Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Foreign Policy: Планът на Турция да стане регионален енергиен играч получи тласък

31 август 2020 | 14:25

Турция никога не е крила своите амбиции да стане регионален енергиен гигант. Нейното географско положение я поставя точно между доставчиците на нефт и газ от Близкия изток и Южен Кавказ от една страна и потребителските държави на ЕС – от друга. Но скорошното откритие на голямо газово находище в турските териториални води на Черно море може да се окаже нужният коз за Анкара, пише в коментар списание Foreign Policy.

„Туна-1“, както е най-известно находището (идва от турското име на река Дунав), съдържа в себе си около 320 милиарда кубични метра газ. За сравнение, това е повече от два и половина пъти повече от размера на полето „Афродита“, което се намира на юг от о. Кипър и е причина за ескалиращото напрежение между Анкара и Турция в последните седмици.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща да направи всичко възможно черноморското находище да започне да се ползва през 2023, когато е 100-годишнината от установяването на турската република. Ако той се окажа прав, Турция ще успее да задоволява около седем процента от годишните си нужди на газ чрез вътрешни източници (което се равнява на около 45 милиарда кубични метра, ако гледаме цифрите от 2019 г.). Това изобщо не е малко за страна, която обикновено разчиташе на вносно гориво. Находището освен това много добре ще пасне на правителствената кампания за увеличаване на националното производство и ръст на икономиката, както и на нейния престиж.

Но все пак специалистите в сектора са скептични. Те посочват, че газовото поле, само по себе си, ще успее да задоволи турските нужди за период от седем години. А да се извлекат въглеводородите също е трудно. Държавната турска компания TPAO ще се нуждае от западен партньор, за да го направи успешно. И последно, но не и по значение и противоречащо на пламенните речи на Ердоган, находището изобщо не е сребърния куршум, който ще се справи с всички проблеми, стоящи пред турската икономика, сред които са се наредили галопираща инфлация, изгубила 20% от стойността си валута само за периода от началото на годината и забавен растеж, който се комбинира с огромен отчетен дефицит и да не говорим за предупредителния вой идващ от Централната банка.

Залогът на този фон са турските търговски отношения най-вече с Русия. От 90-те години на миналия век, „Газпром“ бе главният доставчик на турския пазар, осигуряващ половината от газа за местно потребление. Всъщност, от 2005 г., когато „Син поток“ бе пуснат между Турция и Русия, Анкара се превърна във втория най-голям пазар за руски гигант, отстъпващ само пред Германия.

През повечето време Москва винаги е била водеща в търговските преговори с Анкара, без значение дали става въпрос за поставена изгодна само за Русия цена или чрез клаузи в странични договори, задължаващи Турция да купи определено количество газ от своя партньор. Турция не успя и да се възползва от разрива между Русия и ЕС, който настъпи след анексията на Крим през 2014 г., довела до спиране проекта „Южен поток“, целящ да достави руски газ на Европа през други страни. Вместо това, Анкара подписа „Турски поток“, но не успя да извлече изгодни условия или отстъпки от Кремъл. През октомври 2016 г. Ердоган прие почти без забележки новата цена на газа, дошла след търканията на двете държави, които възникнаха по време на гражданската война в Сирия.

Сега обаче изглежда, че Турция ще раздава картите. От 2018 г., турската компания BOTAS, която е държавна собственост, както и някои други фирми, купуваха все по-големи количества втечнен газ от страни като Алжир, Нигерия и Катар, дори и от САЩ, които им предложиха по-ниски цени отколкото „Газпром“. Планове за строеж на газопровод от Азербайджан също са в ход.

Вследствие от това, „Газпром“ отчете загуби в Турция. Компанията представляваше 52% от доставките на газ в страната през 2017, 47% през 2018 и само 33% през 2019 г. В същото време търсенето в Турция намаляваше заради икономическите трудности. Като резултат „Турски поток“ и „Син поток“ работят много под своите възможности. Заключението, че Русия държи „енергийно оръжие“ с което плаши съседите си, станало известно в началото на века, вече не представлява факт.

Достъпът до газово находище в Черно море ще подобри още повече турската позиция на масата на преговорите. Дългогодишните договори с „Газпром“ трябва да се подновят в края на 2021 (за „Турски поток“) и 2025 (за „Син поток). Сделките с Азербайджан, Нигерия и Катар също изтичат. Турските преговарящи ще заложат твърдо на новия си коз – независим източник на газ. На масата ще бъдат и турските задължения от около 2 милиарда долара към „Газпром“ под формата на глоби заради невъзможността на Анкара да употреби количеството газ, което е заложено в договора. Възможността на Турция да се снабдява сама от свои находища, пък макар и те да се намират на дъното на Черно море, ще представлява прекрасна разменна монета.

Съседите на Турция ще наблюдават внимателно последващите преговори. На 24 август България и Гърция финализираха сделка за общ терминал за втечнен газ, разположен край гръцкото пристанище Александруполис, близо до гръцко-турската граница. Те също ще се опитат да влязат в преговори с Русия, сдобили се с един коз повече.

Превод и редакция: Цанко Цолов