Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

The American Conservative: Идва краят на Европа?

13 март 2020 | 13:18

Вашингтон. „Крепостта Европа – това е илюзия“. Това казва The Financial Times в заключението на съботната си редакционна статия „Европа не може да игнорира сирийската миграционна криза“. Вестникът пое върху себе си мисията да каже на Стария континент какви са неговите отговорности и какво го очаква в бъдеще: „В следващите десетилетия към ЕС от Средиземно море ще се устремят потоци мигранти, които искат да получат убежище“. А не може ли Европа да окаже съпротива на това причиняващо неудобства нашествие към своята територия от глобалния Юг, пита основателят на американското списание The American Conservative Пат Бюканън в материал, представен без редакторска намеса.

Да мислим така, означава да „храним илюзии“, пише FT. Европа трябва да бъде реалистична и да се опита да „осигури законови механизми за мигрантите и лица, искащи убежище“.

Причината за написването на тази редакционна статия беше грубата съпротива на Гърция на това, че турският президент Ердоган изпрати хиляди избягали в Турция сирийски бежанци към границата с Гърция.

Ердоган заплашва да наводни Югоизточна Европа със сирийски бежанци, за да получи повече пари от ЕС в замяна на това, че не позволи на 3,5 милиона сирийци, които вече са в Турция, да тръгнат към границите на Съюза.

Друга цел на Ердоган е да принуди Европа да подкрепи въоръженото му нахлуване в Сирия, за да попречи на президента Башар Асад да завземе цялата територия на провинция Идлиб и да победи в сирийската гражданска война.

В този ад, който в момента е Сирия от гледна точка на правата на човека, може да се наблюдава мащаба на бедствието, причинено от факта, че кръстоносците, вдъхновени от идеите на Уилсън, решиха да свалят диктатора Асад и да защитят Сирия в името на демокрацията.

Малко история:

Когато започна „арабската пролет“ и протестиращите излязоха на улиците, за да свалят Асад, САЩ, Турция и страните от Персийския залив подпомогнаха и въоръжиха сирийските бунтовници, готови да вземат оръжие. Отрядите на „добрите бунтовници“ обаче бяха разгромени и скоро водещата роля в съпротивата поеха бойците на „Ал Кайда“.

Сирийският президент, който беше застрашен от поражение, се обърна към своите съюзници - Русия, Иран, Хизбула - с молба да спасят режима му. Те отговориха и Асад след четири години завладя цялата територия на Сирия западно от Ефрат - с изключение на Идлиб.

В резултат на неотдавнашните военни действия там, нова бежанска вълна от 900 хиляди души се изсипа на южната граница на Турция.

Джордж Буш-младши беше принуден да нахлуе в Ирак. Барак Обама беше убеден да свали полковник Муамар Кадафи в Либия и режима на Асад в Дамаск. Обама нареди на американските сили да окажат помощ на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман във войната, която води в Йемен, опитвайки се да победи силите на бунтовниците хусити, които свалиха марионетката на Рияд.

Какво получи Западът в резултат на нашите войни в Близкия изток?

В Сирия и Йемен чрез нашите усилия се появиха две от най-големите огнища в света, в които правата на човека не се спазват. В Либия започна нова гражданска война. В Ирак сега се борим с Иран за влияние в страната, която „освободихме“ през 2003 г.

В Афганистан сключихме споразумение с талибаните, които от две десетилетия са наш враг. Благодарение на това споразумение ще можем да изтеглим 12 000 от нашите войници от страната за 14 месеца, а нашите афганистански съюзници ще имат възможността да се справят с талибаните мирно или с оръжие в ръце. След най-дългата си война Америка си измива ръцете.

За 20 години в хода на пет войни загинаха седем хиляди наши военнослужещи, а около 40 хиляди получиха наранявания. Вложихме в тези войни всички ресурси на империята.

И какво дадоха тези войни на народите, на които ние се притекохме на помощ и които „въздигнахме“, освен стотици хиляди убити афганци и араби и милиони хора, принудени да напуснат домовете си и оказали се в изгнание?

Днес FT предупреждава Европа, че сега, когато тя е изпълнила своя дълг, „нахлувайки“ в Близкия Изток, тя вече има нов морален дълг – в течение на следващите десетилетия тя трябва да приема бежанците, появили се в резултат от тези войни.

Но ако ЕС отвори вратите си за безкраен поток от африканци и араби, къде са доказателствата, че европейските страни ще ги приемат и асимилират?

Дали тези мигранти и търсещи убежище ще станат добри европейци? Или ще създадат анклави в големите градове на Европа със същите условия, както в страните от Африка и Близкия Изток, от които са дошли?

Историята на втората половина на хилядолетието показва възхода и падението на цивилизацията.

През шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век Испания, Великобритания, Франция и Португалия, а след това Белгия, Италия, Германия и Америка, убедени в превъзходството на тяхната цивилизация, излязоха по света, за да създадат империи и след това да „въздигнат“ и управляват онези, които Ръдиард Киплинг презрително нарече „по-ниски касти, същества без закон“.

След две световни войни владетелите на тези империи бяха пропити с либерализъм, който сега обяви равенството на всички народи, раси, религии, култури и цивилизации. Тази егалитарна идеология предписва разгрома на империите и изоставянето на колониите като реакционни остатъци на невежеството и предразсъдъците.

Сега народите на новите страни, недоволни от случилото се в освободените им държави и от това, което са правили техните управници, решиха да дойдат в Европа, за да се насладят на Запад на това, което не могат да възпроизведат у дома. А либерализмът, идеологията на самоубийството на Запада, принуждава Европа да ги приеме - през следващите десетилетия.

Бившите страни-колонизатори се превръщат в колонии на бъдещето. Наистина ли идва краят на Запада?

Превод и редакция: Иван Христов