Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Die Welt (Германия): Без Меркел – Южна Европа очаква с нетърпение резултатите от изборите в Германия

15 септември 2021 | 09:59

Южна Европа очаква с нетърпение резултата от изборите за Бундестаг, а надеждите са, че с излизането на Ангела Меркел от политиката Европейският стабилизационен механизъм също ще бъде отменен или поне променен, отбелязва германският национален ежедневник Die Welt.

Ако се вярва на последните социологически проучвания, тогава в момента най-сериозен шанс за канцлерския пост в Берлин има настоящият финансов министър Олаф Шолц (ГСДП). Следователно не само германците, но и цяла Европа следи отблизо Шолц и се вслушва в това, което той казва. Така беше и през миналия уикенд в Бърдо, Словения, където финансовият министър на ФРГ се срещна с европейските си колеги.

Позицията на Шолц може да бъде от решаващо значение в дебата, който ще се проведе през следващите месеци между страните от Европейския съюз, а именно за реформата на правилата за дълга в еврозоната. Франция, където президентът Еманюел Макрон също е изправен пред избори следващата пролет, вече ясно заяви позицията си. „Що се отнася до Пакта за стабилност и растеж, имаме нужда от нови правила“, каза Бруно Льо Мер, министър на икономиката и финансите, в кулоарите на срещата в Словения. „Необходими са по-прости правила, съответстващи на икономическата реалност. В тази посока Франция ще работи през следващите седмици“.

Икономическата реалност е среден дълг от 100% от БВП в много страни от еврозоната. Само Люксембург изпълнява два централни стандарта от Договора от Маастрихт: държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП на страната, а годишният нов дълг не трябва да надвишава 3% от БВП. В момента поради кризата с коронавируса тези правила са отменени. Но през следващата година правителствените ръководители трябва да решат как да продължат, когато правилата отново влизат в сила през 2023 г.


„Приспособете правилата към реалността“

Този дебат няма да приключи без конфликт. Финансово консервативните държави, особено Австрия и Нидерландия, се противопоставят на либерализирането на правилата, което те ясно посочиха в съвместно изявление. Но страните от Южна Европа, борещи се с високия държавен дълг, смятат, че е време те да се облекчат. Исканията им се свеждат до следното: тъй като икономиката, която благодарение на разхлабената парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и свързаните с пандемията субсидии се възстановява изненадващо бързо, за да може да расте по-нататък, държавите трябва да имат повече свобода да взимат заеми.

Както заяви испанският финансов министър Надя Калвиньо, „правилата трябва да бъдат приспособени към реалността“. Нуждаем се от „нови правила, които работят“. Нейният колега от Белгия се изказа в същия дух. Публичният дълг както на Испания, така и на Белгия надхвърля 100% от БВП. Както и във Франция. Държавните дългове на Италия, Португалия, Гърция и Кипър също надхвърлят 100% от БВП.

Затова правителствата на тези страни ще следят отблизо не само резултата от изборите за Бундестаг, но и последващите коалиционни преговори. Заедно с Франция, Германия все още дава тон на ЕС. Междувременно от изхода на изборите ще зависи каква позиция ще заеме Берлин в развиващия се конфликт. Много зависи от това как ще изглежда управляващата коалиция във ФРГ.

Важно е например към коя партия ще бъде бъдещият финансов министър. Например в предизборната си програма „Зелените“ настояват да пренапишат правилата за дълга. Според тях това трябва да стане по такъв начин, че правилата в бъдеще да подкрепят публичните инвестиции, а не да ги възпрепятстват. Но свободните демократи (СвДП) искат правилата от Маастрихт да бъдат възстановени изцяло и да останат непроменени, а контролът върху тяхното спазване да стане по-строг.

Тези максималистични изисквания обаче не могат да бъдат реализирани на ниво ЕС, тъй като в този случай твърде много държави ще действат в противоречие с правилата в продължение на години. Следователно вече е постигнат консенсус, че правилата трябва да бъдат реформирани, дебатът е само докъде трябва да стигнат реформите. Франция вече ясно заяви позицията си.

Засега Париж не е преминал в настъпление. Но през януари Франция ще бъде председател на Съвета на ЕС и това ще съвпадне с вътрешната предизборна кампания. Основният съперник на Макрон - Марин Льо Пен, вероятно ще говори за реформа, особено като се има предвид, че тя отдавна се застъпва за отслабване на правилата, използвайки антигерманска реторика.

Междувременно Рим залага на преговорните умения на премиера Марио Драги. В негово лице – като бивш шеф на ЕЦБ, Италия ще има на масата за преговори опитен финансов експерт. И това е в момент, в който след напускането на Меркел Германия ще бъде представена от политик, който няма същия опит във воденето на среднощни преговори като нея. Независимо колко ескалира конфликтът в крайна сметка, самият Пакт за стабилност и растеж ще оцелее. Поради голямото символично значение на този договор неговата нова редакция е практически невъзможна.

Вместо това ще става въпрос за пренаписване на правилата, които определят принципите на тълкуване на Пакта. Например разпоредби, които показват как да се изчислят държавните дефицити и публичните дългове. В бъдеще те могат да показват, че дългът, свързан с инвестициите в климата, може безопасно да бъде игнориран. За това настоява не само Франция, но и европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони.

Европейската комисия най-вероятно изхожда от факта, че споровете може да се проточат. Правилата, отменени поради пандемията, трябваше да влязат отново в сила в началото на 2023 г. Но Европейската комисия вече се подготвя за факта, че те могат да бъдат активирани без реформа. Както обясняват представителите на Комисията, сега те проверяват как да използват гъвкавостта, разрешена от правилата за дълга, така че повечето държави от еврозоната да не ги нарушават автоматично.

Европейската комисия възнамерява да представи свои предложения за реформа, която ще послужи като основа за преговори между страните, но едва през декември. Тогава резултатите от изборите за Бундестаг и най-вероятно резултатите от коалиционните преговори в Берлин вече ще бъдат известни. И тогава вероятно ще стане ясно колко остра ще бъде борбата за правилата на европейския дълг и дали надеждите на Южна Европа ще се сбъднат.


Превод и редакция: Тереза Герова