Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

The American Conservative: Не подценявайте способността на Иран да се бие в кръвопролитна война

06 август 2019 | 11:32

Не бива да се подценява способността на Иран да се бие в кръвопролитна война, предупреждава историкът Поуя Алимахам в статия за изолационисткото списание The American Conservative
На 29 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в социалната мрежа „Туитър“: „Само не забравяйте, че иранците никога не са печелили война, но никога не са губили и преговори“. Само с 12 думи Тръмп поднесе многопластова, историческа обида срещу своя предшественик Барак Обама и срещу Иран. По-важното е, че забележките предават опасното му невежество по отношение на Иран, което може да доведе до поредната война в Близкия Изток.
Туитът се позовава на клиширан стереотип от колониална епоха, че иранците, подобно на други народи от Близкия Изток, са хитри мошеници - грабливи, алчни търговци, които имат за цел да се възползват от честни и нищо неподозиращи западняци. Тръмп едва ли е първият американски лидер, който се впуска в подобни унизителни стереотипи. Уенди Шърман, висш служител на Държавния департамент и бивш главен преговарящ, който помогна за сключването ядрената сделка в Иран през 2015 г., позорно заяви, че на иранците не може да им се вярва, защото носят „измамата в своето ДНК“.
Президентът разгърна стереотипа на иранската хитрост, за да намекне, че Техеран е подмамил наивния президент Барак Обама да подпише ядрена сделка. Според най-добрите световни експерти в областта на ядрената сигурност споразумението гарантира спазването му от страна на Иран, като по този начин предотвратява програмата на Техеран за ядрени оръжия – или поне докато Тръмп не изтегли САЩ от споразумението през 2018 г.
По-важното е, че думите на Тръмп подчертават идеята, че иранците са страхливи и военно неефективни, но компенсират тези недостатъци на характера, като мамят враговете си по време на преговорите с цел постигане на победа.
Последната война на Иран обаче трябва да разсее всякаква представа за малодушие и военна слабост - президентът Тръмп и антииранските ястреби като съветника по националната сигурност Джон Болтън трябва да погледнат с широко отворени очи, ако САЩ искат да избегнат поредната ненужна, катастрофална война в Близкия Изток.

Ирак нахлу в Иран

След Иранската революция през 1979 г. Техеран се сблъска с един от най-уязвимите моменти в съвременната си история. По време на революционните действия бяха извършени нападения на много депа за оръжия, а боеприпасите бяха раздадени на доброволци, готови да предадат монархията чрез държавен преврат.
След преломния момент Революционният съвет се опасяваше, предвид англо-американския преврат от 1953 г., че на иранските генерали не може да се вярва. Последвалата чистка доведе до унищожаване на военното ръководство на страната. Освен това политическата борба между революционните фракции също доведе до вълнения. Студентите се опасяваха, че САЩ планират да подкопаят революцията чрез преврат - както направи националистическото правителство на Мохамед Мосадек през 1953 г. - така че решиха да отхвърлят всякакви подобни опити. Следователно те завзеха американското посолство и държаха персонала му като заложници. Международната общност отговори, изолирайки Иран заради грубото му незачитане на международните норми.
Възползвайки се от вътрешния следреволюционен хаос, военни размирици и международна изолация, Саддам Хюсеин нареди нахлуването в съседната страна на 22 септември 1980 г. Малко след това вътрешната борба за власт в Иран между различните революционни фракции прерасна в открита война.
Толкова опустошителна беше борбата за власт, че много от водещите личности от Иранската революция загинаха при атентати и взривове, включително иранския президент и премиер. Така иранската държава беше принудена да се бори на два фронта - вътрешно срещу своите съперници и външно срещу иракските нашественици. Правителството обаче не се срина. Всъщност войната затвърди вечно актуалните думи на Чарлз Тили: „Войната прави държави“.

Устойчивостта на Иран

Иранската държава впрегна мощна идеология, която преплете национализма с ислямската революционна ревност, за да подтикне гражданите си да влязат в строя, за да освободят страната от окупацията на иракските войници. На 24 май 1982 г. и след десетки хиляди жертви Иран освободи граничния град Хорамшахр след брутална двугодишна обсада.
Скоро след освобождението на града, иранците се оказаха в бягство, а спонсорите на войната на Саддам Хюсеин – Саудитска Арабия и Кувейт, предложиха на Иран многомилиарден пакет репарации за прекратяване на войната. Лидерът на Иран отказа, като заяви, че единственият начин войната да приключи е кървавата смърт на Саддам Хюсеин.

Иран срещу света

Ирак се радваше на подкрепата на САЩ, СССР, Великобритания, Западна Германия, Франция и Арабската лига - с изключение на Сирия и Либия - и дори използва химическо оръжие срещу иранските войски. Иран обаче продължаваше да съществува, въпреки малките му шансове, и стотици хиляди продължаваха да влизат във войната, знаейки, че е възможно и те да станат жертва на ужасяващите химически оръжия на Ирак.
Насилието продължи осем горчиви години, което го превърна в най-дългата конвенционална война на XX век – с жертви от иранска страна между половин и един милион души. За да поставим това поразително число в перспектива, оценката надвишава общата загуба на човешки живота от САЩ през Втората световна война.
От гледна точка на Иран войната бе провал, защото не завърши със свалянето на Саддам Хюсеин. Две години по-късно той отказва да демобилизира своята милионна армия и вместо това отново я изпрати през границата - този път в Кувейт.
Иран обаче не е загубил войната. Всъщност това беше първият конфликт след двете войни през XIX век с Царска Русия, в които Иран не губи никаква територия. Преди всичко страната преживя геноциден конфликт - и оцеляването му беше собствена победа.

Иран днес

Днес населението на Иран е повече от двойно по-голямо от това през 1980 г. - оценено на приблизително 83 милиона. След липсата на военна подкрепа от чужбина по време на войната между Иран и Ирак, сега Иран има широки вътрешни възможности за производство на оръжие. За разлика от 1980 г., той има повече съюзници в региона. С други думи, ако Иран се бори толкова упорито при толкова тежки обстоятелства през 80-те години на миналия век, то днес той ще се бори по-ефективно. Тя вече се е доказала военно.
Иранският военен бюджет може да е само малка част от американския, но администрацията на Тръмп - особено антииранските ястреби Джон Болтън и Майк Помпео - трябва да разглежда обективно тази история и настояща реалност. Ако продължат да подценяват Иран по същия начин, както направи администрацията на Буш с далеч по-слабия Ирак през 2003 г., те рискуват друга война. В действителност, в навечерието на американската инвазия в Ирак, вицепрезидентът Дик Чейни позорно заяви: „Мисля, че ще свърши сравнително бързо… за седмици, а не месеци“.

Превод и редакция: Тереза Герова