Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Нова Македония“ (Македония): България формулира новите-стари заплахи в „европейска опаковка“

01 октомври 2019 | 13:30

Скопие. „Както се казва, още нетръгнала по европейския си път, Македония продължава да фрустрира съседите си. Винаги, когато наближава някакъв срок за среща на върха на Европейския съюз, на която трябва да се решава дали да се обявява дата за започване на преговори между Съюза и страната, обикновено някой от съседите, които са вече в т.нар. европейски клуб, активира своя арсенал от заплахи, индивидуално, а по някога и в синхрон. Като решение за подобни съседски практики на изнудване, на Македония беше предложено да подпише добросъседски споразумения, за да ускори пътя си към ЕС. Споразуменията, макар и асиметрични, като оптична илюзия в изкривено огледало, бяха подписани и след подписването Македония трудно може да разпознае собственото си отражение. Пред обществеността у дома подписалите договорите ги представиха като неизбежна жертва, след която съседите гарантират, че ще преустановят изнудването си за европейското бъдеще на Македония“, пише в днешния си брой най-авторитетния вестник в югозападната ни съседка „Нова Македония“. Статията е представена без редакторска намеса.

Ако направеното по-горе обобщение трябваше да бъде основа за описване на реално (а и историческо) събитие, или сценарий (за документален филм), според споменатите договори Македония може би и в бъдеще нямаше да е член на ЕС (поне скоро), но съседите, дори само в началото, поне биха се отнасяли според договореното и не биха отпавяли заплахи. Но в традиционната практика, балканските добросъседства функционират на принципа – не знаеш какво ти е намислил съседът, но пък пиете кафе заедно.

Срещата на върха на ЕС отново наближава (през втората половина на октомври) и Македония отново чака и се надява на крайна дата за началото на преговорите или поне на неофициално отваряне (колкото за упражнение) на някоя глава. И в навечерието на срещата на върха (която и този път ще мине под знака на Брекзит), един от „европейските“ съседи на Македония създаде почти извънредно положение в своята държава, за да отправи нови-стари заплахи. Цялото държавно ръководство на България през изминалите два дни е мобилизирано да създаде нова формулировка на старите си позиции (или заблуди) за историята на Македония, този път опаковани като „европейски условия“. А конкретно, президентът на България Румен Радев свика политическото ръководство на среща, след която обяви, че неговата страна ще представи „червени линии“, които да гарантират, че европейската интеграция на Македония няма да е за сметка на българската история, език и идентичност. Радев категорично заяви, че „трябва много ясно да се поставят условия, които ако не бъдат реализирани, няма да се позволи отварянето на нови глави. Това трябва да бъде казано ясно, като конкретна, отворена и конструктивна позиция още при започването, отварянето на преговорите“.

След „консултативната среща“ с Радев премиерът Бойко Борисов се опита да смекчи неговата категоричност, но и той е уверен, че членството на Македония в ЕС е важно, но „това не може да бъде за наша сметка, прекроявайки историята“. От тази „паническа“ мобилизация на българската политическа сцена и още една манифестирана фрустрация по македонския въпрос, единствено стана ясно, че Договорът за добросъседство вместо подадена европейска ръка за Македония, представлява капан - плаващ пясък - с нови т.нар. червени линии от България, а всъщност стари заплахи по историческите теми. От друга страна, обаче, противоречието, в което се оказа македонската страна произлиза именно от този фамозен Договор за добросъседство, с който фактически Македония се съгласява да преговаря за съгласуване на своята история с българската гледна точка. Дори е формирана и т.нар. съвместна историческо-образователна експертна комисия, която трябва да договори съответните исторически личности и събития за съвместно честване, както и съгласуване на историческите учебници в образователните системи на двете страни. След близо две години, точно тази комисия стана инструмент за изнудване на македонската от българската страна. Именно чрез тази комисия бе отправен ултиматумът към македонската страна „да приеме, че Гоце Делчев е българин“ до октомври тази година, т.е. до срещата на върха на ЕС.

Научно-историческите корекции в съвместната комисия са блокирани заради въпроса за националността на идеолога и бореца за македонизма Гоце Делчев, а българската страна очевидно прецени, че сега е подходящ момент да пласира своите „възгледи“, като при това посочва, че с нежелание е направила определени отстъпки. Според българския премиер Борисов, отстъпката се състои в това, че уж те са се отказали от идеята, че македонският и българският народ са едно и също и сега предлагат възможността да приемем, че сме „братски народи“. Освен това „поучително“ препоръчва „македонците да спрат да си играят с историята и миналото и да се концентрират върху бъдещето“.

След ясно изказаните заплахи на българските политици към македонската евроинтеграция, които „добросъседски предупреждават“, че имат 71 възможности да блокират Македония в течение на преговорите с ЕС, изглежда, че европейското бъдеще на страната ще прилича повече на търсене на стратегия за излизане от плаващите пясъци. С всяко движение обаче се пропада по-дълбоко. Не е ли крайно време и Македония да начертае своите червени линии. И да не позволява повече който и да било да търгува, да се пазари, да разграбва нашето богато историческо минало, да разгражда нашата национална идентичност или да поставя под въпрос уникалността на македонския народ и държава.

Превод и редакция: Иван Христов