Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Слободен печат“ (Македония): Скопие очаква обещаното започване на преговори с ЕС

03 януари 2020 | 12:44

Скопие. След две години на разочарования, през 2020 година Северна Македония очаква да получи обещаната отдавна дата за започване на преговори с Европейския съюз, въпреки че не е напълно изключено решението да се отложи отново, пише македонският вестник „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса.

Европейският съюз и страните от региона посрещат 2020-та с Хърватия като страна-председател на Съвета на ЕС, като една от главните й политики ще бъде разширяването на Общността със страните от Западните Балкани. Подобно на 2018 г. по време на българското председателство, през май Загреб ще бъде домакин на среща на върха между регионалните и европейските лидери. Но решението за започване на преговори със Северна Македония се очаква в идеалния случай на 20 март, когато ще се проведе първият Европейски съвет през новата година.

Франция излезе като основна пречка за започването на преговорите със Скопие миналия октомври. За Париж е необходим задълбочен преглед на процеса на преговори със страните-кандидатки, преди да се вземе решение на политическо ниво.

В този контекст Европейската комисия вече работи по нова методология, която трябва да бъде публикувана този месец, но никой в Брюксел все още не разкрива подробности относно съдържанието на това ново предложение, включително един от най-трънливите въпроси: дали тази нова методология ще се прилага за страни, които вече водят преговори с ЕС - като Сърбия и Черна гора. Въпрос, на който Париж няма отговор. Междувременно Сърбия в края на 2019 г. получи зелена светлина за отваряне на нова глава.

Белград и Подгорица дадоха ясни сигнали, че двете страни нямат намерение да се присъединяват към този нов процес и смятат, че няма правно основание за него. От друга страна, вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви пред МИА по време на неотдавнашното си посещение в Брюксел, че се работи, за да се направи процесът достатъчно привлекателен за Черна гора и Сърбия, които да поискат доброволно да се присъединят. Засега няма потвърждение от Европейската комисия за това, а служители и дипломати в Брюксел казват, че ще трябва да изчакат доклада да бъде публикуван през януари.

Сигурно е, че въпросът за разширяването е изключително чувствителен за европейските столици и последният дебат в ЕС през октомври разкри нови дълбоки разделения в рамките на Съюза, които Европейската комисия има за задача да намали, като предложи задоволителен компромис. Компромис, който след това трябва да бъде на масата на лидерите в края на март.

Засега обаче няма официално потвърждение, че разширяването ще бъде в дневния ред на пролетната среща на върха на ЕС. Неофициално мнозина се надяват, че до този момент френският президент ще бъде в по-удобна позиция за компромис, тъй като местните избори ще останат зад него, а на тях ще се следи с интерес резултатът на крайно десния, главен съперник на управляващата френска партия.

Друга значима неизвестност в този процес ще бъде решението на ЕС за Албания и възможността за разделяне на двете страни в процеса на преговорите за членство.

Официалната позиция на македонското правителство, Европейската комисия и на повечето държави-членки на ЕС е, че Скопие и Тирана трябва да получат дата за преговори заедно и възможно най-скоро. Въпреки това, малък брой държави-членки, най-гласовита между които Нидерландия, дадоха да се разбере, че е неприемливо да започнат преговори за присъединяване с Албания в този момент.

Няколко слабости следват Албания по пътя й към ЕС. Едната е постоянно високият брой на търсещите убежище в европейските страни, особено във Франция, въпреки факта, че Албания се счита за сигурна страна, за която са отменени туристически визи. Следователно молбите за убежище от тази страна, както и от други страни в региона, се считат за неоснователни, но натоварват административния апарат в държавите-членки на ЕС, които трябва да се справят с добре обосновани молби за убежище от бежанци от войни. Албания също страда от негативен образ в много държави-членки, подсилен от факта, че мафиотски мрежи, включващи албански граждани, се откриват редовно в страни като Белгия, Франция или Нидерлансия.

Френският президент Еманюел Макрон на пресконференция с канцлера Меркел преди срещата на върха през октомври потвърди, че е трудно да се "обясни на гражданите" как да се започнат преговори с Албания, когато във Франция има "толкова много" молби за убежище.

Интересно е обаче, че на неотдавнашната среща на върха в НАТО в Лондон Макрон направи ясно и силно изявление, че категорично се противопоставя на разделянето на преговорите с Албания и Северна Македония, като се позова на етническо напрежение в региона.

Ако разширяването бъде официално включено в дневния ред на срещата на върха на ЕС през март, основните въпроси ще бъдат дали Северна Македония ще получи зелена светлина за преговори, дали ще бъде отделена от Албания и как ще изглеждат тези преговори по мистериозната "нова методология".

Ако решението не бъде взето през март, следващият срок за официално откриване на преговорите със Северна Македония е юни. След това ще се проведе срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Загреб, която трябва да предостави повече подробности за бъдещето на отношенията между Съюза и региона.

Междувременно, според всички дипломати в Брюксел, Северна Македония трябва да се съсредоточи върху приемането на закона за прокуратурата, продължаването на борбата срещу корупцията и, разбира се, провеждането на безупречни парламентарни избори през април. Без тези условия, независимо дали са поставени официално или не, Северна Македония сериозно излага на риск всякакви шансове за започване на преговорите през тази година, предвид чувствителността на страните-членки на ЕС. В крайна сметка, проучванията показват, че същите реформи, които македонските граждани очакват от властите, със или без ЕС, в края на процеса.

Превод и редакция: Иван Христов