Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“: Договорът между Сърбия и Косово повлия на отношенията между Белград и Москва

11 септември 2020 | 13:01

Москва. Президентът на Сърбия Александър Вучич се обади на своя руски колега Владимир Путин. Има всички основания да се предполага, че това не е бил обичаен протоколен разговор между двамата лидер. Веднага след неотдавнашното посещение на Вучич във Вашингтон Сърбия отказа да участва в ученията в Беларус - и това не е единственият тревожен сигнал, който е важен от гледна точка на отношенията между Русия и Сърбия, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

На 10 септември руският президент Владимир Путин проведе телефонен разговор със сръбския президент Александър Вучич, лидерите обсъдиха косовския въпрос, предаде пресслужбата на Кремъл. Отбелязва се, че разговорът е воден по инициатива на сръбската страна.

„Специално внимание е обърнато на косовския въпрос. Александър Вучич информира за разговорите, проведени във Вашингтон на 4 септември и в Брюксел на 7 септември ... Владимир Путин потвърди неизменността на принципната позиция на Русия относно изготвянето на приемливо за Белград компромисно и балансирано решение, което трябва да бъде одобрено от Съвета за сигурност на ООН“, се казва в съобщението на кремълската пресслужба.

Също така Путин е изразил пред Вучич готовността за плътно взаимодействие и в бъдеще по всички въпроси от двустранен, регионален и международен характер, съобщава пресслужбата на Кремъл. На свой ред сръбският президент Александър Вучич потвърди военния неутралитет на страната, съобщиха от администрацията на Вучич. „Независимо от тежестта и сложността на геополитическото, военното и икономическото си положение, Сърбия ще защитава принципите на военния неутралитет и ще остане истински и коректен партньор на Руската федерация“, цитират думите на сръбския президент от администрацията.

Това съобщение беше направено в деня, след като сръбският министър на отбраната Александър Вулин каза на света, че сръбските войници ще спрат да участват в съвместни маневри с други държави за шест месеца. Вулин заяви, че този ход е предизвикан от „ужасен и незаслужен натиск от ЕС“ и желанието да се запази военния неутралитет. „През следващия период няма да участваме в учения или военни дейности нито с НАТО, ОДКБ, нито с Русия, САЩ, Китай, ЕС - нито на Изток, нито на Запад“, каза сръбският министър на отбраната.

На първо място под мораториума попаднаха ученията „Славянско братство“, които трябваше да се състоят в Беларус от 10 до 15 септември с участието на контингенти от Русия, Сърбия и Беларус. Никакви други братя-славяни не участват в тези ежегодни учения, а през изминалата година те се проведоха именно на територията на Сърбия.

Вулин свърза директно тези конкретни учения с натиск от страна на ЕС. „Те изискват от нас – с цената на отказ от нашето европейско бъдеще, подлагайки на голям натиск нашите политици, народа ни в Косово и Република Сръбска (Босна) – да се откажем от планираните военни учения с Беларус“, заяви Вулин.

Сърбия е кандидат за членство в ЕС и трябва да се съобрази с натиска от Брюксел. А сега Европейският съюз е загрижен за събитията в Беларус и се опитва да изолира Минск от съюзниците си по толкова своеобразен начин. Между другото, буквално преди две седмици същият Александър Вулин трябваше да разобличава фалшификат и фотомонтаж за предполагаемото участие на сръбски военнослужещи и специални части в разгонването на протестиращите в Минск.

В същото време няма пълна увереност, че отказът от съвместни маневри с руската армия не е пряко свързан с последните споразумения от Вашингтон между Сърбия, САЩ и Косово. Американският специален пратеник за Балканите Ричард Гренел дописваше нови членове в него едва ли не в последния момент.

Например клаузата за прекратяване на опитите на Косово да се присъедини към някакви международни организации, се оказва, е свързана с параграфа, че от своя страна Сърбия няма да прави опити да убеди държавите, които преди това са признали Косово, да оттеглят това признание за една година. Тази дипломатическа и разузнавателна война продължава години и се води предимно в далечни военни театри. Например в Тихия океан. Има Тувалу, Науру, Фиджи, Самоа, Кирибати и други, които също са членове на ООН и имат глас.

И изобщо не се знае какво още е написано там. Например в самата Сърбия разпоредбата за прехвърляне на посолството в Израел в Ерусалим предизвика критики от съвсем неочаквана страна. Мнозина припомниха, че в момента в Ливан, на границата с Израел в зоната на отговорност на Хизбула, има сръбски войници в международния контингент за поддържане на мира. Пенсионираният генерал Срето Малинович, сега част от ръководството на Демократическата партия, повдигна въпроса за тяхната сигурност във връзка със споразуменията за прехвърляне на посолството. Изглежда никой не се замисляше за тази подробност, когато подписваше споразумението.

