Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“: Смъртта на лидера на „Ислямска държава“ ще промени много, но само в САЩ

28 октомври 2019 | 12:07

В САЩ, Ирак и Сирия категорично твърдят, че лидерът на „Ислямска държава“ и самопровъзгласилият се „халиф“ Абу Бакр ал Багдади е загинал по време на спецоперация на американските военни. Какво ще промени смъртта на лидера на някога мощната и сега почти унищожена организация? Колкото и да е странно – много, но само в една държава – САЩ, коментират в редакцията на руския вестник „Взгляд“.
Абу Бакр ал Багдади бе„погребан“ поне шест пъти, включително от Министерството на отбраната на Руската федерация, което през 2017 г. предположи смъртта му под ударите на руските аерокосмически сили. Но съобщенията, получени в неделя на 27 октомври, изглеждат най-убедителните.
Очевидно държавният глава на САЩ Доналд Тръмп имаше предвид ликвидирането на ръководителя на „Ислямска държава“, когато обяви в социалната мрежа „Туитър“ за „много важно събитие“, без да представя подробности.
Според данни на Пентагона, публикувани от Newsweek, самопровъзгласилият се „халиф“ е бил ликвидиран като част от специална операция в сирийското село Бариша, провинция Идлиб. Операцията е продължила повече от четири часа. Американските спецчасти са пристигнали в района с осем хеликоптера , а дронове са използвани за прикриващ огън. След като командосите влезли в сградата, където е бил Ал Багдади, той се самоубил, активирайки „мъченическия пояс”. В същото време две съпруги на ислямисткия лидер са били убити, а сградата, в която са се укривали, е била унищожена от въздушен удар, за да не се превърне впоследствие в светилище.
Това разяснение поражда въпроси, тъй като последното убежище на лидера на „Ислямска държава“ може да представлява голям интерес не само за ислямските фанатици, но и за разузнаването. Но такова можеше и да не се представи - тук трябва да изчакате за подробностите.
За да се установи местонахождението на Ал Багдади е помогнало иракското разузнаване. В подкрепа на това твърдение бяха разпространени кадри от предполагаемата операция. Друго видео бе представено от сирийските журналисти, а кюрдите в арабската република дори си приписаха част от успеха.
Потенциално добрата новина закъсня - в разцвета на „Ислямска държава“ щеше да бъде по-значителна. Вярно, нито тогава, нито сега не би могло да бъде надеждно да се каже какъв е личният принос на Ал Багдади за успеха на „халифата”. Неговата фигура може да се тълкува по-скоро като идеологическо ядро и пропаганден елемент, необходим на истинските архитекти на военните победи на групировката - онази част от елита на Ирак на Саддам Хюсеин, която премина в нелегалност и реши да се възползва от омразата към САЩ в региона в разгара на Арабската пролет.
Когато проамериканската коалиция нахлу в Ирак, бъдещият „халиф", а след това и бележит и тих богослов Ибрахим ал Бадри, беше малко над тридесет. Той беше описан като човек дълбоко религиозен, взискателен, но спокоен и по някакъв начин дори добронамерен. Той дори обичаше да играе футбол с децата на бедните.
Впоследствие бившите „халифски“ роби разказаха, че „добродушният човек“ лично участвал в изтезанията им и сплашвал с видеозаписи на екзекуции, извършени от членове на „Ислямска държава“.
Очевидно войната, разгърната от американския президент Джордж Буш-младши, изигра ключова роля в това „прераждане“. За известно време Ал Бадри попада в американския лагер, но впоследствие е освободен - или през 2004 г. (според официални данни), или през 2009 г. (според свидетелства от ръководството на лагера).
Ако говорим за 2009 г., тогава към този момент „Ислямска държава“ е съществувала вече три години - под различни имена и като иракска клетка на „Ал Кайда“, от която тя се дистанцира във времето. През втората половина на 2010 г. Ал Бадри оглави клетка на фона на уверенията на Пентагона, че ще бъде напълно победен, а на следващата година американците започнаха активно да го издирват именно като протеже на „Ал Кайда“.
