Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Анадолска агенция“: Какви ще са последствията за Турция и Русия, ако протестите в България успеят?

30 юли 2020 | 09:04

Анкара. „Няма да бъде преувеличено да се каже, че събитията в България, започнали с улични демонстрации, предвещават значителни промени“, пише Али Маскан в аналитичен материал за „Анадолската агенция“, представен без редакторска намеса.

Демонстрациите, които започнаха в страната, след като Националната служба за охрана (НСО) попречи на бившия министър на правосъдието и председател на партия „Да България“ Христо Иванов да влезе на обществения плаж до вилата на почетния лидер на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмет Доян и използва сила с тази цел, продължават и стават все по-широки с всеки изминал ден.

След съобщението на президента Румен Радев, че е започнато разследване срещу служители на НСО, главният прокурор Иван Гешев арестува двама съветници на президентската администрация по обвинения в корупция. Това развитие направи обществено достояние напрежението между президента и министър-председателя. Когато на едно от събитията президентът Радев, когато отговаряше на въпроса „колко дълго ще продължат протестите“, каза: „Докато от властта не си отидат хората, които трябва“, това ясно показа мащаба на случващото се.

Арман Бабикян, адвокат Николай Хаджигенов и професор д-р Велислав Минеков, които се наричат „отровното трио“ на протестите, пише в изявление във Фейсбук: „Ще се събираме отново, докато не се освободим от мафията във властта“. Освен това Минеков в интервю пред медиите подчерта, че системата трябва да бъде променена от гражданите. Докато подгряваната от социалните мрежи улична опозиция критикуваше жестоко премиера, главния прокурор и депутата от ДПС Делян Пеевски, президентът Радев даваше ясно да се разбере, че е на страната на народа.

Във връзка с разрастването на уличните демонстрациите, премиерът Бойко Борисов поиска оставката на финансовия министър Владислав Горанов, министъра на вътрешните работи Младен Маринов и министъра на икономиката Емил Караниколов. Впоследствие петима министри бяха отстранени от длъжност, включително министърът на здравеопазването и министърът на туризма. Протестиращите обаче искат оставката на премиера и главния прокурор и не останаха доволни от това и заявиха, че ще продължат да демонстрациите, докато исканията им не бъдат приети.

Няма да бъде преувеличено да се каже, че тези събития бяха следствие на значителни промени в България. Напоследък в различни региони и страни наблюдаваме примери за изключително успешни операции, извършвани от Запада чрез подобни социални движения, подхранвани от социалните мрежи.

Началото на тази операция в България, която с газопровода „Турски поток“, от гледна точка на Запада, ще стане толкова свързана с Русия и Турция, че няма да има връщане назад, беше неизбежно. Основната причина, поради която България, имаща в момента добри отношения с Русия заради религиозните и историческите връзки, бе приета в Европейския съюз без да се обръща особено внимание на това, дали е изпълнила критериите, беше стремежът да се направи своеобразен „обратен завой“ във външната политика. И макар че ЕС до голяма степен успя да го направи на фона на политическата борба с Русия на Балканите, Западът се притесни, че България може отново да преживее такава промяна.

Фактът, че всичко започна с почетния лидер на турската партия и депутат от това Движение, може да се счита за много важен. Въпреки че тези събития не водят до етнически антагонизъм към турците, може да се предположи, че биха могли да повлияят негативно на позицията на ДПС на следващите избори.

Всички знаят, че лидерите на Турция и България, които се срещнаха на неотдавнашното откриване на църквата „Свети Стефан“, възстановена от община Истанбул, имат добри отношения. Заявлението, че българското правителство в отговор на тази културна близост ще реставрира османска джамия в България, придаде на отношенията между двете страни специално измерение.

В тази връзка, въпреки че България се опита да предприеме всевъзможни мерки, нищо не може да бъде по-тревожно от новата поява на Русия и Турция на сцената с техния „троянски кон“. Подкрепеното от социалните медии социално движение не само се застъпва за оставката на правителството на Борисов, но и поставя искания в дневния ред за цялостна промяна в системата. Народът настоява, че държавата се управлява от мафията и олигарсите и иска край на управлението на мафиотите. В зависимост от мащаба на демонстрациите в страната, или ще се проведат предсрочни избори, или следващите избори ще бъдат проведени, както е планирано през март 2021 г. Но докато не се проведат нови избори в България, демонстрациите вероятно ще продължат.

Фактът е, че този направляван от хората процес, водещ България към проамериканската ос, ще се разглежда като подкрепа за демократичния процес от гледна точка на западните ценности. И събитията, които ще бъдат представени на световната общност по този начин, вероятно ще намерят положителен отговор.

И така, какви рискове могат да очакват Русия и Турция, ако това движение успее? От гледна точка на Русия, проектът „Турски поток“ може да бъде спрян и влиянието й в България може да бъде ограничен. Русия може да бъде възпрепятствана да установи политическо надмощие на Балканите с помощта на проекта „Турски поток“, да попречи на съвместните й политически инициативи с Турция на Балканите, да ограничи превъзходството й в Черно море.

Що се отнася до последствията за Турция, това могат да бъдат ограничаване на политическата активност на турското малцинство в България, рискове за материалните и политически ползи от проекта „Турски поток“, ограничаване на физическия достъп на Турция до Балканите и Европа, етническа дискриминация срещу турското малцинство, нови проблеми и др. свързани с международната миграция.

Разпалването на проблемите в отношенията на Турция с Гърция, които съществуват от много време и които, както се струваше на Анкара, са изглеждали разрешени, сигнализира за нови проблем на запад от Турция. Фактът, че към нашите разногласия с Гърция за Източното Средиземноморие, Либия и егейските острови, могат да се обавят проблеми с България, изглежда за Анкара като част от стратегия на ЕС и НАТО да се създаде устойчив конфликт на широка основа.

От особен интерес е въпросът как Великобритания, която току-що напусна ЕС, ще се присъедини към тази партия шах на Балканите. Докато Близкият изток, свързан със Северна Африка, е по-висок приоритет за Обединеното кралство, тази сила неизбежно ще се появи във всеки регион, където започва игра. Предвид класическата британска политика за „съдържане на континентална Европа“, може да се предположи, че правилата на играта ще придобият ново измерение.

В студените войни на съвремието, където се използват психологическите оръжия вместо класически конвенционални средства, способността да се управлява обществото ще бъде показател за силата на страните. В този смисъл САЩ и Русия водят асиметрична борба, използвайки различни видове оръжия. В дигиталната ера Русия ще трябва да преразгледа своите методи за борба и да се откаже от логиката на класическата ера. А историческата сила, която Турция притежава на Балканите, без съмнение ще бъде наблюдавана отблизо от всички страни.

Превод и редакция: Иван Христов