Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Катехон“ (Русия): Перманентна криза в България, Балканите между Запада и Изтока

16 септември 2021 | 11:01

Москва. От началото на 2021 г. България е в състояние на перманентна политическа криза. На фона на масовите протести срещу управляващата дясна-либерална партия ГЕРБ, в началото на април бяха проведени парламентарните избори. В резултат от тях никоя от политическите сили не успя да сформира правителство. През юни бяха проведени нови избори, но правителство не е формирано и досега, пише руският аналитичен Център „Катехон“ в анализ за геополитическата обстановка на Балканите, предаден без редакторска намеса от Агенция „Фокус“. Сред основателите на Центъра „Катехон“ са няколко познати у нас фигури, като Александър Дугин, Леонид Решетников, Константин Малофеев и други.

Най-много гласове на изборите през юни спечели протестната партия „Има такъв народ“, ръководена от телевизионния водещ Слави Трифонов. Но балансът на силите в парламента е такъв, че е изключително малко вероятно да бъде създадено правителство. Това означава, че България ще бъде изправена пред трети парламентарни избори за една година.

Според резултатите от изборите през юни „Има такъв народ“ и ГЕРБ получиха приблизително еднакъв брой мандати - 65 и 63 с предимство от две места за партията на Трифонов, която се откроява с липсата на ясно дефинирана идеология, но не можаха да съставят правителство, всеки се нуждаеше от партньор сред миноритарните либерални партии, но те отказаха да подкрепят и двете политически сили. Сега президентът на България Румен Радев предаде мандата за съставяне на правителството на Българската социалистическа партия, която зае трето място на изборите. Ако и този трети опит за формиране на кабинет от министри се провали, държавният глава ще разпусне парламента и ще разпореди провеждане на трети тур предсрочни парламентарни избори.

Като цяло всички политически сили, споделящи властта в България, се отличават със своята ориентация към НАТО и ЕС. Популярните преди това „десни“ популисти са загубили доверието си. „Българската социалистическа партия“ - която също подкрепя НАТО и ЕС, но използва проруските симпатии - също загуби предишната си подкрепа.

На фона на политическата криза в България западното лоби активно разпалва антируски настроения. През март 2021 г. в България бяха арестувани няколко души, заподозрени в шпионаж в полза на Русия. Това е шестият арест от 2019 г. по подобни обвинения.

Руската служба за външно разузнаване коментира арестите на „шпиони“ като част от кампания за разпалване на русофобия в България: „Според получената информация американските разузнавателни служби са започнали мащабна кампания за компрометиране на политически и обществени личности в Източна Европа, които се застъпват за развитието на добросъседски отношения с Русия. За тази цел се мобилизират агенти и неправителствени организации, финансирани от официалните служби на САЩ“.

В България споменатата вече организация Bellingcat се опита да разгърне скандал с предполагаемо участие на Русия в експлозиите в Чехия през 2014 г. Неговите представители заявиха, че целта на експлозията е била бизнесът на българския оръжеен тъговец Емелян Гебрев, който съхранява оръжие и боеприпаси в Чехия, които от там изпраща в Украйна.

Сърбия и Черна гора: между евразийството и атлантизма

През юли 2021 г. газопроводът „Балкански поток“ - клон на „Турски поток“ - достигна Унгария. Полагането на газопровода през Сърбия отне малко повече от шест месеца. През предходната година и половина продължаваха опитите за полагане на тръбопровода през територията на България с множество препятствия. Сърбия демонстрира, че е по-надежден партньор за Русия.

Като цяло сръбското ръководство поддържа връзки със Запада и има генерална ориентация към присъединяване към ЕС, което обаче се комбинира с понякога декларирания сръбски национализъм и проруски настроения.


Пример за използване на националистическия дневен ред са контактите между Александров Живух и член на Президиума на Босна и Херцеговина от сръбска страна Ростислав Годик, контактите между Сърбия и Република Сръбска и използването на синтагмата „сръбски свят“ от ръководството на страната.

Сръбското ръководство е против разширяването на списъка с държави, признали независимостта на Косово. Отношението на Белград към САЩ обаче остава най-доброжелателно. САЩ подкрепиха инициативата за създаване на общо икономическо пространство между Сърбия, Северна Македония и Албания - Отворени Балкани. Тази инициатива се подкрепя от администрацията на Вучич, но сепаратистките власти в Косово отказват да се присъединят към блока.

Преговорите между Прищина и Белград, чрез които САЩ и ЕС се надяват да ускорят признаването на независимостта на Косово и последващото превземане на Сърбия от структурите на ЕС и НАТО, все още не регистрират напредък. Резултатите от изборите в Косово през март 2020 г. също не допринесоха за това. Албин Курти, лидерът на Движението „Самоопределение“, стана премиер и е категорично против всеки компромис с Белград. Курти се фокусира върху левите либерални кръгове в Европа и Демократическата партия на САЩ.

Босна продължава да бъде потенциална точка на нестабилност, където ръководителят на канцеларията на върховния представител, австриецът Валентин Инцко, с подкрепата на хърватската и мюсюлманската общност, прокара закон, който криминализира непризнаването на „геноцида“ в Сребреница. Законът е насочен срещу Република Сръбска.

Една от основните уязвимости на балканския елит е корупцията и връзките с мафията (предимно с наркомафията). Това позволява на атлантистите да държат под контрол елитите на тези страни и да упражняват натиск чрез изнудване на представители на властите и бизнеса. През последните месеци обвинения за връзки с мафията бяха използвани и срещу сръбския президент Александър Вучич.

