Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Deutsche Welle (РСМ): Как се развива спорът между МПЦ-ОА и СПЦ

09 февруари 2021 | 12:52

Скопие. „Църковен спор като наследство на социалистическа държава - това може да звучи изненадващо“. Сблъсъкът между Сръбската православна църква и Македонската православна църква- Охридска архиепископия „обаче не е резултат от разпадането на Югославия. Той се появява в края на 60-те години и е част от наследството на СФРЮ и Социалистическа република Македония“, пише македонската редакция на Deutsche Welle.

Това е въведението към анализа за германската фондация „Конрад Аденауер“ - близка до управляващата ХДС - съставен от д-р Отмар Еринг, координатор на Фондацията за международен религиозен диалог.

„СФРЮ - акушерка при раждането на МПЦ“

Авторът първо обрисува историческия фон - от предоставянето на автокефалия на Охридската архиепископия през 1019 г. до нейното премахване през 1767 г., влиянието на Българската православна църква през XIX век и прехвърлянето на територията на днешна Северна Македония „за два милиона златни франка“ след Първата световна война под юрисдикцията на Сръбската православна църква (СПЦ), въз основа на томоса, издаден през 1920 г. от Вселенската патриаршия.

По време на Втората световна война територията отново попада под българска власт, а след това комунистите идват на власт в Югославия, а оттам и в Македония. Авторът описва подробно тяхното отношение към православната църква в главите, озаглавени „Формиране на нацията и желанието за независима православна църква“ или „Социалистическа Югославия като акушерка на раждането на МПЦ“.

През 1967 г., на двестагодишнина от отнемането на автокефалията, Охридската архиепископия обявява отново автокефалия. Сръбската православна църква обаче не признава това и този разкол продължава и до днес.

Чака се новия патриарх на СПЦ

Въпреки че през октомври 2020 г. константинополският патриарх отказа да потвърди автокефалията на МПЦ с коментар, че не се работи по „въпроса за автокефалията“, а за „преодоляване на разкола“, но Вартоломей все пак предложи да посредничи. Той предложи среща на представителите на СПЦ и МПЦ-ОА в Белград, която беше отхвърлена от Македонската църква с мотива, че там не се чувстват в безопасност.

Тогава Вселенският патриарх свика и двете страни на среща в Истанбул, но междувременно на 20 ноември 2020 г. сръбският патриарх Ириней почина и сега се чака изборът на нов глава на СПЦ.

Изборът на новия патриарх от Синода е насрочен за 18 февруари тази година и несъмнено ще бъде от голямо значение както за вътрешната, така и за външната политика на Сръбската църква, според анализа на германската фондация.

„Въпросът дали СПЦ в бъдеще ще има патриарх, който ще подкрепя националистическия курс на президента на Сърбия или ще тръгне в друга посока и ще се окаже модернизатор на СПЦ, е важен за вътрешната политика. Що се отнася до съседите, изборът на нов патриарх също ще бъде много важна стъпка за продължаване на диалога и в идеалния случай за разрешаване на конфликта между СПЦ и МПЦ“.

Анализът на фондация „Конрад Аденауер“ заключава, че „дори спорът между двете църкви да бъде разрешен чрез посредничеството на Вселенската патриаршия, ще остане един основен проблем“.

„Огромните щети, причинени от дългогодишния конфликт между македонската и сръбската страна на политическо и социално ниво, трябва да бъдат преодолени чрез диалог. За целта и двете страни със сигурност се нуждаят от подкрепата и разбирането на запознати посредници“.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга, в събота, 6 октомври 2018 г., се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).

През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.

Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.

След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.

Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.

Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.

Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.

Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илиийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.

Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“

Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:

„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“

Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне "от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.

След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.

През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.

На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.

На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Редакция: Иван Христов

Превод и редакция: Иван Христов