Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Causeur: Хайде да поговорим за „бялата привилегия“

22 юли 2020 | 11:09

Париж. Една френска "антирасистка" група насърчава белите да мълчат и да се самообразоват. Марк Аврелиен анализира тези тревожни твърдения във френския онлайн-журнал Causeur в материал, представен без редакторска намеса.

Групата Mwasi („Мваси“) нарича себе си "афрофеминистка" група и изглежда има за цел да представи Франция като "расистка" държава. В същото време тя изисква от френските власти да предостават документи на нелегалните имигранти,намиращи се на френска територия, така че още повече "жертви" да идват тук, за да страдат от "системното потисничество" от гореспоменатата държава ...

В началото на юли активистката на движението Анет Дави публикува една забележителна публикация във Фейсбук: „Да поговорим за бялата привилегия“. Тя е адресирана до белите и им предлага следното: „Дайте ни пари, пространство и ресурси, но ни спестете вашето мнение, когато ви критикуваме, дръжте се, както ние искаме, мълчете и не допускайте дори критични мисли за това, което ви казват и показват жертвите на расизма." Някои ще кажат, че тези призиви се отнасят изключително за расистки теми, но това не е така: за тези активисти расизмът е най-важното социално явление, към което систематично се свежда всичко, включително експерименталните науки, които те наричат „бели науки“. Не бива да се забравя, че в Ню Йорк на учителите сега официално се казва, че стремежът към обективност е показател за „културата на бяло надмощие” (както и желанието за учтивост и предотвратяване на конфликти).

Изкривен антирасизъм

В тези препоръки се откриват признаци на делириум, който никой не може да приема на сериозно. Уви. Сегашната ситуация в Съединените щати предполага друго. Франция също се доближава до това, съдейки по това колко хора послушно следват всякакви тенденции на задграничната „прогресивна“ мода. Крайно радикалният характер на посланието го прави изключително важно, тъй като то хвърля светлина върху истинската същност на съвременната „антирасистка“ идеология, която всъщност си присвоява незаконно това определение, като го лишава от всякакво значение.
Призивите на Анет Дави отричат мнението на другите само въз основа на цвета на кожата им и затова са си съвсем расистки. Посланието е буквално пронизано от открит расизъм. Белите трябва да млъкнат, да слушат и да се подчиняват, докато черните се гневят, командват и дават предложения, в замяна на което не дължат нищо на никого, дори проста благодарност.

Публикацията не вижда нищо отвъд цвета на кожата и дори не разглежда случая със хората със смесен произход, които биха се затруднили да намерят своето място в тази логика на „всичко или нищо“. Известно е, че неспособността да се възприеме расовото смесване е класически маркер на расистката идеология.

Самият факт, че тази доктрина нарича себе си „антирасистка“, е лъжа, предназначена да дискредитира всяка критика: ако сте против антирасизма, значи сте расист! Изобщо: именно защото расизмът е дълбоко отвратителен за автора той се бори с него, дори когато носи маската на антирасизма. Съюзниците му не са герои, които се стремят да сложат край на потисничеството. Те искат да отнемат камшика, за да могат да го използват, както сметнат за добре. Те приличат на робите на Спартак, вдигнали въстание, което някои идеолози представят като символ на борбата за свобода, по някаква причина забравят да пояснят, че, захвърлили веригите, те сами веднага се втурнали да купуват роби.

Сектантска инициатива

Инициативата на Анет Деви изисква белите да приемат, без ни най-малка критична мисъл, учението на чернокожите, които са издигнати до ранга на мъдреци поради простото съдържание на меланин в кожата. Тя издига субективното преживяване (вярно или възприемано) до абсолютното, отхвърляйки всяка възможност за колективно разсъждение. Всичко това представлява най-лошия вид сектантство. Неговото кредо е изключително просто: „жертвите на расизма“ стоят по високо, тъй като самият факт на тяхното „потисничество“ ги поставя там („системен расизъм“). Белите, от друга страна, носят отпечатъка на неизличим и наследствен първороден грях (те трябва безкрайно да се опитват да го изкупят) и следователно не могат да освободят от него: те трябва само да мълчат, да се подчиняват и да дават ресурси на „гуруто“, за да прогресира нейната кауза.