През юни парламентът на Черна гора прие Резолюция за „геноцида в Сребреница“. Всъщност той забранява да се разглеждат трагичните събития от 1995 г. в това босненско селище като нещо различно от „геноцид“. Резолюцията подчертава слабостта на правителството на Здравко Кривокапич, което зависи от подкрепата на либерални, прозападни партии. Фактът, че резолюцията е прокарана от президента Мило Джуканович и Кривокапич я подкрепи, показва, че Джуканович остава сериозна политическа фигура, способна да прокарва решения, които допълнително отчуждават Черна гора от Сърбия.

Трудности предизвика и сключването на споразумение между Сръбската православна църква и Черна гора. През май 2021 г. Кривокапич трябваше да подпише основно споразумение относно правния статут на Сръбската православна църква в Черна гора, но той не го направи. Сръбската православна църква получи измененото споразумение в началото на август и засега все още се запознава с него. Здравко Кривокапич оправда отказа за нормализиране на отношенията със СПЦ (другите конфесии в страната вече имат такива споразумения с държавата) с опасения от арест под предлог за нарушаване на Конституцията на Черна гора. Кривокапич каза, че няма да отиде в историческата столица на Черна гора, Цетине, на 5 септември 2021 г., за церемонията по интронизирането на новоизбрания Черногорско-Поморски митрополит Йоаникий.

Режимът на Мило Джуканович бе свален по време на протестите срещу неговата антицърковна политика, по-голямата част от черногорците са верни деца на Сръбската православна църква. За Запада обаче е важно да разруши духовното единство на сърби и черногорци, тъй като сърбите се възприемат като най-важният континентален фактор.

На 5 септември се състоя интронизацията на митрополит Йоаникий на фона на вълненията на черногорските националисти, подкрепени от Мило Джуканович. Съветникът на Мило Джуканович Веселин Велович беше сред подбудителите на безредиците, задържани от служителите на реда. Досега ориентираните към Атлантизма черногорски националисти не успяваха да повлияят сериозно на църковната ситуация. Те обаче показаха силата си, което означава, че Западът - и преди всичко САЩ - ще подкрепят тази тенденция като обещаваща. Здравко Кривокапич се показа като слаб политик, лесно се поддава на натиск и не може да защити избора на православните черногорци, които го доведоха на власт - избора в полза на приятелството със Сърбия и защитата на каноничната църква.

Албаносфера

Албания, Северна Македония и Косово продължават да водят силно проамериканска политика. Така тези три държави се съгласиха да приемат бежанци от Афганистан след изтеглянето на американските войски от тази страна. Водеща роля във всички тях, включително в Северна Македония, играят албанските елити, тясно свързани с наркомафията. В Северна Македония на власт е правителството на атлантическия социалдемократ Зоран Заев, което е изцяло зависимо от албанските партии. Славянското мнозинство в тази страна фактически се превърна в заложник на малцинство от либерали и албанци, които превръщат Северна Македония във фактическа албанска държава.

И трите държави през август 2020 г. единодушно заявиха желанието си да приемат афганистански бежанци, като си сътрудничат основно със САЩ. В допълнение към желанието да се харесат на отвъдморския партньор, това може да се види в интерес на албанската наркомафия, която се интересува от укрепване на връзките с Афганистан и изграждане на връзки с наркомрежите на тази държава. Албанската наркомафия де факто контролира границата на Албания, Северна Македония и Косово.

Албин Курти, премиер на Косово от март 2021 г., не промени външната политика на прищинските сепаратисти. През април Курти предизвикателно гласува на изборите в Албания, подчертавайки, че има двойно гражданство. Албански националист и атлантик, той е също толкова антисърбин, колкото и бившите лидери на самопровъзгласилата се Република Косово.

Разширяването на сферата на албанския сепаратизъм е влизането на сръбската община Буяновац в Съюза на албанските общности през лятото на 2021 г. Тази организация включва Тирана, Прищина, Прешево (Сърбия), Тетово (Северна Македония) и Улцин (Черна гора). През ноември 2020 г. албанският външен министър Гент Цакай обяви, че Тирана ще подкрепи албанците в Южна Сърбия, за които се твърди, че са изправени пред дискриминация.

Косово, Албания и Северна Македония продължават да укрепват връзките си с Турция. Като цяло Анкара демонстрира желание за развитие на отношенията с всички страни в региона, включително Сърбия, а по време на балканското турне на Ердоган (Босна и Херцеговина-Черна гора) през август 2021 г. държавният глава заяви, че „Турция носи историческа отговорност“ към страните от регионът. Албания развива тесни военни връзки с Турция, като предоставя на турския флот база на Адриатическо море. Албания и Косово купуват турски оръжия, докато Тирана през юни обяви решението си да купи турски дронове на стойност 8,2 милиона евро.

Като цяло обаче перспективите за присъединяване на балканските страни към ЕС остават неясни. Така преговорите за влизане на Северна Македония в ЕС се блокират от България поради спор за историята и идентичността на страната (България разглежда славянското население на страната не като отделен народ - македонци, а като българи). Франция, Нидерландия и Дания от своя страна възпрепятстват преговорите между ЕС и Албания. ЕС, с многобройните си вътрешни проблеми на фона на пандемията от коронавирус, демонстрира неспособност да приема корумпирани, престъпни и бедни страни, поемайки отговорност за тяхното развитие. Балканските страни се надяваха, че членството в НАТО ще бъде първата стъпка към членството в ЕС, което е свързано с перспективата за икономически просперитет. Сега за такива членове на НАТО като Албания и Северна Македония членството в ЕС е далечна перспектива, а икономическият „просперитет - труднодостижима цел.

Превод и редакция: Иван Христов