Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

FAZ: На гости на хищника

20 ноември 2019 | 13:57

Германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung публикува статия на Фридрих Шмит за посещението на Зигмар Габриел в Москва. Авторът анализира визитата, като сравнява Русия с хищник, а европейците – с вегетарианци.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора.

Бившият министър на външните работи на ФРГ и бивш председател на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) бе на посещение в Москва, където заяви, че Европа трябва да води независима политика. Той призна, че Русия играе нова и по-важна роля в света след отстъплението на САЩ. Може да се счита за ужасно от мнозина, но това развитие е неизбежно, подчерта германският политик.
Като федерален министър на икономиката и енергетиката (от 2013 г. до 2017 г.) и министър на външните работи (от 2017 г. до 2018 г.) Габриел редовно посещаваше Москва, включително за да обсъжда войните в Украйна и Сирия. През октомври 2015 г. той поиска от президента Владимир Путин автограф за стоматологичния асистент на съпругата си. Московските управници пазят добър спомен за него защото Габриел, противно на линията на федералното правителство в Берлин и на Европейския съюз, в началото на 2018 г. се застъпи за постепенното премахване на санкциите, въведени срещу Русия заради конфликта в Украйна. В същото време тогавашният външен министър призна, „че официалната позиция е различна“.
Последният път, когато се говори за политика на 60-годишна възраст, беше когато той стана председател на Германския съюз на автомобилнатаиндустрия. Тогава обаче той реши да започне политическо консултиране в Eurasia Group, нюйоркска компания, която си постави за задача да обясни въздействието на политическите решения върху международните пазари. Освен това Габриел стана почетен председател на фондацията на Атлантическия мост, която също говори за диалог и обмен, макар и за германско-американски.
„Случвало се е и преди", увери, Матиас Платцек, друг председател на ГСДП, който също често се появяваше в Москва като ръководител на германско-руския форум, визирайки сравнително новата позиция на Габриел. Тези две нови и далеч от ежедневните политически роли оставиха своя отпечатък върху представянето на Габриел на форума в „Балчуг“.
За разлика от предишните му визити в Москва и изявленията за Русия, сега Габриел трудно може да бъде определен като „разбиращ Русия“ и още повече като „разбиращ Путин“. Гостът по-скоро представи страхотен бизнес анализ и дори опроверга някои измислици на руската пропаганда.
В увода си Габриел подчерта, че не може да говори от името на Атлантическия мост и още по-малко от това на САЩ, а само от свое. Според него „тектоничните промени се извършват в силните оси на света“, по-специално от Атлантическия към Тихия океан. Той, Габриел, не е сигурен дали европейците и руснаците са забелязали, че става въпрос за създаване на „свят с Г-2“, т.е. САЩ и Китай. Габриел предупреди, че Европа е изложена на най-голям риск в конфронтацията между Русия, САЩ и Китай – три държави, които разполагат с ядрен арсенал. В САЩ се предполага, че между демократите и републиканците е постигнат консенсус, че на президента Доналд Тръмп не трябва да се разрешава да преговаря с Русия. Но, както Габриел отбеляза а по-нататък, под това ниво, а именно „в Пентагона", се води дебат дали Русия трябва да бъде лишена от избор, който да я тласне към Китай.
В същото време Габриел не взе предвид, чеПутин в същото време ще обърне гръб на Запада, за който Русия представлява врага. Според официалната руска пропаганда Западът организира преврати („цветни революции“). В сферата на интернет контрола Путин се опитва да действа според авторитарния модел на Пекин. Но Габриел избегна всякакви извинения.
Гостът каза, че разбира недоволството на Америка от намесата на Русия в президентските избори през 2016 г .: „Това би ме разгневило, честно казано“. Според него интервенцията е критична както в Германия, така и в Европа. Габриел се оплака, че макар проблеми като изменението на климата и борбата с тероризма да може да бъдат разрешени само с общи усилия, ние „все още сме много далеч“ от постигането на тази цел. А конфликтите, например в Украйна, пречат на взаимното разбирателство с Русия.
