Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Die Sueddeutsche Zeitung: Хармония в трудни времена - създава ли се нова ос Берлин-Москва?

13 януари 2020 | 11:10

След ликвидирането на иранския генерал Касим Сюлеймани, канцлерът на ФРГ Ангела Меркел и президентът на Руската федерация Владимир Путин обсъдиха в Кремъл как да смекчат новите рискове за сигурността в Близкия изток. И германската, и руската страна оставиха предишните различия на заден план. Очевидно и двете имат предимства, които могат да представят една на друга, коментират в редакцията на баварския ежедневник Die Sueddeutsche Zeitung, най-тиражираното издание в Германия.

Ако го погледнем трезво, трудно може да се отрече, че германско-руските отношения са обтегнати. Не много отдавна това беше доказано пред света: единственият германски журналист, на когото беше разрешено да зададе въпрос на годишната пресконференция на руския президент Владимир Путин на 19 декември 2019 г., попита за убийството в Берлин, което според разузнавателните служби е поръчано директно от Кремъл.

Три седмици по-късно на германските журналисти отново беше позволено да задават въпроси на руския президент в Москва, но в този кратък период от време светът се промени толкова много, че разглежданите въпроси бяха със съвсем различен акцент - върху това доколко Германия и Русия могат да си помагат взаимно в тези трудни времена.

Поводът беше пресконференцията в Кремъл след посещението на канцлера Ангела Меркел при руския държавен глава в събота. Срещата бе проведена след убийството на влиятелния ирански генерал, извършено при операция на американските войници. Инцидентът след Нова година дестабилизира още повече и без това вече напрегнатата ситуация в региона по начин, който предизвика безпокойство в редица столици.

Докато в Москва празнуваха православната Коледа, САЩ и Иран си размениха обвинения – и дори удари. Посещението на германския канцлер в Русия едва ли би могло да се състои в по-драматичен момент, коментира изданието.


В тази глобална политическа криза убийството в зоологическата градина в Берлин очевидно вече не беше достатъчно важно като точка от дневния ред. В заключителното си изявление Меркел не спомена за кървавото дело - това не би отговаряло на посоката на срещата.

По-скоро при посещението на Меркел двете страни се стремяха към хармония. Очевидно и в Берлин, и в Москва е узряло схващането за необходимостта на промяна в тона. Путин изясни какво германците трябва да предложат на руснаците: „Русия се интересува от отношенията с Германия, защото тя е вторият ни най-важен търговски партньор след Китай. Германските инвестиции в Русия миналата година възлизат на 20 милиарда долара".

Че руснаците искат да се ползват от предимствата на германската икономическа сила стана ясно не само от изявленията на Путин, но и от факта, че в срещата взеха участие важни фигури от бизнеса и в двете страни. Освен Алексей Милер, директор на енергийния гигант „Газпром“, присъстваха също руският министър на икономическите въпроси Максим Орешкин и ръководителят на икономическия и финансов отдел във Федералната канцелария Ларс-Хендрик Рьолер.

Настоящото икономическо сътрудничество между Германия и Русия е обусловено преди всичко от завършването на газопровода „Северен поток 2“, който в момента е прекъснат поради санкциите на САЩ - швейцарската компания Allseas изтегли специалните си кораби от страх от наказание от страна на Вашингтон.

Путин увери, че проектът ще бъде завършен „независимо и без участието на чуждестранни партньори". Краят на строителството ще се отложи с няколко месеца. Но в крайна сметка това е без значение: „Надявам се работата да приключи до края на текущата година или през първото тримесечие на следващата година и газопроводът да бъде пуснат в експлоатация", цитира изданието думите на Путин.

За германците Русия може да бъде партньор в амбициите, които Берлин все повече развива във външната политика . Още от началото на опитите за уреждането на конфликта в Украйна Германия застана редом с Франция в преговорите в нормандски формат. Но сега германската политика също се опитва да постигне мир в разкъсаната от гражданската война Либия. Чрез т. нар. берлински процес федералното правителство се опитва да посредничи между враждуващите групировки в страната.

На срещата с Меркел Путин увери германския лидер, че ще ги подкрепи усилията на Берлин в тази инициатива. Думата на руския държавен глава има военна тежест в Близкия изток – нещо, което на Германия липсва. Следователно Меркел би могла да смята за успех думите на Путин, който определи Берлинския процес като „добра стъпка в правилната посока".

Освен това Меркел и Путин проявиха голямо единодушие по отношение на Виенското споразумение от 2015 г., в което Иран се ангажира да спазва ограниченията за обогатяване на уран. След като държавният глава на САЩ Доналд Тръмп изведе страната от сделката през 2018 г. и наложиха нови санкции срещу Иран, Техеран вече не се чувства обвързан от пакта.

В Москва Меркел подчерта, че Германия иска „да запази споразумението с Иран живо". За това трябва да се използват всички дипломатически канали, заяви канцлерът на ФРГ. „Иран не трябва да се сдобива с ядрени оръжия". Путин заяви: „Берлин и Москва са за прилагането на Виенското споразумение от 2015 г.“.

Когато се комбинират, двете изявления звучат сякаш се създава нова ос „Берлин-Москва“. Но това все още е много крехък съюз, бъдещето на който може да зависи от резултата на германската съдебна система във връзка с убийството в зоологическата градина в Берлин.

Превод и редакция: Тереза Герова