Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“: Главният враг на Русия на Балканите губи властта си

01 септември 2020 | 21:59

Парламентарните избори в Черна гора завършиха със сензация: за първи път властта в тази страна ще премине в ръцете на просръбската и проруската опозиция, която веднъж се опита да попречи на републиката да се присъедини към НАТО. Но това е на теория. На практика е трудно да се повярва, че един от най-хитрите врагове на Русия в Европа - Мило Джуканович - ще се осмели да се раздели с трона, на който седи от 30 години, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска нaмеса.

Спорният въпрос е, в историята на какво името на Мило Джуканович е изписано със златни букви – на политика или на организирана престъпност. Необикновен човек с опасни професии и дълъг живот и в двете от тях, по дефиниция, не може да не си създаде много врагове, един от които стана руската държава.

Той е враг от онези, които малцина познават по име, но степента на враждебност към Джуканович в Кремъл се илюстрира най-добре от факта, че европейските медии пишат за президента на Черна гора като единствения действащ държавен глава, за когото влизането в Русия е забранено заради персонални санкции.

Руското външно министерство не потвърждава това, но не го отрича, но във всеки случай няма съмнение как се отнасят в Русия към черногорския лидер. Там само Саакашвили е третиран по-зле.

Джуканович стана такъв, след като обвини руските тайни служби в опит да извършат държавен преврат в Черна гора и да го елиминират физически. С това той реши няколко практически проблема наведнъж: спечели следващите избори, хвана се здраво за разклатения си тогава трон с лозунга "врагът е пред портите!" и деморализира просръбската опозиция, която обичайно се отнася добре към Русия.

Москва не може да позволи на Подгорица да експлоатира безнаказано русофобията, за да получава изгоди от Запада. Всички отношения с малката балканска страна бяха замразени и този хлад се усети навсякъде в руското общество, тъй като много руски служители и културни дейци отдавна бяха придобили недвижими имоти в Черна гора. Преди това със същия Джуканович те "общуваха нормално" и правеха бизнес, но в крайна сметка се сблъскаха с факта, че този ярък и талантлив човек по свой собствен начин беше лишен от всякакви принципи.

Арогантност, хитрост, цинизъм - всички тези качества помогнаха на Джуканович да се озове в спокойния балкански юг и да държи режима на лична власт в продължение на десетилетия. Настоящият президент беше само на 25 години, когато той, вчерашният комсомолец, се присъедини към Централния комитет на Югославската комунистическа партия. От този момент нататък длъжностите, които той заема, се променят, тъй като държавният статут и основният закон на Черна гора се променят, но всички лостове на управление в републиката неизменно остават в ръцете на Джуканович.

През тези тридесет години много неща се случиха, включително взаимно изключващи се такива. Джуканович управлява Черна гора през периода, когато републиката беше бомбардирана от самолети на НАТО, но той също стана човекът, който я вкара в Северноатлантическия алианс, разочаровайки сериозно голяма част от населението.

Той беше този, на когото разчиташе неговият наставник и покровител - Слободан Милошевич. И този , които унищожи съюза на Сърбия и Черна гора, провеждайки референдум за независимост в родината си фалшифицирайки резултатите му (в което просръбската опозиция все още е уверена).

Той е пълноценният баща на нацията и бащата основател на новата черногорска държавност. Той е и кръстникът й в лошия смисъл на думата.

Докато той управляваше, или по-добре да се каже, царуваше в Черна гора, републиката напълно затвърди статута си на Балканска Тортуга и най-важният инфраструктурен център за контрабандистите в Южна Европа. Независимо дали говорим за тютюн или откраднати автомобили, всичко това беше част от голямата икономика на Джуканович и неговите сътрудници. Корупцията на такова ниво едва ли би могла да съществува толкова дълго в подножието на Европейския съюз, но „съучастникът на кървавия диктатор“ смени покровителите навреме, превръщайки се в кучи син, който е „наш кучи син“.

Услугите му бяха особено търсени след 2014 г., когато, гледайки Украйна, западната геополитическа мисъл определи Балканите като регион за следващата схватка с Москва. С цел окончателно изтласкване на Русия оттам беше решено да се ускори включването на останалите части от бивша Югославия в НАТО - и от своя страна Джуканович реши всички въпроси, някои от които изглеждаха неразрешими.

