Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Javan (Иран): Да се готвиш за война и да воюваш не е едно и също

22 ноември 2021 | 09:56

Още от самото начало молбата на Украйна за членство в НАТО, веднага след като беше обявена за първи път веднага след рязкото влошаване на руско-украинските отношения през 2014 г., срещна остра и негативна реакция от страна на Русия, припомня иранският консервативен вестник Javan в материал, представен без редакторска намеса.

Сега напрежението в отношенията между двете страни преминава през нов кръг на ескалация и въпреки че причината му този път е по-скоро икономическа и е свързана с изпълнението на проекта за газопровода „Северен поток-2“ от Русия (който не се харесва на Украйна от самото начало, подобно на редица други източноевропейски страни), въпреки това, както отбелязват редица наблюдатели, ситуацията е изключително близка до истински военен конфликт.

Близо, но колко близо? И дали ще премине границата, отвъд която ще се наблюдава не просто напрежение, а истински сблъсък? Западните информационни източници постоянно държат своите читатели и слушатели в напрежение, съобщавайки за движенията и разполагането на руски войски по руско-украинската граница.

В началото на миналата седмица френският президент предупреди Путин, че Париж е готов да защитава Украйна и нейния суверенитет, доколкото ситуацията изисква. В същото време САЩ също смятат за свой дълг да изразят „загриженост“ относно състоянието на нещата около Украйна.

Но въпреки доста сериозното влошаване на отношенията, когато страните постоянно излизат със заплахи една срещу друга, не бива да очакваме истинска война в Украйна. Предвид енергийната зависимост на Европа от Русия, особено с наближаващите зимни студове, които, както предупреждават синоптиците, вероятно ще бъдат реални и сурови тази година, вероятно европейските лидери няма да преминат от заплашителна реторика и словесни заплахи към реални действия , тоест до истински сблъсъци с Русия.

Въпреки че, разбира се, ситуацията през тази година се развиваше по такъв начин, че беше напълно възможно да се видят признаци на истински военен конфликт в нея. Когато тази есен преполви и студеното време в Източна Европа бързо започна да придобива напълно зимни очертания, ситуацията около руско-украинската граница и в целия регион като цяло, напротив, стана все по-напрегната.

В понеделник, 15 ноември, говорителят на Пентагона Джон Кърби, повтаряйки непрекъснато тезата за руската военна активност по границата с Украйна, изрази в същото време загриженост от „безпрецедентното“ натрупване на руски войски в региона. Пентагонът също така твърди, че е имало някои необичайни „подготовки“ от страна на Русия, което може да показва, че Русия се готви да „използва военна сила“. Говорителят на американската армия също така подчерта, че министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин се готви да обсъди настоящата ситуация с украинския си колега.

Планираната среща на ръководителите на военните ведомства на Украйна и Съединените щати, очевидно, в настоящата ситуация е знак за израз на безусловна подкрепа на САЩ за съюзниците си, особено с оглед на изостряне на отношенията с Русия.

Според украинския президент Владимир Зеленски общият брой на руските войски, „наводняващи“ териториите в съседство с Украйна, достига 100 хиляди войници. В същото време редица други страни от Източна Европа заявиха, че постоянно следят ситуацията и споделят информация с Киев.

Увеличаването на броя на руските войски край границата с Украйна се обсъжда в западните медии от доста време. В същото време Русия систематично отрича, че има планове за „инвазия“ на украинска територия. И в същото време тя обосновано заяви, че има право да разположи и премесва войските си на собствената си територия, както сметне за необходимо, и без предварително уведомление до съседни държави, включително Украйна.

Но очевидно френският президент Еманюел Макрон не вярва, че Русия има такова право, тъй като в споменатия вече разговор с руския президент Владимир Путин каза, че подобна ситуация може да наложи „защита“ на териториалната цялост на Украйна.

Русия: Опасността от сблъсък е реална

При всичко това Русия не направи никакви изявления със заплашителен тон, но многократно изказва претенции както към САЩ, така и към европейските страни, че непрекъснато дестабилизират ситуацията в региона. В началото на седмицата руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков отбеляза, че ситуацията около Украйна и в Черно море сега е „по-опасна от всякога“, но в същото време САЩ „не искат да чуят аргументите на Русия по този въпрос“ и „се отклоняват“ от диалог.

Рябков отбеляза също, че опасността от конфликт остава и че има вероятност, ако не за истински въоръжен конфликт, то за рязко влошаване на ситуацията. Руският дипломат обясни още, че западните държави са изцяло отговорни за действията на Киев и за системното нарушаване на прекратяването на огъня в югоизточната част на страната от украинска страна.

По-рано руският президент Владимир Путин каза в интервю за един от руските телевизионни канали, че САЩ и техните съюзници от НАТО провеждат маневри и други действия във водите на Черно море, които не са съгласувани предварително с никого, въпреки факта, че Черно море е достатъчно далеч от бреговете на Съединените щати... В същото време НАТО използва стратегически важни въздушни коридори над Черно море и всички подобни дейности са „сериозна заплаха за сигурността на Русия“. Министърът на отбраната на Република Беларус Виктор Хренин също изрази загриженост, че военните действия на НАТО в близост до границите на страната много напомнят подготовката за война.

Не всички в НАТО са съгласни с членството на Украйна в пакта

Напрежението в Източна Европа започна да нараства, след като Украйна обяви, че уж всички европейски страни ще подкрепят влизането й в НАТО. Първо, подобно развитие на събитията е категорично неприемливо за Русия, тъй като подобна ситуация би била очевидна заплаха за нейната сигурност (като се вземе предвид фактът, че политиката на НАТО беше и е теза за противодействие на Русия).

