Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“: В Русия и България са възмутени от провокацията на София за „щиковете на Съветската армия“

04 септември 2019 | 20:16

Москва. „Министерството на външните работи на България обяви освобождението на европейските страни от Съветския съюз по време на войната с Германия за „съмнителна историческа теза“. Съвсем наскоро българският премиер Борисов благодари на Русия за това, че не се сърди за осуетяването на „Южен поток“ и подчерта: „По-големият брат винаги прощава“. Какво подбуди българските власти отново да оскърбят „старшия брат“, присъединявайки се към русофобския хор“, пише авторитетното руско издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

Българското МВнР реагира крайно рязко на привидно еднозначно позитивно събитие – откриване на изложба в посолството на Русия в София, посветена на 75-годишнината от освобождението на народите от Източна Европа от нацизма. Българското външнополитическо ведомство заяви следното: „Съветваме руското посолство да не заема позиции в подкрепа на съмнителна историческа теза („освобождение“)“.
По-нататък в заявлението се твърди, че „щиковете на Съветската армия донесоха на народите от Централна и Източна Европа половин век репресиим, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави“. В отговор от посолството на Русия заявиха, че са „обезкуражени“ от тази оценка на ролята на СССР във Втората световна война.
Няма нищо удивително в антируската атака на София. Българската дипломация е оглавена от представителя на ориентираната към Брюксел партия ГЕРБ Екатерина Захариева. Лидерът на ГЕРБ, българският премиер Бойко Борисов, неведнъж се е отличавал с антируски изказвания – конкретно, той обяви Русия за сериозна външнополитическа заплаха. Наистина, по-късно Борисов се извини пред Владимир Путин за провалянето на проекта „Южен поток“. На срещата с руския лидер той благодари на Москва и за това, че „не ни се сърдят по този повод“. „Големият винаги прощава“, подчерта Борисов („Винаги искат от големия брат да плати сметката“ – пошегува се по този повод Путин).
Както неотдавна отбеляза вестник „Взгляд“, Русия все още дава шанс на българската икономика да оцелее (чрез реализацията на проекта за АЕЦ „Белене“ – бел. „Фокус“). Това не може да не бъде оценено от бизнес партньорите на Русия и българското обществено мнение – но политическият елит на София отново се хваща за антируската конюнктура.
Съдейки по скорошните мероприятия в памет на 80-годишнината от началото на Втората световна война, искат „да лишат от заслуги“ в победата над фашизма Съветския съюз и неговата правоприемница Русия, като при това ревизионистките заявление могат да се чуят не само от устата на лидерите от Източна Европа (чието мнение България спокойно може да игнорира), но, което е по-важно, и от Великобритания.
Руското външно министерство вече призова западните партньори „да спрат да изкривяват историческите факти, да изоставят курса за подкопаване на съществуващата международна правна система, да се ръководят в своите оценки от международното право, в което резултатите от Втората световна война са недвусмислено фиксирани“.
„Това е част от голяма кампания, която в момента се провежда от т.нар. колективен Запад срещу Русия“, констатира в коментар пред „Взгляд“ членът на комисията по международни работи на Съвета на Федерацията Олег Морозов.
„Те искат да наложат тезата, че Съветският съюз е също толкова виновен за началото на войната и за жертвите, колкото този, който я започва – фашистка Германия. Много е печално, че и България може да бъде видяна в този хор, защото традиционните многовековни приятелски отношения между нашите страни са добре известни“, отбелязва сенаторът. „Трябва задължително да реагираме на това, не бива да го оставяме без отговор. Това може да стане чрез заявление от нашето МВнР, както беше в случая с Великобритания и Полша“.
„От българското МВнР не казват нищо ново“, подчерта пред „Взгляд“ завеждащия сектора за изследвания на Европейския съюз към Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО) на РАН Юрий Квашнин. Отделен е въпросът, че сега антируската атака дойде от ръководството на профилно ведомство, отбелязва експертът. „Затова това много несдържано изказване е крайно негативен сигнал“, счита Квашнин.
