Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Радио „Свобода“ (Русия): „Калашников“ след Макаров. Кремъл се бори за влияние в България преди изборите

08 февруари 2021 | 13:58

Москва. „Макаров“ (фамилията на настоящия посланик на Русия в София и едновременно алюзия с марката пистолет) не се справи, и в непослушната България изпращат „Калашников“. Така коментират българските медии предстоящата смяна на първото лице на руското посолство в София. Новият посланик Елеонора Митрофанова, бивш началник на „Россострудничество“, трябва да започне работа през февруари, пише корепондентът на „Новая газета“ на Балканите Генадий Габрелиан специално за руската редакция на Радио „Свобода“ в материал, представен без редакторска намеса.

Времето на назначаването й се свързва с предстоящите в България на 4 април парламентарни избори и опитите на Кремъл да постигне повратна точка в руско-българските отношения. Междувременно, ако анализираме маневрите на Москва в България през последните години, тези опити стават все по-интензивни и разнообразни.

„Мека сила“

Моментните отношения между Русия и България са парадоксални. От една страна, от есента на 2019 г. до края на 2020 г., петима руски дипломати бяха изгонени за шпионаж, включително заради опит за вербуване на ръководител на една от разузнавателните служби на България, както съобщава премиерът Бойко Борисов. Това е безпрецедентен брой за всяка европейска държава, да не говорим за бивша „братска“. По време на мандата на Анатолий Макаров като посланик - три години и половина - освен това имаше задочно обвинение от софийската прокуратура за трима служители на ГРУ в опит да убият българския бизнесмен Емилиян Гебрев с отрова „Новичок“.

От друга страна, Кремъл продължава опитите си да увери света в това, че Русия се държи много високо в България. Например неотдавнашно проучване на Россотрудничество относно първите 10 държави в света, където „Русия е най-обичана“ постави България на девето място, след Украйна и пред Китай (първите три бяха Таджикистан, Сърбия и Армения). Но след това имаше смущение: българският новинарски портал faktor.bg нарече анкетата „фалшива“. Не е ясно, отбелязват българските журналисти, каква аудитория обхваща, как е била проведена и колко е продължила.

Очаква се посланик Митрофанова да популяризира активно идеята, че Русия е водещат сила на Балканите и следователно София трябва да се съобразява с нея. 67-годишният ръководител на дипломатическата мисия - дъщеря на генерал от КГБ, възпитаник на Факултета по международни икономически отношения на МГИМО, има богата кариера зад гърба си. Започвайки с управлението на собствената си одиторска фирма, тя по-късно става депутат в първия състав на Държавната дума, одитор на Сметната палата, първи заместник-ръководител на руското външно министерство, след това в продължение на седем години - постоянен представител на Руската федерация в ЮНЕСКО, а през 2017-2020 г. - ръководител на Росотрудничество.

Именно по линия на тази организация, пише factor.bg, „се осъществява една от насоките на пропагандната и шпионска дейност на руските специални служби, използващи Росотрудничество като„чадър“. Руската дипломация ще заръча на Митрофанова да засили руското влияние в страната преди предстоящите парламентарни избори. По-конкретно, съученичката на Митрофанова в МГИМО, българският дипломат Ирина Бокова, бивш директор на ЮНЕСКО, „трябва да й отвори врати за президента, БСП и други проруски организации. Митрофанова трябва да се докаже и като стабилизиращ фактор за продължаването на руския шпионаж под дипломатическо прикритие“.

Атлантическият съвет на България отбелязва в отделно изявление, че „руската хибридна война срещу България навлезе в интензивна фаза“ и съответно новият посланик ще трябва да „организира взаимодействие с българските държавни институции, общество, граждански структури и чуждестранни дипломатически мисии“. Според Съвета най-вече е необходимо да се наблюдава дейността на „Россотрудничество“, което „ще засили взаимодействието с българските граждани и организации, предимно онези, които формират общественото мнение, превеждайки руски послания и разкази на езика на местната публика. „Българските власти трябва да спрат подривната дейност на този отдел, маскиран като „мека сила“ и културни и образователни дейности“, казва Съветът. Прието е културната дипломация, равнопоставеността на икономическите отношения, инвестициите и прочее да се нарича „мека сила“, но на кремълски език това означава корупция, проникване в разузнавателни структури, пропагандно развитие на определена територия“, добавя Христо Иванов, съпредседател на опозиционната партия „Демократична България“.

„Европа и България са по-силни с Русия“

Каква е руската „целева аудитория“ в България? Кремъл се стреми да увеличи влиянието на своите български симпатизанти. През септември 2019 г. ръководителят на националното сдружение „Русофили“ Николай Малинов бе обвинен за шпионаж в полза на Руския институт за стратегически изследвания и Обществото за развитие на руското историческо образование „Двуглав орел“, но след няколко месеца той успя да получи в Кремъл от ръцете на президента Владимир Путин орден за Приятелство за „специални заслуги за насърчаване на мира, приятелството, сътрудничеството и взаимното уважение между народите“. Твърдението, че 80% от българите споделят русофилски настроения, което не е доказано по никакъв начин, но продължава да обикаля около специализирани ресурси, може да се отнася само за възрастовата група 65+. Броят им в края на 2018 г., според официалната статистика, е бил 21% от общото население. Според самия Малинов в списъците с клонове на русофили в цялата страна има 35 хиляди души, или половин процент от сегашното население на България.