Генерал Малинович също поиска от министър Вулин гаранции, че принципът на неутралност наистина ще бъде спазен и че отказът от съвместни маневри всъщност ще бъде разширен и върху страните от НАТО. Много подходящо се оказа, че Вашингтонските споразумения съдържат клауза за задължението на Сърбия да признае Хизбула като терористична организация.

Между другото, веднага след завръщането на сръбската делегация у дома, Белград зае двусмислена позиция по отношение на прехвърлянето на посолството.

Обкръжението на президента Вучич сега убеждава света, че „ние не подписахме нищо подобно“, но „говорихме само за местоположението на посолството“. Така например тълкува събитията съветникът на Вучич за връзки с медиите Сузана Василиевич. Външният министър Ивица Дачич каза нещо подобно: дали посолството ще бъде преместено в Ерусалим, ако изобщо това се случи, зависи от сръбско-израелските двустранни отношения и тяхното по-нататъшно развитие. А тепърва ще говорим за това. Ричард Гренел отговори чрез „Туитър“, че „му е смешно“. Независимо от това сръбските дипломатически източници продължават да твърдят, че „няма нищо подобно на хартия“, а в кулоарите се разпространява информация, че ако Израел започне да развива отношения с Косово, посолството няма да се премести никъде. А това може да продължи безкрайно дълго.

Има подозрения по отношение на споразуменията от Вашингтон, че те имат, ако не секретни протоколи, то двойно дъно. Обаждането на Вучич до Путин всъщност е нещо обичайно, те говорят често и дълго време. Но сега наистина са необходими повече разяснения. Позицията на Белград беше по принцип ясна: Сърбия смята, че нейният военен неутралитет е крайъгълният камък на външната политика. Но събитията от последната седмица наистина изискват обяснение от първа ръка. В крайна сметка неутралността е нещо, което не можете да покриете от дъжда.

Например Сърбия никога няма да може да се снабди с оръжия от западноевропейско производство, тъй като те няма да й бъдат продадени дори на прекомерни цени. Хърватия категорично ще попречи на подобни потенциални договори. И предимството в надпреварата във въоръжаването в този случай ще бъде на страната на хърватите. Тоест, това вече не е безмилостен неутралитет от финландски тип, а неутралитет с традиционен сръбски акцент.

Отделна история е така наречената диверсификация на енергийните източници.

Президентът Вучич твърди, че по време на разговорите във Вашингтон той е успял да защити независимостта на Сърбия при избора на източници на енергийни доставки (чети - газ), тъй като посланик Гренел е настоявал да се напише в текста отказа на Сърбия да получава 100% от енергията си от Русия. В момента този параграф изглежда абстрактно, той не съдържа конкретната дума „Русия“. Но Гренел отново не можа да устои и открито заяви, че крайната цел на Съединените щати е „да накарат тази част от света да се обърне към Запада“.

Неочаквана съпротива дойде от Прищина. Цялата албанска опозиция с един глас заяви, че при никакви обстоятелства договорът няма да мине през парламента. Бившият премиер Албин Курти заяви, че ако се върне в изпълнителната власт на Косово след изборите, тогава споразумението със САЩ просто няма да бъде изпълнено. В отговор Гренел в „Туитър“ нарече Албин Курти „враг на САЩ“. Дреболия, но приятна.

Курти се оттегли през март тази година под натиска на САЩ и по-конкретно Ричард Гренел. В случая Албин Курти е много показателна илюстрация на истинските стремежи на албанския национализъм. Повечето политици и населението се противопоставят на всякакъв компромис със Сърбия и за продължаване на агресията на север, дори ако САЩ са против. Курти, разбира се, е радикал, но зад него стои голяма част от косовското общество. Така че има големи шансове нещата да не се развият според плана на Гренел.

Сега основният въпрос е доверието. Доверието между Русия и Сърбия. Трябва да сме сигурни, че няма допълнителни задкулисни споразумения или нови „червени линии“, които биха могли да бъдат изненада за всички и които биха могли да възникнат в резултат на посещението на Вучич във Вашингтон. Бих искал да се надявам, че Вашингтонските споразумения няма да нарушат сложната система от държавни принципи на Сърбия, която Александър Вучич изгради през последните години. Принципът на военния неутралитет, с известна находчивост, може да се комбинира с традиционното приятелство с Русия, включително във военната сфера.

Превод и редакция: Иван Христов