Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Kathimerini: Великодържавните идеи на сърби, албанци и българи водят към нова „Балканска лудост“

19 ноември 2021 | 08:31

Атина. „С последните си изявления, в които той постави обединението на Албания с Косово във Велика Албания като основна цел на политическата си кариера, албанският премиер Еди Рама вдигна капака на кутията на Пандора на опасните балкански „великодържавни идеи“, пише Ставрос Дзимас в материал за вестник „Катимерини“, предаден без редакторска намеса.

Реакцията на другия балкански „великодържавен“ ентусиаст, Белград, беше бърза: министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин каза, че обединението на сърбите е „единствената бариера пред Велика Албания“. А зад Белград се очертават контурите на Кремъл, който оголи зъбите си срещу Рама и Запада, като аплодира „хуманитарните инициативи на Белград за сръбския народ“, тоест „Велика Сърбия“.

Както казаха сърбите – не несправедливо, в известен смисъл: „Не можете да забраните на сърбите това, което позволявате на албанците. А тези, които мълчат за изявленията на Рама за създаването на „Велика Албания“, трябва да мълчат, когато ние, сърбите, говорим за „Сръбския свят“.

Албанците и сърбите изпробват водите при всяка възможност напоследък, все по-често, очаквайки с нетърпение бъдещо прекрояване на границите на Балканите, чрез което ще постигнат така желаната национална интеграция, чрез обединение в някакъв общ национален дом на техните етнически братя, които остават „в капан“ в съседните държави след кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.

Българският национализъм не изостава, възраждайки историческите претенции срещу Северна Македония; Хърватия чака шанса да се разшири в случай на преструктуриране на границите с цел да отнеме земя от Босна.

Това не е първият път, когато Рама говори за албански съюз, както винаги са го правили неговите предшественици в Тирана и Прищина. Нито сръбският иредентизъм е изоставил мечтите си за господство над балканските славяни, а дълбоко вкоренения български национализъм никога не е спирал да мечтае за нов Санстефански договор (подписан през 1878 г. между Руската и Османската империя и който предвижда България, много по-голяма от настоящите й граници).

Иредентистките идеи винаги са дебнели на Балканите и изплуват, когато историческите и геополитическите обстоятелства позволяват. Бихме искали да вярваме, че с края на югославските войни, когато нациите се избиваха една друга, за да създадат свои собствени държави и бяха посрещнати с външна намеса, национализмът беше обезвреден. Постепенното премахване на границите чрез обещаната интеграция в Европейския съюз беше част от западната стратегия за консолидиране на мира и стабилността в региона, както и за създаване на безопасна зона на влияние в сухопътния коридор от Адриатическо до Черно море.

„Злонамерени“ играчи

Жаравата на национализма обаче все още гори под повърхността и от време на време бива канализиранa от мощни играчи – или „злонамерени“, както ги описа президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за Катимерини – за подпомагане на техните интереси. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат предстоящите неприятности и бързат ли да оформят своя дневен ред?

Мнозина виждат опасността цялото следвоенно статукво в района да се разпадне с тъжни последици. Бившият посланик на САЩ в Белград Уилям Монтгомъри (онзи, който преди назначаването си там ръководеше кампанията за свалянето на сръбския президент Слободан Милошевич през 2000 г.) каза наскоро за хърватската телевизия за опасенията си, че могат да избухнат нови конфликти на Балканите, защото, както той каза , нито един от проблемите не е решен, предупреждавайки, че районът вече не е приоритет за външната политика на САЩ. Този факт, постепенното затихване на интереса на САЩ към региона в името на други геополитически приоритети – Тихия океан, Китай, по-широкият регион на Източна Азия – предизвиква някои потръпвания.

Именно американците наложиха картата на Балканите след гражданската война и остават гаранти на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и стабилност. Харесва ли ви или не, САЩ са доминиращата сила в региона и нейното отсъствие ще създаде опасен вакуум на властта, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, достатъчно мощни, за да потопят района в хаос. Дали в действителност САЩ ще се отстранят от региона, само те знаят; този страх обаче е широко разпространен. Дипломати и политици тревожно се опитват да си представят следващия ден на Балканите, без мощната ръка на САЩ върху контрола, който гарантира мир и стабилност и поддържа геополитическите съюзи.

