Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Bloomberg: САЩ се колебаха твърде дълго за „Северен поток 2"

05 ноември 2019 | 11:54

САЩ заплашиха да наложат санкции срещу проекта за „Северен поток 2". Но моментът е пропуснат: Дания отмени ветото за руския газопровод и в настоящия момент санкциите няма да доведат до очакваните резултати и със сигурност няма да успеят да забавят строителството за дълго време, пише Леонид Бершидски в статия за американската агенция Bloomberg.

Руският проект за газопровода „Северен поток 2" получи последното разрешение, необходимо за строежа между Ленинградска област и балтийския бряг на Германия. Вероятно вече е твърде късно САЩ да се опитат да спрат Русия да завърши проекта до края на годината.

„Северен поток 2" е част от плана на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин да транспортира природен газ до Европа без транзит през Украйна. Новият газопровод ще доставя 55 милиарда кубически метра природен газ, т.е. повече от половината от това, което Русия сега доставя чрез украинската мрежа. За Украйна това ще означава загуба от 3 милиарда долара годишно от приходите от транзита. САЩ биха искали да предотвратят подобно развитие и също така да попречат сравнително евтиния газ от Русия да се превърне в пречка за увеличаване на износа на американски втечнен природен газ за Европа. Президентът на САЩ Доналд Тръмп твърдеше, че Германия е твърде зависима от руския газ и многократно заплашваше със санкции срещу европейските компании, участващи в проекта за газопровода.

В същото време Русия бързаше да положи тръбите му. На 1 октомври енергийният гигант „Газпром“, основният руски износител на газ, обяви, че изграждането на газопровода е завършено 83%: 2042 километра са положени по дъното на Балтийско море. Въпреки това се стигна до неочакван обрат: две години Дания не даде разрешение за изграждането на участък от газопровода в своите териториални води. Миналата седмица Копенхаген най-накрая се съгласи на строителството и сега газопроводът може да бъде положен по най-краткия път. Според „Газпром“ участъкът ще бъде завършен след пет седмици.

За Украйна това е удар, но не е изненада. „Очаквахме това да се случи тази есен”, призна Андрей Коболев, генерален директор на украинска държавна компания „Нафтогаз“, управляваща газопроводната система. „Датската принципна позиция забави този проект за известно време, но геополитическите оръжия не могат да спрат регулирането на чисто търговски отношения“.

Всъщност Дания не можеше да удържа защитата за дълго време, докато в САЩ се бавеха със санкциите. Странното желание на американския президент Доналд Тръмп да купи Гренландия засилиха желанието на датското правителство да протака разрешението за строеж.
Коболев призова Запада към санкции като следваща стъпка. И срещна подкрепата на някои от американските законодатели. Сенаторът от Републиканската партия Тед Крус обеща да убеди колегите си да представят законопроект, който той изготви заедно с демократа Жан Шахин. Той предвижда санкции на кораби, полагащи тръбопроводите за „Северен поток 2“.

Малко вероятно е обаче законопроектът да забави строителството за дълъг период от време. „Газпром“ използва услугите на швейцарския изпълнител Allseas Group SA за полагане на тръбопровода, но сега може да използва свой собствен кораб, за да построи последния участък.
Следователно, САЩ се заемат с проблема твърде късно. Санкциите за газопровода можеше да бъдат ефективни на етап, докато европейските компании Royal Dutch Shell, Engie, Uniper, OMV и Wintershall не започнаха да доставят всичко необходимо за строителството. Санкциите на кораби, полагащи тръбите, биха могли да имат някакъв ефект преди началото на строителните работи. Най-малкото те биха могли да дадат на Украйна повече време да предоговори споразумението с „Газпром“ за транзит на газ, което изтича в края на тази година.

Когато строителството на „Северен поток 2“ приключи, газопроводът ще помогне поне на Германия да изпълни плана си за изоставяне на въглищата до 2038 г. В тези планове страната не може напълно да разчита на възобновяеми енергийни източници. При това следва да се припомни, че повечето от използваните въглищата в Германия идват отново от Русия.

Сега Украйна с подкрепата на ЕС иска да сключи десетгодишен договор за производство на 40-60 милиарда кубически метра природен газ. Русия обаче настоява, че всяко дългосрочно споразумение трябва да уреди претенциите към Украйна за милиардите долари, които дължи на „Газпром“. Поради тази причина краткосрочна временна сделка не устройва Москва. Междувременно руснаците ще продължат да работят за достигането на пълния потенциал както на „Северен поток 2“, така и на „Турски поток“, насочен към доставка на газ за Южна Европа.

Превод и редакция: Тереза Герова