Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Нова Македония“ (Македония): Пътят към ЕС не е постлан с рози

09 октомври 2020 | 13:14

Пътят към ЕС не е постлан с рози пише журналистът Панде Колемишевски в скопския вестник “Нова Македония в материал, представен без редакторска намеса.

Има нещо съществено в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на Северна Македония. В него не се обяснява изоставането, а се цели напредъкът в този груб мач, чрез който Македония играе квалификационен бараж за влизане в Европейския съюз. Документът, донесен от тихия унгарец Оливер Вархели, наследникът на хладнокръвния и непостоянен австриец Йоханес Хан, кацна като гълъб на клон, само че ще минат няколко сезона още преди да бъде вплетен в македонската мрежа.

В нормални времена докладът щеше да бъде солидно, вдъхновяващо четиво, задължително четиво както за правителството, така и за гражданите, уморени от десетилетната мечта за отваряне на вратите на Европа. Но кой може да каже, че това са нормални моменти, когато пандемията от Сovid-19 бушува по целия свят, когато заради нея световната икономика преживява шеметен спад, а Македония е част от света, поне географски.

Докладът налага поредица от задължения на държавата и въпросът е дали тя има капацитета да издържи на всички тежести в ситуация на празен бюджет, разпъната между миналото и бъдещето, отказа от потвърдени истини и приемане на мъгляви условия. И всичко това в условия на пандемия и пост-пандемия, на видимо национално разделение и с празен джоб на по-голямата част от гражданите, с македонски стандарт и европейски цени в магазините. И с институции и министерства, които са загубили доверието и авторитета си сред гражданите (с изключение на полицията и армията) и които служат по-скоро като украса на правителството, отколкото като нужда от държавна служба.
Еврокомисарят по разширяването, който е с година и половина по-възрастен от македонския премиер, типично, с дипломатическа сдържаност и устно посочи посоките, в които трябва да се движи Македония, като умело избягва да използва трудни думи, за да опише неблагоприятната ситуация в Македония, установена в самия доклад. Зоран Заев този път не беше в екзалтация, на която обикновено знае как да се отдаде, но може би не успяхме да видим удовлетворението му заради маската.

Заев носи тежката съдба на короната. Няма начин да покаже радостта от това, което е направил успешно. Covid-19, състояние, което вероятно разваля настроението му всяка сутрин, преди да отиде на работа, му попречи да събере щиковете за присъединяване към НАТО, да отпразнува победата на партията и да пие уиски в кабинета, където се беше върнал. . Само Бранко (Цървенковски) успя да се класира преди него, Заев показа, че владее техниката да може да носи две дини под една мишница.

Вархели, един от близките сътрудници на нашия любим Виктор Орбан, предложи на македонците визия от една страна и сурова реалност, от друга. Той им каза, че имат рядката възможност да се възползват от настоящия момент и да се включат в изграждането на нова политическа конфигурация, която да поеме по трънливия път към членството в ЕС. Обеща пари, милиарди евро, но платени с пот, кръв и сълзи. В този смисъл няма нищо ново, нищо неочаквано, но все пак обвързващо. Новото е в друг контекст: ако всички предишни доклади бяха тавтология, празни думи за запълване на страниците и комисарите да заслужават високи заплати, сега той е пълен с реални очаквания. Европейските очаквания за реални македонски реформи, търсене на тежки жертви, което може да бъде подчинено на фразата, която може да означава изнудване - сега или никога.

Съюзът има големи очаквания от Македония. Но какво е настроението, какви са преживяванията, какви са очакванията на македонците от Съюза?

Не пречи да се припомнят някои факти. Малко след независимостта името на страната се споменава дълги години като единственото условие за присъединяване към НАТО и ЕС. Тези обещания се оказаха лицемерни, неточни и дори фалшиви. Истината е, че с изключение на името, след всяко условие пониква ново състояние. Бяха посочени безброй критерии: правосъдие, съдебна система, престъпност, корупция, един закон, друг закон, почти всичко, което се случи в страната, стана някакво условие. Реформи, реформи, специални условия за демокрация, медии, човешки права и свободи, сякаш нормални хора никога не са живели в тази страна. Унижението на Македония беше една от основните европейски политически дисциплини.

Европейският съюз се държи така, сякаш е футболна организация, която, когато Македония излезе на терена, въвежда нови правила за цялата игра. И със съдия, който очевидно свири само за едната страна, дава жълти и червени картони на всички играчи, отсъжда дузпи, когато пожелае. Не Македония нарушава правилата,а ЕС на гърба на Македония безсрамно нарушава собствените си принципи и правила, и то не веднъж и не само по един повод.

След смяната на името, което беше единственото условие, дойде ред на редица условия, далеч от здравия разум. Макар и не формално законно, но политически плашещо строго, България поставя под условие история, език, писменост, произход, територия, условия, които не са били поставени за никоя държава, нито някой би приел такова унизително изнудване. Македонската политическа структура, само по известни причини, се съгласи да постави всички въпроси на масата, уверена, че ще получи някакъв положителен резултат в полза на Македония, но вероятно не е гледала токова надалеч, колкото други уж приятелски страни и не предвиди всички опасности .

Много граждани, особено представители на македонския етнос , не са въодушевени от европейските действия. Те са не само разочаровани от администрацията на ЕС и нейното ръководство, но и търсят по-убедителен отговор, че чрез ЕС тяхното национално оцеляване и териториална цялост не са застрашени, че не става въпрос за ликвидиране на техните исторически стремежи за свободна държава, национално самоопределение и други подобни. . Точно поради тази причина европейският проект за Македония не се приема топло от тази част от гражданите, това, което Европа приветства, те отхвърлят, те не се чувстват приобщени към ЕС и не смятат, че съдбите им са обвързани с европейските им събратя. Тази част от гражданите, включително опозицията, вместо да бъдат игнорирана, трябва да бъде спечелена, интегрирана в усилията за успешно изпълнение на проекта „Македония в ЕС“.

Пътят към ЕС не е покрит с рози. Точно такова изречение не е записано в последния доклад, но трябва да се чете по този начин, ако човек иска да върви и да достигне поставената цел. Без тази информираност, без обща подкрепа и без открит диалог с гражданите, обявеният проевропейски маратон ще бъде по-труден и по-несигурен.

Превод: Юлиян Марков