Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Слободен печат“ (РСМ): С Борисов на ракия, но с Вучич на вино – къде са ваксините, които София обеща на „братята македонци“?

15 февруари 2021 | 11:37

Агенция "Фокус" представя превод на коментара на Любиша Николовски за проправителствения скопски ежедневник „Слободен печат“, озаглавен "С Борисов на ракия, но с Вучич на вино", с уточнението, че материалът не отразява мнението на редакцията ни.

„Какъвто и да е Вучич, навръх Св. Трифон дойде на „Табановце“ и донесе първите ваксини за македонците. Нито Европейският съюз, нито българите, нито гърците, никой друг. Някои казват, че е много шум за нищо – за един кашон! Ако някой се притеснява, че ваксината е „сръбска", нека не я приема. Но нека има предвид, че все пак е американска! А къде са ваксините, обещани от „брата“ Бойко за братята македонци? Тези, за които Филипче специално пътува до София и за които Заев благодари предварително за „братската помощ“? Няма нито следа, нито дума. Ни за 100, ни за 300 или повече.

В крайна сметка не е важен броят, а спазването на думата, чрез което би се видяло желанието да се помогне на най-близките приятели и съседи, с които е подписано добросъседско споразумение. Но добросъседството никога не изисква споразумения. Добросъседството се отразява в готовността да се помогне с обикновените неща в точния момент, когато приятелят, „братът“ се нуждае най-много от тях. Вучич е приятел в нужда, приятел на дело. А българите точно в такива моменти ги няма. От цялата българска „помощ“ до момента получаваме само обиди, унижения и изнудване.

Затова нека Захариева да не се изненадва, когато в точния момент реагира сръбският президент Александър Вучич, а не друг. Точно навреме цялото внимание да се насочи към него.

Лидерът от Белград индиректно даде урок на „известната тройка“ от България, че те все още трябва да работят усилено върху дипломацията и геостратегията, за да заменят връзките между двата народа с други, „по-силни“ връзки. Не че през изминалия период не е имало искри, както в геополитически, така и в икономически план, между сръбското и македонското правителство. Но точно поради това Вучич все повече се утвърждава като балкански лидер, от когото мнозина в региона могат да се научат как да водят политика. Не е нужно да го обичате, но не можете да не го уважавате. Той винаги е на точното място, в точното време. И знае как да говори! Може би „нашият“ не е толкова красноречив, но върши нещата. И се учи бързо.

Превод и редакция: Иван Христов