Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Protothema (Гърция): Срещата на върха на ЕС доведе Гърция и Турция една крачка по-близо до война – ето защо

06 октомври 2020 | 14:30

„Европейският съюз и това, което широко се възприема като „Запад“, просто отказва да се поучи от грешките си. Заключенията от последната среща на върха на Общността доближават Гърция и Турция с още една голяма стъпка по-близо до войната“, пише електронното издание на атинския ежедневник Protothema в статия, в която се опитва да обясни защо твърдението е вярно.

Срещата на върха на ЕС, която беше завършена в петък сутринта, беше дипломатическо поражение за Гърция и Кипър и, разбира се, за ЕС. Брюксел за пореден път отложи всякакви действия срещу турската агресия за в бъдеще. Всъщност лидерите на Общността нямаха смелостта да запишат дори думата „санкции“ в заключителното комюнике и неясно споменаха за „всички инструменти и възможности, с които разполага“.

Гърция и Кипър нямаха друг избор, освен да декларират, че са „доволни“ от заключенията на срещата на върха на ЕС, но го направиха главно по вътрешнополитически причини в опит да представят дипломатическото поражение в триумф. Тяхнаха цел, особено на Кипър, първоначално беше ЕС да наложи санкции на Анкара, но сега те са щастливи, че Брюксел поне споменава очевидното – че е неприемливо Турция да прави такива „лоши“ неща...

Атина беше изтласкана малко в ъгъла от факта, че Турция се преструваше, че подкрепя диалога, тъй като предстоят предварителни преговори между двете страни. Така че налагането на вето върху санкциите срещу Беларус като средство за натиск за по-твърдата позиция от името на ЕС срещу Анкара към този момент не беше опция.

Никозия, от друга страна, отново остава „прецакана“, тъй като нарушенията на нейната ИИЗ продължават, докато ЕС просто призовава Турция да се... „въздържа“. Кипър се поддаде на огромния натиск, който европейското „семейство“ оказа върху него.

Но ЕС отново доказа защо никога няма да бъде възприет сериозно от международната общност по неикономически въпроси и защо цялата „мечта“ на някои политически кръгове за политическа „интеграция“ и т.нар. Европа абсолютно не е на хоризонта. Европа всъщност отказа да направи каквото и да било, макар и дипломатически, да защити държава-членка, чиито права - оттук и правата на ЕС - са очевидно нарушени.

Още по-лошото е, че постави въпроса за държава (нейните приоритети), която не е членка – този за Беларус, по-високо в дневния ред, независимо от факта, че проблемът там е строго вътрешен въпрос и не представлява никаква – пряка или сериозна - заплаха за европейските интереси.

Никой не казва, че Александър Лукашенко не е проблем. Аргументът, че Европа трябва стриктно и активно да се противопоставя на лидери, които „малтретират“ собствения си народ и управляват страната си по недемократични начини, е слаб, тъй като изглежда ЕС не се интересува толкова много от недемократичния авторитарен режим, който Ердоган е установил в Турция.

Турция иска от Гърция и Кипър неща, за които знае, че никой гръцки политик никога няма да посмее да помисли да приеме. Турските министри, а не някои крайни екстремисти, от които никой не се интересува, говорят за острови, които Гърция „незаконно окупира“ и в същото изречение призовават за тяхната демилитаризация. Това е като крадец, който иска да се промъкне в дома ви, оплаквайки ви се от вашия питбул и алармената система, която сте инсталирали, защото те затрудняват работата му...

Турските претенции не са тактика за преговори, като да поискате 10 неща, а да получите 7. Турците искат всичко, за което претендират. Освен това те са изгорили мостовете зад себе си, тъй като начинът, по който са представили претенциите си пред турския народ, не им оставя място да се оттеглят дипломатически към нещо по-малко от това, което са обещали.

И това става особено важно сега, когато вътрешният натиск, дължащ се на огромните икономически проблеми на страната, се засилва, карайки Ердоган да търси победа, която да обърне психологическото и социално напрежение в негова полза. Вече няма какво да губи, така че за него това е „двойно или нищо“.

Трябва да разберем, че претенциите и провокациите на Турция имат цел. Анкара всъщност иска да приключат „сделката“ в даден момент и да вземе това, което желае. Особено сега, когато изкопаемите горива постепенно започват да намаляват, докато светът се обръща към „по-екологични“ енергийни решения, Турция отчаяно иска да спечели колкото се може повече от петрола и природния газ, открити в дълбините на Източното Средиземноморие и Егейско море, докато все още има търсене.

Но не само икономическата част от въпроса е важна за Ердоган. Цялата идея за възстановяването на новата Османска империя може да изглежда налудничава за останалия свят, но неоосманските стремежи на ориентираната към исляма Турция на Ердоган са много реални и добре документирани. В края на краищата те са декларирали, че до 2023 г. (100-годишнината от основаването на новата турска държава) те ще имат границите, които са имали в края на османската държава през 1923 г.

И не се заблуждавайте: Турция не блъфира. В исторически план Турция винаги прави - или поне се опитва да направи - това, което според нея трябва да направи.

Не трябва да се забравят и личните причини, поради които Ердоган би искал да реализира плановете си на всяка цена. Той знае, че няма да го има завинаги и би искал да види как това, за което се е борил, се оформя, дори частично, докато все още е на власт. Това е характеристика на неговата личност, която е съвсем ясна за всеки, който си записва какво казва или прави турският президент.

Прозорецът на възможностите за Турция няма да бъде отворен завинаги, но сега все още е такъв...

Има някои инциденти, които подкрепят аргумента, че Турция ще избере военното „решение“, което да затвори повечето, ако не и всички отворени въпроси с Гърция и най-вероятно – с Кипър.

1. Азербайджан, близък съюзник на Турция, атакува арменските сили в Нагорни Карабах пет дни преди срещата на върха на ЕС. В следващите дни беше доказано, че се използват и тестват нови оръжейни системи, произведени от Турция, като въоръжени БпЛА, нещо безценно за развитието и подобряването на самите системи и съответните им тактики и оперативни процедури.

2. Марица е река точно на гръцко-турските граници и е район, където големите горски пожари са изключително редки за разлика от други части на страната. През последното десетилетие се случиха пет такива; при това - само през последните два месеца... И всички пожари избухнаха в райони със специално военно значение за гръцките въоръжени сили близо до границите. Последният гореше по време на срещата на върха на ЕС...

3. Турция, въпреки че не е склонна да тества мощта на ракетната система за противовъздушна отбрана С-400, която е закупила от Русия, действие, което би означавало, че системата е достигнала статут на пълна оперативна способност, планирано да продължи напред с изпитанията в периода до 16 октомври.

Въз основа на всички горепосочени факти и с доказаното в момента повторно потвърждение на нежеланието на Европа да упражнява някакъв значителен натиск върху Анкара, Турция има „палци нагоре“ да продължи първоначалния си план: да вземе със сила това, което иска. За тази цел Гърция ще бъде „влачена“ към масата за преговори след военна конфронтация.

ЕС, както прави Западът от доста десетилетия насам, отново предаде грешно послание на Анкара, че нищо, което Турция е направила досега, не е достатъчно лошо, за да се изправи срещу някакви значими последици.

И Анкара получи съобщението високо и ясно.

Превод и редакция: Иван Христов.