Миналата есен „Русофилите“ направиха опит за политическа рекултивация - Николай Малинов се регистрира като председател на Партията за възраждане на Отечеството. У нас, каза той, се появи партия, чийто лозунг е „Европа и България са по-силни с Русия“, а движението „Русофили“, каза той, „ще продължи да се фокусира върху сътрудничеството с Русия в областта на културата, опитвайки се да поддържа баланс между социално-политическите и културните и образователни дейности“.

Програмата на „Възраждане на отечеството“ гласи, че именно в Русия „е съсредоточена критична маса от традиционните ценности на християнския свят“. Ако не изградим военно-политически съюз с Русия, казва Малинов, Европа и България няма да могат да се справят с притока на мигранти и ерозията на християнските ценности. И веднага добавя, че „България трябва да участва в политическите, но не и във военните структури на НАТО“, а основната линия на партията във външната политика ще бъде „евроконтинентализъм“, за разлика от „евроатлантизма“. Сега, няколко месеца преди изборите, Малинов признава, че „той не вижда русофилски сили нито в този, нито в следващия парламент“. Засега социологическите проучвания дават уверено първо място на предстоящите избори на управляващата партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), докато социалистите остават на второ място.

Малинов е подведен под наказателно преследване, тъй като е правил планове за преориентиране на българската държава от евроатлантическия към проруския курс за руски партньори, на които е забранено да влизат в България за десет години по същото дело. Андрей Климов, заместник-секретар на Генералния съвет на Единна Русия, председател на Комисията по президиума на Генералния съвет по международни въпроси, покани Николай Малинов, който все още e разследван и поради това с ограничения за пътуване в чужбина, в Москва „на работно посещение“ - „важен пример за други отговорни политически сили в Европа“. Но този път прокуратурата не даде възможност на Малинов да отиде в Москва.

Премиерът балансира

Отношенията между Русия и България постепенно се охлаждат след опита за отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев, пише The Insider. България все още е силно зависима от Русия за енергия, но вече се опитва да се отърве от наставническото отношение на Москва. В същото време политиката на премиера Борисов отразява общественото мнение, което едновременно подкрепя членството в ЕС и НАТО и приятелските връзки с Русия. В България винаги е имало партии и политици, ориентирани към онази част от електората, която е носталгична по „златната ера“ преди 1989 г., обвинява Запада за своите проблеми и почита Владимир Путин. Именно сред тези групи от населението Българската социалистическа партия (БСП), най-голямата опозиционна сила в страната, намира своите привърженици.

Сред приятелските за Кремъл сили в България са ултранационалистите от партия „Атака“, чийто лидер Волен Сидеров никога не е криел връзките си с Москва. Но като се присъедини към коалиционния кабинет на Борисов през 2017–2019 г., „Атака“ загуби по-голямата част от електората си. И сега други сили са готови да го привлекат. Въпреки това нито БСП, още по-малко „Атака“, няма реална перспектива да бъде в правителството в близко бъдеще. Като цяло Борисов успя да избегне кавги с пропутинската опозиция, която има ограничен достъп до масовите медии. Пандемията значително измести отношенията с Русия в списъка на българските приоритети. Но Русия също има с какво да се занимава сега, освен с България.

Пикантно съседство

Преплитането на корпоративни интереси и капитал понякога води до парадокси. И така, наскоро стана ясно, че руската отбранителна индустрия ще съжителства с Центъра за наблюдение на НАТО в България.

Но по ред:ръководителите на руски държавни компании се заселиха в най-стария български черноморски курорт, наречен „Св. Константин и Елена“ (в социалистическия период – „Дружба“), на осем километра от Варна. Според разследващи журналисти курортът е собственост на най-голямата престъпна група в страната. Съвместен обемист материал по тази тема беше направен през септември 2020 г. от българската разследваща група BIRD и руския ресурс „Важни истории“. Едновременно статията се появи на портала The Moscow Times.

Според изданието в посочения курорт се помещават апартаментите на роднините на генералния директор на държавната корпорация Ростех Сергей Чемезов, негови познати и подчинени, както и някои топ мениджъри на Роснефт, Газпром и банка ВТБ. Според българския регистър на недвижимите имоти те притежават двадесет и пет от двадесет и осем апартамента в седеметажния комплекс в непосредствена близост до хотел „Естрея Палас“. Изданието публикува списък на собствениците на имоти, сред които, отбелязват авторите на разследването, са „познати на президента Путин“.

Почти всичко, което се случва в курорта „Св. Константин и Елена“, се контролира от групата ТИМ от деветдесетте години, която е регистрирана като финансова и индустриална група. Тя е собственик и на управляващата компания на курорта. В депешите, публикувани навремето от WikiLeaks, американски дипломати директно наричат ТИМ „организирана престъпна група, участваща в много видове престъпни дейности: отвличане, изнудване, сводничество, хазарт, трафик на наркотици и кражба на автомобили“. Според показанията на бившия директор на Националната служба за борба с организираната престъпност на българското МВР Ваньо Танов с течение на времето връзките на групата с правителствените кръгове в България стават толкова силни, че е забранено дори да се споменава ТИМ на срещи с министър-председателя, когато той е бил информиран за престъпните организации в страната.

Някои от бизнесите на групата ТИМ директно се пресичат с руски компании, се казва в публикацията. И така, през 2019 г. Bulgaria Air, най-голямата авиокомпания в страната, подписа договор за доставка на авиационно гориво с Роснефт, чиито роднини на топ мениджърите закупиха апартаменти в курорта на ТИМ. През същата година българското правителство обяви готовността си да разположи във Варна координационния център на военноморските сили на НАТО, официален враг на Русия, според неговата военна доктрина. По този начин близък съсед на този център ще бъде курорт с апартаменти за водещи фигури в руския отбранителен сектор.

Превод и редакция: Иван Христов