Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

"24 Инфо" (Македония): България и Македония трябва да оставят настрана различията си, за да предотвратят възход на национализма в Скопие

11 май 2020 | 13:05

София/Скопие. Северна Македония е пред решителни парламентарни избори, които бяха отложени заради Covid-19. Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, не без помощта на някои кръгове в България, реши да започне битка с управляващата политическа формация Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), използвайки негативното отношение към страната ни, установено от югославската пропаганда, коментират от скопския портал "24 Инфо". Материалът е предаден без редакторска намеса.

По време на управлението си прозападнния СДСМ успя да подобри деликатните отношения на Скопие със съседите му и да подпише две стратегически споразумения - с България и с Гърция. Това изведе страната ни от международната изолация, в която тя беше от 2006 до 2016 г., когато министър-председател беше тогавашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски.

Днес, две години и половина по-късно, Северна Македония е член на НАТО, след като реши въпроса с името с Гърция, подписвайки Преспанското споразумение през 2018 г. Година по-рано, в навечерието на Илинден - важен ден за България и Северна Македония, свързан със започването на Илинденско-Преображенското въстание, беше подписано споразумение за приятелство между премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев.

Споразумението доведе до очаквания, за рестартирането на добрите отношения между София и Скопие. И вместо да работим за изпълнение на основните елементи на споразумението и изграждане на приятелство, за създаване на съвместни икономически проекти, за продължаване на отварянето един към друг, за работа по изграждането на Коридор 8 и за даване на друго лице на икономическата карта на региона, свързвайки Адриатическо и Черно море и засилвайки ползите от този маршрут чрез свързване на икономиките на България, Северна Македония и Албания и преместване на връзката север-юг, установена преди 100 години, която свързва Сърбия и Гърция, ние влязохме в капана на времето и безкрайните спорове между нас.

Някои се опитват да ни върнат към спорните въпроси, които са безспорно важни за нормализиране на отношенията между нашите две страни и които са свързани с езика и преодоляването на омразата в учебниците по история, останали от времето на бивша Югославия и разрешаването на въпроси като цар Самуил, светите братя Кирил и Методий и най-видният сред учениците им св. Климент Охридски, ролята на Екзархията в социалните процеси в Македония и така до 20 век, когато най-големият спор е свързан с дейците на ВМОРО, Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров. И някои от тези, които се опитват да ни върнат назад са ни известни - Сърбия и Русия, понеже техните интереси не само в миналото, но и днес са общи.

Белград и Москва са имали в миналото причини да не харесват сближаването между София и Скопие, тъй като така биха били лишени от лостовете си за влияние на Балканите, като национализма и недоверието. Сърбия трудно приема факта, че Северна Македония е в НАТО и че може да достигне и дори да задмине Белград в процесите на европейска интеграция, докато сърбите още се опитват да разрешат проблема с Косово. Този период съвпадна със слуховете, идващи от Белград и Прищина за разделянето на Косово, което вероятно би се случило с мълчаливата подкрепа на САЩ, Русия и Франция.

Този процес би могъл отново да отвори кутията на Пандора на Балканите и да предизвика нова вълна от напрежение в пост-югославското пространство, например в Босна и Херцеговина, където етническото равновесие е много уязвимо.

Що се отнася до Русия, не трябва да има илюзии, че тя се е отказала от Северна Македония и желанието да я отдалечи от НАТО и да я върне в орбитата си. Как би станало това? Ако проруската ВМРО-ДПМНЕ се върне на власт. Дали ще успее е друг въпрос, който не трябва да се игнорира.

Има международни анализатори, които твърдят, че това е причината Северна Македония да се окаже доста слаба нишка в южния фланг на НАТО и да се превърне в риск за регионалната сигурност.

След 103 години България има исторически шанс да бъде със Северна Македония в същия военно-политически съюз - НАТО - и да й помогне да се присъедини към ЕС в близкото бъдеще. Да, но това е на път да не се случи, именно заради сигналите, които София изпраща до Скопие. Днес, когато започват преговорите с ЕС, Северна Македония получи сериозно предупреждение от София, че може да й бъде наложено вето, заради липсата на действия в Съвместната комисия по историческите въпроси, която трябваше да адресира сложните въпроси от историята. Гоце Делчев се оказа една от спънките. Ясно е, че засега в Северна Македония, предимно по политически причини, никой не възнамерява да признае факта, че Гоце Делчев е българин, но едва ли сега е моментът София поиска това и така да жертва шансът да се сближи с Македония повече от всякога.

Преди една седмица съветникът на президента на Северна Македония Стево Пендаровски и първия външен министър на страната, професор Денко Малески, каза нещо, което никой в Скопие не е казвал публично досега: „до 1945 г. сме били един народ“. Поради това лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски поиска той да бъде лишен от академичната си степен, което предизвика вълна от негативни реакции срещу Малески.

Дали властите в България не си играят с перспективата ВМРО-ДПМНЕ отново да се върне на власт? Защо влиятелните български евродепутати започнаха да сплашват Македония с вето, а не Сърбия, която от шест години не предава Цветан Василев на българската съдебна система? Или пък заради отношението на белградските власти към българското малцинство в Сърбия?

Външният министър Екатерина Захариева дори трябваше да каже публично, че българската политика спрямо югозападната ни съседка не се води от евродепутата Андрей Ковачев. Ние сме на път да загубим капитала, спечелен по време на председателството на България в ЕС, когато поставихме интеграцията на Западните Балкани и Македония в центъра на нашите усилия. Част от решителните преговори за името между премиерите на Македония и Гърция, Заев и тогавашния премиер Алексис Ципрас, се състояха по време на срещата на върха на 7 май 2018 г. София беше добър домакин на тази ключова среща, но не и участник в процеса, което е обект на друг анализ. Съществува риск България да влезе в обществото на Северна Македония като една нова Гърция, която блокира пътя ни към евроатлантическите структури повече от 27 години. Да се ​​надяваме, че това няма да се случи.

Днес спорим за идентичността и езика на нашите сънародници край Вардар, вместо да се учим от прагматизма на сърбите, които въпреки воденето на войни с хървати и бошняци през 90-те години при разпадането на Юголавия не са толкова придирчиви към имената на сърбохърватските езици.

Колко още пъти ще водим тези спорове, които ни пречат да се движим напред, да се опознаем и да намалим изкуственото разстояние, създадено от времето и от външните сили?

Питам, но има ли кой да отговори...

Превод: Теодор Пенев