Това обаче настрои много хора срещу Дона - идеята за солидарност със сърбите все още не са празни думи. И политическата криза, която разтърсва Черна гора оттогава, трябваше да погребе кариерата на Джуканович, но той реши да бъде инициативен и да погребе онези, които се осмеляват да му пречат. Операцията със северноатлантическата интеграция и прочистването на властта от русофилите бързо прераснаха в преследване на Сръбската православна църква, силата, която обединяваше около себе си много противници на членството в НАТО.

По това време Черна гора вече се е превърнала в своеобразна балканска Украйна с новонаписани учебници по национална история и опитвайки се да се отдалечи от съседна и някога братска Сърбия, колкото е възможно. Джуканович обаче се реши на нещо, което не беше направено дори в Киев - той прокара закона, според който правата върху собствеността на сръбската църква бяха прехвърлени на държавата. Това беше чист грабеж и плячката беше планирана да бъде дадена на лоялните на Дона разколници - неканоничната черногорска православна църква.

С други думи, воден от идеята за лично отмъщение, Джуканович постави страната на ръба на насилствен граждански конфликт.

Масовите протести и задържания на свещеници, последвали приемането на скандалния закон, подсказаха за края на царуването му. Сред онези черногорци, които по принцип подкрепяха ориентацията на Джуканович към Запада, имаше и много хора, които ценят гражданския мир в родината си и не можеха да не разберат, че „бащата на нацията“ най-накрая е станал нахален и е загубил чувството си за реалност.

В резултат на това неговата Партия на демократичните социалисти миналата неделя, въпреки че традиционно спечели парламентарните избори, не получи достатъчно гласове, за да остане на власт. Заедно с партньорите - движенията на мюсюлманските национални малцинства (босненци и албанци) - той ще разполага само 40 места в 81-местното събрание, докато опозицията (предимно просръбска и проруска) - 41 места.

Резултатът се определи с фотофиниш и до самия край продължи интензивна и не винаги законна борба. Основният противник на режима беше високата избирателна активност - Джуканович се надяваше, че избирателите на деморализираната и винаги губеща опозиция ще ги домързи да отидат до избирателните секции. Но когато данните от тези избирателни секции показаха, че избирателната активност се очаква да бъде рекордна, информацията за това просто е престанала да се публикува и бе направен опит да се блокира достъпа до най-големите опозиционни портали.

Когато стана ясно, че опозицията побеждава и в черногорските градове започнаха спонтанни улични празненства, Джуканович отказа да признае поражението си и поиска да изчака окончателните резултати. Окончателните резултати не са се променили, но в редиците на опозицията те все още очакват нещо от него и не вярват напълно, че сегашният режим по принцип е способен да споделя властта.

Трябва да се разбере, че Джуканович остава президент на републиката, но от известно време това е парламентарна република, тоест неговата партия ще загуби контрол над правителството. Вярно е, само ако държавният глава, формален според конституцията, но все пак властен до вчера, всъщност не реши да преиграе мача в негова полза - и той определено ще опита.

Парламентарното предимство в един глас е нестабилно, а очите и ръцете на Джуканович, като баща на нацията и неин „кум“, са буквално навсякъде. Той знае по-добре от повечето на какво са способни парите и страхът - и къде има хора в Черна гора, които лесно ще съгласят и с най-радикалното решение на проблема.

Следователно битката, спечелена от опозицията, все още не означава победа във войната. По-лошо, дори и да се случи, смяната на властта изобщо не гарантира, че Черна гора ще преразгледа сериозно своя курс. Би било наивно да се изчаква както оттеглянето на републиката от НАТО, така и превръщането й в съюзник на Москва, дори ако ръководството на идващото правителство вече се обяви за отмяна на антируските санкции.

Операцията за промяна на геополитическия вектор на Черна гора, започната от Джуканович приблизително в средата на неговото управление, като цяло изглежда завършена. Примери от други страни (например Гърция, където русофили, евроскептици и антиглобалисти вече са били на власт) доказват, че това не се връща назад.

Но Москва има пълното право да се похвали с първото политическо поражение на закоравял враг от 30 години.

Превод: Юлиян Марков