Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“: Под прикритието на борба с коронавируса, Зеленски прави държавен преврат в Украйна

24 март 2020 | 11:11

Киев. Под формата на борба с епидемията, право пред очите ни, Зеленски прави поредния държавен преврат в Украйна. Поне такъв извод може да се направи от многобройните нови назначения, политически решения и методи за борба с коронавируса. Това е истинска победа на „антимайдана“, макар и тя да се случва по много необичаен начин, пише авторитетното руско издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

След независимостта в Украйна често се случват държавни преврати. Някои са шумни, със специални ефекти под формата на Майдан (2004, 2014 и отчасти 2007), други са тихи (конституцията е отменена от Конституционния съд през 2010 г.). Сегашният преврат също се случва тихо. Вярно е, че все още не е приключил - позицията на ключовите играчи не е определена, резултатите не са консолидирани законово. И все пак ...

Всичко започна напълно невинно в дните, когато коронавирусът беше в далечния китайски Ухан. На 7 февруари министър-председателят на Украйна Алексей Гончарук докладва на Върховната Рада. От доклада стана ясно, че правителството не само се е провалило във всичко, но и не знае как да подбира какво да провали. На 11 февруари шефът на кабинета на президента Андрей Богдан беше освободен от длъжност. Те се разделиха мирно, новият ръководител на ОП (Офиса на президента) е Андрей Ермак. И на 4 март Върховната Рада освободи правителството на Гончарук.

За нов министър-председател бе назначен топ-мениджърът на компанията ДТЕК на Ринат Ахметов Денис Шмигал. И именно на този етап вече стана възможно да се говори за началото на държавен преврат, макар че тогава не беше толкова очевидно.

Във връзка с коронавируса

Сега да обясним по-подробно.

Първоначално Зеленски се опираше на две групи - на олигарсите Игор Коломойски и Виктор Пинчук. Но той предпочете да ограничи подкрепата на първия - под натиск от Запада и общественото мнение. Вторият пък не можа да предложи нищо друго освен грантоеди.

Заедно с Гончарук си тръгнаха останалите министри грантоеди. Това разруши консенсуса, намерен с глобалистите (Сорос и американските демократи). С републиканците Зеленски не можа да намери общ език още по-рано – Тръмп иска от него компромат срещу Байдън, а украинският президент се бои (и то абсолютно справедливо: би му излезнало скъпо да влезе между шамарите на американската политическа борба).

Тоест, в резултат на смяната на правителството при Зеленски: а) възникна външнополитическа криза в западна посока; б) възникна криза във Върховната Рада, където част от фракцията „Слуга на народа“ се контролира от грантоедите. Той беше принуден да се обърне за помощ към парламентарната група „За бъдещето” (изразяваща интересите на Коломойски) и да създаде групата „Доверие” (представители на различни олигарси, предимно Андрей Веревски и същия Коломойски). В противен случай гласовете на контролираната част от „Слуга на народа“ можеше да не са достатъчни.

Провалът в западната посока се компенсира от глобалната криза, свързана с паниката от епидемията и „черния понеделник“ на 9 март. И едното и другото удариха болезнено и Украйна. Падането на цените на петрола доведе до срив на валутния курс на гривната и в бъдеще ще влоши още повече икономическата ситуация: след цените на петрола паднаха и цените на основните експортни продукти на Украйна - метал и зърно. Украйна се оказа пред фалиут, а МВФ, както и по-рано, не иска да й даде пари.

Карантината и икономическият спад в европейските страни засегнаха болезнено украинските гастербайтери: те бяха изгонени и не е ясно дали ще бъдат върнати обратно. А това беше както източник на доходи, така и възможност за освобождаване от излишната работна ръка. Паниката е лоша сама по себе си - въпреки че Украйна е далеч от прага на епидемията, хората се плашат и очакват от властите, че ще ги спасят, а медиите рисуват апокалиптични картини.

След това събитията се развиха бързо.

На 11 март правителството въведе първите карантинни мерки (масовите събития са ограничени, кината и образователните институции са затворени и т.н.). За да разберем нивото на паника - в Украйна в този момент имаше 1 (един) болен човек. За приблизително 30 милиона души. На 16 март Зеленски се срещна с редица олигарси (Ахметов, Коломойски, Веревски, Ярославски и други) и поиска финансова помощ - за страната. Олигарсите се съгласиха.

Всъщност това беше ключов момент. Опора на властта стана консенсусът на олигарсите (вътре в който, разбира се, продължават конфликтите, но външно той излиза като единен фронт). Ролята на западната подкрепа за украинското правителство критично намаля.

