Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“ (Русия): На изборите САЩ избират Китай или Русия за основен противник

04 септември 2020 | 13:16

Москва. Ноемврийските президентски избори ще решат за Америка един от главните геополитически въпроси: кой е главният й противник и с чие влияние трябва да се бори на първо място – Русия или Китай. За Пекин залогът в тази игра е значително по-голям, отколкото за Москва: там са сериозно заинтересовани в Белия Дом да отиде Джо Байдън, който обещава да стовари на Кремъл страшни наказания, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намерса

В отговор на директен въпрос от журналист коя от страните представлява най-голямата заплаха за САЩ - Русия или Китай, държавният секретар Майк Помпео без колебание изрича: Китайската комунистическа партия. Няма значение дали това е в традициите на политическата коректност или класическия американски антикомунизъм, същността е същата. Според Помпео китайското правителство представлява както военна, така и икономическа заплаха за Америка и най-важното е, че „е проникнало в САЩ по начини, които Русия не притежава“, но президентът Тръмп ще може да победи този октопод.

Ден по-рано друг член на екипа на Тръмп, главният прокурор Уилям Бар, също толкова недвусмислено отговори на по-йезуитски въпрос: Кой е най-активен в намесата в американските избори - Москва или Пекин? Той обоснова своя избор в полза на Пекин с разузнавателни данни.

Трябва да е ясно, че Бар е не само съюзник на Тръмп, но и държавен служител, следователно той трябва да се изразява внимателно. В противен случай той вероятно щеше да уточни: Пекин се намесва в американската демокрация, за да спечели изборите на демократичния кандидат Джо Байдън.

Впрочем, това ще бъде изречено още неведнъж от непосредствения му началник – Тръмп. Той е говорил подобни неща често и е обвинявал директно Байдън в корупционни връзки с китайския елит.

Що се отнася до самия Байдън, той вижда основния враг на САЩ другаде на картата на света. Бившият вицепрезидент издаде специално изявление за съдбата на Алексей Навални, обвинявайки Тръмп в „прикриване на престъплението“ и „следователно в съучастие“. След като победи настоящия президент на изборите, Байдън възнамерява да „осигури безопасността на американците“ и „да предаде на правосъдието режима на Путин“.

На свой ред медиите, лоялни на демократите, започнаха да въртят един вид конспиративна теория: уж Русия отново се е намесила в предизборната кампания в САЩ, но по много оригинален начин - тя разпространява клевети за здравето на Байдън, с други думи, сплашва американците със старческия му маразъм. Интересното е, че журналистите се позоваха и на материали от разузнаването.

На този фон членът на партията на Байдън и лидер на Демократическата партия в Сената Чък Шумър призова за нови санкции срещу руските частни и държавни компании заради „намерението да се намеси в американските избори“.

Ако всичко това се обобщи, се оказва, че от гледна точка на екипа на Тръмп основният противник на САЩ е Китай, а от гледна точка на екипа на Байдън - Русия. Съответно Русия се намесва в изборите, опитвайки се да преизбере Тръмп, а Китай, за да може Байдън да се премести в Белия дом.

Самата концепция за намеса в изборите вече не се отрича от никой в САЩ. Тази недефинирана и необявена заплаха е вид междупартиен компромис.

Разбира се, във всички тези обвинения има много електорална борба и твърде много пропаганда. Но тази пропаганда ясно отразява интересите на всяка от противоположните групи и произтича от обективната реалност.

Уви, интересите на два стратегически партньора - Москва и Пекин - се разминаха радикално на изборите за американски президент през ноември. Ако опишем тази ситуация със спортни термини, ние и китайците подкрепяме страстно антагонистични един на друг кандидати, при което китайците са по-запалени привърженици от нас.

Вестник „Взгляд“ вече писа, че администрацията на Тръмп има синофобски характер. Както самият президент, така и неговият екип представят Китай като страховита заплаха за икономическото и политическото господство на Америка. Разбира се, те най-вероятно са прави.

Тяхната позиция е агресивна и устойчива, дължаща се и на факта, че ключовата група избиратели за Тръмп са „сините якички“, тоест американските работници, които преминават през тежка деиндустриализация и прехвърляне на производството от САЩ към Китай. В резултат връщането на фабрики обратно в Америка е една от основните точки на програмата на Тръмп, за изпълнението на която той отдели много усилия.

При Байдън нещата са различни. Когато Барак Обама неочаквано победи фаворита на партийния елит Хилари Клинтън в първичните избори, същиият този елит го посъветвяа настоятелно да вземе Байдън за вицепрезидент. Той отговаряше за външната политика в Сената в продължение на десетилетия, беше опитен международен играч и в това си качество трябваше да компенсира Обама като функционер, който преди това не се интересуваше от външните работи.

В резултат на това, именно Байдън от администрацията на Обама беше отговорен за китайското направление, с което беше запознат и което го направи добре известен. Азиатските анализатори твърдят, че той е създал много приятели и партньори в китайското ръководство, където към него са се отнесли много благосклонно, но непосредственият му началник Обама, напротив, е бил недолюбван и уж не е бил възприеман насериозно.

Преизбирането на Тръмп означава за КНР възобновяване на търговските войни и нови искания от Вашингтон за митнически отстъпки. САЩ ще продължат да поставят прът в колелата на локомотивите на китайската икономика като Huawei и бързо развиващите се марки като TikTok, постоянно ще затварят вратите за китайски учени, студенти и бизнесмени и допълнително ще инвестират в сепаратистки движения в Китай, било то Хонконг или Уйгуристан.

Общата цена на тези проблеми за Китай може да достигне десетки милиарди, а може би и трилиони долари изпуснати ползи и директно засяга националната му сигурност. Но в случай, че Байдън бъде избран, остротата на част от конфликтите ще се притъпи, а търговското противопоставяне може да спре изцяло.

За Русия огледалните рискове не са толкова очевидни, но все пак съществуват. Не може да се каже, че Тръмп е толкова изгоден за нея като президент: дори и да е искал някога да намери общ език с Москва, нито една от надеждите, свързани с него, не се сбъдна - напротив, нивото на отношенията между Руската федерация и САЩ пробива поредно дъно всеки месец.

Но идването на власт на Байдън (по-точно на онези, които ще ръководят страната от негово име) ще направи вендетата на демократите срещу Москва вече не партийна, а общонационална. Тези хора обещават да „държат Русия отговорна“, „да търсят справедливост за нея“, „да я накарат да плати“ - и това е един от редките случаи, когато трябва да им се вярва.

Демократите се убедиха, че именно Москва стои зад срамното и болезнено поражение на изборите през 2016 г. - и ще отмъстят за това, обяснявайки на избирателите, че се борят с най-опасната заплаха за Америка, като цяло. И най-болезненият въпрос в този контекст - украинският - остава за много демократи и за самия Байдън във всеки смисъл на думата: финансовите им интереси са в Киев и именно там се пазят мръсните им тайни.

Санкции, провокации, лов за хора – темпото на всичко това ще се увеличи и само дяволът знае до какво в крайна сметка може да доведе.

Казано по-просто, „наистина се нуждаем“ Байдън да не стане президент. Но китайците също „наистина се нуждаят“, така че не можем да разчитаме на разбиране от източния стратегически партньор.

Между другото, това обстоятелство косвено диктува Москва и Пекин да бъдат оправдани по подозрението в покушение срещу американската демокрация. Опитите им да играят заедно или поотделно в американското противопоставяне биха поставили под удар техните „стратегически отношения“.

Можете да гледате. Не можете да докосвате с ръце.


Превод и редакция: Иван Христов