Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Advance (Хърватия): Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай?

22 ноември 2019 | 09:13

Преди 16 години, когато нито Словения, нито Хърватия бяха част от Европейския съюз (първата се присъедини към Общността през 2004 г., а втората - през 2013 г.), в Гърция се проведе среща на върха на страните от Общността и държавите от Западни Балкани. В рамките й на всички участници беше казано, че „бъдещето на Балканите е в ЕС“. По онова време ситуацията изглеждаше точно такава. Единственото нещо, което се очакваше от балканските страни, бе да се „приведат в ред“ и в добра „форма“ за членството си в Общността, пише електронното издание на хърватския вестник Advance в статия, озаглавена „Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай“.

Алтернатива? Такава нямаше или може би се очертаваше само в дългосрочен план. „Изтокът“ като такъв, като мощен аналог на Запада, не се споменаваше. Тогава Русия започна да се възстановява след „шоковата терапия“ от 90-те години. Владимир Путин вече бе дошъл на власт, но по това време той все още се смяташе за важен западен съюзник, на който можеше да се разчита. Китай от своя страна беше „мълчалив и работещ“, създавайки икономически мегалокомотив, който едва наскоро направи големия си дебют на световната сцена. През 2003 г. никой не се замисляше сериозно за избора на Китай пред ЕС.
Как се е променило всичко оттогава насам! Всички разговори за „бъдещето на Балканите в ЕС“ приключиха след присъединяването на Хърватия. Така всъщност Западните Балкани се оказаха разделени на две части: източна и западна. Всички на изток от Хърватия погребаха надеждите си на прага на европейска стратегия, която се промени доста, а френският президент Еманюел Макрон стана новият неумолим „портиер". В края на миналия месец той наложи вето на започването на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания в ЕС (и всъщност по-нататъшното разширяване на Общността като цяло). По този въпрос няма необходим консенсус на равнището на целия ЕС, но всички разбират, че ако такова решение е взето от страна като Франция (и ако визията й за бъдещия ЕС скоро бъде подкрепена от Германия), тогава нищо не може да се направи.
Много лоша новина за онези, които изградиха политическата си кариера на Балканите, възнамерявайки да проведат реформи, които в крайна сметка, според споразумението, ще доведат до присъединяването към ЕС. Тези хора, като македонския премиер Зоран Заев, вече са обречени на смазващо политическо поражение. Самият Заев обяви предсрочни избори, в които има вероятност да загуби, а след това десните му съперници да се върнат на власт.
Разбира се, това не е единственото следствие от решението на Макрон, който затвори вратите към ЕС. Балканските страни, които не влязоха в ЕС, няма да останат „ничия земя“ в широкия геополитически смисъл, тъй като това от идеологическа гледна точка това е просто нерентабилно.
Светът се промени доста през последните 15 години (и тези промени, т.е. укрепването на Русия и Китай, продължават със същите темпове), което означава, че балканските държави извън ЕС ще трябва да търсят други партньори.
В известен смисъл тези страни може да бъдат сравнени със сирийските кюрдски бойци. Те си сътрудничат от много години със западните сили, предимно със САЩ. В момента, в който имаше прекъсване на това сътрудничество, те с готовност и без никакво колебание изпратиха свои представители в Москва и Дамаск. И не защото го желаят страстно (ясно е, че това не е така), а защото просто са принудени. Те се нуждаят от сътрудничество и защита от най-малко една сила, тъй като без такава те просто се превръщат в пушечно месо за враговете (в случая с кюрдите за турските войски и протурските бойци).
Същото може да се каже и за страни като Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония. Те все още ще чукат на вратите на ЕС – поне за известно време, но осъзнавайки, че те са затворени за тях, скоро ще изпратят своите делегати, според План Б, в Москва и Пекин.
Ако по някакво чудо вратите на ЕС все пак се отворят, тези страни веднага ще се втурнат там (отново приликата със сирийските кюрди, които отново и отново се връщат при американците при първото обаждане, забравяйки колко пъти са ги изоставили на собствената им съдба).
Тъй като някога кюрдите поддържаха отношения с Дамаск и Москва (дори си сътрудничиха едновременно със САЩ), тези балкански държави вече започнаха да осъществяват контакти, съгласно План Б, за да опростят ситуацията, ако в крайна сметка бъде реализиран сценарият, представен от Еманюел Макрон.
Напоследък Сърбия се превърна в основна цел на китайските финансови инвестиции в този регион на Европа. А в съседна Босна и Херцеговина Китай направи уникална и най-мащабна по рода си инвестиция след войните през 90-те години, като построи огромна топлоелектрическа централа в Тузла (този проект предизвика голяма тревога сред гражданите по отношение на въздействието на ТЕЦ-а върху околната среда и човешкото здраве). Що се отнася до Черна гора, там китайските компании изграждат магистрала на стойност един и половина милиарда щатски долара.