Въпреки че Украйна многократно е заявявала своето желание и готовност да се присъедини към НАТО, генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг също многократно отбелязва, че няма консенсус в организацията по този въпрос. И тази седмица Столтенберг каза, че „Украйна все още не е член на НАТО“, но „Алиансът засилва сътрудничеството с тази държава и това сътрудничество става все по-тясно“.

Но за да влезе директно в НАТО, Киев трябва да отговаря на стандартите на тази организация. „И на последната ни среща с украинския президент Владимир Зеленски потвърдихме, че НАТО силно подкрепя единството на тази страна и нейното право на наша подкрепа“, каза Столтенберг.

В същото време Зеленски по-късно даде да се разбере, че разчита на нещо повече в тези преговори, а именно на възможността за пряко влизане на Украйна в НАТО в близко бъдеще.

Но за мнозина е очевидно, че когато генералният секретар на НАТО говори за съответствието на Украйна с всички необходими критерии, всъщност става дума за невъзможността да се изпълни молбата на Украйна за присъединяване към НАТО в близко бъдеще.

Безпрецедентно космическо противосателитно оръжие

Сюжетът, изглежда, не е пряко свързан със събитията близо до руско-украинската граница... Въпреки това, успоредно с нарастващото напрежение и заплахите на Запада за военна намеса в събитията около Украйна, Русия тества своето противосателитно оръжие - ракета, способна да поразява орбитални цели. Съвпадението едва ли е случайно.

Космическото командване на САЩ заяви, че Русия, след като е изпробвала ракетата, успешно е ударила обекта в орбита. Изпитанието на тази противосателитна ракета буквално предизвика истерия от страна на водещите западни сили, преди всичко САЩ и Великобритания. Държавният департамент на САЩ и Министерството на отбраната на Обединеното кралство, критикувайки изпитанията, извършени от Русия в Космоса, квалифицираха действията на Русия като „опасни“ и „безотговорни“. Държавният департамент заяви, че стрелбата на Русия в Космоса е оставила след себе си "отломки" или така наречените "космически отпадъци", които са опасни за работата на Международната космическа станция и обслужващите я астронавти, както и за други "мирни космически дейности."

От друга страна, Бен Уолъс, министър на отбраната на Великобритания, също описа изпитанията на Русия на нови оръжия в Космоса като индикатор за „игнорирането“ от Русия на факта, че Космосът е изключително спокойна и безопасна среда. В същото време Уолъс явно искаше да добави едно предупреждение - спокойна среда за всички, с изключение на Съединените щати и Великобритания. В крайна сметка именно САЩ по едно време инициираха програмата за „звездни войни“ и създаването на „космически чадър“ над своята територия. И сега те също не изоставят опитите за създаване на космически оръжия, предназначени за война в безвъздушното пространство. А Бен Уолъс написа в „Туитър“, че „разрушителните действия на Русия и нейните тестове на противосателитни ракети показват пълното пренебрегване на Русия към факта, че Космосът е изключително безопасна, мирна и стабилна среда“.

Ръцете на Европа са вързани по отношение на Русия

Въпреки че Европа се стреми да демонстрира по всякакъв начин своята решимост, намерения и готовност да „вземе мерки“ за защита на Украйна, трябва да се отбележи, че ако Русия наистина реши да започне военни действия срещу Украйна, европейците едва ли биха могли да действат напълно свободно в тази ситуация. Те ще трябва да се съобразяват със своята зависимост, волю-неволю от руските енергийни ресурси - а последните са не само основа за функционирането на икономиката, но осигуряват пълноценно водене на съвременната война.

В крайна сметка за това е виновна само Европа – самата тя създаде такава система, в която единствената алтернатива на руския газ е по-скъпият втечнен газ от САЩ. Възможностите на самите европейски държави, в частност на тези, които разполагат със собствени запаси от „синьо гориво“ и инфраструктура за износа му, като например Норвегия, са просто несравними с възможностите на Русия.

Освен това британският премиер направи доста неочаквано изявление. Борис Джонсън предупреди Европа в началото на седмицата, че в тази ситуация Западът няма друг избор, освен да избира – или руски енергийни ресурси, или желанието на всяка цена да „защити териториалната цялост на Украйна“.

В обръщението си към европейските страни, в което Джонсън изтъкна тази остра зависимост на Европа от Русия, британският политик изрази убедеността си, че ако Европа се опита да предприеме някакви стъпки, за да помогне на Украйна, руският президент Владимир Путин незабавно ще спре газа, който в момента се доставя по газопроводи от територията на Русия до страните от Източна Европа.

Въз основа на това изявление на Джонсън все пак едва ли трябва да се заключи, че неговата политика и реторика, винаги изключително враждебни към Русия, в този случай „внезапно“ се е променила и е станала малко по-толерантна към Русия. Точно обратното - Джонсън, който винаги не пропускаше възможността, след като Великобритания напусна Европейския съюз, да покаже някакво злорадство към Европа, в тази ситуация показва, че Европа, която в определено време не е показала достатъчно твърдост и "решителност" по отношение на Русия сега е „натикана в ъгъла“ и няма с какво да устои на "агресивността на Москва".

Но в едно британският премиер е прав – с оглед на острата „газова зависимост“ на Европа от Русия, едва ли е възможно да се предположи, че европейците ще се решат на пълномащабен военен конфликт с Москва. А по отношение на активността, която НАТО и Русия несъмнено проявяват близо до Украйна, също трябва да се подчертае: в съвременния свят и съвременната политика подготовката за война, успоредно с враждебната реторика на страните, често изобщо не означава приближаване към истинска война.

Превод и редакция: Юлиян Марков