Доскоро отговорът можеше да бъде: американците си отиват, но идват французите, германците и Европейският съюз. Вече не. Изглежда западнобалканските общества са загубили доверие в Европа. Европейските сили участват всяка в своя дискретна игра на власт, за да наложат своите държавни и икономически интереси. Нежеланието на Брюксел да продължи процеса на членство на кандидатите разпространи разочарование сред хората, които усещат, че европейците ги заблуждават. Както на проевропейските лидери, така и на хората на улицата изглежда им писна.

В един момент френският президент Еманюел Макрон блокира преговорите с Албания и Северна Македония, за да се пазари с Берлин; в друг, Гърция или България ги спират заради исторически конфликти; дори напускащият германски канцлер Ангела Меркел, която разтръби стратегията за интеграция на Западните Балкани в ЕС, им заби нож в гърба на неотдавнашната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предложението на словенското председателство за определяне на 2030 г. като целева дата за приключване на преговорите за присъединяване. В страните от Западните Балкани преобладава убеждението, че „те не ни искат“.

Руското предложение

„САЩ не присъстват толкова в района, те имат други глобални приоритети, а европейците рядко представят общ фронт по много въпроси. Европейската перспектива губи своята привлекателност и все повече хора в района търсят други алтернативи“, предупреди Пендаровски, намеквайки за руско предложение, което се разнася на Балканите за присъединяване към Евразийския съюз.

В атмосфера на безпокойство за следващия ден на Балканите, без американците, гласовете за ново прекроявване на границите, което да помогне за окончателното решаване на трите „горещи“ исторически проблема на региона (албански, македонски, сръбски) стават все по-силни. Не е случайно, че неофициален документ, приписван на словенския премиер Янез Янша – той отрече това – беше разпространен миналата пролет в дипломатическите кръгове и медиите в Западните Балкани, което предизвика силно вълнение. Сред предложенията му беше „мирното разделяне“ на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, съюзът на Албания и Косово и автономия за контролирано от сърбите Северно Косово.

„Промяна на границите би отворила кутията на Пандора“, каза тогавашният върховен представител за Босна Валентин Инцко. „Ако някой иска да помисли за промяна на границите, първо трябва да посети военните гробища от Франция до Сталинград“, докато BBC коментира, че нонпейпърът изглежда като „етнонационалистически списък с желания от 90-те години на миналия век“.

Размяна на територии

Защо нова размяна на територии и население на Балканите е страшна? Истината е, че има много огнища на конфликт, готови да експлодират, особено в две държави, Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече, отколкото Косово.

„И така, защо да не направим „мирен трансфер“ между двата столични центъра, Белград и Тирана, и веднъж завинаги не решим сръбския и албанския въпрос, обезвредим национализма?“ - казват някои.

Първо, тези, които се плашат от такава перспектива, отговарят, защото етническият микс сред балканското население, особено в бивша Югославия, е такъв, че разделянето е невъзможно, освен ако не бъде наложено с меч, както се случи през 90-те години на югославските войни, което означава повече конфликт и още кръв.

Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв начин се споразумеят. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите включват земя от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и създават „Велика Сърбия“. Аналог ще бъде „Велика Албания“ чрез обединяване на „държавата майка“ с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), участъците от Черна гора и Южна Албания и, разбира се, Чамерия, регион, разположен почти изцяло в гръцката област Епир. Като реакция България претендира за останалата част от Северна Македония, Хърватия претендира за Херцеговина, а вие имате две разширени държави на Балканите и балансът на силите, където в момента не доминира нито една държава, е нарушен.

Ще толерират ли Гърция и Турция други, които растат около тях, или дори, в случая на Гърция, за тяхна сметка? Ще позволят ли европейските, американските и руските интереси нова геополитическа реалност на Балканите? В този случай портите на ада ще се отворят и затова хората се страхуват от перспективата за изтегляне на САЩ.

Ребрандиран национализъм

Посоченият по-горе неофициален документ не беше първият, който насърчава подобни сценарии и разпалва апетити. Подобни пожелания, под формата на предложения и сценарии за разрешаване на проблемите, се разпространяват от време на време, главно от политици и етнически теоретици както в Тирана, така и в Белград. Напоследък подобни предложения бяха ребрандирани, за да смекчат страховете на онези, които предвиждат нови конфликти.

