ноември 2021 | 20:30

Атина. „Честно казано, не очаквахме към отричащите ваксините да се присъединят и „отричащи“ продължаващото преброяване, които често отказват да отворят вратата си и да сътрудничат на тези, които го провеждат“, пише Лефтерис Хараламбопулус за атинското издание „То Вима“.

Това не е така, защото имаме достатъчно доказателства, че съществува „теория на конспирацията“ относно всички различни аспекти на социалния живот, а защото преброяването в миналото винаги е било процес, който не е срещан с недоверие.

Затова смятам, че имаме работа с един по-обширен проблем – нова вълна на недоверие към държавата.

Това недоверие няма традиционните характеристики на противопоставяне на държавата като потискащ и принудителен механизъм, който виждаме в левите и анархистичните традиции и който е свързан с ролята на държавата в социалните сблъсъци.

Той дори няма характеристиките на „либерална” антидържавна позиция, която се основава на теорията, че държавата не трябва да се намесва отвъд определен момент в делата на гражданите, в личния им живот или в икономиката.

Всички тези хора разбират, че в същото време има ядро от държавни функции, които са свързани или трябва да имат общо с общото благо: здравеопазване, социално осигуряване и безплатен достъп до обществени услуги като образование.

Освен това, макар и от диаметрално противоположни отправни точки, тези две „антидържавни“ традиции поддържаха, че или социалните движения, или пазарът могат да организират рационално аспекти на живота.

Сега имаме работа с друга форма на недоверие към държавата. Има нещо като генерализирано делегитимиране, което се подхранва от ирационални и конспиративни възгледи, често на ръба на абсолютно абсурдното, особено когато се смесват с теории за „глобалния заговор“.

Често се обсъжда защо хората управляват страховете или несигурността си с плоски конспиративни теории.

Съответно, когато конспиративното недоверие към държавата или нейните представители води до доверие към всякакви шарлатани, опасностите са очевидни.

И все пак простото идентифициране на проблема не е достатъчно. Трябва да се запитаме защо държавата изгуби доверието на гражданите, поне на тези, които могат да бъдат повлияни от конспиративни възгледи.

Трябва да се запитаме защо държавата се оказа неспособна в различни фази, а не само в пандемията, да функционира като арена, в която се изработват стратегии, базирани на знания и с общото благо като ръководство.

Трябва да помислим дали и до каква степен състоянието преди пандемията е било възприемано като нещо извън и понякога враждебно към обществото.

Трябва да оценим „използването“ на държавата от политически партии и правителства и дали това е допринесло за проблема.

Трябва да проучим дали и до каква степен държавните функционери в различните сектори успяха да изградят доверие или вместо това затвърдиха недоверието на гражданите.

Очевидно трябва да направим каквото е необходимо, за да си върнем доверието на гражданите“, пише авторът.

Превод и редакция: Иван Христов