Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Независимая газета“ (Русия): Президентството на Байдън ще ускори опасната за Русия зелена революция

20 ноември 2020 | 10:17

Москва. Екологичният план на вероятния президент на САЩ Джоузеф Байдън предвижда инвестиция от 2 трилиона долара в енергиен преход към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Европейският съюз също се готви да въведе данъци и забрани за традиционните въглеродни технологии, които водят до емисии на парникови газове. Русия все още не е готова за зелената революция, която сега ще бъде подкрепена от САЩ. Руските чиновници все още работят по собствена стратегия за нисковъглеродно развитие, която трябва да намали емисиите на парникови газове през 2050 г. от 70 до 90% от нивата от 1990 г. Според западните анализатори пандемията на коронавируса е ускорила прехода на развитите страни към нисковъглеродни технологии, пише руското издание „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса.

Подготовката на нормативната база за климатично регулиране е във висока степен на готовност и е необходимо възможно най-скоро да се създаде единна система за мониторинг и отчитане на парниковите газове, заяви в четвъртък Генадий Орденов, член на комисията на Съвета на федерацията по аграрна и хранителна политика и управление на околната среда. Но докато Русия съобщава за високата степен на готовност на документите, други страни вече превръщат своите екологични цели в реалност.

„В Европа инвестициите в изкопаеми горива намаляват, докато инвестициите във възобновяеми енергийни източници остават“, твърдят анализатори в рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P). Ако през 2015 г. инвестициите във фосилни горива в ЕС възлизат на над 100 млрд. долара, във възобновяеми енергийни източници - около 70 млрд. долара, а в електроенергия - около 60 млрд. долара, сега само около 60 млрд. долара се инвестират във фосилни горива, докато възобновяемите енергийни източници и електроенергетиката практически не губят в размера на финансирането.

Европейската инвестиционна банка вече обяви, че ще спре да инвестира в нефтени и газови проекти от 2021 г. Това решение е само илюстрация на общата тенденция. Интересът към възобновяемите енергийни източници се подкрепя, наред с други неща, чрез намаляване на разходите им. През последните 10 години разходите за слънчеви фотоволтаични системи са намалели с 82%, системите за концентрация на слънчева енергия са спаднали с 47%, разходите за наземни вятърни паркове са намалели с почти 40%, а за офшорните - с 30%.

Вероятната смяна на президента в Съединените щати ще промени значението на екологичните и зелени програми по света. Кампанията на Джо Байдън е изградена върху екологични инициативи. За своя план за борба с климатичната криза той възнамерява да похарчи 2 трилиона долара за четири години. Според плана за опазване на околната среда електричеството в Съединените щати трябва да се произвежда изцяло само от възобновяеми източници до 2035 г.

Друг не по-малко важен момент е ограничението на сондажите на нефтени и газови кладенци по земя и вода, принадлежащи на федералното правителство. Това е значително ограничение, казват експертите. Според оценки на Министерството на вътрешните работи на САЩ през 2019 г. добивът на петрол във федералните територии е бил около 3 милиона барела на ден, а на газ - 13,2 милиарда кубически метра на ден, което е една четвърт от целия петрол и една осма от целия газ, произведен в Съединените щати. Забраната за сондажи означава, че добивът на нефт и газ във федералните територии ще спре почти напълно след няколко години.

„Ако бъде въведена пълна забрана за издаване на нови разрешителни за сондиране, до 2035 г. производството на нефт и газ в шелфа ще намалее с 30%“, според консултантската компания Wood Mackenzie.

Съществуват също опасения, че при Байдън инвестициите в развитието на шисти ще намалеят, което ще доведе до значителен спад в производството. Инвестиционната привлекателност на шистовите компании, които и без това са обременени с дългове, също може да намалее, твърдят експерти. Ще оцелеят само онези шистови компании, които са в състояние да генерират положителен паричен поток в условията на ниски цени на енергията и те са много малко - по-малко от една четвърт.

