Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

La Repubblica (Италия): ЕП пренаписва историята: Обяснете на децата кои са нацистите и комунистите

27 септември 2019 | 12:09

Рим/Брюксел. В статия за италианския национален ежедневник La Repubblica Умберто Джентилони споделя възмущението си от резолюцията на Европейския парламент, която слага знак за равенство между нацизма и комунизма. Авторът е категоричен - това е пренаписване на историята и в три параграфа детайлно защитава своята гледна точка.

Скъпи деца, наскоро Европейският парламент, за да формира обществена памет, постави знак за равенство между ужасите на XX век. Но ако това продължи, едва ли ще разберем нещо, затова ще създадем объркване, с риск да се плъзнем по грубата повърхностност. За да разберете миналото обаче, се нуждаете от способността да анализирате, задълбочено да изучавате, подчертавайки връзките и съвпаденията. Да оставим настрана оценките за броя на жертвите, на който въпреки всичко бяха посветени на много изследвания и работа през десетилетията. Ще намерим ключовите моменти на дискусията, която се отнася не само за миналото, и ще се опитаме да обясним защо е невъзможно да се постави знак за равенство между нацизма и комунизма.

1. Причините за първия и втория исторически опит не могат да бъдат объркани в едно неясно обвинение. Нацизмът се ражда от вярата, че е възможно да се изгради и наложи международен ред, при който бъдещите обитатетелите планетата да бъдат избрани чрез селекция, докато нежеланите и несъгласни хора - да бъдат унищожени. Системата като цяло си поставя амбициозната задача да формира „нов човек“, отговарящ на характеристиките на нейните вярвания.
Лицата, които не ги приемат или които не им отговарят, се изобличават и преследват до крайни предели. Това е агресивен проект, разширяващ се географски и прилагащ своите закони и вярвания в завладените територии.
Обратното, лявата социалистическа и комунистическа парадигма се вписва в тенденцията за освобождаване на потиснатите, унизени мъже и жени, доведени до бедност или робство. Този път, развивайки се в други посоки, става репресивен, жесток, започва да заплашва свободата, провокира възможността за отмъщение в различни части на света, където бива прилаган.
Внимание! Тук говорим не само за отхвърлянето на първоначалните идеали, както твърдят някои носталгично настроени към миналото. Самите корени на историческия опит в режимите на управляващия социализъм предполагат отказ от свобода, победена от бюрокрацията, тайната полиция, контрола, ограниченията и жестокостта към опозицията. Стимулите за придвижване към хоризонтите на прогреса, които мобилизираха милиони хора през миналия век, избледняват.

2. Нацизмът и комунизмът са исторически опит, основан на противоположни предпоставки, култури и конфликтни основи, които предават фрагментирана памет. Представеното преди няколко дни предложение „За значението на европейската памет за бъдещето на Европа“ изглежда като слаб проект, основан на предубеден анализ с много пропуски. Няма смисъл да компресирате миналото, като се позовавате изключително на най-мрачните му страници: Европа се роди в отговор на трагедиите от първата половина на XX век. Европейската памет трябва да бъде по-силна поради националните стимули, възстановяването на чувството за интересите, движещите се страни и властта на нашето време.
Опасното опростяване на понятията комунизъм и нацизъм е изпълнено с последствия за младите поколения европейци, т.е. Вие деца, ако приемем идеята, че ужасът и смъртта надделяват постиженията на този кратък век, като признаване на индивидуални и колективни права, признаване на различията, международни институции, защита на уязвимите хора на работното място, в семейството...Този списък може да бъде продължен и продължен.
В противен случай как можем да оценим дискусията в парламента, този сблъсък между католици, социалисти, комунисти и либерали относно основите в нашата Конституция за индивидуалните свободи или за границите на колективните свободи? Ето нещо повече от неясно уравнение! Ще ни трябва нещо съвсем противоположно: критичен възглед, способен на задълбочено разглеждане без ограничения и условности, основан на знанията за миналото и европейската конструкция като на определящите условия, които ни позволяват да се ориентираме в трудностите на настоящето.

3. Корените на Втората световна война са далеч по-дълбоки от отвратителния пакт между Сталин и Хитлер. За всеки случай трябва да се вгледате дълбоко в историята - към разклатения баланс на Версайската система след Първата световна война, подчертавайки какви са икономическите последици от сключването на мира. По това време млад икономист на име Джон Мейнард Кейнс пише изключително проницателно по темата. Комбинирането на толкова много различни хронологии е невъзможно. Нацизмът се роди и утвърди в контекста на трагедиите на световните конфликти, той се нуждае от война като спасително доказателство и съществува от идването на Хитлер на власт в началото на 30-те години и до краха през 1945 година. Това е сравнително кратък път, черта на който е жестокостта като генеративен фактор, като двигател на историята.
Комунизмът обхваща много по-дълъг период. Историци с противоположни гледни точки (като Фюре и Хобсбаум) го използват като илюстрация на целия век: той се проектира в глобалното измерение, мотивирайки дейности, които разкриват в различни прояви (действия, биографии, партии и профсъюзи) инструмент, който може да се използва за изграждане на пътя към освобождението, еманципацията, за изграждане на хипотези, които често са били опровергани или от които са се отказвали, за да подобрят несигурната или бедствената ситуация за човек.
По принцип е по-добре двете идеологии да се разграничат и изучат задълбочено: времето на официалната истина не допринася за изграждането на бъдещето.

Превод и редакция: Тереза Герова