Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

РИА Новости: Съюзниците в НАТО Турция и Гърция готвят да добавят и война към проблемите на ЕС и САЩ

09 септември 2020 | 09:31

Москва. Западната експертна общност сега е заета с коронавирусната криза, повторното актуализиране на проблема със закъсалите преговори за излизането на Великобритания от Европейския съюз, опитите за „удавяне“ на газопровода „Северен поток 2“ във фалшивия „Новичок“ и, разбира се, притесненията за бъдещето на Съединените щати в условията на вероятна (вялотекуща) гражданска война след ноемврийските президентски избори, пише РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса.

На този фон се разгръща процес, който неизбежно съпътства залеза на великите империи: в периферията започват бунтове и метрополията се оказва твърде слаба, за да възстанови веднага реда. И сега, в условията на тотална бъркотия във Вашингтон и бавно протичаща системна криза в Европейския съюз, в Средиземно море има сблъсък на две държави-членки на НАТО и този сблъсък заплашва да прерасне в истински военен конфликт, особено след като всички исторически предпоставки за началото на кръвопролитията очевидно са налице.

Истинска война в Европа и реалните проблеми в НАТО могат да принудят най-добрите умове във Вашингтон и Брюксел да променят драстично програмата. Новата криза рискува да стане особено спешна предвид факта, че тя може да постави от противоположните страни на барикадите не само европейските и американските политици, но и военните.

Асошиейтед прес съобщава, че Гърция се готви радикално да разшири военните си способности, за да се изправи срещу Турция:

„Правителството заяви в понеделник, че Гърция ще подкрепи своите военни с нови оръжия, повече персонал и развитие на отбранителната индустрия на страната, тъй като напрегнатото противопоставяне със съседна Турция породи опасения от открит конфликт между двамата съюзници в НАТО“.

Анкара се противопоставя на Гърция и Кипър заради правата за проучване за нефт и газ в Източното Средиземноморие. Гърция и Турция разположиха морски и въздушни сили, за да защитят своите противоположни претенции.

„Турското ръководство почти ежедневно излиза с заплахи за война и прави провокативни изявления срещу Гърция“, каза официалният представител на гръцкото правителство Стелиос Пецас. „Ние отговаряме с политическа, дипломатическа и оперативна готовност, решени да направим всичко необходимо за защита на нашите суверенни права“.

Разбира се, пред нас е реална подготовка за война, особено след като миналата седмица турският президент Ердоган излезе с изявление, че Атина трябва да започне преговори с Анкара, тъй като гръцките въоръжени сили са в полуразрушено състояние. Лесно е да се види, че подразбиращата се заплаха в такива изявления е възможността за използване на военна сила, за да се постигне благоприятно решение на въпросите, по които се предлагат преговори.

Ябълката на раздора, заради която гръцките и турските военни кораби се заплашват едни друго във водите около остров Кипър, са правата за експлоатация на нефтегазовите находища, за които претендират Турция, Гърция и Република Кипър. Турската страна вече извършва проучване на тези находища и явно се готви да използва сила за защита на своите петролни и газови амбиции, които вероятно са свързани със стратегическия курс на Реджеп Ердоган за постигане на максимална енергийна независимост.

Както отбелязва британският The Telegraph, „наблюдателите се опасяват, че грешка в изчисленията може да доведе до военен конфликт между членовете на НАТО. <...> Анкара твърди, че много малки гръцки острови, разположени край турското крайбрежие, не трябва да се вземат предвид при определянето на морските граници и обвинява Атина, че се опитва несправедливо да изземе част от неизползваните ресурси.

Гърция изпадна в ярост, като заяви, че турската флотилия е нахлула в нейните води и изключителната й икономическа зона. На 14 август конфронтацията можеше да ескалира, когато гръцка фрегата се сблъска с турски военен кораб във водите между Крит и Кипър“.

Конфликтът между Гърция и Турция е колосален проблем както за САЩ, така и за Европейския съюз. От гледна точка на интересите на Париж и Берлин, действията на Турция не могат да бъдат толерирани, защото ако Анкара наистина може да получи контрол над петролните и газовите ресурси на Източното Средиземноморие, ще се окаже, че всички гаранции за сигурност и геополитически патронаж, които Европейският съюз дава на своите членове, са просто измислица и това е много лошо за перспективите на Европейския съюз като цяло.

Нещо повече, в този случай ще стане ясно, че за да се „отнеме“ изключително ценен енергиен ресурс от два члена на Европейския съюз - Кипър и Гърция - дори не се изисква наличието на някаква свръхмощна армия или ядрено оръжие и с тоталното унижение на две държави-членки на Европейския съюз може да се справи лесно дори една силна регионална държава - и това, от изобщо не се вписва във външнополитическите амбиции на Европейския съюз. И като черешка на геополитическата торта в конфликта между Гърция и Турция, статутът на Франция като сериозен геополитически играч в Близкия изток и Източното Средиземноморие също е заложен, особено след като Кипър успя да продаде правата за добив на въглеводороди в някои области на френски (и италиански) компании, а за тях претендира и Турция. Поради всичко изброено по-горе Европейският съюз, макар и вяло, и Париж (доста шумно) са на страната на Гърция. Като демонстрация на сериозността на намеренията си, Франция и Италия изпратиха военните си кораби в края на август, за да участват в съвместни учения с гръцкия и кипърския флот, което предизвика пристъп на изключително недоволство в официална Анкара.

От друга страна, CNN съобщава, като се позовава на турски военни, че те също са провеждали учения в тази „гореща точка“, а ученията са се провеждали „с участието на американски кораб“, което допринася за пикантността на този конфликт.

Като цяло, за Вашингтон няма добър изход от ситуацията, като в най-добрия случай конфликтът може да бъде временно замразен. Ако застане на страната на Турция и прокара кипърския проблем в нейна полза, това ще създаде колосални проблеми на европейското направление на американските дипломатически усилия, а ако застане на страната на Гърция и Кипър, подкрепяйки и позицията на ЕС, то, на първо място, това ще създаде още по-сериозни проблеми за единството на НАТО (в което Турция е много нужна, за да оказва влияние в Близкия Изток), и второ, ще засили позицията на ЕС като самостоятелен „геополитически чадър“ в Средиземноморието, което не може да бъде прието позитивно във Вашингтон.

Европейският съюз също няма много позитивни изходи от ситуацията. Опитите за разрешаване на въпроса по дипломатически път, предприети от германския външен министър Маас, се провалиха с гръм и трясък, а възможността да се смаже Турция със сила все още е опция за най-екстремния случай, тъй като Париж и Берлин очевидно не са готови за пълномащабен военен конфликт от политическа гледна точка. И още повече, Париж и Берлин сега очевидно не искат да приемат поредната вълна от близкоизточни бежанци от Турция, която може да довърши европейската икономика, отслабена от коронавируса, и да взриви политическия пейзаж на Германия, в който все още се усещат последиците от предишната „мигрантска криза“.

Така се оказва, че в рамките на НАТО и по границите на Европейския съюз конфликтът ще продължи да тлее и да зрее, което може сериозно да навреди на плановете и амбициите на Европейския съюз и САЩ. Тази ситуация е безусловен симптом на факта, че старатамеждународна система за сигурност вече не работи, а Вашингтон и Брюксел постепенно губят способността си да влияят дори на регионалните сили и този процес ще се засили в бъдеще.

Превод и редакция: Иван Христов