Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Le Point (Франция): Срещата на върха на НАТО – празненството свърши

27 ноември 2019 | 10:09

Преди избирането на Доналд Тръмп за държавен глава на САЩ срещите на върха на НАТО бяха преди всичко празник на трансатлантическото единство. Всичко беше обсъждано предварително и сценарият на събитието беше внимателно писан. Нищо не можеше да съсипе празненството на организация, която описваше себе си като „най-успешния съюз" в историята. В края на краищата, нали тъкмо тя спечели Студената война? САЩ бяха приветствани като основен акционер в борда на директорите (техният бюджет за отбрана все още представляваше повече от две трети от военните разходи на 28-те съюзници). Но празненството свърши, предупреждават в редакцията на френския национален ежедневник Le Point.

70 години след подписването на Вашингтонския договор (4 април 1949 г.), предстоящата среща на върха в Лондон (3-4 декември) трябваше да следва същия сценарий. За страната домакин тази среща е важна по две причини. Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън се стреми да докаже - седмица преди парламентарните избори (12 декември), че е истински държавник: сега малцина признават това, дори в собствената му Консервативна партия. За Великобритания тази среща на върха е отлично средство за доказване, че дори и да напусне Общността, тя все още активно участва в европейския живот в рамките на НАТО. От самото начало на преговорите за Брекзит Лондон се опитва да използва аргументите на армията и специалните си служби, за да направи ЕС по-отворен за бъдещите търговски отношения.

Всъщност, както на предишните две срещи на върха (май 2017 г. и юли 2018 г.), атмосферата в кулоарите на събитието вече не изглежда съвсем празнична. Да, НАТО вече е имало периоди на сътресения, може би и по вина на Франция. Независимо от това, организацията още не е виждала подобно на това, което й се случва в днешно време. От 2017 г. държавните и правителствените ръководители, които отиват на срещата на върха, не знаят – образно казани - в какъв сос ще бъдат сервирани. Фактът, че САЩ, стълбът на организацията, страна, от която се очакват гаранции за сигурност (особено за Източна Европа), публично изразява съмнения относно значението на НАТО – нещо, което вече се превърна в голям удар наред с ексцентричното и непредсказуемо поведение на президента.

Нито един политик не харесва изненадите. Доналд Тръмп напомня на дядо, който не може да бъде поканен на сватба, макар да плаща за нея, защото всички знаят, че може да предизвика скандал по всяко време. Освен това не може да се предвиди мащабът на кризата. Във Вашингтон никой не може правилно да инструктира посланици какво ще каже или иска да каже Тръмп. По една проста причина: само той знае това. През 2017 и 2018 г. американският президент упрекна съюзниците, че не са изпълнили обещанието си да увеличат бюджета за отбрана до 2% от БВП. Освен това Тръмп не пропуска шанса да се усъмни в полезността на съюза за САЩ и по този начин поражда съмнения относно американските задължения за защита на Европа. „Защо да защитаваме Черна гора?", попита той открито преди време.

Съюз между Тръмп и Макрон?

В такава трудна ситуация изявлението на френския президент Еманюел Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО не постигна най-добрия ефект. Меко казано, то неприятно изненада съюзниците. Отначало атакуваха еретика: по-лесно е, отколкото да критикуват Тръмп. Но когато президентът на републиката заяви, че е имал положителен телефонен разговор за НАТО с американския си колега, гневът към него бе заменен от объркване. Нашите съюзници днес са в ступор при мисълта за това какво оста Тръмп-Макрон може да сътвори за Алианса. Единият иска да се отърве от Европа, а другият се стреми да се възползва от това. Тук може да лежат основите на един договор, който изобщо няма да се хареса на съюзниците, обвързани с американските гаранции. Някои се нуждаят от тях на фона на руските провокации, докато други разчитат на НАТО, за да не увеличават собствения си бюджет за отбрана.

С други думи, на срещата на върха в Лондон може и да ни очакват изненади. Едно от най-добрите заключения би бил определянето на взаимното допълване на НАТО и ЕС. Нека НАТО участва в колективна отбрана, което е толкова важно за нашите източноевропейски партньори, но да не се иска нищо друго от САЩ. Нека ЕС има средства да гарантира сигурността на нашия континент във всички останали случаи, включително в периферията. Това означава, че нашите основни съюзници, Германия, Италия и Испания, ще трябва да допринесат за отбраната на континента, като същевременно поддържат надеждата, че Великобритания няма да загуби близките си връзки с европейските инструменти за отбрана. Това е основната задача на Еманюел Макрон във връзка с Тръмп и неговите европейски колеги. Освен това американският лидер ще бъде по-лесен за убеждаване от останалите.

Материалът е достъпен на руски език на inosmi.ru

Превод и редакция: Тереза Герова