Гостът осъди присъединяването на Крим към Русия като „сериозно нарушение на международното право". Според него за първи път след края на Втората световна война границите в Европа са променени с помощта на военна сила. Той оцени скорошното изтегляне на войските от фронтовата линия в Източна Украйна, връщането на украинските военни кораби, задържани от Русия през ноември 2018 г. край бреговете на Крим (24 членове на екипажите им бяха освободени по време на размяна на затворници между Москва и Киев), а също така бяха насрочената за 9 декември среща в нормандския формат. В нея ще участват Путин, Макрон, украинският президент Владимир Зеленски и канцлерът на ФРГ Ангела Меркел.
Засягайки искането си за постепенна отмяна на санкцията, Габриел заяви, че от негова гледна точка организацията на мисия на ООН в Източна Украйна може да послужи като основа за премахването на ограниченията срещу Русия. Но според него в източната част на Украйна все още няма истинско прекратяване на огъня; все още не може сериозно да се говори за уреждането на конфликта. Както каза той по-нататък, „грешките“ на Запада в отношенията с Русия не могат да оправдаят използването на военна сила срещу Украйна. „Интересите за сигурност“ на Русия, противно на твърденията й, са били напълно взети под внимание. Габриел припомни, че през 2008 г. Берлин отложи приемането на Грузия и Украйна в НАТО, одобрено от редица държави, включително САЩ.
В този момент трябва да се спомене, че части от двете страни бяха окупирани от войските на Москва: някои бяха анексирани, други признати за независими държави. Някой от публиката възрази срещу Габриел, опитвайки се, както често се прави в Москва, да сравни руската агресия в Украйна с намесата на НАТО в Югославия. Габриел отхвърли това възражение, заявявайки, че геноцидът в Югославия е трябвало да бъде предотвратен. Според него ситуацията в Украйна през 2014 г. е била напълно различна: „Украйна не започна да убива хора“, така че сравнението с Югославия е „абсурдно“ и „неразумно“.
Габриел увери, че не е дошъл, за да „обменя приятни“ думи, и дори възрази срещу германските апологети на Путин, които омаловажават броя на съветските жертви във Втората световна война само до загиналите сред руския народ. Той припомни за загубите на беларусите, а украинските войници – според него - „платиха най-високата цена с кръвта си“ в борбата срещу Вермахта.
Габриел също се изказа „против германската политика спрямо Русия“, която доведе до това, че мнозина в Европа „се чувстват много зле“. Той специално посочи Полша и балтийските страни. Както каза той, германски предложения може да бъдат отправени за промяна в отношения с Русия, но „германските отделни стъпки“ заплашват да „разкъсат“ Европа. „Ако искате да обедините европейците, трябва да заемете позицията на най-слабите от тях“, каза той. А най-слабите от гледна точка на политиката за сигурност според него са балтитйските държави и източноевропейците, чиято гледна точка трябва да бъде разбрана.
Коментирайки Сирия и новата, силна роля на Русия в Близкия изток, Габриел подчерта, че „няма вакуум“ в международната политика: ако сила, която наблюдава, като САЩ, напусне сцената и Европа не иска да поеме тази роля, тогава Русия и Иран запълват вакуума. Може да се счита за ужасно, но е неизбежно. Габриел би предпочел „международни структури за сигурност“, които да запълнят пространството, но за съжаление все още няма условия за изпращането на такива. Той се надява европейците да започнат да се учат от случващото се.
Габриел похвали идеята на френския президент Еманюел Макрон, че Европа трябва да се защитава сама. Той обаче разкритикува неотдавнашните му изявления за „мозъчната смърт“ на НАТО, тъй като това предполага „разграбването на органи“. Освен това подобни изявления водят до разцепление в Европа, смъмри Габриел Макрон.
Габриел говори за Германия не по-малко остро, без да обръща внимание на политическите причини и без да щади ничии чувства. Той твърди, че казал на своите „американски приятели“: „Вие отглеждате привърженици на мира сред нас в продължение на 70 години, но сега се изненадвате, че ние станахме такива“. Ако „светът е пълен с хищници“, тогава не трябва да оставаме единствени вегетарианци, трябва да станем „поне флекситарианци“ (хора, които се хранят предимно като вегетарианци, но си позволяват и месо понякога).

Превод и редакция: Тереза Герова