Русия и Китай олицетворяват засилващия се Изток. Те действат в тандем и техните роли са ясно разпределени от известно време. Китай „строи" и не се намесва в политиката, докато Русия е заета с политика и най-вече с енергетиката. Координацията между Москва и Пекин действително съществува и те се нуждаят един от друг, тъй като заедно могат да превземат този нов пазар. Например Русия обръща повече внимание на засилването на политическото влияние в тези страни, а Китай подкрепя неговите стремежи, осъзнавайки, че по този начин Русия улеснява пътя на нейните инвестиции.
Китайските и руските инвестиции са привлекателни по няколко причини и една от тях, разбира се, е, че те идват без никакви условия. Нещо, което не може да се каже за парите, отпускани от ЕС. Той отправи към потенциалните нови членове (макар да искаше да ги види в състава си) изключително високи изисквания по отношение на правата на човека, изкореняването на корупцията, въз основа на аргумента, че всичко това е необходимо за просперитета на бизнеса.
Китай гледа на всичко това по съвсем различен начин. Корупцията? Права на човека? На кого му пука, щом е възможна добра сделка? Всъщност и ЕС, и Китай принадлежат към тези страни експлоатационно, но философията за присъединяване към Общността е много различна.
Разбира се, Русия и Китай не са единствените варианти, които остават, когато ЕС хлопне вратата. Винаги остават САЩ. Затова възниква въпросът: като затвори вратите към ЕС, за кого Макрон всъщност отвори прозореца за Балканите? За Русия, Китай или евентуално САЩ? Не е тайна, че напоследък Макрон и президентът на САЩ Доналд Тръмп постигат съгласие по все по-голям брой въпроси (за разлика от Тръмп и Меркел, между които от самото начало се установиха отношения, които с времето стават все по-студени). Наскоро Макрон заяви, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт" и въпреки че САЩ са водещата държава в Алианса (американците го използват като инструмент на външната си политика в продължение на много десетилетия), Тръмп вероятно харесва това твърдение. В крайна сметка, ако имаше волята, той напълно би се отървал от НАТО, тъй като за операциите в различни части на света лозунгът „Бог да благослови Америка!“ е напълно достатъчен за него и той не се нуждае от прикритие под формата на трансатлантическа коалиция.
Някои вярват, че решението на Макрон да се откаже от по-нататъшното разширяване на ЕС дава шанс на САЩ да действат незабавно и лесно с цел засилване влиянието си на Балканите. Разбира се, балканските страни може да се опитат отново да изиграят картата с „неприсъединяването“, но днес подобни схеми са трудни за изпълнение. Въпреки че в действителност, ако успеят, това би бил най-добрият вариант.
Ако ЕС се отклони от Балканите, където днес той се радва на най-силно влияние поради големия търговски оборот, тогава състезанието за влияние на Балканите ще започне официално. САЩ,от една страна, и Русия и Китай, от друга, може да се присъединят към него. Интересува ли се Тръмп от това? Може би за него това не е толкова важно, тъй като американската стратегия на Балканите ще бъде реализиране не от него, а от онези хора, които присъстват тук отдавна и обмислят този вариант в продължение на много години, ако не и десетилетия.
Но във връзка с хипотетичния „завой на Балканите“ на Тръмп има един проблем. За да задържи Балканите в западната сфера на интереси, на първо място, той ще трябва да убеди Макрон да не затваря вратите на ЕС. Тъй като в крайна сметка всички страни искат присъединяване към ЕС и икономическо развитие. Самите САЩ не могат да предложат това на балканските страни (освен ако те коренно не променят външната си политика, но това не се случва). Т.е., Тръмп ще помоли Макрон (а той не обича да моли) да продължи разширяването на ЕС? Това звучи неправдоподобно.
От друга страна, също толкова малко вероятно е САЩ да отстъпят няколко европейски държави на Изтока, тъй като Вашингтон се бори за поддържане на влияние дори в по-малко привлекателните региони на света.
А какво ще кажете за самия Макрон? Защо той изведнъж се противопостави на по-нататъшното разширяване на ЕС? От формална гледна точка Макрон не каза: „Против съм“. Той заяви само, че иска преразглеждане на условията за присъединяване към Общността. Въпреки това, „преведено“ това изявление всъщност означава, че той е против, тъй като създаването на допълнителни бюрократични пречки не е нищо повече от опит за задържане на балканските страни на постоянно разстояние от ЕС, без същевременно да ги лишава от надеждата да станат част от клуба (подобна тактика се прилага спрямо Турция от няколко десетилетия и сега виждаме докъде доведе).
Причината Макрон да се противопостави на разширяването на ЕС всъщност е доста прозаична. Тук не става въпрос за някаква мащабна стратегия на френския лидер, който иска да се позиционира като водач на Европа. Той е против разширяването, защото френската общественост е категорично против него. И на фона на протестите на „жълтите жилетки“, този огън, който угасва, но продължава да тлее, Макрон реши, че е по-добре да не противоречи на френските избиратели.
Всички тези факти определят съдбата на Балканите. Страните, останали пред вратата на ЕС , трябва да разберат това, както и какво ще коства тази ситуация. Най-полезният съвет към тях: въпреки случилото се, е задължително внимателно да се следи за опазването на мира и стабилността у дома. В крайна сметка, ако някой реши, че значителна част от Балканите трябва да стане част от един или друг геополитически лагер, той ще удари именно тези стълбове.

Превод и редакция: Тереза Герова