Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Le Figaro: За Русия настъпи моментът да направи избор между Китай и Европа

04 септември 2019 | 09:33

Какви са намеренията на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин - да се движи към китайския тоталитарен модел или да изгради правова държава? Наблюдателят на френския национален ежедневник Le Figaro Рено Жирар прогнозира бъдещите стъпки на руския лидер. Той смята, че Русия никога няма да се чувства спокойна с Китай, но и че не може да се интегрира напълно в Европа.

Личната среща с Владимир Путин в Брегансон на 19 август 2019 г., реабилитация на дипломатическия реализъм по време на реч на срещата на посланиците на 27 август и рестартиране на преговорите на високо ниво по украинския въпрос – чрез всичко това президентът на Франция Еманюел Макрон ясно доказа обрата в Париж по отношение на политиката спрямо Русия.

Противно на мнението на „сектата“ от неоконсерватори, които са малко на брой, но са много влиятелни във френското външно министерство, президентът на френската република смята, че е необходимо да се говори с Русия, а не да бъде изолирана. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп споделя същата позиция, но усилията му са възпрепятствани от Конгреса и редица големи американски медии, които от момента на избирането му го наричат почти агент на Кремъл. Френските и американските лидери биха искали Русия да се върне към формата на Г-7 и да облекчи или дори да отмени санкциите на ЕС и САЩ, наложени срещу нея през 2014 г. И двамата лидери осъзнаха, че тласкането на Русия в ръцете на Китай е голяма стратегическа грешка.

Но готов ли е Кремъл да стисне протегнатата ръка на Еманюел Макрон? На 9 септември Москва ще бъде домакин на първата руско-френска среща във формат „2 + 2“ (на министрите на външните работи и отбраната) от началото на украинската криза през 2014 г. Ще отбележи ли тя завой на Русия към Европа? Ще даде ли Путин по този начин положителен отговор на Макрон, който би искал да проведе срещата на върха на формата „норманска четворка“ в Париж преди края на месеца? Ще покаже ли руският лидер готовност да прави отстъпки?

Не си правете илюзии. Русия никога няма да се откаже от Крим, който бе присъединен безкръвно през март 2014 г. след народен референдум (макар и без съгласието на Украйна). По-голямата част от жителите на Крим се чувстват руснаци, а не украинци. Що се отнася до руснаците, те винаги са считали Севастопол за своето пристанище и през март 2014 г. подкрепиха нежеланието на Путин да се примири с факта, че новият украински режим, дошъл на власт след революцията от „Майдан“, може да го отвори за ВМС на НАТО. Русия построи огромен мост през Керченския проток в източната част на полуострова, за да го свърже със своята територия.

Трябва да кажа, че изборът на Владимир Зеленски за президент на Украйна и абсолютното мнозинство, което той получи във Върховната Рада, отварят прозорец на възможност за разрешаване на конфликта в Донбас (където има повече от 10 000 загинали руски и украински „братя славяни“ от лятото на 2014 г., според ООН). Зеленски постави въпроса за Русия начело на политическите си приоритети и има достатъчно правомощия да прави отстъпки.

Като минимум, Путин трябва да получи от Киев, за своите протежета от Донбас (рускоезични бунтовници, враждебни към новото украинско правителство, които той вече два пъти спаси военно: през лятото на 2014 г. и зимата на 2015 г.) на закон за амнистия и културна независимост на региона (където руският остава официален език). Но дали ще успее да изостави искането за политическа автономия, което Зеленски едва ли ще успее да предостави на Донбас? Ще направи ли жест на добра воля и ще позволи ли на украинските кораби свободно да преминават през Керченския проток до пристанището на Мариупол?

Тези отстъпки няма да му струват особено много, но значително ще подобрят отношенията с ЕС. Путин знае, че китайците правят сериозен бизнес и грабят петрола на руснаците с 20% отстъпка под предлог на „приятелство". Той чувства, че киайците тайно се целят в Сибир. Русия никога няма да се чувства спокойна с Китай, въпреки че може да се интегрира идеално в Европа. Младият московски елит само мечтае за това. И той е готова за това културно.

Сега, когато руската младеж се пробужда, проявява желание да участва в политически решения и се противопоставя на самоуправлението на силите за сигурност, Путин трябва да направи избор.

Иска ли той да разработи вътрешнополитически модел подобен на китайския тоталитаризъм или обратно, за да изгради правова държава? Къде се надява да намери приятели, в Пекин или Париж и Берлин? Да управляваш е да избираш. Време е Путин да направи своя избор.

Превод и редакция: Тереза Герова