Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Маршът на неоосманизма – Турция разширява жизненото си пространство

29 юли 2020 | 11:59

Москва. Турция напоследък е в новините през цялото време. Тя се държи като у дома си в Иракски Кюрдистан, без да се съобразява с Багдад. В Сирия патрулират нейните войници и присъстват нейните проксита (бойци, действащи с подкрепата и под контрола на Анкара). Част от провинция Идлиб всъщност се е превърнала в турска територия, а турската лира се превръща във все по-предпочитана валута сред жителите на Северна Сирия, пише Владимир Кудрявцев в материал за електронното списание „Фонд за стратегирческа култура“, представен без редакторска намеса.

Турция е много активна в Либия, където според съобщенията на медиите, тя прехвърля своите сирийски проксита и изпраща своите ударни дронове. Плановете на Анкара в Източното Средиземноморие не се ограничават до това; наблюдателите не изключват възможността за военен сблъсък между Турция и Гърция около спора за ресурсите в средиземноморския шелф.

И накрая, в изострения конфликт между Армения и Азербайджан, Турция не само бързо изрази дипломатическа подкрепа за Баку, но също така е готова да продаде на Баку от своите ударни дронове и евентуално да прехвърли своите сирийски проксита в Кавказ, подобно на Либия.

С други думи, ако вземете карта и започнете да поставяте знамена върху нея на онези места, където турците стават по-активни, ще се появи очевидна картина: Турция последователно и методично разширява влиянието си по целия периметър на своите граници и дори отвъд него.

На фона на настойчивия турски неоимпериализъм отношенията на страната със Запада изглежда се усложняват. Във всеки случай се създава впечатление за такива усложнения. Брюксел приключи въпроса за членството на Турция в Европейския съюз и обсъжда санкции срещу нея заради поведението на Анкара в Средиземноморието (да не говорим за споровете около бежанците). САЩ заплашват Турция със санкции заради сделката й с Русия за С-400. В същото време Америка може да бъде замесена в опита за преврат срещу Ердоган през 2016 година. Обсъжда се премахването на американското ядрено оръжие от базата на НАТО в Инджирлик.

В същото време Турция остава член на Алианса, въпреки че членството изглежда някак странно: с Гърция, друг член на северноатлантическия военен блок, не се изключва въоръжен сблъсък; турците взимат на прицел френски кораб заради различните интереси на двете страни в Либия; балтийските държави и Полша имаха проблеми с одобряването на военните си планове заради Турция.

В същото време Анкара води диалог в различни сфери с Москва (инцидентът с руския самолет, свален от турците, е нещо от миналото) и Иран. Означава ли всичко това, че Турция, отдалечавайки се от Запада, се приближава към Изтока? Не е ясно. И накрая, турският неоимпериализъм има ясно изразена ислямска конотация (решението на Ердоган да превърне музея „Света София“ в джамия е много символично).

Традициите на неоосманизма станаха неразделна част от турската геополитика. Голяма работа, включително военна, се извършва в няколко направления едновременно. Тук възникват поне два въпроса. Доколко добре са подкрепени финансово „султанските“ планове на Ердоган? Няма ли страната да рухне под тежестта им? И какво да се прави с Турция, която се държи по този начин на международната арена?

Турция, разбира се, е голяма държава с многомилионно население и доста развита икономика. Въпреки това ударът върху туризма и други сектори в резултат на напрежението с Русия след свалянето на руския самолет показа, че Анкара не е толкова неуязвима, колкото изглежда. И ако Турция можеше да си позволи всичко, което иска, Ердоган едва ли би стигнал до там, да сключва примирие с Москва.

Това означава, че Турция има слаби точки (например борбата на същите кюрди за създаването на кюрдска държава), а Ердоган, осъзнавайки своята уязвимост, когато ситуацията не е в негова полза, демонстрира готовност за диалог. Такъв беше случаят в отношенията с Русия; това се случи в Сирия, където турският лидер, ако беше неговата воля, щеше да се отърве от Башар ал-Асад и да грабне прилична част от сирийската територия, но в лицето на несъгласието с това от Москва и Техеран, той беше принуден да преговаря.

С други думи, амбициите на Анкара продължават да се съпровождат със здрав разум. Това не означава, че Ердоган ще изостави целите си - просто, ако не успее да постигне това, което иска веднага, турската игра навлиза в дългосрочна фаза. И тук Турция може и трябва да участва активно в процеса на договаряне.

Прави впечатление, че през 2016 г. Ердоган каза: „Турция трябва да се успокои. Не трябва да казваме: „Европейски съюз на всяка цена“. Това е моето мнение. Защо Турция не се присъедини към Шанхайската петица? Разказах това на Путин, Назърбаев - на онези, които сега са в Шанхайската петица“. Всъщност, защо не? Разбира се, ттрудно е да си представим това, докато Турция остава член на Северноатлантическия алианс, но пътищата на Анкара и Вашингтон може да се разделят...

Така или иначе, геополитиката на Турция губи своя атлантически импулс. Можете да погледнете на това от другата страна: архаичната доктрина на атлантизма, която е мигрирала към нашето време от първата половина на миналия век, се размива. И от това е необходимо да се правят изводи.

Превод и редакция: Иван Христов