Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

28 октомври 2021 | 11:49

Европа до голяма степен престана да разбира САЩ, докато последните започнаха до голяма степен да се преориентират към Азиатско-тихоокеанския регион, пише колумнистът на американското издание The Wall Street Journal Уолтър Ръсел Мийд. В същото време, според него, Европа греши в предположението си, че след като Вашингтон се интересува повече от Азия, то останалата част от света не го вълнува.

„След почти две години отсъствие от Париж и Берлин, свързано с коронавируса, се върнах в Стария свят, където бях изправен пред невероятно откритие: Европа престана да разбира САЩ“, пише авторът на публикацията.

Преориентацията на Вашингтон към Индо-Тихоокеанския регион, последиците от мандата на Доналд Тръмп (както и опасенията за завръщането му през 2024 г.) и противоречивите сигнали от администрацията на настоящия президент на САЩ Джо Байдън доведоха до факта, че нито германците, нито французите разбират какво да очакват от Вашингтон. Тази несигурност допълнително усложнява и без това тежката задача за възстановяване на Атлантическия алианс в навечерието на тревожната нова ера.

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към Индо-Тихоокеанския регион. След обявяването на алианса AUKUS нито французите, нито германците нямат никакви съмнения: този обрат е реален. В същото време малко хора в Европа осъзнават напълно какво всъщност означава той.

Много европейци са убедени, че след като САЩ смятат Индо-Тихоокеанския регион за своя ключова област на дейстия, не им пука за останалия свят. Гледайки изтеглянето на американските войски от Афганистан, тези наблюдатели стигат до заключението, че същото бързо отстъпление на САЩ трябва да се очаква от Европа и Близкия изток.

Такъв резултат обаче е малко вероятен. Американските интереси се простират по целия свят и американските президенти, независимо дали им харесва или не, не могат да се съсредоточат само върху един театър на действие. По време на Студената война Западна Европа беше приоритет за САЩ, но това не попречи на Вашингтон да води две големи войни в Азия. В същото време енергийната криза вече принуждава Байдън да обърне повече внимание на Близкия изток. Усилията на Китай да изгради влияние в Близкия изток и Европа привличат вниманието на Вашингтон към старите му партньори от НАТО толкова, колкото и сближаването между Москва и Пекин.

„Китайското предизвикателство“ означава, че САЩ ще бъдат по-малко изолационисти и глобалният характер на китайските амбиции ще принуди президентите във Вашингтон да изграждат международни съюзи.

Европейците също не разбират напълно какво искат САЩ от старите си съюзници в тази нова борба. В същото време, не толкова отдавна, Великобритания, Франция и дори Германия изпратиха символични контингенти в Тихия океан. Американците оцениха положително подобен жест, но помощта на Европа в Тихия океан не е толкова важна за САЩ, колкото смятат много европейци, които са свикнали с факта, че Вашингтон се нуждае от помощ в горещи точки като Афганистан.

Малцина в САЩ очакват европейците да предоставят значителна военна помощ в Тихия океан. И докато американските президенти ценят дипломатическата подкрепа на Европа в Близкия изток, тя очевидно е по-малко важна за тях, когато става въпрос за Тихия океан. Факт е, че в случай на регионална криза САЩ са по-склонни да се обърнат за помощ към Япония, Австралия, Виетнам, Индия или други индотихоокеански партньори.

Изпращането на символичен контингент в Тихия океан с надеждата да се спечели американската благодарност може да се окаже стратегическа задънена улица. Въпреки това европейците могат да предприемат други стъпки за поддържане на сътрудничество в тези опасни времена. По-специално, те могат да се справят с дипломатическите проблеми в и около региона, което ще позволи на САЩ да пренасочат ресурси към Индо-Тихоокеанския регион. Освен това те могат да помогнат на САЩ да убедят китайските лидери, че пътят им към по-светло бъдеще минава чрез сътрудничество и придържане към глобалните норми.

Междувременно европейците преценяват погрешно не само проблема с Китай, но и състоянието на съюза им със САЩ. Може би поради факта, че много високопоставени европейци формират мнението си за САЩ от американската преса и мненията на експерти - които често са пристрастни по политически причини - много, много в Европа са убедени, че Доналд Тръмп е бил буквално на една крачка от това да попречи на Байдън да поеме президентския пост.

По-специално опасенията, че американската армия може по някакъв начин да организира преврат или че Върховният съд ще изостави Конституцията и ще проправи пътя за „тръмпистки пуч“, станаха по-разпространени, отколкото трезвомислените американци биха могли да очакват.

Парадоксално е, че подобно убеждение подкопава позицията на Байдън в Европа. Страховете от нестабилност в Америка пречат на европейците да се доверят на Байдън и засилват вярата им, че живеят в „постамериканска ера, в която Европа е останала сама“.

„До известна степен това недоразумение се дължи както на изолацията, така и на емоционалния стрес, причинен от пандемията, така че след като комунукацията бъде възобновена, тези страхове ще започнат да избледняват. Въпреки това, доколкото изкривените представи за САЩ засягат европейската политика, американците трябва да обърнат повече внимание на ефективната комуникация със старите си съюзници, дори когато се подготвяме за нови предизвикателства“, заключава Уолтър Ръсел Мийд.

Превод и редакция: Тереза Герова