Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Der Spiegel: Германското единство в данни – ето колко различни са Западът и Изтокът

03 октомври 2019 | 12:38

На 3 октомври 2019 г. се навършват 29 г. от обединението на ФРГ и ГДР. По повод Деня на германското единство водещото издание Der Spiegel публикува статистически данни за това колко различни са днес „старите“, западни германски провинции и петте „нови“, които се връщат в състава на държавата преди близо три десетилетия.
През 1990 г. Берлинската стена падна, а вътрешногерманската граница изчезна. Оттогава двете части на страната започват съвместното си развитие. Каква беше равносметката тогава? На първо място, че условията на живот са се запазили доста сходни. Изчислено в евро, брутните заплати през 1991 г. все още са били два пъти по-високи на Запад, отколкото на Изток. През 2019 г. разликата е далеч по-малка. Представените по-надолу данни са от Федерална статистическа служба на Германия.

Брутни заплати в евро

Mоделите на икономиочески растеж в двете части на страната се различават значително. Но е поразително, че новите федерални провинции успяват да догонят икономически старите, особено в първите години след обединението. Като цяло обаче - сравнение на Института за икономически изследвания Хале (IWH) показва - икономиката на Изток се развива по-добре за първите 11 г. след обединението, отколкото на Запад. Броят на работните места в Германия се увеличава бързо през последните години, а броят на заетите на пазара на труда се увеличава от 2005 г. насам от около 39 милиона до 45 милиона.

Пазарът на труда

Повече работни места обикновено означават по-висока икономическа активност и повече икономическа сила. Новите свободни позиции обаче бяха създадени почти изключително на Запад: Броят на заетите с увеличено работно време там нараства от 33 милиона на 38 милиона в периода от 2005 г. до 2018 г., докато в петте източногермански провинции броят се увеличава само с 300 000 до 5,9 милиона. Нещо повече, в сравнение с 1991 г., на Изток все още има около 800 000 по-малко работни места.
Това, което се случи на Изток от 1990 г. насам, в научните изследвания се нарича „трансформация от планова към пазарна икономика“. Това абстрактно описание обаче дори не улавя инерцията на промените, които се случиха през последните десетилетия и най-вече в първите години след обединеното. Закрити бяха не само работни места, но и цели професии. В рамките на няколко години икономиката трябваше да компенсира сътресенията от структурната промяна, която на Запад функционираше от десетилетия. През 1989 г. почти 50 процента от индустриалните работници са заети на Изток, в сравнение с 26,6 процента през 1991 г. (28,7 процента на Запад).

Икономически баланс на германското единство

Въпреки че бяха създадени много нови работни места в сектора на услугите, безработицата бързо нарасна. Между 1993 г. и 2007 г. тя постоянно надхвърляше 15 процента за близо десетилетие и половина, което предизвиква вълна от миграция на Запад. Тя започна в средата на 90-те години на миналия век, във време, когато много източногерманци осъзнаха, че животът им няма да се подобри за кратко време.

Демография

Загубата на населението беше огромна. Четири от петте източногермански провинции са загубили двуцифрен процент от населението си от 1991 г. насам. Единственото изключение е Бранденбург, главно заради близостта си до федералната столица Берлин, където се стичат множество хора.
Придвижването на Запад - към Бавария например - беше решение за много източногерманци и техните семейства. За техните родини обаче това развитие създаде нов проблем, от който пострада икономиката: недостигът на квалифицирани работници. Въпреки че подемът през последните години доведе до създава на повече нови работни места в бившите провинции, влизали някога в състава на ГДР, отколкото в западната част на Германия. Но дори и днес за запълване на тези работни места липсват подходящи кадри. Така демографската промяна се оказа нова спирачка за източногерманската икономика.
Това също ограничава възможностите за по-нататъшно намаляване на различията между Изтока и Запада. Всъщност в новите провинции икономиката през първите пет години след обединението постигна голям напредък по отношение на производителността. Процесът на догонване приключи сравнително бързо. Досега нито една от новите провинции не е достигнала нивото на производителност дори на Саардланд, която е на последно място по икономически резултати на Запад.

Разликата в производителността: следствие от неблагоприятна икономическа структура?

Причините за тази статистика са многобройни и трудни за отстраняване. Във всеки случай, те не зависят от инвестициите на компаниите. През 1990 г. например машините в много източни компании бяха в лошо състояние. Оттогава това се промени съществено.
Някои икономисти посочват, че Източна Германия има по-неблагоприятна икономическа структура от много региони на Запад. Големите компании имат много по-висока производителност от малките предприятия. Това е вярно както на Изток, така и на Запад - но новите провинции трябва да се справят с факта, че там има много по-малко големи компании, отколкото в другата част на страната.
Вълната на приватизация в началото на 90-те години също породи много специфична структура на собственост: само пет процента от компаниите отидоха в ръцете на източногерманците, докато 95 процента от компаниите бяха предадени на инвеститори от Запад или от чужбина. Така много от компаниите на Изток бяха интегрирани в съществуващи структури.
Институтът за икономически изследвания в Хале също споменава друго обяснение: „ефективността на фирмената организация". Това твърдение е доста широко, но със сигурност съдържа истини, защото зад него се крие предположението, че предприятията на изток са структурно не толкова добре организирани. Институтът споменава и едно друго възможно обяснение: компаниите на Изток са свикнали с ниските заплати и обилните субсидии, следователно имат твърде малък стимул да работят по-ефективно.
Ето защо на Изток липсват силни икономически „локомотиви“: корпорации, но и средни предприятия, които са прераснали във фирми с милиарди оборот благодарение на глобализацията и собствените си възможности за износ. На Запад има множество такива примери, докато на Изток те остават изключение.
Един поглед върху 500-те най-големи германски компании показва, че макар в Източна Германия да живее около 20 процента от населението на страната, там има само 36 големи компании.
Съществуват обаче много индикации, че основните структурни различия със Запада са исторически обусловени - а понякога дори по-стари от германското единство и дори от германското разделение.
По този начин икономическата мощ в селскостопанската провинция Мекленбург-Предна Померания е била по-слаба още през през XIX век, преди да бъде създадена германската държава. Някои изследователи изтъкват също, че някои от структурните различия между Изтока и Запада са се развили още през Средновековието.

Превод и редакция: Тереза Герова