Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Независен“ (Македония): С.Македония влезе в американската енергийна орбита през Гърция

05 октомври 2020 | 09:46

Скопие. „Активизирането на тръбопровода Солун-Скопие за пренос на дизелово гориво, създаването на газова връзка с Гърция и влизането в проекта за терминал за втечнен природен газ (ВПГ) в Александруполис ще поставят Северна Македония на регионалната енергийна карта“, пише Мирче Йовановски в материал за скопското издание „Независен“, предаден без редакторска намеса.

Допреди няколко месеца такава информация би изглеждала твърде утопична – Македония да бъде регионален енергиен център, откъдето ще се разпространяват газ и петролни деривати в съседните страни. Но след посещението на помощник-държавния секретар на САЩ за енергетиката и ресурсите Франсис Фанон, нещата изглеждат доста оптимистични.

„Правите конкретни стъпки, за да превърнете Северна Македония в регионален актьор, а САЩ са до вас във всичко това“, каза Фанон след среща с премиера Зоран Заев, която е продължение на срещите в Солун, на които присъства държавният секретар на САЩ Майк Помпео.

По принцип това са три проекта, които могат напълно да трансформират енергийната картина в страната - реактивиране на нефтопровода от Солун до „Окта“ в Миладиновци край Скопие, изграждането на газов интерконектор с Гърция, чрез който Македония ще бъде снабдена с тази енергия от други източници, и не само както сега от Русия през газопровода от България, както и участието на страната в проекта за изграждане на терминал за втечнен газ, който се строи в близост до Александрополис в Гърция.

Със съобщенията, изпратени тези дни от американския държавен секретар Майк Помпео, който освен Гърция посети и Хърватия (където се изгражда и терминал за втечнен газ) и неговия енергиен помощник Фанон, става ясно, че Македония е станала част от Американската енергийна орбита и нейната политика за целия регион. В тази посока е посланието на Фанон, че „ако имате само един източник, това не е пазар, а зависимост“.

Последната американска инициатива вероятно ще помогне за разрешаването на някои нерешени въпроси, които са ключови за амбициите на Македония да се интегрира в регионалния енергиен пазар и да се превърне в разпределителен център от периферия. В основата на проблема, както информираха енергийни експерти, е делото, което Hellenic Petroleum заведе пред арбитража в Париж, с което тази компания, която е собственик на Okta, изисква за втори път значителна сума от Македония.

В интервю за портала Greeceinvestorguide през февруари тази година генералният директор по стратегическото планиране на групата и новите дейности и член на изпълнителния съвет на компанията Джордж Алексопулос заяви, че Hellenic Petroleum Group е започнала арбитражно производство срещу правителството на Северна Македония в Международната търговска камара. (ICC), търсейки щети в размер на 32,6 милиона щатски долара „в резултат на неусвояване на минимално договорените количества мазут за периода 2008 до 2011 г.“. Той добави, че са назначени членове на Арбитражния съд и процесът продължава.

„Отбелязвам, че прибегнахме до международен арбитраж по същата причина през 2004 г. и спечелихме. Паралелно с арбитражния процес водим дискусия с правителството на Северна Македония, за да намерим приятелско решение на спора. По отношение на експлоатацията на тръбопровода Солун-Скопие, ние също контактуваме с правителството на Северна Македония и очакваме скоро да можем да го рестартираме“, каза Алексопулос.

Този тръбопровод не работи от 2013 г., когато "Окта" спря да работи като рафинерия. Дотогава през него се транспортираше суров нефт, който след това се преработва в петролни производни. След прекратяване на производството на рафинерията и превръщането на компанията в класически търговец на петролни продукти, бяха предприети дейности за почистване на тръбите от натрупаните съединения, за да се осигури транспортирането на дизелово гориво.

Спорът преди арбитража обаче усложнява нещата, македонската страна не бърза да даде необходимите одобрения за експлоатацията на този тръбопровод, в който Македония има 20% дял. Този спор е поредното потвърждение на вредното споразумение, сключено някога за продажбата на "Окта".

Според събеседници от енергийния сектор тук са заложени други интереси - като въздействието на превозвачите, които със сигурност ще загубят значителна част от работата си, след като тръбопроводът бъде пуснат в експлоатация.

Иначе инвестицията за този нефтопровод възлиза на 110 милиона долара. Той има дължина 213,5 км, от които 60 км на територията на Гърция и 143,5 км от македонска страна. Капацитетът на тръбопровода е 360 кубически метра на час и транспортен капацитет от 2,5 милиона тона петрол годишно.

