Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

The Washington Post: Турция загуби доверието на Русия и на Запада

17 март 2020 | 14:48

Вашингтон. По-рано през месеца, когато Москва и Анкара почти стигнаха до пряка военна конфронтация в Сирия, руският президент Владимир Путин приветства турския си колега Реджеп Тайип Ердоган за преговори в Кремъл. Макар че „приветства“ може би е грешната дума.

По руската държавна телевизия беше показан двуминутен видеорепортаж, който предизвика вълна от възмущение в Турция. Той показваше как Ердоган и неговата делегация чакат в Кремъл за среща с Путин. Или по точно бяха накарани да чакат и на техните лица е изписано видимо недоволство. В един момент Ердоган се умори да стои и седна. Протурските медии отбелязаха, че Путин не е известен с точността си. Но този път руската телевизия постави няколко камери за заснемане на тази сцена, като добави отметка на часовник за саундтрак. Това беше истинско унижение, коментира американското издание The Washington Post в материал, предаден без редакторска намеса, който отразява единствено позицията на своя автор, с която агенция „Фокус“ не се ангажира.

Ердоган дойде да поиска отчет от Москва. На 27 февруари сирийските войски, подкрепени от Русия, убиха 36 турски войници в северната част на страната. Имаше опасения, че Ердоган ще обяви война. Но в крайна сметка той реши да отиде при Путин и да опита да облекчи напрежението. Поради тази причина чакането преди срещата стана още по-болезнено за него. Когато турският президент се върна от Москва с празни ръце, той бе посрещнат със саркастични коментари.

Турция загуби войниците си в резултат на нападение, в което бяха замесени и руснаците. И въпреки това Ердоган отиде да се срещне с тях. Това беше просто поредният епизод от едни много трудни взаимоотношения, която през последните пет години лавират между приятелство и откровена враждебност.

Напрежението между двете страни се покачи рязко първо през ноември 2015 г., когато Турция свали руски самолет, който очевидно наруши въздушното пространство на Анкара. Напрежението достигна своя пик, когато Путин обвини Турция в търговия на енергийни ресурси с „Ислямска държава“. За разлика от европейските лидери, Путин подкрепи думите си с икономическа сила, като наложи забрана за туристически пътувания, както и търговско ембарго и в крайна сметка принуди Ердоган да се извини.

Тогава някои вътрешни врагове на Ердоган се опитаха да го свалят от власт. Същата вечер, когато западните лидери мълчаливо наблюдаваха хода на събитията, Путин беше единственият, който изпрати на Ердоган съобщение, в което изрази подкрепата си към него. Благодарният турски лидер промени радикално своята външна политика и реши да установи нови и много близки отношения с Москва. През следващите две години и половина Ердоган и Путин се срещнаха 12 пъти.

Търговията и туризмът между Русия и Турция се развиха бързо. С помощта на забележителни проекти, като газопровода „Турски поток“, който да доставя руски газ в Турция, както и изграждането първата атомна електроцентрала в страната, Москва и Анкара престанаха да бъдат врагове и почти моментално се сприятелиха. Ердоган най-накрая намери партньор, който да не му задава досадни въпроси относно правата на човека, върховенството на закона и свободата на печата. Путин не настояваше за одобрението на парламента за решенията на президента и не изпрати писмо до Ердоган с думите „Не бъди глупак“.

Сирия изигра важна роля в тази нова връзка. Русия запълни вакуума, създаден след като САЩ решиха да напуснат близкоизточната страна. Турция се почувства застрашена и поиска САЩ да й изпрати ракетни системи "Пейтриът", но получи отказ. Анкара почувства, че Западът я изолира.

По това време Путин се вкопчи в Ердоган, след което покани Турция и Иран в Казахстан за преговори за Сирия. Така той успя да спечели на своя страна член на НАТО и да укрепи собствените си позиции. През юли 2017 г. Ердоган обезпокои Алианса, след като обяви сделка с Русия, свързана с покупката на противовъздушни ракетни системи С-400. Това беше първият път, когато член на трансатлантическия съюз подписва споразумение с Русия за доставка на оръжие.

Ердоган пренебрегна критиката. Той смяташе, че играе майсторска игра, че дава на Запада сигнали, че има избор. Той обаче сбърка, мислейки, че Путин е надежден партньор. Турция отслаби връзките си със Запада и Путин започна да настоява Ердоган да се откаже от враждебността си към режима на Башар Асад и да спре да подкрепя радикалните ислямисти, чиито съюзник е Анкара. Февруарската атака срещу турските войници беше логично последствие от всичко това. Путин видя, че Ердоган вече няма други възможности освен Русия.

Първото нещо, което Западът направи беше да напомни на Турция за ненадеждността на новия си приятел. Хванат в задънена улица, Ердоган изигра последната си карта и отвори границите си с Европа за бежанците. Той отдавна изнудваше Европа, заплашвайки я с подобни действия. Но тези действия доведоха до точно обратния резултат, застрашавайки стотици хиляди животи. Пристигайки миналата седмица в Брюксел, за да обсъди бежанския проблем с ръководството на Европейския съюз, Ердоган напусна срещата с празни ръце, тъй като страните не успяха да се споразумеят.

Турският президент играеше опасна игра от доста време, като настройваше Москва и Запада един срещу друг. В резултат на това той загуби и Запада и Русия като съюзници. Може би сега той ще трябва да преоцени известната поговорка на турската дипломация, която приблизително гласи:

„В Близкия изток, ако не сте включени в списъка с поканени за вечеря, трябва да проверите за името си в менюто“.

Превод и редакция: Теодор Пенев