Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Politico: Франция се завръща, но къде е Германия?

28 ноември 2019 | 11:52

Отношенията между Франция и Германия са напрегнати и за съжаление това едва ли е временно явление. Много по-вероятно е то да се окаже системно. Причината е проста: връзките бяха разклатени, защото френският президент Еманюел Макрон и канцлерът на ФРГ Ангела Меркел (или нейният наследник) - и съответно техните правителства - имаТ различни политически съдби. Берлин е слаб, а Париж е силен, коментират в редакцията на изданието Politico.

Как това ще се отрази на Европейския съюз, все още не е ясно, но първите последици вече се усещат.
Високопоставени политици в Германия признават, че са направили първата грешка в отношенията с Париж. Когато Макрон дойде на власт, той се опита да запълни пропуските на своя предшественик Франсоа Оланд. Преди да се обърне към Германия за помощ, за да осигури бюджетни средства за стабилизиране на ситуацията, което беше усложнена от шоковетев еврозоната, той инициира и проведе реформи във Франция.
Макрон опрости френското трудово законодателство, ограничи обезщетенията за безработица и облекчи бюрократичните ограничения при наемането и уволнението, и въведе редица други реформи.

Вместо да разговарят сериозно с френския президент, германските лидери се съгласиха само на минимални „козметични“ промени за еврозоната. А за Шанз Елизе този важен урок не беше напразен.

В Берлин сега смятат, че „Макрон е решил да напредне в европейските реформи, които смята за необходими, сам и без Германия“. Като доказателство те посочват ветото, изказано от френския лидер в началото на търговските преговори със САЩ, решението му да блокира началото на преговорите с Албания и Северна Македония за присъединяването към ЕС и застъпничеството му за сближаване с Русия.
Но желанието на Макрон да продължи сам се дължи не само на неговите амбиции. Той смята, че Оланд се провали в политиката си за Европа поради неспособността си да мисли „концептуално“. Стратегически по-важният възглед на Макрон за ЕС, който той за първи път формулира в исторически значимата си реч в Сорбоната, където призова за създаването на „Европа, която се защитава“, е изцяло различен от неуспешните решения на Оланд на европейската сцена.

Макрон смята, че ЕС трябва да се откаже от фокуса си върху идеята за свободния пазар и да се превърне в политически и стратегически колективен играч, изразявайки общо мнение и преследвайки обща цел - първо на своя континент, а след това и в света. И основното във всичко това е разработването на подходяща отбранителна политика на ЕС.

Тези идеи станаха причина за изостряне на напрежението в отношенията с Германия. Първо, защото в Берлин са малко хората, които мислят стратегически. Както наскоро в интервю заяви старши член на германското правителство, „последният път, когато имахме собствена концепция за Европа, беше при канцлера Хелмут Кол“. Второ, защото в канцеларията, Министерството на външните работи и Бундестага, където такова мислене наистина съществува, идеите се различават значително от тези на Париж.

Поставяйки въпроса за отбраната в центъра на своята „нова концепция за ЕС“, Берлин подозира, че Макрон иска да замени икономическото лидерство на Германия с външната политика и политиката на сигурност на Франция. Според недоволните германски служители това би било равносилно на това сърцевината на дейността и силата на ЕС да бъде не германската икономика, а френската армия.
В близко бъдеще отношенията между Париж и Берлин едва ли ще се подобрят. Двугодишният европейски проект за реформи, Конференцията за бъдещето на Европа няма да позволи на Франция и Германия да се обединят, а по-скоро ще демонстрира различията между тях. Във всеки случай Макрон успя да изведе своите съюзници на всички ключови постове в Брюксел, което значително ще му помогне да постигне целите си. А новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, на която Макрон помогна за заемането на този пост, вече заяви, че докато тя оглавява ЕК, основният акцент ще бъде поставен върху „геополитическите“ въпроси - като по този начин одобри приоритетите на Елисейския дворец.
Макрон също ще продължи да ръководи абсолютното мнозинство в хиперцентрализирана политическа система, която вероятно ще продължи до 2027 г. (въпреки че мнозинството му може да намалее след изборите през 2022 г.).

За разлика от тях управляващата голяма коалиция на Германия (сформирана от ХДС на Ангела Меркел и социалдемократите) очевидно ще продължи да проявява нерешителност преди изборите през 2021 г. (въпреки големите промени в редиците на ГСДП по време на вота през декември), като основният проблем ще бъде изобщо съществуването на коалиция.

Колкото по-дълго се бави Меркел и колкото по-дълго време отнема процесът на прехвърляне на властта, толкова по-малка е вероятността да успее избраната от нея наследничка Анегрет Крамп-Каренбауер. В ХДС не са вдъхновени от не особено впечатляващата й работа като лидер на ХДС и министър на отбраната. Най-вероятно, колкото по-дълго това продължава, толкова по-многобройните опоненти ще имат възможността да я заменят като основен кандидат за поста на партиен лидер.

И докато Макрон е президент на Франция, Германия ще продължи да бъде измъчвана от политическа несигурност. Напрежението между Франция и Германия все още не е станало структурно, но скоро може да се задълбочи и да стане постоянно. Това може да се превърне в сериозна пречка както за двете страни - така и за ЕС.

Превод и редакция: Тереза Герова