Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

New Statesman: Светът се завръща към системата на сфери на влияние

26 ноември 2019 | 10:35

Лондон. Какво общо имат хуманитарната криза в Сирия, опита за импийчмънт на Доналд Тръмп, заявленията на Еманюел Макрон за Европа и протестите в Хонконг? Създава се впечатление, че те изобщо не са свързани. Но всички те показват възраждането на една идея – идеята за сферите на влияние, пише британското списание New Statesman в материал, представен без редакторска намеса.

Сблъсках се с този факт през тази година на моста над река Ингури в Грузия. Цялата ситуация напомняше най-мрачните ъгълчета на Европа през XX век. От всяка страна на този мост беше поставен военен контролно-пропускателен пункт. Флагът на Абхазия, отцепила се малка промосковска държава, се вееше над едната от тях, докато знамената на Грузия и Европейския съюз се вееха над другата. Поток от етнически грузинци се движеше от едната страна на моста до другата. Като граждани от втора класа в Абхазия, те смениха страната си, за да получат пенсия, медицински рецепти или водеха децата си на училище. Тази ситуация съществува от 2008 г., когато руснаците и подкрепяните от Русия войски поеха контрола над Абхазия, за да задържат Грузия в орбитата на Москва.

Сферите на влияние са характерна черта в международните отношения в течение на много векове. Те могат да бъдат позитивни (можем да си спомним привлекателния характер на американската култура) и негативни (подкрепяните от Америка държавни преврати в Латинска Америка). Те са присъщи на императорската система на Китай и „зависимите от него държави), които плащат данък на императора и раболепстват пред него. Те са присъщи и за европейските държави през XIX век с тяхната колониална политика на завземане на земи, а освен това съществуват в периода на Студената война при разделянето на света на американска и съветска сфера. Падането на Берлинската стена преди 30 години направи така, че сферите на влияние излязоха от мода. Изглежда, че се очертава нова, пост-Вестфалска, постгеографска ера, определена от разпространението на либералната демокрация, многостранните институции и американското военно превъзходство.

Именно Владимир Путин започна контранастъплението. Той обяви събитията от 1989 година за „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“, а дойде на власт по време на Втората чеченска война за сметка на новаторско използване на хибридни методи – косвени и нестандартни сили, информационна война, както и издигане на власт на лоялни местни лидери. Всичко това той използва по-късно в Грузия и Украйна. Днес Путин разширява сферата на влияние на Русия в Близкия изток, като оказва натиск върху правителствата в Дамаск, Техеран и Анкара. Сирийското пристанище на Тартус в Средиземно море днес е почти руско; руският флаг се развява над военни бази в Северна Сирия, която Америка наскоро загуби от Турция. Влиянието на Москва също нараства заедно с влиянието на Иран в Ирак.

Но какво да кажем за Запада? Катастрофалната намеса на Буш в Близкия изток беше последвана от катастрофално американско безразличие. Администрациите на Обама и Тръмп останаха в периферията по време на войната в Сирия. Доналд Тръмп, този изолационист, възхищавайки се на привържениците на строги мерки, заяви, че руската анексия на Крим е валидна, докато привържениците на импийчмънта му твърдят, че той е използвал военна помощ за Украйна, за да изнудва новия президент на тази страна. Миналия месец той предаде кюрдските съюзници и изтегли американските войски от Северна Сирия, което позволи на Реджеп Таийп Ердоган да изпрати турските си, антикюрдски сили в този район.

В Европа го няма свойствения за Тръмп нихилизъм, но тя компенсира това със своята пълна непоследователност. Красивите думи за отговорността на този континент се произнасят от същите лидери, които не направиха почти нищо в борбата със сирийския кошмар и които подкрепиха Путин за такива негови проекти, като „Северен поток 2“ (руско-германски газопровод, подриващ позициите на Украйна и Балтийските държави), а днес отстъпват на Москва Близкия Изток. Макрон, който активно подкрепя размразяването, изглежда вярва, че Путин е между Франция и продължаването на такива ислямистки атаки като кървавото клане в театър Батаклан в Париж през 2015 г.

Британската политика също е повлияна от преминаване към геополитиката, основаваща се на сфери на влияние. Възраженията на левите привърженици на Корбин срещу „империализма“ завършват там, където започват руската и китайската сфера на влияние, докато десните привърженици на Брекзит, заедно с левичарите, надценяват британската сфера на влияние и подценяват сферата на влияние на други сили.

Всичко това оставя отворен път за издигащия се Китай, чиято вяра в гравитационното притеглянее на средното царство (жонг-гу) се корени в старата му мрежа от васални държави. Основно Пекин използва моркови за възстановяване на тази система. Неотдавнашните избори в Шри Ланка, където про-пекинската династия Раджапакс отново триумфира, са само последната илюстрация за нарастващото влияние на Китай в Югоизточна и Централна Азия. Въпреки това, заплахата с пръчка също изигра роля. Вероятно историците ще оценят насилствената реакция на Пекин на протестите в Хонконг, точно както разглеждат войната на Москва в Чечня като намеса в полуавтономна област, където за първи път се използват тези методи, които по-късно създават по-широк обхват на влияние. Загрижените наблюдатели задават въпроса: кога ще започне насилието по улиците на Сеул или Манила, източно от Китай, или в Банкок и Коломбо, на юг от Китай, или в Ташкент или Баку западно от Китай?

Както показа Студената война, съществуването на конкурентни политически блокове означава наличието на конкурентни сфери на влияние. Следователно, трябва да очакваме увеличаване на броя на сблъсъците на границата на тези райони: между САЩ и Китай в западната част на Тихия океан, между Индия и Китай в Хималаите и Бенгалския залив, както и между редица местни и чуждестранни сили в Африка. Това съперничество се среща и в нематериалните пространства на Интернет. Google е недостъпен в Китай, компанията Huawei е лишена от възможността да работи в Америка. И регионите между тях са принудени да направят избор. Китайските платформи все повече доминират интернет в Югоизточна Азия, а Германия, попаднала между Вашингтон и Пекин, обсъжда дали е възможно да се повери на Huawei да управлява 5G телекомуникационната структура.

Пътешественикът във времето ще има големи трудности да се опита да разбере какво означава 5G стандартът. Въпреки това, тя или той ще могат да разберат въпросите на съвременната геополитика - говорим за свят на мощни блокове, частично съвпадащи гравитационните полета и баланса на силите. Старият, крехък и разпокъсан световен ред се завърна.

Превод и редакция: Иван Христов