Обърнете внимание, че в заявлението на българското МВнР се съдържа нещо, което не може да се забележи в думите на Анджей Дуда или Борис Джонсън. Свързва се изложбата в посолството с вътрешнополитическата конюнктура на България. „Подкрепата на съмнителната теза за „освобождението“ е в полза на „някои политически кръгове в България“, твърдят от българското външнополитическо ведомство, което също предизвика недоумение в руското дипломатическо представителство. Впрочем, не е толкова трудно да отгатнем каква е причината за нервността на „проевропейските“ политици в София.
В момента се води битка за поста кмет на българската столица (който по-рано, между другото, заемаше премиерът Борисов). Малко преди това омбудсманът на България Мая Манолова подаде оставка, за да участва на изборите за столичен градоначалник и тя има добри шансове за победа. Най-вероятно Манолова ще бъде подкрепена от Българската социалистическа партия (БСП), която се счита за русофилска. Действащият кмет на София Йорданка Фандъкова представлява „евроатлантически“ ориентираната партия ГЕРБ. Трудно е да се каже коя от двете партии е управляваща и коя опозиционна. Наследниците на комунистите от БСП бяха „рамо в рамо“ с ГЕРБ на парламентарните избори през 2017 година. Премиерът Борисов е склонен да се ориентира към Брюксел, но президентът Румен Радев, който си позволява да критикува политиката на ЕС, бе подозиран в проруски настроения и затова бе избран като безпартиен с подкрепата на социалистите (а преди европейските избори през май симпатизантите на Борисов обвиниха Радев, че „работи за кампанията на БСП“).
В тези условия „избухването“, че Русия чрез своето посолство уж подкрепя една от политическите сили е напълно логично. Но в резултат заявлението на МВнР предизвика възмущение в самата България, заяви пред „Взгляд“ председателят на постоянния форум „България-Русия“ Светлана Шаренкова. „В социалните мрежи категорично се обявяват против този тон и тезите, които не са нито исторически, нито политически, а освен това не са верни, или адекватни. Жертвите, които даде съветският народ, не могат да бъдат забравени просто така“, отбеляза Шаренкова.
„Това е откровена провокация срещу историческата истина и милионите жертви, загинали във войната. Тя вреди на българските национални интереси“, подчерта събеседникът на изданието. Благодарение на освобождението от Червената армия, България е запазила своята независимост, отбеляза Шаренкова.
Тя добави, че това изявление на МВнР е навредило както на политиката на България, така и на отношенията между Москва и София. „Сега говорят за възраждане на проекта „Южен поток“, но как да го построим при тази риторика? В МВнР на България вече 30 години седят хора, които не служат на народа, а са проводници на външното влияние. Трябва да се оправят на високо ниво, министър-председателят трябва да реагира“, заключи Шаренкова.
„МВнР може да е изразило мнението на самия министър на външните работи, а, може би, това е направено срещу партиите, които се обявяват за развитие на сътрудничеството с Русия. Всичко е на ниво догадки“, отбелязва на свой ред експертът Юрий Квашнин.
По всичко изглежда, че в тази ситуация България, от съображения за политическа и икономическа изгода, подпява с инициаторите на антируската кампания, които се намират зад океана и сред европейските страни, отбелязва сенатор Морозов. „В интерес на печалбата те се опитват да изопачат истината и хвърлят камък към вековния си съсед, който винаги е показвал искрено приятелство“, подчерта сенаторът.
За да бъдем справедливи, трябва да припомним, че по време на Втората световна война именно благодарение на русофилските настроения в българското общество, елита на Царство България (ориентирано на тогавашния хегемон в Европа – хитлеристка Германия) не обявява война на СССР. В крайна сметка България се оказва единственият съюзник на Третия райх, който не воюва с Русия. При приближаването на Съветската армия до българските граници през 1944 година България обявява неутралитет, но вермахтът започва директната й окупация и именно благодарение на операцията на РККА (Работническо-селската Червена армия) през октомври 1944 година страната запазва независимостта си (показателно е, че българската армия не оказва съпротива на настъпващите „руски братушки“). 75 години по-късно поредната помощ от Русия за братския народ бе обявена за „съмнителна теза“.

Превод и редакция: Иван Христов