Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Foreign Policy: Краят на икономическата война между Русия и Саудитска Арабия е далеч

16 март 2020 | 14:06

Рияд/Москва. Преди седмица Саудитска Арабия, Русия и другите страни-членки на ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол) се събраха във Виена, за да планират по-нататъшното намаляване на производството на нефт с цел поддържане на намаляващите му цени, които паднаха заради коронавируса. Тогава цената на петрола беше над 50 долара за барел. Точно в този момент Москва реши да сложи край на споразумението за контрол на глобалните доставки на петрол, което функционираше в продължение на три години, и отказа да подкрепи предложението на Саудитска Арабия за по-нататъшно намаляване на производството, в резултат на което цената на петрола падна допълнително, пише американското списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса.

В отговор Рияд не само не намали производството си, а започна да се движи в обратна посока. Саудитска Арабия рязко понижи цената на петрола си и обяви планове за значително увеличаване на производството му, което доведе до срив на цената на нефта в света, която и бездруго беше ниска заради икономическите последици от коронавируса. Сега цената на барел петрол е около 33 долара.

За Русия и Саудитска Арабия, чиито национални бюджети са силно зависими от продажбите на петрол, това беше и остава много опасна игра.

Русия реши, че може да си позволи да се измъкне от неформалното сътрудничество със Саудитска Арабия и другите страни от ОПЕК, дори ако това доведе до срив в цените на петрола, поради няколко прости причини. Първо, в годините, които минаха от последния срив на цените, тя успя да натрупа впечатляващи финансови резерви. Второ, според Русия при всяка ценова война на петролния пазар американските производители ще станат основният губещ. Ако цената на петрола падне, това ще причини икономически щети и на САЩ и ще отслаби способността им да използват любимия си инструмент за натиск - санкциите.

„Русия е по-добре подготвена да преживее тази криза“, казва София Донец, водещ икономист в „Ренесанс Капитал“, преди това високопоставен служител в Централната банка на Русия.

"Ще бъде трудно, но Русия разполага с достатъчно ресурси, за да се справи с това“.

През последните пет години Русия пестеше от бюджета си и през това време успя да натрупа резерви от 550 млрд. долара, което според руските служители ще е достатъчно за страната, дори ако световните цени останат на сегашното си ниво – 25 до 30 долара за барел - за десет години. По-рано Министерството на финансите на Русия обяви, че ще използва натрупаните си средства, за подпомагане на бюджета, ако цените на петрола останат ниски. Ако барела остане на средна цена от 27 долара например, Русия ще трябва да взема по 20 млрд. долара годишно от своите фондове, за да балансира бюджета си.

Тези финансови резерви са резултат от решението на Москва да преструктурира руската икономика, след като тя преживя рецесия през 2015 г. след налагането на западните санкции във връзка с анексията на Крим и решението на страните от ОПЕК да увеличат производството си на петрол. Въпреки че опитите да се диверсифицира икономиката и Москва да се избави от зависимостта си от газта не бяха неуспешни, през последните няколко години Русия е постигнала стабилност по отношение на икономическия си растеж и в много отношения е по-добре подготвена за оцеляване при сегашните обстоятелства, отколкото преди пет години.

Има обаче един проблем: руският президент Владимир Путин трябва да харчи повече. Благодарение на петролния бум от началото на века, Путин успя да укрепи значително руската икономика и да спечели невероятна популярност. Това обаче ще е изключително трудно на фона на падащите цени на петрола. Тъй като икономическият растеж се превърна в основен фокус на настоящия президентски мандат на Путин - и като се има предвид, че сега той вероятно ще остане президент до 2036 г. - значителното увеличение на инвестициите в инфраструктурата и социалнита разходи е от решаващо значение за неговото бъдеще и за постигането на обещанията за увеличаване жизнения стандарт на руснаците. Но спадът на реалните доходи и мерките за строги икономии през последните години бяха основната причина за спада на популярността на Путин, както и за преструктурирането на правителството през януари, в резултат на което Дмитрий Медведев загуби поста си на министър-председател.

Преди цените на петрола да паднат, правителството планираше да използва средствата от фонда за благосъстояние, за да реализира редица проекти, които са централна част от програмата на Путин. Продължителната ценова война на петролния пазар може да го накара да преосмисли тези планове.

„Ако до средата на лятото не се появи ново споразумение (за намаляване на производството; предишната сделка беше наречена ОПЕК+ - бел. ред) и цената на петрола се стабилизира на 30 долара за барел, Русия ще трябва да направи корекции в плановете си“, казва Наталия Орлова, главен икономист в „Алфа Банк“ в Москва.

Отслабването на рублата ще помогне до известна да бъдат компенсирани част от загубите, които бюджетът ще понесе поради спадащите цени на петрола, но ако те останат ниски, руското правителство ще трябва да намали разходите или да повиши данъците - или и двете, което неизбежно ще доведе до негативни политически последици.

„Националният фонд се използва при извънредни ситуации. Ако ситуацията се влоши, те ще трябва да затегнат бюджетните политики или да повишат данъците“, каза Орлова.

„Във всеки случай руските потребители ще са потърпевши.“

Когато Русия взе това решение, тя искаше да подкопае производството на американски шистов нефт. Игор Сечин, ръководителят на руския държавен петролен гигант „Роснефт“ и съюзник на Путин, многократно е казвал, че опитите да се поддържат високите цени на петрола чрез ограничаване на производството само допринасят за увеличаване на производството на американски шистов нефт. По този начин основната цел на оттеглянето на Русия от споразумението ОПЕК+ беше да си възвърне дела си от петролния пазар.

