Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

New Yorker: Мит ли е Америка?

10 септември 2020 | 12:59

Ню Йорк. The Създава се впечатление, че САЩ се рушат. И не става въпрос само за токсичната избирателна кампания, националната криза, предизвикана от расовите разногласия, не само за безработицата и глада, започнали в страната на възможностите, и не само за пандемията, която всеки месец убива десетки хиляди хора, пише американското списание The New Yorker в материал, представен без редакторска намеса.

Пукнатините във фундамента на нашата нация стават все по-дълбоки и, може би, прекалено много, за да бъдат отстранени по някакъв начин в обозримо бъдеще - или изобщо. Идеите и образите на Америка са изправени пред екзистенциални предизвикателства - понякога добре обосновани, понякога не - които сега идват не само от радикали. Днес яростта е обхванала много американци.

Ситуацията може да се влоши допълнително след президентските избори и да продължи да се влошава през следващите четири години, независимо кой спечели. Нашите политически и културни различия пораждат все повече и повече съмнения относно стабилността на страната ни, която отдавна се смята за символ на надежда, изключение и модел за останалия свят. Учени, политолози и историци дори започнаха да говорят, че опитите за обединяване на различни държави, несъвместими култури, етнически групи и религии винаги са били илюзия.

„Идеята, че Америка има общо минало, вкоренено в колониалния период, е мит“, каза ми Колин Уудард, автор на „Съюз: Борбата за изковаване на историята на националността на САЩ“. Съществуват много различни Америки, всяка от които има своя собствена история на произход и набор от ценности и много от тях са просто несъвместими. Това вече доведе до Гражданската война в миналото и може да се окаже потенциално експлозивна сила в бъдеще“.

Днешната криза е отражение на историята на Съединените щати. Оказва се, че през това време се е променило много малко. Някога у нас са се установили представители на различни култури: пуританите в Нова Англия, холандците в Ню Йорк, шотландците и ирландците преобладават в района на Апалачите, а английските робовладелци от Барбадос и Западна Индия се установяват в южните щати.

Удард отбелязва, че те често се карат помежду си: „Те по никакъв начин не се смятат за представители на нововъзникващата разнообразна американска нация“. По думите на Удард, Съединените щати са „историческа случайност“, до голяма степен поради факта, че различните култури са изправени пред обща външна заплаха от Великобритания. Те създадоха континенталната армия, за да организират революцията и континенталния конгрес, на който присъстваха делегати от 13 колонии.

Почти 250 години по-късно страната, която е нараснала шест пъти за това време, твърди, че е „котел“, претопил „американска“ култура и политическа система, която обещава на всички „живот, свобода и стремеж към щастие“. Твърде често обаче това обещание остава неизпълнено.

Изминаха повече от сто години, но културното разделение и пукнатини все още остават дълбоки. 330 милиона души могат да се наричат американци, но отговорите им на въпроса какво означава това - и какви права и отговорности предполага това - варират значително. „Американското обещание“ остава неизпълнено за много чернокожи, евреи, испанци, азиатски американци, безброй имигранти и дори някои бели.

Престъпленията от омраза - актове на насилие над хора или собственост въз основа на раса, религия, физически характеристики, сексуална ориентация, етническа принадлежност или полова идентичност - стават сериозен проблем. През август група от членове на Камарата на представителите предупреди, че „с увеличаване на нестабилността наблюдаваме увеличаване на престъпленията от омраза“.

Когато Атина и Спарта воюват помежду си през V век пр. н. е., гръцкият генерал и историк Тукидид казва: „Гърците престанаха да се разбират помежду си, макар да говореха на един и същ език“. През XXI век същото се случва и сред американците. Нашият политически дебат се превърна „в гражданска война, която просто се води по различни начини - ние се държим така, сякаш вече не искаме да бъдем граждани на една държава“, както Ричард Крейтнер пише в новата си книга Break It Up: Secession , Разделение и тайната история на несъвършения съюз на Америка“.

