Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Carnegie Center: Двама Борисовци и един Вацлав. Може ли Великобритания да повтори съдбата на СССР и Чехословакия?

05 септември 2019 | 10:46

Борис Джонсън може да остане в историята като човек, съсипал Обединеното кралство заради Брекзит. Разпадането на СССР и Чехословакия в началото на 90-те години на миналия век е отличен пример за това как страните може да се сгромолясат за нула време. Възниква въпросът: ще направи ли един друг Борис - Джонсън за Обединеното кралство това, което направиха Борис Елцин и Вацлав Клаус за своите държави? Отговор търси Томас де Ваал от московския клон на мозъчния тръст Carnegie Center.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора.

Борис Джонсън може да влезе в историята като човекът, който съсипа Великобритания заради Брекзит. За да разберем колко лесно е това, можем да си припомним каква роля изиграха някога Борис Елцин и Вацлав Клаус за разпада на СССР и Чехословакия.
„Нямам нищо против, ако Шотландия се отдели“.Тези думи на бизнесмен, близък до Консервативната партия, произнесени по време на обяд в лондонски ресторант, ми направиха потискащо впечатление.
Случи се шест месеца преди референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Един от моите аргументи срещу напускането беше, че заради Брекзит Шотландия може да проведе нов референдум за независимост и да се отдели от Обединеното кралство (шотландците гласуваха против независимостта през 2014 г., но тогава не се говореше за напускане на ЕС). „Шотландската икономика е малка", отговори моят събеседник, „шотландците или ще се отделят, или ще намалеят, а на британците ще им бъде по-добре без тях".
През последните три години основният аргумент срещу излизането на Великобритания от ЕС бяха тежките икономически последици от този ход. Много по-сериозна опасност е нов референдум за независимостта на Шотландия и последващия крах на Великобритания, но тя бе оставена на заден план.
Едва сега този проблем започна да се приема сериозно. Бившият премиер Гордън Браун в неотдавнашна статия за The Guardian предупреждава не само за амбициите на Шотландската национална партия, която отстоява независимостта, но също така обръща внимание на „английскиq национализъм“ на консерваторите, които биха били доста щастливи, ако Шотландия се отдели. Настоящият премиер Борис Джонсън не признава това, но неговата стратегия за Брекзит води английските тори точно в тази посока.
Разпадането на ССР и Чехословакия в началото на 90-те години на миналия век е отличен пример за това как страните могат да се сринат за нула време. И в двата случая ключовата роля изигра фактът, че лидерите на най-големите нации - руснаците в СССР и чехите в Чехословакия, спряха да подкрепят Съюза.
Съветският съюз можеше да продължи да съществува. През март 1991 г. Михаил Горбачов проведе референдум за запазването на СССР като федерация с големи регионални права. Мнозинството гласува „за" - 77% от всички съветски граждани, участвали в гласуването, и 73% гласували в РСФСР. Шест републики - Армения, Грузия, Латвия, Литва, Молдова и Естония - бойкотираха референдума с цел да получат независимост с подкрепата на Запада, но останалата част от Съюза изглеждаше доста жизнеспособна.
Не трябва да се забравя, че именно Борис Елцин се опитваше да се отърве от Горбачов и КПСС, който нанесе фатален удар на СССР, след като през декември 1991 г. подписа Беловежкото споразумение заедно с лидерите на Украйна и Беларус. Поради тази стъпка на Елцин Съюзът загуби основните си участващи страни, което в крайна сметка доведе до пълния му крах.
Няколко месеца по-късно, през юли 1992 г. в Чехословакия, Вацлав Клаус става чешки министър-председател. Владимир Мечар, министър-председател на Словакия по това време, агресивно популяризира идеята за независимост. Заедно двамата политици регистрираха развода на Чехословакия само за шест месеца. Нямаше референдум. Ако беше проведен, избирателите със сигурност биха гласували за запазването на една единствена държава. Според проучване, проведено през септември 1992 г., само 37% от словаците и 36% от чехите подкрепят раздялата.
Впоследствие Клаус многократно повтаря, че съжалява за разпадането на Чехословакия. Но тогавашните му действия се разминават с думите му. Пламенен привърженик на свободния пазар, Клаус смяташе, че Словакия със своята тежка съветска промишленост възпрепятства икономическото развитие на Чешката република. Следователно, когато не успя да сключи споразумение с Мечиар при условията си, той започна да настоява за раздяла.
Ще направи ли друг Борис - Джонсън за Обединеното кралство онова, което Борис Елцин и Вацлав Клаус направиха за своите страни? В първата си реч като министър-председател Джонсън заяви своята вярност към съюз на „великолепната четворка" - Англия, Северна Ирландия, Шотландия и Уелс.
Всъщност зад тези големи думи се крие фактът, че в Консервативната партия, която избра Джонсън, по-голямата част вече са британци, които вярват в Брекзит с упоритостта на религиозните фанатици. Според проучване от юни за 63% от членовете на Консервативната партия отделянето на Шотландия от Обединеното кралство би било приемлива такса за Брекзит (59% са казали същото по отношение на Северна Ирландия).
Парламентарната аритметика е също толкова неумолима. В британския парламент консерваторите сега имат 311 мандата от 650. Предвид настоящата им идеология и демографски тенденции е малко вероятно те отново да спечелят мнозинство. Ако обаче Шотландия бъде изключена от уравнението, консерваторите могат да получат 298 от 591 места – съвсем не магическа формула за поддържане на властта, нали?
Първият министър на Шотландия, Никола Стърджън, може да стане за Джонсън шотландски меч - тя може да се застъпи за излизането на страната си от Великобритания, следвайки примера на Словакия. Шотландия може да бъде последвана от Северна Ирландия, като в този случай последствията може да бъдат много по-бурни. Както правилно отбелязва един ирландски журналист, ирландската републиканска партия, „Шин Фей“, ще бъде доволна само с Брекзит без сделка и вероятния „голям срив“, тъй като това ще помогне да се реализират мечтите им за обединяване на Ирландия.
Целта на това сравнение не е да се поставят под общ знаменател авторитарния СССР и демократичната Великобритания. А за да се покаже, че в съюзната държава - независимо дали е демократична или не – съществувала векове или от само няколко десетилетия, всяко поколение изисква потвърждение на правото да съществува чрез някакъв акт на вяра. А крахът на държавата винаги води до по-сериозни последици от тези, които си въобразяват нейните инициатори.
Въпреки че разпадането на СССР не е нещо, за което сега трябва да се съжалява, това доведе до икономически колапс, териториални конфликти и лични трагедии. Мирната раздяла на Чехословакия според привържениците на Брекзит може да бъде пример за Великобритания както за разрешаване на вътрешни противоречия, така и за излизане от ЕС.
Въпреки това, дори и в този случай, крахът на страната доведе до икономически сътресения и лични трудности за милиони хора със смесена чехословашка идентичност. Нещо повече, причината, поради коярто Чешката република и Словакия успяха да поддържат отлични отношения и да се справят с тези проблеми е обратната на това, към което се стреми Борис Джонсън - те искаха да се присъединят към ЕС.

Превод и редакция: Тереза Герова