На 17 март Върховната Рада:

- въведе нови, безпрецедентно строги карантинни мерки;

- избра нов генерален прокурор - Ирина Венедиктова, която декларира готовността си да преследва Порошенко и националистите (още през февруари, като изпълняващ длъжността ръководител на Държавното бюро за разследвания, тя поиска прокуратурата да санкционира силово довеждане в съда на експрезидента);

- назначи нов министър на икономиката Игор Петрашко, представляващ аграрния олигарх Олег Бахматюк.

Особено важни са антиепидемичните мерки, които позволяват на олигарсите да спестят част от богатството си, но съсипват малкия бизнес и социалната сфера.

В страната не е обявено извънредно положение, но е въведено извънредно положение в регионите (в момента в четири региона и в Киев). Между другото, фактът, че карантината има политическо и икономическо, но в никакъв случай антиепидемично значение, се потвърждава от факта, че никой не поставя под карантина евакуираните от Европа украинци. В смисъл, че те трябва да я прекарат доброволно по домовете си, но, изглежда, никой няма да ги контролира.

Украинска автаркия

И така, какво се случи?

Украинските власти се преориентираха от подкрепата на Запада, който остана безалтернативен след последния преврат през 2014 г., към това да разчитат на собствените си сили (собствените си олигарси), което не се е случвало от 2004 г. Това е истинската победа на „антимайдана“, въпреки че тя не изглежда по начина, по който противниците на Майдана са мечтали.

Изглежда, че няма голяма разлика, защото украинската олигархия е тясно свързана със Запада. Но всъщност има разлика в поне няколко точки:

- украинската олигархия, за разлика от транснационалния капитал, е обвързана с „тази страна“ и се интересува от поддържането й в жизнеспособно състояние;

- управленският персонал на същия Ахметов е по-квалифициран от това, което може да предложи „гражданското общество на Сорос“;

- Украинската олигархия е заинтересована да възстанови търговските и икономическите връзки с Русия и да търси компромис по отношение на бъдещето на Донбас (според слуховете, Ахметов вече е успял частично да възстанови управлението на активите си, национализирани в ЛДНР).

Остават вратички

Редица въпроси обаче все още не са разрешени (и затова, всъщност, превратът не може да се счита за завършен).

Редица въпроси обаче все още не са разрешени (защо всъщност превратът не може да се счита за завършен).

Първо, става въпрос за влиянието на националистите върху украинския политически процес. Сега повечето националисти са под контрола на вътрешния министър Арсен Аваков и изпадат от украинската правна система. Като цяло, за да се завърши преврата, е необходимо да се отстрани или критично отслаби Аваков, както и да се разпръснат националистите. Засега това е трудно: Аваков е доволен от „олигархичния консенсус“ , а и няма кой да го замести - той наистина е много талантлив политик и управленец.

Второ, продължават преговорите с МВФ за предоставянето на следващия транш. МВФ препоръчва да се отвори пазар на земята (сега е моментът - цената на земята ще бъде минимална) и изисква приемането на закон за банките. Последното всъщност означава Украйна да не компенсира Коломойски за загубата от национализацията на Приватбанк, тъй като това би подкопало публичните финанси. Изпълнението на последното изискване ще постави под съмнение наличието на олигархичен консенсус и договороспособността на Зеленски (доколкото можем да разберем, той има някои задължения към Коломойски, които досега не е нарушавал).

И, между другото, по всичко личи, че дори да получи транш, Украйна няма да се спаси. Няма да има фалит само ако помощта е придружена от повишаване на цените на петрола, което е съмнително. Така че няма икономически смисъл да се спазват изискванията на МВФ. Но преговорите са в ход .

Трето, на фона на карантината трябва да се направи промяна на конституционната система на властта. Вече има предложения да се разширят пълномощията на президента и правителството на Украйна.

Критични рискове

Е, в заключение, обръщаме внимание на факта, че в настоящата ситуация има два значителни риска, които украинските власти или не осъзнават, или съзнателно пренебрегват.

Първо, централизацията на Украйна сега е нарушена поради прекратяване на междурегионалните транспортни връзки и известно разширяване на правомощията на местните власти (те сами определят много карантинни мерки). Освен това последните са ядосани на Киев заради огромните си загуби (например, данъкът върху земята, който беше един от основните източници на доходи на местните бюджети, беше махнат за предприятията). Ясно е, че местните власти се нуждаят от трансфери от централния бюджет и са контролирани от олигарси. Но в случай, че не бъдат дадени пари, а предприятията спрат работа... Като цяло има вероятност да има връщане към темата за федерализацията или дори пълното разрушаване на страната.

Второ, Арсен Аваков, който засили значително позициите си наскоро, може да се опита да устрои малък преврат и да поеме контрола върху властта. Във всеки случай предложенията му да се уреди карантина, подобна на италианската, със затварянето на предприятията, подтикват точно към такива мисли - хората без доходи и уплашени от епидемията ще бъдат облекчени да приемат възхода на властта на служителя по сигурността.

Превод и редакция: Иван Христов