В различни моменти от американската история оцеляването на съюза е резултат не толкова на ура-патриотизъм и политическа воля, колкото на съвпадение. „На практика на всяка стъпка това изискваше морално осъдителни обещания, които просто пренасяха проблемите напред“.

Опитът да осмислим нашето несправедливо минало породи нови въпроси - и нови разногласия - относно бъдещето. Миналата седмица във Вашингтон работна група, организирана от кмета Мюриел Баузър, препоръча в своя доклад, кметът да поиска от федералното правителство да „премахне, премести или контекстуализира“ паметника на Вашингтон, паметника на Джеферсън и статуите на Бенджамин Франклин и Христофор Колумб.

Освен това тази група състави списък от личности, чиито имена не трябва да се дават на обществени съоръжениуя, като в това число са президентите Джеймс Монро, Андрю Джаксън и Удроу Уилсън, изобретателят Александър Греъм Бел и Франсис Скот Кий, който е написал националния химн. Изправен пред вълна от критики, в петък, 4 септември, Баузър заяви, че докладът на експертите е бил интерпретиран погрешно и че градските власти няма да пипат паметниците и мемориалите. Но въпросът остава - и не само защото живеем в ерата на движението Black Lives Matter (Животът на чернокожите има значение) - каква е Америка днес? И доколко тя се различава от дълбоко несъвършеното си минало?

Винаги е имало двусмислие в отговорите на въпроса какви трябва да станат САЩ, казва Уудард. Трябваше ли да се превърнат в съюз на държави (като Европейския съюз, който днес се състои от 27 държави със собствени правителства), или конфедерация (като Швейцария с нейните три езика и 26 кантона), или национална държава (като следреволюционна Франция), или дори някакво образувание, съществуващо въз основа на договор, предназначен да предотвратява вътрешнощатски конфликти?

След Войната за независимост „ситуативното решение“ е било да се отпразнува обща победа над британците и фундаменталните разногласия така и остават неразрешени. Днес Америка продължава да бъде разкъсвана от противоречия относно естеството на социалния договор, начина, по който децата се обучават, правото да носят оръжие, защитата на своите огромни територии, езерата и въздуха и отношенията между щатите и федералното правителство.

Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп заплаши да откаже федерално финансиране на четири големи града - Ню Йорк, Вашингтон, Сиатъл и Портланд, заради действията на „анархисти“ по време на протестите.

„Моята администрация няма да позволи федералните средства, получени от данъкоплатците, да бъдат изразходвани за финансиране на градове, които си позволяват да се превърнат в зони на беззаконие“, се казва в писмото на президента. Това беше едно от редицата решения на Тръмп, които допълнително разединиха нацията - въпреки че тенденцията не се задава от Тръмп.

От 1830-те години насам Съединените щати са преминали през цикли на кризи, които са застрашавали целостта им. Идеята за революционна република, отдадена на принципа на равенството (по това време това се отнасяше само до бялото население), започва да се руши, когато възникват регионални разделения и когато първото поколение революционери умира. Щатите и териториите многократно са се опитвали да постигнат независимост - например, Върмонт официално се присъединява към Съюза през 1791 г., след като съществува 14 години като независима държава. Държавата Маскоги - многонационална република, в която живеят индианци, избягали роби и бели заселници от Талахаси - съществува от 1799 до 1803 година.

През 1810 г. малка група заселници превземат испанска крепост в Батън Руж и обявяват създаването на независимата република Западна Флорида със столица Сейнт Франсисвил, Луизиана. Те избраха своя президент, написаха конституция и създадоха свое собствено знаме (бяла звезда на син фон). Но това движение изчезна, след като президентът Монро анексира тези територии. Имаше и други подобни примери - Република Фредония в Тексас, Република Калифорния и Република Индиан-стрийм в Нова Англия. Най-големият разрив, разбира се, се случва през 60-те години на XIX век, когато единадесет щати - Тексас, Арканзас, Луизиана, Тенеси, Мисисипи, Алабама, Джорджия, Флорида, Южна Каролина, Северна Калифорния и Вирджиния - се оттеглят от Съюза и образуват Конфедерацията.

