Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“: Турция започна нов конфликт с НАТО заради Русия

29 ноември 2019 | 11:16

Турците са взели за заложници държавите в Източна Европа. Така реагираха в ръководството на НАТО на съобщенията за демонстративното нежелание на Анкара да подкрепи план на Алианса за защита на Полша и Прибалтика от „руско нападение“. В самия военен блок вече обявиха решението на Анкара за разрушително за Алианса. Москва обаче не трябва да се радва на кризата в НАТО или да се ласкае с появата на политически съюзник там, пише руският вестник „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

Турция отказа да подкрепи плана на НАТО за защита на балтийските държави и Полша, „в случай на руска атака“. Турските власти "държат източноевропейците за заложници, блокирайки одобряването на това военно планиране, докато не получат отстъпки“, съобщи Ройтерс вчера, позовавайки се на високопоставен източник в Алианса.

Според информацията на източника, Анкара е е поставила твърдо условие на НАТО: да признае сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG) за терористи. Трябва да отбележим, че доскоро ОНС имаше подкрепата на САЩ. Друг източник обяви поведението на турската страна за „разрушително“ за Алианса.

Турската делегация в НАТО, както и министерствата на отбраната и външните работи на страната, досега не са коментирали тази информация. Представителят на НАТО Оана Лунгеску в изказване за поведението на Анкара увери, че позицията на Северноатлантическия алианс „по обезпечаването на сигурността и защитата на всички съюзници остава непроменена“.

Впрочем, съвсем очевидно е безпокойството на западните партньори на Турция в Алианса, дали страната с втората по големина армия в Алианса след американската ще остане в НАТО. В тази връзка преди няколко дни Ангела Меркел заяви, че трябва да се положат всички усилия, за да бъде задържана Турция в НАТО, защото това има геостратегическо значение.

Да припомним, че в Сената на САЩ вече бият тревога: Турция вече е преминала червената линия, когато е пристъпила към изпитания на закупените от Русия зенитни системи С-400. Сенаторът-демократ Ван Холен призова администрацията на Тръмп да наложи санкции на Турция, а Държавният департамент – да постави пред Анкара въпроса за „новите й нарушения“ в Сирия и „атаката срещу кюрдите“. Подобни изявления от Вашингтон прозвучаха и след като турският лидер не пожела да сключи сделката с Тръмо: 100 милиарда долара в замяна на отказ от С-400.

От друга страна, Ердоган не е правил гръмки заявления по адрес на НАТО, подобни на тези, които наскоро направи президентът на Франция Еманюел Макрон, който постави на Алианса диагноза „мозъчна смърт“. Нещо повече, наскоро президентът на Турция обеща да уреди противоречията си с другите страни от НАТО по повод използването на С-400.

Съвсем друг въпрос е, че Анкара не се интересува от „защитата на Прибалтика и Полша от Русия“, защото Турция играе собствена игра в рамките на Алианса, отбелязват експертите. „Като начало, Турция смята за нужно да си изясни ситуацията. Властите на страната вярват, че Русия няма намерение да напада никого. Доказателство за това е фактът, че в украинската криза тя подкрепя териториалната цялост на Украйна, но не се присъедини към санкциите срещу Русия“, заяви пред „Взгляд“ турският политолог Исмаил Тогрул.

„Преди това имаше криза в отношенията между Русия и Турция. Сега ситуацията е друга“, констатира събеседникът. „Официално турската страна не казва нищо по този въпрос, но дори и така, позицията на Турция се обяснява с факта, че съюзниците от НАТО не са я подкрепили по време на военната операция „Извор на мира“ (в северната част на Сирия), а напротив – проявиха агресия“, добави турският експерт.

Според Исмаил Тогрул „основната задача на Ердоган е защитита и сигурността на съюзниците в НАТО не само от фиктивни сценарии, но преди всичко от терористи“. „Турция се бори не с кюрдите като цяло, а с конкретни терористични групи“, подчерта събеседникът. „Тук говорим за позицията на Турция по отношение на собствената й сигурност. Тя се интересува от отношението на НАТО към групировки, които в Турция се смятат за терористически организации и НАТО не я подкрепя по този въпрос. Турция отдавна отстъпва по тези въпроси, но колкото повече прави отстъпки, толкова повече членове на НАТО не се отчитат пред самата Турция“.

Както е известно, целта на Анкара е да създаде буферна зона по границата си със Северна Сирия, където да спира кюрдските формирования. „Но в НАТО критикуват плановете на Турция и дори я заплашват със санкции“, заяви пред „Взгляд“ директорът по научната работа на Фонда за развитие и поддръжка на клуб „Валдай“ Фьодор Ликянов. Сбъскала се с такова противодействие от съюзниците в Алианса, Турция е решила да се възползва от наличните й инструменти, добавя експертът.

Такъв инструмент е било и блокирането на натовските планове за „защита на Прибалтика и Полша от Русия“. Още повече, както отбелязва Лукянов, „самоусещането на други страни, особено малки, не е интересно за Анкара“. Експертът също така вярва, че Турция не възприема Русия като заплаха.
В същото време Лукянов смята, че не трябва да се очаква никаква негативна реакция във връзка с този епизод от страна на НАТО. „И без това постоянно упрекват Турция, че е забравила съюзническите си задължения и не действа в духа на солидарността. Но практиката показа, че президентът Реджеп Таийп Ердоган не може да бъде впечатлен от такава критика“, счита експертът. „Защото Ердоган ще продължи да настоява на своето“. Лукянов прогнозира, че в крайна сметка ще бъде намерен компромис.
„НАТО ще смекчи позицията си по отношение на Кюрдистан, а в отговор Турция ще подкрепи плана на НАТО за защита на Полша и балтийските страни от „руската заплаха“.
„Това е символично действие за Турция“, добавя събеседникът.

„Турция има съвсем различни приоритети и нейният светоглед по отношение на сигурността е съвсем друг. За нея е важно какво се случва в Близкия Изток, Средния Изток и конкретно, в Сирия. Там най-важният партньор на Турция е Русия. Това не радва много турците и те с удоволствие биха минали и без нея. Всичко останало е второстепенно и на Турция не й трябва да жертва взаимодействието си с Русия, за да подкрепи формално страховете на съюзниците й. Мисля, че Ердоган използва това като разменна монета, за да постигне своите цели“, счита Лукиянов.

Също така той припомни, че ако се погледне многовековната история на отношенията между Турция и Русия, то те са много сложни по-скоро негативни. „Взаимодействието, което съществува сега, не се основава на дълбоко доверие, а на разбирането както в Русия, така и в Турция, че двете държави няма да получат нищо в Сирия една без друга. Това е солидна основа за взаимодействие“, обясни експертът.

Превод и редакция: Иван Христов