Икономическата камара на Македония многократно изтъква необходимостта от въвеждане в експлоатация на този инфраструктурен капацитет, като се има предвид, че Македония консумира 8-10 хиляди тона дизел на седмица, което изисква 600-700 камиона за внос на тези количества. В условия на затруднен транспорт през пътната инфраструктура е необходимо да се активира тръбопроводът възможно най-скоро, за да се осигури непрекъснато снабдяване с петролни продукти и да се намалят разходите, казаха от камарата.

„Предстоят преговори с Hellenic Petroleum и се надявам да намерим приятелско решение за бързото пускане в експлоатация на този капацитет“, заяви премиерът Заев в петък след среща с Фанон. Той добави, че "Окта" на практика ще се превърне в хъб и освен вътрешния, ще се снабдяват и пазарите на други страни в региона.

Според събеседници от енергийния сектор изграждането на газова инфраструктура от македонска страна, която ще бъде свързана към интерконектора с Гърция, е в напреднал етап. Премиерът Заев заяви, че изграждането на интерконектора между Северна Македония и Гърция струва 54,4 милиона евро, от които 13 милиона са безвъзмездни средства от ЕС, достъпни чрез Берлинския процес, който включва проектиране, строителен надзор, инспекционен орган и управление.

Целият този енергиен „пакет“ показва намерението на Македония да стане част от терминала за ВПГ, разработен от гръцката компания Gastrade в близост до крайбрежния град Александруполис, в който участва и България.

Очаква се терминалът за ВПГ в Александруполис да започне да работи в началото на 2023 г. и ще разполага с плаващ блок за съхранение и регазификация на приемник за ВПГ, който ще бъде нов, независим енергиен портал към пазарите на Югоизточна и Централна Европа.

Както подчерта Заев, тези проекти ще осигурят на страната стабилни и непрекъснати доставки на газ, независимост и конкурентни цени, което е в съответствие с дългосрочната енергийна стратегия на страната.

„Тази връзка с Гърция, с подкрепата на САЩ и Европейския съюз, прави страната ни енергиен коридор за страните от Югоизточна Европа за алтернативен достъп до значителни енергийни ресурси“. Всичко това показва каква е разликата след направеното през тези три години (на управлението на СДСМ). От страна, която беше поставена на последния, изолиран и маргинален енергин коловоз, и която беше поставена в ситуация да бъде зависима само от един коридор, сега сме интегрирани в енергийните проекти и сме включени в инициативите за енергийно свързване“, заяви премиерът.

Разбира се, тук са и американските интереси – за износ на ВПГ – както се похвали също Фанон. САЩ започнаха да изнасят газ през 2016 г. и след три години станаха третият по големина износител на втечнен природен газ, а намеренията им са да станат първи. Според Фанон Северна Македония е важна от гледна точка на географията като регионален център за рафинирани продукти, внос на такива продукти, дистрибуторска мрежа, което означава по-голяма устойчивост и по отношение на газа.

„Необходима е обаче политическа воля, за да стане тази визия реалност и ние искаме да подкрепим това и да насърчим американските инвестиции тук“, каза Фанон.

Тези ангажименти в областта на енергетиката не са свъразни само със САЩ, но и с ЕС. В тази връзка Европейската комисия предложи финансов инструмент, наречен "ЕС от следващо поколение", на стойност 750 милиарда евро, който ще даде възможност за мобилизиране на частни инвестиции в енергийния сектор, както беше посочено в петък на заседание на Инициативата за свързване на газовите системи на Централна и Югоизточна Европа (CESEC). Посочва се, че инвестирането в енергийния сектор съгласно Европейския зелен план за постигане на неутралност на климата до 2050 г. може значително да допринесе за възстановяване и да отвори възможности за растеж и заетост. CESEC работи за ускоряване на интеграцията на пазарите на газ и електроенергия в Централна Източна и Югоизточна Европа. Работната група на CESEC е създадена от Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Словения и ЕС през февруари 2015 г. По-късно към тях се присъединиха още осем държави от Енергийната общност (организация, която обединява ЕС и неговите съседи, за да създаде интегриран паневропейски енергиен пазар): Украйна, Молдова, Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора.

Всичко това, заедно с други текущи процеси - като откриването на регионален офис на американската Международна финансова корпорация DFC в Белград - проправя пътя за американските инвестиции за Северна Македония.

Превод и редакция: Иван Христов