Тъй като американските производители на шистов петрол са изправени пред проблеми като високи разходи за производство и големи дългове, Русия вярва, че рязък спад в цените на нефта ще доведе до фалита на много американски компании или поне до преструктурирането им. Друго следствие от спада на производството на петрол в САЩ ще бъде ограничаване на способността на Вашингтон да налага санкции, подобни на тези срещу дъщерното дружество на „Роснефт“, което работи във Венецуела.

В известен смисъл Русия е права: производителите на шистов петрол, обременени с огромни дългове, са фитилът, който може да взриви целия американски пазар за корпоративен дълг. Ако Русия иска да се опита да предизвика хаос в САЩ, това е добър начин да го постигне. Ето защо някои експерти призовават за целенасочена държавна намеса, като продиводействие на Москва. Целта не е да бъдат спасявани милиардерите, които притежават петролните компании, а да се предотврати срива на кредитния пазар.

„Ако искате да ограничите мащаба на фалитите и да попречите на това шистовата индустрия да дестабилизира кредитните пазари, Министерството на финансите на САЩ трябва да обмисли дългосрочни възможности за кредитиране“, казва Ейми Майърс Джафе, експерт в Съвета по международни отношения.

„Не мисля, че трябва да се тревожим за петролните компании, но наистина трябва да се тревожим за ситуацията на кредитните пазари“.

Междувременно в миналото американската шистова индустрия вече демонстрира своята устойчивост - например, когато през 2014 и 2015 г. страните от ОПЕК се опитаха да я унищожат с потоци от евтин нефт. Когато цените паднат, количеството на произведен петрол в САЩ намалява и това е достатъчно, за да започнат те отново да се покачват. Това е саморегулиращ се механизъм. Въпреки че днес американската шистова индустрия няма предишните си възможности, тя все още е в състояние да преживее няколко силни удара. Ето защо някои експерти не разбират този нов опит на Русия да унищожи американската шистова промишленост.

„Това е много странно. Ако погледнете числата, ще видите, че няма смисъл”, каза Сергей Гуриев, професор по икономика в Университета за политически науки в Париж.

"Единственото обяснение са грешните изчисления на хора, които не са направили задълбочен анализ на пазарите и не разбират как работи американската шистова индустрия“.

Много експерти объркани и от решението на Саудитска Арабия не само да откаже да намали производството си, но и рязко да намали цените си. Ако Русия нанесе първия удар, то Рияд нанесе втория.

Това изглежда като рискован ход от страна на младия и не твърде опитен престолонаследник Мохамед бин Салман, който е отговорен за редица смели, но в същото време катастрофални решения - от неуспешната военна кампания в Йемен до изключително жестоко отношение към дисидентите като колумниста на The Washington Post Джамал Хашоги. Саудитска Арабия се нуждае се по-скъп петрол на пазара толкова, колкото и Русия има нужда от балансиран бюджет – в опитите си Рияд да върне Москва в договора ОПЕК+, те си играят с огъня.

„В известен смисъл това е отчайваща стъпка: той (Мохамед Салман) се опитва да предприеме атака и да предизвика страхопочитание, да докаже на руснаците, че „ние сме сериозни и ако останем без пари, вие също ще останете без пари“, обясни Жан-Франсоа Сезнек, експерт по петролните пазари и Саудитска Арабия в Атлантическия съвет.

Саудитска Арабия разполага със свои финансови резерви, за да оцелее след падането на цените, но днес те са по-малко от тези през 2014 г. и по-малко от руските. Саудитска Арабия вече се насочи към бюджетен дефицит от 50 млрд. долара, а намаляването на приходите от петрол ще увеличи дефицита с още 70 - до 120 млрд. долара. Резервите на Саудитска Арабия ще стигнат за около четири години в най-добрия случай, но Рияд очевидно разчита на по-кратка нефтена война.

„Те разбраха това, когато започна конфликта и се надяваха, че Русия ще се откаже бързо. Те разчитаха на 30-дневна война“, обясни Сезнек.
"Но руснаците също са убедени, че Саудитска Арабия ще се предаде бързо".

Ако говорим за Саудитска Арабия, сега говорим не само за нейното оцеляване в краткосрочен план, но и за трансформацията й. Мохамед бин Салман има изключително амбициозен план - „Визия за Саудитска Арабия 2030 г.“ - според който ще е необходимо да се изразходват милиарди долари, за да се преобрази страната от държава, която се издържа с петрол, в нещо, наподобяващо съвременна икономика. Това обаче изисква реални пари, които ще бъдат изгубени, ако ценовата война се проточи.

„Струва ми се, че той разрушава тази визия със собствените си ръце“, казва Сезнек.

Според други обаче в тази лудост има логика. Въпреки че цените на петрола паднаха и Саудитска Арабия бързо увеличава производството и износа си, възможно е това да не доведе до катастрофални загуби за кралството, според Анас Алхаджи, експерт по петролния сектор на Саудитска Арабия. Цените на петрола в световен мащаб вече спаднаха поради разпространението на коронавируса и непреклонността на Русия. Според Алхаджи, увеличавайки износа си от 7 млн. барела на ден до 9 млн. Малки барела на ден, Саудитска Арабия ще може да получи същата печалба, която би получила в свят, в който Русия не си сътрудничи с нея и където ще има възможност да вземе дори по-голям пазарен дял.

В крайна сметка и Русия, и Саудитска Арабия очакват противникът им пръв да се откаже. И двете страни имат причини да смятат, че са прави. Има обаче причини, поради които и Рияд и Москва може да грешат. И според двете страни една краткосрочната икономическа война и съответните загуби от нея ще принуди противника да се съгласи с техните условия.

„Това ми напомня за Първата световна война, когато Франция и Германия започнаха война, вярвайки, че всичко ще приключи до Коледа, а тя завърши след четири години в окопите“, казва Сезнек.

"Ето защо всичко това е толкова опасно – нещата може да се обърнат“.