Така албанците заменят „Велика Албания” в реториката си с „Естествена Албания” или, в зависимост от публиката, с „Националния съюз на албанците”, в който включват своите етнически събратя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия , Черна гора и, по-смелите, гръцки Епир, където почти не са останали чами, но където някои членове на прокуденото население и техните потомци се надяват да се завърнат.

Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич „всички сърби в една Сърбия“, предлагат по-приемливата цел за „сръбски свят“, което разбира се би означавало анексирането на частите на Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят сърби (или преди са живеели, в случая с Хърватия). Тази точка, свързана с промяната в реториката, но не и на съществото, беше ясно изразена от лидера на Черна гора Мило Джуканович.

Българите не говорят открито за „Велика България”, но, тласкани от твърдоглави националисти, влязоха в дневния ред на двустранните отношения със Северна Македония, както и ЕС, с наратива „Една нация, две държави” със Северна Македония, която се счита просто за заблудена овца, изгубена в конфликтите през XIX и началото на XX век и която, при правилен обрат на историята, ще се присъедини отново към националното стадо. Тази реторика съчетава съчетава всички опасения за възраждането на национализма, иредентизма и нова Балканска лудост.

Американците и европейците от време на време критикуват остро както властите в Албания, така и в Косово заради иредентистки изявления и изявления за обединението на двете държави, но лидерите на етническите албанци няма да променят реториката си. В меморандум до албанското министерство за Европа и външните работи Държавният департамент на САЩ изрази загрижеността си относно позицията на албанското ръководство, отбелязвайки, че то не само насърчава провокативно поведение и отклонява приоритетите на региона, но и че потенциално подбужда към насилие, подкопава мира и стабилност и засяга двустранните отношения. Меморандумът призова Албания да не принуждава САЩ да го денонсират публично.

Флориан К. Фейерабенд, експерт по въпросите на Югоизточна Европа във Фондация „Конрад Аденауер“, осъди изявленията на Еди Рама за албано-косовска конфедерация по следния начин: „Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в XXI век. Всички знаем докъде доведе югославският иредентизъм през XX век. Скърбихме за стотици хиляди жертви. Но когато тези планове се появяват отново в изявления, ние сме загрижени. Общата европейска сграда е точно обратното на националистическо-популистката политика.

Докъде ще доведе този параноичен разговор и кой, освен американците, може да сложи края му? Засега и докато американците са играчи в региона, никой не смее да осъществи тези планове, дипломатически или военно“.

Указът на Байдън

Президентът на САЩ Джо Байдън издаде указ на 8 юни („Изпълнителна заповед за блокиране на собствеността и спиране на влизането в Съединените щати на определени лица, допринасящи за дестабилизиране на ситуацията в Западните Балкани“), която заплашва със санкции всеки, който е отговорен или съучастник в или който е „пряко или косвено участвал в нарушение или действие, което е възпрепятствало или застрашавало прилагането на което и да е споразумение за регионална сигурност, мир, сътрудничество или взаимно признаване или рамка или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани … включително Преспанският договор от 2018 г.; Охридското рамково споразумение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънското споразумение; или заключенията на Съвета на конференцията за прилагане на мира, проведена в Лондон през декември 1995 г.

Това беше послание към всеки, който възнамерява да наруши сегашния баланс на силите, че САЩ няма да позволят това да се случи.

Това обаче беше преди катастрофата при изтеглянето от Афганистан, нито пък САЩ все още бяха обявили обръщането на външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, отразявайки новите геополитически приоритети на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да видим сцени като в Кабул с американски войници, тълпящи се на летищата, за да се завърнат у дома.

Колкото и да се развиват регионалните въпроси, сигурно е, че САЩ няма да изтеглят военното си присъствие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за изключително важни за действията в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Предстои да видим какво планират да направят със Западните Балкани. Там равновесието е толкова крехко, а сблъсъкът за влияние с Русия е такъв, че дори усещането за напускането на американците може да доведе до опасни сътресения.

Превод и редакция: Иван Христов