Групировките на на Осама бин Ладен и нейният иракски клон се скараха във войната в Сирия, в която бойците на Ал Бадри решиха да участват, произволно излизайки извън границите на възложените им територии.
За самия Ал Бадри като политик този „развод“ се оказа изключително успешно решение. През 2014 г. членовете на „Ислямска държава“ значително разшириха контролираната си територия, включително чрез 1,5-милионния град Мосул. В една от джамиите, която беше разрушена по време на последвалото освобождение на града от силите на кюрдите и войските на Ирак, Ал Бадри обяви джихад по целия свят, обявявайки се за халиф - най-висшият пост в една единствена глобална мюсюлманска държава.
В този смисъл избраният през 2011 г. псевдоним му беше много полезен: Абу Бакр е името на първия от четиримата „праведни халифи“. Той е избран за водач на ислямската общност след смъртта на пророк Мохамед и само за две години разширява територията си, превземайки целия Арабски полуостров.
Като цяло символът се оказа ярък и в продължение на няколко години Ал Багдади бе възприеман като най-опасния терорист на планетата и злия гений на раков тумор, растящ в Близкия Изток - квазидържава, в която се продават роби, унищожават се древни паметници, „неверниците“ се екзекутират и плащат в злато, защото животът в новия „халифат“ трябва да бъде същият, какъвто по времето на Мохамед. Междувременно именно пропагандата се оказа един от основните фактори в разцвета на „Ислямска държавеа“, заедно – разбира се - с непосредствените военни успехи.
Новият „халифат“ се превърна в мрежова организация, като разчита на професионални и подозрително висококачествени видеоклипове, разпространявани в глобалната интернет мрежа. В резултат на това не само бедните иракски селяни, но и десетки хиляди мюсюлмани от просперираща Европа бяха примамени от джихада. Членовете на „Ислямска държава“ успяха да покажат силата и влиянието си, като по този начин вдъхновиха ислямистите за терористични атаки по целия свят.
В момента „Ислямска държава“, благодарение на действията на руските и сирийските военни, от една страна, и на кюрдите и американците, от друга, е само мрежова организация. „Халифатът“ беше разрушен, митът за непобедимостта на „воините на Аллах“ беше разбит, а технически усъвършенстваната пропаганда на ислямистите загуби своите опорни точки.
От всичко казано дотук, ликвидирането на Ал Багдади не променя много: той е всеки друг, но не и геният на мрежовата пропаганда - последното оръжие на „Ислямска държава“. Точно в това е контрааргументът, че новият лидер на терористичната организация може да се окаже много по-кръвожаден от стария. Това твърдение изобщо няма смисъл.
Ако Ал Багдади наистина е мъртъв, редица негови особено радикални привърженици може да последват примера му и да сложат „мъченически пояс“, така че в близко бъдеще нивото на терористичната заплаха в света може да се увеличи.
Но той напусна този свят не като непобедим воин, не като мощен лидер, не като водач на наистина функциониращ „халифат“, а като един от многото радикални ислямски проповедници с редица въоръжени привърженици. Т.е., като напълно обикновен канибал, с изключение на това, че почива на славата на силно промотираната марка на групировката „Ислямска държава“, чиито победи обаче са само в миналото.
Единственият човек, за когото елиминирането на този улов наистина е „много важно събитие“, е Доналд Тръмп. Ликвидирането на Ал Багдади ще бъде записано в неговия личен актив, който трябва да му помогне в борбата срещу демократите в президентските избори през 2020 г.
В този смисъл трупът на Ибрахим ал Бадри ще послужи за добра кауза, защото за Русия по-лоши от американските демократи са само терористите, оставащи в Сирия. Но и това не е съвсем сигурно.

Превод и редакция: Тереза Герова