Струва си да се отбележат неомарксистките корени на цялата „прогресивна“ идеология: според нея човешкото общество е само поле на борба, истината е абсолютно субективна, чувства и мнения решават всичко, а обективното познание е невъзможно. Освен това тя не говори за „несправедливост“, а за „дискомфорт“. В резултат идеите на Платон, Евклид и Галилей биват отхвърляни като мракобесни, редом с които Торкемада (известен испански завоевател – бел.ред) би минал за рационален и модерен човек. Гледайки това, отхвърлянето на две и половина хилядолетия цивилизация и отричането на работата на „логоса“ -мисли и думи, не е изненадващо. Имайте предвид, че тази идеология (особено ако потъне в необуздан активизъм) води само до бунтове и бурно насилие, както виждаме при грабежите и атаките по време на демонстрации на Black Lives Matter по улиците на американските градове.

Антисемитският "трик" на Ник Кенън

Не е изненадващо, че в движението процъвтяват най-заблудените расово-исторически теории като тази, наскоро озвучена от рапъра и водещ Ник Кенън (с 4,8 милиона последователи в „Туитър“), според които, по думите му, чернокожите са „истинските евреи. ". Обърнете внимание, че тази антисемитска теория му коства договора с CBS. Има и мнение, че египтяните са били черни по времето на фараоните. Въпреки че научните изследвания опровергават това твърдение, а движенията за „защита на чернокожите“ редовно организират антиегипетски тематични изложби.

Тази „антирасистка“ идеология всъщност е неорасистка и напълно абсурдна. Не само заради абсурдността на самия расизъм, но и поради несъответствието. Нека допуснем, че твърдението на Анет Дави е вярно, че расата е всичко и тази раса се определя от цвета на кожата. Става очевидно, че Европа, която е строена от бели от хилядолетия, също е бяла и че „жертвите на потисничество“ нямат легитимност там. Ние не сме Съединените щати: за разлика от жертвите на търговията с роби и техните потомци, тези цветнокожи във Франция и Европа, са дошли по собствена свободна воля или са се оказали там поради свободното решение на своите предци. И ако цветът на кожата образува непреодолима бариера между тях и белите и не им позволява да се асимилират с европейските народи, то по силата на правото на народите да се самоопределят, те нямат право на мнение по делата на тези страни. Във Франция подобни изявления могат да се правят само в отвъдморските територии и само при условие на пълно признаване на тяхната независимост.

През цялото това време никой не говори за Африка

Франция, разбира се, е несъвършена, но дори тази несъвършена страна третира чернокожите и другите „жертви“ безкрайно по-добре, отколкото която и да е африканска държава се държи спрямо своите малцинства. Расизмът на едни чернокожи към други очевидно убягва от вниманието на „антирасистите“, „борците срещу колонизацията“ и други „прогресивни“ индивиди, които се преструват, че забравят, че черните роби са продавани на бели и араби главно от черни търговци на роби. Те си затварят очите за безспорно расисткия характер на ужасяващите престъпления на племенните войни, бушуващи в Африка, и тяхната реторика се доближава до изявленията на онези, които са организирали кръвопролитието. Никоя страна с преобладаващо цветнокожо население не се грижи повече за своите малцинства, както това прави Франция и не би толерирала подобни удивителни измислици, към които голяма част от Запада проявява сега снизхождение.

Стига с това самосъзнание! Време е да се покаже на Анет Дави и нейните привърженици собствената им непоследователност. Ако така презират думите и мислите на белите, нека да се откажат от „белите“ (както самите те ги наричат) технологии и медицината, комфорта и толерантността на бялото общество.

Само тогава думите им могат да се вземат на сериозно.

Превод: Юлиян Марков