Сериозните разделения отново заплашват да провокират разпадането на нацията през 30-те и след това през 60-те години. „Дали сега не се случва същото?“ – коментира историкът от Йейлския университет Дейвид Блайт. Днес в Америка има много арогантни сепаратистки движения. Опитвайки се да копират Брекзит - решението на Великобритания да напусне Европейския съюз - те се обявяват за Текзит (отделяне от Тексас от САЩ), Калекзит (отделяне от Калифорния) и Върекзит (отделяне от Върмонт). През 2017 г. анкета показа, че повече от 20% от жителите на Върмонт смятат, че щатът трябва да помисли за „мирно отделяне от Съединените щати и превръщането в независима република, каквато е била от 1777 до 1791 г.“

Тексаското националистическо движение, за което се твърди, че има стотици хиляди членове, изисква референдум за отделяне на щата. Освен това сега се чуват и по-странни предложения - например предложение за създаване на Каскадия, прогресивна биорепублика, която трябва да включва Северна Калифорния, Орегон, Вашингтон и канадските провинции Британска Колумбия и Албърта. Тази тенденция се подкрепя от членове на двете партии и е трансрегионална. Сепаратистки настроения се появиха дори в двата щата, които последно се присъединиха към Съюза - Аляска и Хавай.

Необходимостта от търговия в рамките на континента и заплахите отвън помогнаха на Америка да поддържа единство. Разпръснати групи от цялата страна се събраха, за да се противопоставят на британската агресия през XVIII и XIX век, германската и японската агресия през XX век, Ал-Кайда след нападенията на 11 септември, тоест вече през XXI век. „Определено в нас няма единство“, отбелязва Блайт. „Намираме ли се на прага на сецесия под една или друга форма? Не, поне не във формален смисъл. Но дълбоко в нашето съзнание и в нашите общности вече преживяваме период на бавно прогресираща сецесия“- и не само на ниво идеология и политически убеждения. „Ние сме племена, които имат поне два или повече източника на информация, факти, интерпретации и истории, в които живеем“. Според Блайт днес САЩ са „къща, която не може да реши какво точно я поддържа“.

В новата си книга Крейтнер пише, че тъй като политиката необратимо се дискредитира, времето на Америка изтича. Сега вероятността от физическо или политическо разделение е реална, въпреки че поляризацията в Америка няма ясни географски граници. Нито един републикански щат не е напълно републикански и нито едно демократичен щат не е напълно демократичен. „През XXI век виждаме явен ренесанс на идеята за отделяне от Съединените щати - калейдоскоп от сепаратистки движения, вкоренени в минали конфликти и разделения и проявяващи се по нови и потенциално дестабилизиращи начини“, пише Крейтнер. За разлика от миналото, настоящите сепаратистки импулси пламват едновременно на много места. „Новият сепаратизъм, често отхвърлян като несериозна, утопична реликва на Конфедерацията, разкрива същите неразрешими разделения в американския живот като тези, довели до първата гражданска война“, предупредждава авторът.

През следващите години привлекателността на идеята за прекратяване на американския експеримент вероятно ще нарасне - дори сред убедените поддръжници на идеята за федерална власт. И както пише Крейтнер, ако Съюзът се разпадне отново, това няма да стане по ясна линия, а „навсякъде наведнъж и едновременно“. В известен смисъл президентските избори, до които остават само осем седмици, могат да донесат известно облекчение - или поне да сложат край на настоящата мъчителна несигурност. Те обаче ще се превърнат само в един от многото фактори, които ще определят бъдещето на страната ни. „Мит ли сме? Е, да, в известен дълбок смисъл. Винаги сме били мит“, каза Блайт. И за да оцелее, Америка трябва да излезе от рамките на мита.

Превод и редакция: Иван Христов