За разлика от много страни, Русия все още не може да се похвали с активна климатична политика. По-скоро е точно обратното. Страната всъщност формулира само формални цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Според сегашния президентски указ Руската федерация трябва да намали емисиите с 30% от нивата от 1990 г. до 2030 г. В същото време без държавна подкрепа през 2030 г. емисиите ще възлизат на 76% от нивата от 1990 г., а до 2050 г. - вече 90%. Такива критерии, по-специално, са представени в държавната стратегия за развитие на Руската федерация с ниски емисии на парникови газове. Такива критерии изглеждат повече от изненадващи, като се има предвид, че само в края на 2017 г. тези емисии са били около 52% от стойностите от 1990 г., според S&P.

Подобно целеполагане характеризира Руската федерация като държава, която все още не е готова за радикално намаляване на емисиите и дори планира да ги увеличи, отбелязват експерти от Висшето училище по икономика (ВШЕ). Преходът на повечето страни към нулеви емисии на въглеводороди ще доведе до намаляване на търсенето на традиционни енергийни ресурси, което ще се отрази негативно на перспективите за износ на Руската федерация. Според изчисленията на ВШЕ, поради прехода на света към въглеводороден неутралитет и намаляване на търсенето на суровини, Русия може да загуби една четвърт от приходите си от износ на енергия, а загубите за БВП на страната могат да достигнат до 0,5 процентни пункта на година.

Така нареченият енергиен преход (намаляване на използването на изкопаеми горива и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в производството) е устойчива тенденция, припомнят експерти пред „Независимая газета“. „Движението в тази посока започна отдавна и няма да има връщане назад, връщане към максималната употреба на петрол“, отбелязва Артем Деев, ръководител на аналитичния отдел в AMarkets.

Според него с петрола ще се случи същото, което и с въглищата, делът на които в световното потребление непрекъснато намалява. „Това се дължи на общото движение за намаляване на вредните емисии, от една страна. От друга страна, причината е изчерпването на лесно извлекаемите петролни находища. Извличането на суровини става все по-трудно; необходимо е да се извършат проучвания на нови кладенци с дълбоки петролни находища и трудни климатични условия. Което означава висока крайна цена“, казва експертът, уточнявайки, че именно това обстоятелство обяснява всички промени на световните енергийни пазари през последните години.

Не само страните от ЕС се стремят към въглеводороден неутралитет, но и Китай, Япония, Южна Корея, а сега и САЩ, продължава Юрий Мелников, старши анализатор в центъра за енергетика на Московското училище за управление Сколково. „Тези цели са абсолютно реални - те не са прищявка на политици или моментен „каприз“ (както понякога се опитват да го представят в Русия), а продукт на широк обществен консенсус, основан на борбата с изменението на климата“, подчертава той.

„Според прогнозите на сценария за енергиен преход износът на енергийни ресурси от Русия през 2040 г. ще бъде по-нисък от нивото от 2019 г. с 15% във физическо изражение и със 17% в парично изражение“, казва Мелников.

Спадът в търсенето на въглеводороди може да изглежда неприятна изненада за руските власти. „За 37 високо развити страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) параметрите на търсенето на въглеводородно гориво са доста разочароващи за Русия. Общото пиково търсене на ОИСР е 41,4 милиона барела на ден. Като начало той ще спадне до 38,2 милиона до 2030 година. И след това до 35,5 милиона барела на ден до 2035 година. В дългосрочен план търсенето ще намалее до 30 милиона барела на ден през следващите 10 години: в резултат на това приходите от продажби на нефт и петролни продукти в тази част на света могат да спаднат с повече от 28% “, прогнозира Петър Пушкарев, главен анализатор в TeleTrade.

„Ако не вземете предвид тенденцията за развитие на възобновяеми енергийни източници, можете да загубите стратегически в бъдеще. Забавянето може да доведе до загуби за бюджета (износни мита, ДДС, данък върху доходите) и увеличаване на технологичното изоставане“, съгласен е Игор Голубченко, доцент в РАНХИГС. Днес важността на екологичната програма не се оспорва и всеки ще усети последиците от изменението на климата. Само повишаването на средната температура на земната повърхност с 2,5 градуса ще доведе до намаляване на глобалния доход на глава от населението средно с 1,3%, според Международния финансов институт.

Проучване, проведено от Международния валутен фонд, показва, че устойчивото повишаване на средната глобална температура от 0,04 градуса по Целзий годишно (което предполага кумулативно увеличение от около 3 градуса от 2020 до 2100 г.) би намалило глобалния БВП на глава от населението с повече от 7% към 2100 година.

Превод и редакция: Иван Христов